Резултати от търсенето - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 14:50 EEST

Търсехте за the phrase 'семейството'. Открити са 32 резултата (0.3308 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите

#	Заглавие	Дата	Автор	Прегледи
1.	В търсене на подходящия зет - китайският "Пазар за необвързани"	2018-11-14 @ 17:33 EET	Admin	654
2.	5-те пози за най-силен женски оргазъм	2018-11-11 @ 22:05 EET	Admin	4 179
3.	7 от най-големите късметлии в света	2018-11-11 @ 05:28 EET	Admin	1 472
4.	Нимфоманията е болест без лек	2018-10-22 @ 07:30 EEST	Admin	8 864
5.	Мислите си, че жените са изкусни манипулаторки? Само вижте как го правят мъжете!	2018-10-15 @ 12:49 EEST	Admin	1 101
6.	8 признака издават жената, която изневерява	2018-10-07 @ 21:04 EEST	Admin	3 386
7.	От проститутките ставали най-добрите съпруги	2018-08-13 @ 23:38 EEST	Admin	5 052
8.	Бенките предсказват бъдещето	2018-07-16 @ 11:32 EEST	Admin	2 334
9.	ВИНЕТУ: НАТАМ СЪМ БИЛ С ТАТЕ, А НАСАМ - В МАМА...	2018-07-15 @ 16:15 EEST	Admin	1 370
10.	НАЙ-СТАРИЯТ ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, ЧИЙТО НАЕМ НЕ Е ПРОМЕНЯН ОТ 500 ГОДИНИ	2018-07-10 @ 08:33 EEST	Admin	708

Резултати в коментарите

#	Заглавие	Дата	Автор
1.	РИБЕНА ЧОРБА	2017-09-16 @ 15:38 EEST	Admin
2.	Афис: БСП-21.2%, ГЕРБ-19.9, Цветанов сред най-мразените политици	2013-09-30 @ 19:39 EEST	Anonymous
3.	УБИВАТ НИ БАВНО, БЪРЗО ДОРИ: Фондът за лечение на деца отказа помощ на момче с тумор в мозъка	2013-02-07 @ 14:24 EET	Anonymous
4.	След ”Митниците” и Морска администрация се обяви против местенето	2012-07-21 @ 23:02 EEST	Anonymous
5.	СКАНДАЛНО: Отец Андрей: Архимандрит Гервасий ми прави само френска любов, защото имал хемороиди	2012-04-25 @ 00:44 EEST	Anonymous
6.	СКАНДАЛНО: Архимандрит Гервасий: В секса обичам да ме орат като Рила и Пирин! /18+/	2012-04-25 @ 00:41 EEST	Anonymous
7.	близка	2012-04-19 @ 11:22 EEST	Anonymous
8.	ДВОЙНО СА НАМАЛЕЛИ УЧЕНИЦИТЕ В ДОБРИЧ	2012-02-22 @ 21:03 EET	Anonymous
9.	ВЪЛШЕБНА БЪЛГАРСКА КОЛЕДА ЗА ДОБРИЧКО СЕМЕЙСТВО В ИСПАНИЯ	2011-12-25 @ 11:55 EET	Anonymous
10.	Борисов: Ако продължавате да ме дразните, ще подпишем на инат	2011-09-19 @ 18:11 EEST	Anonymous

