Резултати от търсенето - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 20:37 EEST

Търсехте за the phrase 'Южна Добруджа'. Открити са 23 резултата (1.8678 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите

#	Заглавие	Дата	Автор	Прегледи
1.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА	2018-12-09 @ 00:00 EET	Admin	5 153
2.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА	2018-11-29 @ 08:59 EET	Admin	6 000
3.	ТРУДЪТ - СПОРЕД… МИЗЕРИЯТА	2018-11-28 @ 13:30 EET	Admin	1 458
4.	АНТИМОВСКИЯТ ХАН НА ЙОВКОВ Е БИЛ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ ДРОПЛА И ЗМЕЕВО	2018-11-27 @ 12:20 EET	Admin	824
5.	99 ГОДИНИ ОТ ПАГУБНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ НЬОЙСКИ ДОГОВОР	2018-11-27 @ 08:50 EET	Admin	1 047
6.	ДВА ТЕЖКИ, МНОГО ТЕЖКИ ВЪПРОСИ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ МЛАДИ	2018-11-21 @ 11:19 EET	Admin	1 026
7.	ИСТИНСКИТЕ ПАТРИОТИ УВЕНЧАХА БЪЗСМЪРТИЕТО СИ НЕ КАТО УПРАВЛЯВАЩИ…	2018-11-18 @ 22:47 EET	Admin	1 127
8.	ИМА НЕЩО СБЪРКАНО В ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИТЕ…	2018-11-14 @ 08:02 EET	Admin	1 001
9.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА	2018-11-06 @ 07:27 EET	Admin	5 907
10.	ВАЖНО ДА ПРЕКАРВАМЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ В ЧЕТЕНЕ НА ДОБРА ЛИТЕРАТУРА	2018-11-05 @ 16:25 EET	Admin	671

Резултати в коментарите

#	Заглавие	Дата	Автор
1.	ЗАЛОВИХА КРАДЕЦ НА ПЧЕЛНИ КОШЕРИ	2016-03-08 @ 09:04 EET	Anonymous
2.	ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКА ВЪЗСТАНОВКА НА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ В ЮЖНА ДОБРУДЖА	2012-09-24 @ 09:05 EEST	Anonymous
3.	ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКА ВЪЗСТАНОВКА НА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ В ЮЖНА ДОБРУДЖА	2012-09-23 @ 21:07 EEST	Anonymous

