изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-20 @ 00:01 EEST

Търсехте за the phrase 'ревността'. Открити са 14 резултата (2.3290 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. Вижте какво го привлича във вас според неговата ЗОДИЯ! 2018-12-05 @ 06:23 EET Admin 2 982
2. „ЦЕНТЪР ПО МИНЕРАЛОГИЯ И СПЕЛЕОЛОГИЯ“ ОТКРИВАТ В ЧИТАЛИЩЕ „ЙОРДАН ЙОВКОВ“ 2018-12-03 @ 12:45 EET Admin 651
3. Откриха осем тайнствени мумии в двойни саркофази в Египет (СНИМКИ) 2018-11-28 @ 06:48 EET Admin 1 026
4. Пълен любовен хороскоп за 2019-а година! 2018-11-12 @ 18:22 EET Admin 1 073
5. 5-те пози за най-силен женски оргазъм 2018-11-11 @ 22:05 EET Admin 4 175
6. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА 2018-10-29 @ 08:02 EET Admin 3 391
7. ОТВРАТИТЕЛНИТЕ ФАКТИ ЗА ДРЕВЕН РИМ, КОИТО НЕ СЕ УЧАТ В УЧИЛИЩЕ 2018-10-08 @ 11:06 EEST Admin 549
8. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 23 АВГУСТ 2018-08-23 @ 05:40 EEST Admin 2 880
9. Ето кои са зодиите, които никога не биха изневерили 2018-08-05 @ 09:29 EEST Admin 2 817
10. Лечебните свойства на динята, пъпеша и прасковата 2018-08-01 @ 21:42 EEST Admin 3 106


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Роден е Константин Йосеф Иречек - 1854-1918 2018-07-24 00:00:00 - 2018-07-24 12:00:00 Роден е Константин Йосеф Иречек – чешки историк, член на Френската академия на науките (1898 г.), почетен член на БАН (1898 г.). Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.). Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ. През 1882 г. издава своята първа научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870 г.” Насърчаван и подпомаган от много българи, между които М. Дринов, Иречек написва дисертация на тема "История на българите", излязла на чешки (1876 г.), руски език (1878 г.), претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството; директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение. Големи са заслугите му за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина; един от инициаторите за възобновяването на дейността на БКД в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава "Пътувания по България" (1888 г., на български език - 1899 г.), "Княжество България" (1891 г., на български език - 1899 г.), "История на сърбите" (4 т., 1922-1923 г., посмъртно). Умира на 10 януари 1918 г.
2. Херострат запалва храма на Артемида в Ефес 2018-07-21 00:00:00 - 2018-07-21 12:00:00 356 пр. н. е. - Херострат, за да увековечи името си, запалва едно от 7-те чудеса на света - храма на Артемида в Ефес Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята." Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. "Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм. Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство. Майката на Артемида била богинята Лето, дъщеря на титана Кой. Tя била една от многото любовници на Зевс, върховният бог. Щом неговата съпруга Хера научила за това, вдигнала му такъв страшен скандал, че "целия Олимп се разтресал". Иначе Хера била благовъзпитана дама, уважавана от всички, а всред боговете изпълнявала длъжноста на покровителка на семейството и царица на небесата. Според една версия Артемида се била родила на остров Делос (от Цикладските острови), а според друга в Ортигийската горичка край Ефес. Заедно с нея се родил и нейният брат-близнак Аполон, бог на светлината и слънцето, вожд на Музите и стрелец, който винаги улучвал целта, "най-красивия от всички богове". Първоначално за гърците Артемида била покровителка на животните - както на домашните, така и на дивите. По-късно нейната сфера на действие се разширила и Артемида станала дарителка на влагата и росата и покровителка на горите и полята; в някои области тя дори била богиня на цялата природа, поради което влязла в спор за сферата на компетентност с богинята на плодородието и земеделието Деметра; (за разлика от добродушната Деметра тя проявявала твърдоглавие и знаела как да накара простосмъртните да я признаят насила: в Калидон например, където пропуснали да я почетат както подобава, Артемида изпратила един страшен глиган да опустоши реколтата). Освен това тя се намесвала и в здравеопазването, защото под нейна власт били някои лековити извори и можела да наказва с лудост, парализа и смърт. Тъй като нейният брат бил бог на светлината и слънцето, тя станала богиня на луната. Функциите на Атремида през различните времена и в различните области не били едни и същи и често били прехвърляни на някоя друга богиня Още от самото начало на Артемида се преписва страстното увлечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед, бик, тигър, лъв, леопард или елен (нейното латинското име е Диана). А тъй като ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората започнали да я почитат и като богиня на войната, поради което Артемида навлязла в сферата на действие на Зевсовата дъщеря Атина, богинята на мъдро водената война, и в сферата на действие на Зевсовия син Арес, бога на недотолкова разумната война. На такава длъжност я почитали в Ефес и други йонийски градове в Мала Азия, в Пелопонес и главно в Спарта. Там именно още в най-древни времена й пренасяли в жертва дори хора; по-късно пред нейна статуя бичували спартанските младежи. Така ги привиквали да понасят болките, които ги чакали през време на война. Който можел да издържи на изтезанието, бил провъзгласяван за победител и получавал вместо награда дажба черна супа от свинска кръв. Най-великите гръцки художници и скулптори изобразявали Атремида от мрамор и бронз, с четка и бои, с майсторство, което служило за образец. В оригинал са се запазили само няколко нейни изображения по вази и амфори, между които и едно от Дурит (от началото на 5 век пр. н. е., сега в парижкия Лувър). Нейните статуи и релефи, които украсяват всички известни музеи, са само копия от римско време, често пъти недотам сполучливи. Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена не се знае. Знае се само, че през около VIII век пр. н. е. близо до мястото, където сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървена статуя на богинята; тук са намерени няколкостотин бронзови, кехлибарени, сребърни и златни украшения, статуетки от слонова кост и монети, които сега принадлежат на Британския и Истамбулския музеи. По-късно, някъде в началото на VII век пр. н. е., светилището било построено и разширено. Третият строеж и преустройство датират от средата на VI век пр. н. е. Обаче всичко това е само предисторията. Нали една великолепна сграда независимо дали е обител на богиня, или не е не може да се създаде от пристройки, преустройки и поправки; тя трябва да се изгради из основи и според предварително измислен план. Затова жителите на Ефес решили да построят съвсем нов храм на съвсем ново място, още повече, че около старото светилище открили подпочвена вода. Те повикали двама прочути строители от Крит, където монументалната архитектура имала хилядолетна традиция: Херсифрон от Кнос и неговия син Метаген. Така поне пишат Страбон и римлянина Витрувий, автор на "Десет книги за архитектурата". Плиний споменава само за Херсифрон, по всяка вероятност Метаген е пристигнал в Ефес по-късно. Обаче дори неговия син и синът на неговия син са можели да продължат строежа, защото, както единодушно подчертават древните автори, храмът се градил цели 120 години За двамата строители не са се запазили никакви достоверни биографични данни. Това, което се знае със сигурност е, че по техните планове е бил построен храмът, който станал чудо на света. Повече от 500 години храмът сияел в цялата си красота и великолепие. Множеството жреци и жрици извършвали богослужения. Богомолци идвали на тълпи от целия гръцки свят, за да направят жертвопринушения на Богинята-дева, преди да заемат длъжността си. Всеки римски наместник на провинция Азия трябвало да почете Артемида и не смеел да докосне никои от престъпниците, намерили подслон в нейния храм. После дошли готите и опустошили храма. Казват, че жителите на Ефес пак го възстановили, но доста преди това потокът от богомолци, който прииждал към града, сменил посоката си: всички посещавали друга светиня на "Достопочтената дева", където след време израснал по-голям храм, отколкото Артемидиния. Най-сетне декретът на Теодосий против езическите храмове от 383 г. произнесъл смъртната присъда над древния прочут храм на Артемида Ефеска, а изпълнител на присъдата станало заметресението, което превърнало великолепната обител в развалина. Жреците на Артемида се разбягали, а техните потомци отслужвали литургия в храма на Дева Мария, докато не се сринали и неговите сводове... И пелената на хилядолетното забвение покрила руините между Каистър и Корес. Когато през 1863 г. тук пристигнал английският инженер Дж. Т. Ууд, отвъд Аясолук заварил само вонящи мочурища, зад които се простирали непроходими гъсталаци. Той ги запалил и в дима на пукащия огън, в който се печели неуспелите да избягат охранени змии, се изкачил на полуразрушената кула в Лазимаховата крепост, за да огледа местността. На запад Ууд видял ивица синьо море и блатисти земи, над които стърчали развалините на голям град... Били нужни цели 2 години, за да се махне 6-метровия слой тиня и да се открият основите на храма. Да, той бил построен във вид на правоъгълник със страни 110х55 метра, а в земята имало останки от мраморните колони. След почти столетия слънцето осветило мястото, където се издигал храмът на Артемида... публикувано от: Isabel
3. Първи юни - ден на детето 2018-06-01 00:00:00 - 2018-06-01 12:00:00 Международният ден на детето е честван в много страни по света води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 година. В България по традиция всички шофьори се призовават на 1 юни да се движат и през деня с включени фарове на къси светлини. Според американските изследователи датата 1 юни съчетава в себе си традиции от китайската и американската история, а не комунистически както се счита в повечето бивши социалистически държави. Причината е, че комунистическите държави правят празника популярен по цял свят, но не го измислят. Идеята се появява още през 1925 година, когато генералният китайски консул в Сан Франциско събира няколко китайски деца сираци и ги води на празника на лодките-дракони - това е китайски празник, водещ началото си от древността и свързан с пролетното равноденствие. По-късно неговата инициатива бива продължена, като независимо от благотворителна акция в САЩ, в Европа с. г. се провежда международна конференция по въпросите на детското здраве. В Женева, също решават да организират благотворителни инициативи за деца. Голямата популярност на празника у нас обаче се дължи на друга инициатива, през 1949 г. първи юни е официално обявен за Международен ден за защита на децата. Това става с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. в Москва. Така благодарение на съветският призив - една година по-късно 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света (1950 г.). На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но дата не е повсеместно възприета, въпреки че остава и се отбелязва като празник.