Резултати в събитията

#	Заглавие	Дата	Район	Описание
1.	Учредена Зелената партия - 1989 г.	2018-12-28 00:00:00 - 2018-12-28 12:00:00	*	На 28.12.1989 г.е учредена Зелената партия в България. Създава се от членове и симпатизанти на Комитета за екологична защита на град Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. На 15 февруари е регистрирана по Закона за лицата и семейството, а на 10 май 1990 г. - по Закона за политическите партии.
2.	Роден Христо Ботев /по стар стил/	2018-12-25 00:00:00 - 2018-12-25 12:00:00		На 25 декември по стал стил е роден Христо Ботев - национален революционер, поет и журналист. Роден е в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Б. Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му стават причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
3.	Рождество Христово	2018-12-25 00:00:00 - 2018-12-25 12:00:00	*	Рождество Христово (Коледа) Официален и църковен празник На Коледа - един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането майка Му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения Младенец. В мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера. Празникът Рождество Христово е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай. За първи път Рождество Христово се чества в Рим през 336 г. Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. и е в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда, който е изменен с решение на 36-ото Народно събрание от 10 декември 1991 г.
4.	Бъдни вечер	2018-12-24 00:00:00 - 2018-12-24 12:00:00	*	Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично - от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда. Tази година на Коледните и Новогодишните празници, съгласно Кодекса на труда, ще се почива на 24 декември - Бъдни вечер (петък), 25 и 26 декември – Рождество Христово (събота и неделя) и на 1 януари 2005 г. (събота). Това съобщиха от правителствената информационна служба предвид многото запитвания на граждани. Поради съвпадането на празничните дни със събота и неделя, не се налага разместването им със специално решение на Министерския съвет, уточняват от пресслужбата.
5.	Света Анна, Аньовден	2018-12-09 00:00:00 - 2018-12-09 12:00:00		Според българските традиции св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е празник на врачките, вещиците, омайниците. В православния календар св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие. В народните вярвания се разказва, че тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани - жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът. Мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го. За да се предпазите от злите сили, според народните поверия, трябва пред вратите мъжете да запалят купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените пък на този ден мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците на Аньовден се държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят. Девойките на този ден гадаят и дали скоро ще се омъжат - за целта момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.
6.	Празник на майчиството	2018-12-09 00:00:00 - 2018-12-09 12:00:00	*	В календара на православната църква този празник е тясно свързан с празника на Рождество на Пресвета Богородица. На него се почита зачатието на Св. Анна - майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Св. Анна.
7.	Въведение Богородично (ден на християнското семейство)	2018-11-21 00:00:00 - 2018-11-21 12:00:00	***	Празнува се като ден на християнското семейство и християнската младеж - Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Иерусалимския храм и отдадена в служение Богу. Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство. Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
8.	Почита се паметта на Свети Мина	2018-11-11 00:00:00 - 2018-11-11 12:00:00		В този ден православната църква почита паметта на мчнци Мина, Виктор и Викентий. От тримата най-популярен и почитан е Свети Мина, който е известен чудотворец и се счита за покровител на семейството. Свети мъченик Мина е бил египтянин (284-305 г.). Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време властта в Рим се поделяла между императорите Диоклетиан и Максимиан. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Заловен е и жестоко измъчван, накрая воините отсичат главата му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погр***и в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
9.	Почива българският Патриарх Максим	2018-11-06 00:00:00 - 2018-11-06 12:00:00		Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков. Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария, когато неин ректор е архимандрит Борис Симов (впоследствие Неврокопски митрополит). Съучениците единодушно го характеризират като младеж с весел нрав, но сериозен в заниманията. От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в храма “Света Богородица” в град Русе. Насочен от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил към социално служение, той работи усърдно сред питомците на църковното сиропиталище “Св. Йоан Рилски”. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет. По време на следването участва в дейността на студентските богословски кръжоци и беседи на православните братства. На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от приснопаметния Ловчанския митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник - светец на светата Църква от VII век, прославен със силна вяра и православна изповед. Монашеското пострижение става под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. С даването на монашеските обети той посвещава целия си по-нататъшен живот на непрестанно служение на Бога. На 19 декември - Никулден, 1941 г. приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм “Св. Йоан Рилски”. В края на 1942 г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Там преподава важните богословски дисциплини: основно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачански митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. в гр. Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил, който с благословението на Св. Синод, ревниво подбирайки за себе си даровити и благонравни сътрудници, го назначава за свой протосингел. Архим. Максим остава такъв до 1950 г., когато е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава в свои две писма Светейшият Руски патриарх Алексий I до Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. В тези писма се казва: “ Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за свой дълг, той спечели искрената любов на църковните среди в Руската православна църква и уважението на обществеността” (6 септември 1955 г.). След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод, като в периода от 1957 до 1960 г. е и председател на Редакционната колегия на Синодалното издателство с издания “Църковен вестник” и сп. “Духовна култура”. На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” архим. Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки”. При хиротонията му патриарх Кирил произнася вдъхновено слово на тема “Епископът като съвест на св. Божия Църква”, което слово остава и като духовно завещание към бъдещия Български патриарх. На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват Браницкия епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма. На 7 март 1971 г. патриарх Кирил се представя в Господа и от 13 март до 4 юли 1971 г. митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод. На 25 юни 1971 г. Св. Синод в пълен състав пристъпва към избор на трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. На 4 юли 1971 г. след Божествена св. литургия, извършена в синодалния параклис “Св. цар Борис” в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор, всичко 101 души, се събират в големия салон на Синодалната палата, за да изберат Български Патриарх и Софийски Митрополит. След гласуването изборното бюро преброява подадените писмено гласове и председателят на изборното бюро обявява Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит. Списъкът на подписалите акта 101 избиратели, както и всички документи, отнасящи се до Църковно-народния патриаршески избирателен събор, проведен на 4 юли 1971 г. в гр. София, са издадени още същата година от Синодално издателство в специален сборник. Скоро след избирането си за патриарх Негово Светейшество Максим прави официални посещения на редица патриаршии: Руска, Румънска, Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Грузинска, Кипърска, Еладска и др., с което допринася за утвърждаване православното единство и за укрепване престижа на родната ни Църква. Патриарх Максим успява в трудни за Църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет и да извърши всичко, което е възможно, за да се открива пътят на спасението за всеки българин. През тези години държавата дори търси сътрудничеството на Българската църква по темата за мира в света. Негово Светейшество участва активно в междудържавни и междуцъровни форуми за отстояване на християнските миротворни принципи. През 1978 г. начело на високопредставителна църковна делегация патриарх Максим посещава задграничните енории на Българската православна църква в САЩ и Канада, а през 1984 г. енорията в Унгария. Тези посещения имат не само духовно съдържание, но и раздвижват родолюбивите чувства на българската емиграция. През този период патриарх Максим става доктор хонорис кауза на Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София и почетен член на Московската духовна академия. Под неговото перо излизат три тома църковно-проповеднически слова, озаглавени “На Господнята нива”. Награден е с най-високи държавни отличия: орден “НР България”, I степен (1974), орден “13 века България” (1985 г.). За разлика от други комунистически страни, в България Православната църква се радва на уважение, макар да е признавана само нейната културна и просветна роля в историята, но не и нейната духовна и спасителна същност. Въпреки всички трудности в България, Църквата продължава да съществува и да действа, а патриархът със свойствения му тих начин на въздействие – да отстоява нейните позиции в редица трудни ситуации. През 1968 г., още като Ловчански митрополит, той съдейства за връщането на монасите в Рилския манастир (няколко години преди това обителта е превърната в “музей”, а монасите принудени да я напуснат). Съхранява от разрушение миньорската църква “Св. Йоан Рилски” в центъра на Перник. С твърдата си позиция патриарх Максим не допуска Църквата да бъде въвлечена в т. нар. “възродителен процес” през 80-те години на 20 в. През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и “нежните революции” в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата, като използват антикомунистическа реторика. Така в началото на 90-те години в Българската православна църква се извършва опит за преврат. Създава се църковен разкол на политическа основа, подкрепен от тогавашната гражданска власт. Учредява се т. нар. “нов Синод”, поставя се “алтернативен патриарх”, издават се уволнителни разпоредби за архиереи и за Българския патриарх. Завзети са с щурм сградата на Св. Синод, множество столични храмове. За кратко време е окупирана и сградата на Софийската св. Митрополия. Атаките на разколниците са съсредоточени лично срещу патриарх Максим. Бива оскърбяван по всякакъв начин. Въпреки това той не отвръща на хулите, не изрича нито една лоша дума срещу никого, запазва своето достолепие и достолепието на Църквата. Доростолският митрополит Иларион пише: “В усилията да се възстанови единството на Майката Църква, патриарх