Резултати в събитията

#	Заглавие	Дата	Район	Описание
1.	Национален празник на Румъния	2018-12-01 00:00:00 - 2018-12-01 12:00:00	Румъния	Република Румъния Страната има площ 237.5 хил. км. Граничи (в км) с Унгария - 445, Украйна - 395, Молдавия - 461, България - 609 и Югославия - 544. Има брегова линия с Черно море - 234 км. В северните и централните части са разположени Източните и Южните Карпати с най-висок връх Молдовяну - 2 543 м. В западните райони са средно високите Западнорумънски планини - Бихор, Мунтеле Маре и Трашкъу, а между тях и Карпатите е Трансилванското плато. На юг и изток е Долнодунавската равнина и Добруджанското плато. Член на ЕС съюз от 1 януари 2007 г. Климат - умерен, континентален. Средните температури за януари са от 0 до -5 градуса С? в равнините и до -10 градуса С? в планините, за юли са съответно 20-28 градуса С? и 8-16 градуса С?. Валежи - от 600-700 мм до 800-1500 мм в планините. Основна река - Дунав с притоците Жиу, Олт, Сирет, Прут, Муреш. Растителност - широколистни и иглолистни гори - 27 % от територията. Население - 22 610 хил. жители. Гъстота - 95.2 жит на кв. км. Естествен прираст 7. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени . 74 г. Етнически състав - румънци - 89.4 %, унгарци - 7.1 %, цигани - 1.8 %, немци - 0.6 %, украинци - 0.3 %, евреи - 0.1 %, татари - 0.1 %, други - 0.6 %. Официален език - румънски. Друг използван език - унгарски. Конфесионален състав - християни - 97.7 % (от тях православни - 75.3 %, католици - 9.1 %, протестанти - 8.2 %, униати - 7.2 %, други - 0.2 %), мюсюлмани (сунити) - 0.3 %, юдаисти - 0.2 %, други - 1.8 %. Извън страната живеят около 800 хил. румънци, главно в Молдавия, Украйна, Югославия, Унгария, САЩ, Канада. Градско население - 58 %. Българи живеят в Банат, Влахия и Северна Добруджа. Столица - Букурещ (2 070 хил. ж.). По-големи градове - Констанца (380 хил. ж.), Яш (350 хил. ж.), Тимишоара (350 хил. ж.), Клуж-Напока (340 хил. ж.), Галац (330 хил. ж.), Брашов (320 хил. ж.), Крайова (310 хил. ж.), Плоещ (260 хил. ж.). Административно деление - 40 жудеца (окръга) и Букурещ. По-важни исторически събития и дати - I в. пр. Хр. - на територията живеят племената скити, келти, траки (даки) и др.; 106 г. - римска провинция Дакия; VII в. - заселване на славянски племена; VII в. - в състава на Българската държава; ХVI в. - образуване на самостоятелни княжества - Влахия и Молдавия; ХVI в. - княжествата попадат под властта на Османската империя; 151 г. - в северните части е образувано княжеството Трансилвания; 1829 г. - автономия на румънските княжества в състава на Османската империя; 1862 г. - обединяване на княжествата - създаване на Румънска държава; 9 май 1877 г. - в резултат на Руско-турската война е провъзгласена независимостта на страната, получава Северна Добруджа; 1881 г - Румъния става кралство; 1913 г. - Междусъюзническа война - Румъния заграбва Южна Добруджа; 1916 г. - участва в Първата световна война - страната е окупирана от германо-австрийски войски; 1919 г. - Румъния получава Бесарабия, Източен Банат, Трансилвания и Северна Буковина; 1940 г. - Румъния отстъпва Бесарабия и Северна Буковина на СССР, Северна Трансилвания и Унгария и връща Южна Добруджа на България; 1941-1944 г. - участие във Втората световна война на страната на Германия; 1944 г. - обявява война на Германия; 1947 г. - крал Михай е изгонен. Провъзгласена Румънска Народна република - комунистическо управление; 1989 г. - сваляне на комунистическия режим на Н. Чаушеску и демократизация на страната. Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателна власт - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателна власт - парламент, състоящ се от депутатско събрание и сенат, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган - правителство. Парична единица - лея (L) = 100 бани Стопанство - промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика. В промишлеността са заети 38 % от трудоспособното население. Продукцията й все още е неконкурентна, енергоемка. Развива се - металургична и химическа промишленост, нефтодобив и нефтопреработване, добив на въглища, желязна руда, мед, олово, цинк и др. Селско стопанство - водещ отрасъл е растениевъдството. Отглежда се царевица, пшеница, ечемик, захарно цвекло, слънчоглед, картофи, плодове, зеленчуци, лозя. Животновъдство - овце, едър рогат добитък и др. В селското стопанство са заети 27 % от трудоспособното население. Транспорт - шосета - 74 хил. км, от които с твърдо покритие - 15 хил. км; ж.п. линии - 11 хил. км. Речен транспорт - 1 075 км по река Дунав и канала Дунав-Черно море. Главни речни пристанища - Галац, Браила, Гюргево, Турну Северин, на Черно море - Констанца. Туризъм - сравнително добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 6.2 млн. чуждестранни туристи. От София до Букурещ - 294 км
2.	Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство	2018-11-29 00:00:00 - 2018-11-29 12:00:00		1927 - Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство против изстъпленията на аромънските колонисти от организацията "Акциуня румъняска" против българите от Южна Добруджа.
3.	Подписан е Ньойският мирен договор - 1919	2018-11-27 00:00:00 - 2018-11-27 12:00:00		На 27 ноември 1919 г. в Париж е подписан Ньойският мирен договор. Договорът се налага на България от силите на Съглашението след поражението й в Първата световна война (1914-1918). От страна на България договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. Влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв.км. с българско население. От България се откъсват Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. На страната се налагат тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. България се лишава и от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 хиляди души доброволци.
4.	Провежда се Великият добруджански събор	2018-11-21 00:00:00 - 2018-11-21 12:00:00		1919 г. - В периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. Петър Вичев (П. В. Коцев) е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война (1914-1918 г.), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в изпълнителния й комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926-1934 г.). Заради левите му убеждения на 14 юни 1933 г. е убит от наемник.
5.	Българският съюз за мир подава петиция пред ОС на ОН за жестокостите на румънската администрация	2018-11-15 00:00:00 - 2018-11-15 12:00:00		1927 г. - Българският съюз за мир подава петиция пред Общото събрание на ОН за жестокостите на румънската администрация над българите в Южна Добруджа.