4. Ромул и Рем основават Рим 2018-04-21 10:00:00 - 2018-04-21 22:00:00 753 пр.н.е. Според легендата Ромул и Рем основават Рим. Той е основан върху 7 хълма. Разкопките откриват на хълмовете Палатин и Квиринал първите селища на литяни и сабиняни, датирани към Х-IХ в. пр. Хр. През VII в. те се сливат в един град държава. Установяването на република се отнася към 510-509 пр. Хр., с което военно-политическата власт на царя преминава в ръцете на консули, а култовите му функции - към rex sacronum. През епохата на Принципата (27 пр. Хр. - 284) от времето на Август Рим става императорска резиденция и се превръща в политически, икономически и културен център на империята. През 64 г. градът е опожарен и отново възстановен. По това време той вече наброява около 1 000 000 жители. За защитата на столицата от варварски нападения Аврелий заповядва да бъде построена 19 км стена. В епохата на Домината Рим преживява още един кратък възход, след което губи своето политическо и културно значение. Столицата е пренесена в Константинопол - "Новия Рим". Старата столица неведнъж е разрушавана и ограбвана (през 410 г. от вестготите, през 455 г. - от вандалите). След разделянето на империята през 476 г. на римска земя започват за възникват германски княжества, а "Вечният град" се превръща в резиденция на папите. Като столица на Папската държава (след 756 г.) Рим става духовен център на Западна Европа през средните векове. И до днес Ватикан (от 1929 г.) представлява център на католическото християнство. Няколко пъти градът е разрушаван от нашественици; през втората половина на ХV в. Рим е възстановен напълно и е един от центровете на Италианското и Европейското възраждане. От 1871 г. е столица на Италия. Постройките в града още от древността неведнъж са разрушавани и възстановявани, а по-късно са използвани като каменоломни. От царския и раннорепубликанския период са запазени незначителни останки. Широкомащабно строителство се разгръща през императорската епоха. От 7-те хълма на Рим Капитолийският има най-голямо държавно и култово значение – там според легендата е бил домът на Ромул. Там са построени храмът на Юпитер Оптимус Максимус и Юнона Монета, градският аркс и табуларият, създаден по проект на Сула. Блатистата местност на източния склон на хълма след пресушаването й е превърната във форум на Рим и става център на обществения живот в града. Един от най-древните паметници на Форума е Черният камък над гроба на Ромул, върху който е изсечен и най-старият надпис на латински език (вероятно от края на VI в. пр. Хр.). Цилиндричният свод на водопровода (Cloaca maxima) от това време е най-старата запазена постройка. Съхранени са и други архитектурни паметници и ансамбли от античността (Форумът, Колизеумът, Пантеонът), средновековието и Възраждането, от времето на барока (катедралата и площадът "Св. Петър", ансамбълът на площад Капитолия, Палацо Канчелерия, Фарнезе, Барберини, дворцовият комплекс на Ватикан, площадите Пиаца Навона, Пиаца дел пополо, вили, фонтани и др.). Рим е един от най-големите центрове на международния туризъм в света (приема ок. 3 300 000 туристи годишно). Домакин на ХVII Олимпийски игри през 1960 г.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2.41 секунди