1881 г.
Александър ІІ Николаевич (на руски Александр II Николаевич) е император на Русия и велик княз на Финландия (1855 — 1881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Александър ІІ е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последният от които той е убит.
Александър Николаевич е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се подтиска и цензурата е изключилно строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски. Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика. Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван закона за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни. При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност. Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на подтискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламента, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския. През 1867 г. Александър ІІ продава за 100 години на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия - Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.). В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите, той започва война с Османската империя (1877 — 1878 г.), известна в България като Руско-турска освободителна война. Войната завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878 г.), с който България става автономна държава. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила. След 1866 г. се извършват осем опита за атентат срещу Александър II, като последните няколко са организирани от радикалната организация Народна воля. През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени. Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.
На 16 април 1841 г. Александър Николаевич се жени за Мария Хесенска, дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщад Лудвиг II, която приема името Мария Александровна. По-малко от месец след нейната смърт, на 6 юли 1880 г., той сключва морганатичен брак с дългогодишната си любовница княгиня Екатерина Долгорука, от която вече има три деца.