6.	В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България	2018-10-03 00:00:00 - 2018-10-03 12:00:00		1915 г. В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България. Първата световна война е между две големи капиталистически групировки - Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX в. и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света. Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща на Сараево неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария, а Русия - на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Англия се намесва на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението. От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират. Първата световна война избухва в момент, когато България се възстановява от първата национална катастрофа, последвала след поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки. През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, те започват да се стремят да привлекат България на своя страна. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната във военния конфликт. Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. член 17 от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби на 24 август 1915 г. е сключена и още една спогодба - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица. Въпреки че всички тези спогодби се сключват тайно, за българската общественост става ясно, че царят и неговото правителство се готвят да въвлекат страната в световния конфликт. Под натиска на общественото мнение опозиционните лидери са принудени да изоставят пасивната си позиция спрямо действията на монарха и правителството и отправят искане за аудиенция от държавния глава. Срещата се състои в двореца на 4 септември 1915 г. Ал. Стамболийски заявява на царя, че ако въвлече България във войната, той ще рискува не само короната, но и главата си. Скоро след това земеделският лидер е арестуван и въпреки депутатския му имунитет е осъден на доживотен затвор и е затворен в Софийския централен затвор. Според постигнатите договорености с Австро-Унгария и Германия България пристъпва към непосредствени стъпки за участието си във войната. На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и други помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави. Към края на септември 1915 г. основните въоръжени сили на България са дислоцирани, както следва: първа армия (в състава на която влизат 1., 6., 8. и 9. пехотна дивизия, 1. конна бригада и 2. конен полк - общо 92 пехотни дружини, 109 батареи и 16 ескадрона) - към Брегово - Кула - Белоградчик - Цариброд и Трън, със задача да преодолее сръбската отбрана по р. Дунав и границата с България, след което да се насочи и завладее Тимошко и Поморавието (Парачин - Алексинац и Ниш); втора армия (състояща се от 3. и 7. пехотна дивизия и конната дивизия - общо 48 пехотни дружини, 51 батареи и 18 ескадрона) - към Кюстендил и Горна Джумая (днес Благоевград), със задача да заеме южната част на Поморавието и част от Македония в района на Куманово; трета армия (съставена от 4. и 5. пехотна дивизия и 3. конна бригада - общо 44 пехотни дружини, 10 ескадрона и др. армейски части), е насочена към Русе-Шумен-Варна, със задача да отбранява северната граница на България в случай на нападение от страна на Румъния. Втора пехотна дивизия, която се оформя като самостоятелна военна единица, е насочена към Мехомия (днес гр. Разлог) - Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) - Доспат и Широка лъка, поема върху себе си задачата да отстоява евентуално нападение от Гърция и Съглашението. Подобни функции се възлагат и на 10. пехотна дивизия, съсредоточена към Беломорието. В помощ на Действащата армия се формира и 11. пехотна дивизия, съставена от опълченци от бившето Македоно-одринско опълчение. Срещу въоръжените сили на България Сърбия противопоставя своята Тимошка армия (състояща се от две пехотни дивизии и един отряд), Втора армия (в която влизат три пехотни и една конна дивизия), Брегалнишката и Косовската дивизия. Общият състав на сръбските въоръжени сили срещу България възлиза на 118 пехотни дружини, 64 батареи и 25 ескадрона. Военните действия между двете страни започват на 1 октомври 1915 г. До края на годината българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението и да освободят Тимошко, Поморавието и Македония (безспорната и спорната зона). Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно, но по нареждане на германското военно командване настъплението на българските войски е спряно на гръцката граница. В освободените територии се изграждат две военноинспекционни области - Моравска и Македонска. Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители, възобновяват се стари български училища и черкви, дава се възможност на живеещото в тях българско население най-после да говори на майчиния си език. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област, в която също е възстановен българският облик. Спирането на българското настъпление на юг позволява не само на сръбските войски да се спасят от гибел, но впоследствие да се даде възможност на Съглашението да открие втори фронт срещу държавите от Тройния съюз, простиращ се от Солун до Албанските планини на северозапад. Докато управляващите среди в Гърция се колебаят на коя страна да се намесят, Румъния заема страната на Съглашението и на 26 август 1916 г. влиза във войната. Срещу нея обаче незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира пред тях. Във военните действия против нея особено много се отличава конната дивизия, командвана от ген. Ив. Колев. Преодоляна е (предимно от български части) и съпротивата на труднопревземаемата Тутраканска крепост (началото на септември 1916 г.). От есента на 1916 г. и на Южния фронт войната се превръща в позиционна (окопна). Издръжката на огромната българска войска е непосилна за икономиката на страната. Междувременно не последват и обещаните помощи от Германия и Австро-Унгария. В резултат на всичко това настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на страната. От пазара изчезват стоките от първа необходимост, активизира се действието на черна борса и спекулантство. В отговор на създалата се ситуация в редица краища на страната избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Не по-леко е положението и на фронта. Снабдяването на войниците с храна и оръжие е силно затруднено, поради което е намалена в значителна степен хлебната им дажба. Всичко това поражда