Максим прояви необикновено търпение, отеческа любов и молитвена надежда да се върнат самоволно отдалечилите се, за радост на целия български народ и съгласно молитвените слова на Господ Иисус Христос към Бог Отец на Тайната вечеря: “Да бъдат всички едно” (Йоан. 17:21).” През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен. Това е найскъпият подарък за слава Божия на патриарх Максим за неговия 90-годишен юбилей: една утвърдена в единството си Българска Църква. В края на октомври 2004 г. по случай юбилея са проведени тържества, в които взимат участие делегации от много поместни православни църкви. В поздравителното си слово Цариградският и Вселенски патриарх Вартоломей казва: “Благочестивото му паство, христоименитият български народ има правото да почете своя отец и патриарх, който десетилетия служи и обгрижва неговите духовни нужди, да целуне неговата отческа десница, която го е благославяла и освещавала дълги години [...] да види в него живата икона на Бога и мълчалива покана за следване на Иисус, да изрази по различни начини своята признателност, любов и почит към този свещен мъж, който носи върху свещения си омофор отговорност за паството си пред Бога. [...] Почитаният Патриарх понесе върху себе си белезите Христови, досотйно носи кръста си и храни добре своето паство както в дни на духовен глад, така и в дни на благоденствие. Той здраво държеше руля на свещения кораб и в часове на добруване, и в часове на бури, затова всички казват днес заедно с апостол Павел: “Такъв архиерей ни трябваше.” На прием в Синодалната палата Българският патриарх Максим е удостоен със званието почетен доктор на Християнската богословска академия във Варшава. Същия ден следобед в Гербовата зала на Президентството президентът на Р България Георги Първанов награждава Негово Светейшество патриарх Максим с най-високия български орден “Стара планина” I степен, за големите му заслуги в духовния живот на българския народ и за мъдрото управление делата на Българската православна църква. Честването на патриаршеския юбилей ознаменува всеобщото признание за личността и делото на Негово Светейшество от страна на всички институции, както светски, така и църковни. В лицето на Българския патриарх Максим е почетена Българската православна църква единна, уважавана, даваща спасително упование на традиционно православния български народ като част от Едната Света, Съборна и Апостолска Църква. Светейшият патриарх Български и Софийски митрополит Максим се престави в Господа сутринта на 6 ноември 2012 г. Последното му явяване сред народа е на 15 август с. г. в обичната му Троянска света обител, където той дава своя прощален трикратен благослов от манастирския чердак, възправен пред образа на Божията Майка Троеручица.
10.	Роден е Владимир Путин	2018-10-07 00:00:00 - 2018-10-07 12:00:00		Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). През 1975 година завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет, след което е изпратен на работа в органите на държавната сигурност. През 1983 - 1990 г. е работил в ГДР. През 1990 г. става заместник-ректор на Ленинградския държавен университет по международните въпроси. От 12 юни 1991 г. е член на правителството на Санкт Петербург, като председател на Комитета за международни отношения. От март 1994 г. до юни 1996 г. е първи заместник-председател на правителството на Санкт Петербург. От юни 1996 г. до март 1997 г. е първи заместник-ръководител на Административно-стопанското управление на президента Борис Елцин. От 26 март 1997 г. е заместник-ръководител на Администрацията на президента и началник на Главно контролно управление към президента. На 25 юли 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност (ФСС), на 29 март 1999 г. - поема и поста секретар на Съвета за сигурност към президента, като запазва и поста си на директор на ФСС до 9 август 1999 г. На 16 август 1999 г. е одобрен от Държавната дума за председател на правителството на Русия. На 31 декември 1999 г. в своето предновогодишно обръщение президентът Борис Елцин обявява оставката си и назначава Владимир Путин за и.д. президент. На президентските избори на 26 март 2000 г. Владимир Путин е избран за президент с 52,94 процента от гласовете на избирателите. Встъпва в длъжност на 7 май 2000 г. На 14 март 2004 г е преизбран за втори президентски мандат със 71.31 процента от гласовете на избирателите. Встъпва в длъжност на 7 май 2004 г. На парламентарните избори на 2 декември 2007 г. Владимир Путин оглавява листата на партията "Единна Русия", която получава 315 места в 450-местната Държавна дума. На 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх Алексей II, Владимир Путин предава длъжността на Дмитрий Медведев, който още същият ден внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър Виктор Зубков подава оставка, съобразно конституцията. Три от четирите фракции - Единна Русия, Либералдемократическата партия и Справедлива Русия заявяват, че ще го подкрепят. Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май 2008 г. с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа "за" от общо 450. На 19 декември 2007 г. американското списание "Таймс" избира Владимир Путин за "личност на годината", тъй като е възвърнал стабилността в Русия и позициите на страната на международната сцена. Путин се занимава със самбо, карате, джудо и е майстор на спорта по самбо и джудо. Женен за Людмила Путина (1983 г.), семейството има две дъщери - Маша и Катя. По материали на БТА и БГНЕС.

Static Pages Results

#	Title	Last Updated	Author	Hits
1.	Вицове от Агенция Мисир	2015-10-09 @ 12:57 EEST	Admin	23 308
2.	Ученически бисери	2007-02-02 @ 19:54 EET	Admin	40 126

Първа | Предишна страница | 1 2 | Още резултати >>

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 0.41 секунди