Еквадор името си от екватора
В сравнение с повечето южноамерикански държави Еквадор е малка страна, ако и да е по площ два пъти и половина по-голяма от България (има 283 560 кв. км). Тя носи името си от екватора, който я пресича. Това е страна с резки природни контрасти. Над разкошната тропична зеленина, над банановите и кафеените плантации се издигат планинските вериги на Андите със заснежени върхове начело с угасналия вулкан Чимборасо (6272 м). Но Сангай непрекъснато изригва, а Котопахи е най-високият (5896 м) от всички действащи вулкани на Земята.
Почти сред вулканите, из високопланинските плата – пуни, живеят индианците. Жилищата им в пуните не се отличават много от кошарите за лами.
Високо горе всред едно от индианските плата е разположена еквадорската столица Кито. Въздухът тук е толкова чист и прозрачен, че околните планини сякаш се извисяват от самите улици. Тази високопланинска столица е запазила и досега характера на испанските градове в тропиците с тъмни зашумени дворове, с малки прозорци. В същност столицата на Еквадор е древен индиански град. В нея няма небостъргачи и блестящи булеварди, каквито има в другите южноамерикански столици. Разположен по склоновете на угаснал вулкан, Кито има около 60 църкви и нито един завод. Повечето от улиците са толкова тесни, че двама души едва могат да се разминат.
В центъра на града се издигат редица старинни здания – къщи, дворци с безценни съкровища на индианското изкуство. Но в покрайнините му се гушат една до друга жалки колиби от глина, картон и ламарина. Тук няма електричество, няма водопроводна мрежа.
Равнинната част и ниските склонове на Андите в Еквадор са заети от вечнозелени гори, в които виреят каучукови и други ценни дървета, хининови храсти. Тук богат и разнообразен е не само растителният свят, но и светът на животните. Голямо е изобилието на птици и влечуги. В реките плават или се припичат сънно по бреговете крокодили. Под тъмния свод на гората отеква острият вик на хищник ягуар или може би на безгрив лъв – пума.
Насилственото изземване на земите и непоносимите условия на работа в чифлиците-латифундии са прогонили в еквадорските гъсти гори много индианци. Животът им е извънредно тежък. Тук има и коренни “горски” индианци, които все още водят първобитен живот. Те ходят голи, украсили само главата си с пъстри пера, с отровни стрели в ръце. Препитават се главно с лов. “Ако моето перо можеше да плаче, бих написал книга със заглавие ”Индианецът” и бих разплакал целия свят”, пише поетът Хуан Монталво.
Еквадор е бил важна част от могъщата империя на инките, които още преди Америка да бъде открита от Колумб, са създали оригинална цивилизация. И досега са запазени грамадни каменни строежи. В царството на инките Кито е бил цъфтящ град, сочен като “рай всред планините” (Кито на индиански значи “селище в планините”). От него до столицата на инките – Куско, е бил прокаран важен път от каменни стълби, изсечени в скалите, и от висящи мостове, прехвърлени над дълбоки пропасти.
Северната част на Еквадор е главният земеделски район на страната. Там се ширят плантации с банани, кафе, какао, ориз, кокосови палми. Поречните долини негри при много тежки условия отглеждат захарна тръстика.
В южния нисък дял на страната има сухи степи. Тук е родината на панамената шапка, наречена неправилно така, понеже износът на сламените шапки минавал през Панамския канал.
Главен град по крайбрежието на Еквадор е Гуаякил. Той е пръв по многолюдност в страната (820 000 ж.), нейно стопанско средище и най-оживено пристанище. Разположен е на дълбоко врязан залив. Тук се събират планини от банани, грамади от кафе, оттук те се отправят в далечен презокеански път. Но в покрайнините и на този богат град мизерията на бедняците и на безработните е неописуема. Хиляди хора се ровят в сметта, изхвърляна с камиони, търсят хранителни отпадъци.
В Еквадор 240 едри чифликчии имат толкова земя, колкото 330 000 дребни и средни селяни. Собствениците на тази земя не я обработват, но в техни ръце отива огромна част от производството – те я дават на “изполичари”. Изполичарят получава толкова нищожен дял, че едва преживява със семейството си. Мнозина селяни се принуждават да отидат на работа в мините или в плантациите, но трудът и там не е по-лек, нито възнаграждението за него - по-голямо. Някои от тях отиват в градовете, където се настаняват в жалки тенекиени колиби. Но и положението им на работници не е по-добро от положението им като селяни. Работникът в Еквадор получава мизерно възнаграждение, а работи повече от 8 часа дневно.
Еквадор е изостанала аграрна страна. Той доставя селскостопански произведения и суровини на САЩ. Тази страна е най-големият износител на банани в света, изнася и големи количества кафе. Производството на банани и износът им е в ръцете на американското капиталистическо сдружение “Юнайтед фрут къмпани”. То притежава параходи, железници, самолети, качва и сваля от власт правителства.
Смъртността в тази страна е голяма. Хиляди и хиляди хора умират млади поради недостиг на храна, болести, за да живеят в нечуто охолство 240-те богати чифликчии, да трупа печалби ненаситната бананова компания.
Но в Еквадор има не само вулкани, които действат. На действащ вулкан прилича и трудовият, но ограбван еквадорски народ.