остро недоволство както сред населението във вътрешността на страната, така и сред войниците на фронта. Вълненията в различните градове и села обхващат и отделни войскови части на фронта. Особено много се засилват войнишките бунтове през пролетта на 1918 г. Цар Фердинанд I е изправен пред дилема. За да успокои населението в страната и войниците на фронта, той е принуден да се раздели с правителството на д-р В. Радославов (юни 1918 г.) и поверява управлението на страната на демократите и радикалите. Заемайки министърпредседателския пост, Ал. Малинов е изправен на кръстопът - да се вслуша във всеобщото недоволство на българския народ против по-нататъшното участие на България във войната или да приеме следваната дотогава линия. Той взема второто решение. Това предизвиква нови, още по-силни протести както вътре в страната, така и от страна на войниците на фронта. Съглашението, което внимателно следи развоя на събитията в България, преценява, че за него ще бъде по-изгодно, ако предприеме главната атака против Тройния съюз на Южния, а не на Западния фронт. На 15 септември 1918 г. то пристъпва към изпълнение на своя план и атакува българските войски в района на Добро поле. След неколкодневни сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Българските войници и офицери, недоволни от заетата позиция на своите управници, също обръщат своето оръжие назад с цел да ги накажат за надвисващата нова катастрофа над страната. Тяхното отстъпление дава началото на спонтанно избухналото Войнишко въстание през 1918 г., което в следващите няколко дни обхваща повечето части, разположени по протежението на Южния фронт. Имайки предвид твърдата линия на цар Фердинанд I за участие във войната до победния й край, правителството на Ал. Малинов не предприема никакви действия за преодоляване на създадената обстановка на фронта. Едва след като научава за разбиването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, то се събира на спешно заседание и решава веднага да изпрати свои представители в щаба на Съглашенската източна армия, намиращ се в Солун, за сключване на незабавно примирие. Цар Фердинанд I не крие недоволството си от взетото решение и предприема бързи стъпки за отстраняване на правителството и за продължаване участието на България във военните действия. Намеренията му обаче са осуетени от хода на бързо развиващите се действия. След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. За да ги възпре, цар Фердинанд I е принуден да освободи от затвора Ал. Стамболийски и д-р Р. Даскалов, които заедно с група министри и депутати изпраща при настъпващите въстанически сили със задача да ги убедят да спрат по-нататъшното си настъпление. Вместо това последва прокламирането на Радомирската република (27 септември 1918 г.) и по-нататъшно настъпление на въстаниците. В края на септември те са пред подстъпите на столицата. Благодарение на пристигналите германски войски и грешките на въстаническото ръководство, правителството успява да сломи въстаниците край София. Съглашението, което не крие своето безпокойство от обстановката в България, се съгласява с българското предложение и примирието е сключено (на 29 срещу 30 септември 1918 г.). Така България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от неколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хиляди убити и ранени войници по бойните полета. По силата на последвалия Ньойски мирен договор от 1919 г. на страната са наложени репарации. Тя понася значителни териториални загуби - Вардарска Македония заедно със Струмишката област, както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-словенското кралство и Румъния. Беломорието е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник - Гърция. Наложени са й и допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия в сравнение с първата от 1913 г. Цар Фердинанд I се принуждава да абдикира от престола в полза на първородния си син княз Борис Търновски. Бившият министър-председател д-р В. Радославов бяга в Германия. Ал. Малинов предприема незабавна реконструкция на своя кабинет, но не успява да се задържи дълго на власт. Подобна е и съдбата на следващия кабинет, оглавен от Т. Теодоров. На проведените в страната през август 1919 г. първи следвоенни парламентарни избори печели БЗНС. Партията застава начело на управлението, отначало в коалиция с други две партии, а от май 1920 г. - самостоятелно.
7.	Град Толбухин се преименува /възвръща името си/ на Добрич - 1990 г.	2018-09-19 00:00:00 - 2018-09-19 12:00:00		На 19 септември 1990 г. по инициатива на добричлии председателят /президентът/ на Република България подписва Указ № 87, с който Толбухин се преименува на Добрич. Указът е обнародван на 25 септември същата година в брой 77 на Държавен вестник и прочетен от акад. Николай Тодоров – председател на Седмото Велико народно събрание, на многохилядния тържествен митинг на пл. „Свобода“, проведен по повод 50 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа към България.
8.	Подписан е Крайовският договор	2018-09-07 00:00:00 - 2018-09-07 12:00:00		1940 г. - Подписан е Крайовският договор България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор - 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси.
9.	Влиза в сила на Ньойския мирен договор. От България се отнема Южна Добруджа	2018-08-09 00:00:00 - 2018-08-09 12:00:00		1920 г. Влиза в сила на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г. Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция – значително количество добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора, по искане на Гърция, е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).
10.	Приключва Междусъюзническата война	2018-07-28 00:00:00 - 2018-07-28 12:00:00		1913 г. Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г. Той е договор между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само била лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понесла и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия. Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклатило положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успял да се задържи на престола. Изходът от войната показал по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да било напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не бил избран правилно. Защото от войната спечелила не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.

Първа | Предишна страница | 1 2 | Още резултати >>

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 1.96 секунди