6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой световен ден и той се чества на 6 юли. Световният ден на целувката се празнува от 1988 година.
За значението на целувката са изречени много нежни и мъдри обяснения. Целувката на двама влюбени е в основата на творчеството на най-великите музиканти, художници, но и на много учени. В света съществуват най-различни легенди за появата на целувката. Според една от тях целувката е измислена от средновековните рицари, които по този начин разбирали дали техните съпруги са пили вино. Според друга целувката идва от връзката между майката и бебето. Не са малко и тези, които вярват, че целувката уста в уста е изобретена от маймуните.
Полезни неща от целувката!
Страстната целувка увеличава пулса с над 100 и повече удара в минута. Целувката увеличава нивото на хормоните в кръвта и може да удължи живота с една минута. При страстна целувка се губят 6.4 калории за една минута. Целувката нормализира киселинността в устата, успокоява нервната система и предотвратява стреса.
Опасни!
Чрез целувката се предават херпес, хепатит А и В и други заразни болести. Колкото до стотиците различни бактерии - за радост 95% от тях не са опасни.
Парадокси!
И днес целувката се смята за престъпление в щата Индиана в САЩ. Там действа закон, който забранява "на мъжа с мустаци да целува човешко същество". В щата Кънектикът пък е забранено жените да бъдат целувани в неделя. А в щата Айова местният шериф може да арестува всеки, който целува непознат. БГНЕС
1930 – Град Ангора е переименуван в Анкара /столицата на Турция/.
Турция е блестяща. Блестят южното слънце и високите минарета, светлозеленото море и пищните хотели, очите и лицата на младите хора, които са навсякъде.
Символът на страната е Ататюрк – "Бащата на турците".
Сърцето на Турция е мавзолейният комплекс, увенчаващ като местен акропол един от хълмовете на Анкара. Съхранява всеки детайл от един уникален житейски фойерверк на човек, превърнал умираща ислямска империя в нова светска република, сплел в едно източна религия и западна цивилизация и оставил завет, изписан със златни букви. Уникален факт - без злостно отричане на всичко предишно и без да го разрушава – Ататюрк е живял и работил в покоите на последния султан и е починал в една от неговите спални.
Анкара олицетворява новия свят с подредения си облик на модерно планиран, чист и зелен град в лоното на Анадола. Там се потопихме за ден-два в ежедневието на българските турци – преселници. Тяхното изключително трудолюбие и гостоприемство се съчетава с една дълбока носталгия по България. Нашите домакини Кудрет и неговия брат ни пяха родопски песни и рецитираха "Молитва" и други Ботеви стихове, което ни потресе. Стаявали са десетки години горещите думи на поета-воин за свобода, които за нас - гости от България - изригнаха в онази нощ, в сърцето на Анадола.
Анкара е своеобразен контрапункт на космополитния Истанбул. Той грабва погледа на туристите в кафетата край Босфора с фантастичния окръжаващ ги пейзаж от трафик на кораби, лодки и панорамни скутери в залива, висящите под небето мостове, свързващи два континента, дворците и вилите по брега, силуетите на джамии и минарета, конгломерата от европейска архитектура, оградена в ориенталска рамка. Централните улици са пълни с хора, които не бързат, а наистина се разхождат, разговарят и нямат нужда от показност или стрес. Магазините продават изобилието на Европа и Азия без задръжки и ограничения, а от ресторантите и всички възможни места, които предлагат всичко за хранене се носят изкусителни аромати и примамват с шарени витрини от ориенталски сладкиши и шербети.
Особено очарователна е чистата турска музика, изпълнявана на саз и други ориенталски струнни инструменти, която в съчетание с домашното обслужване и предугаждане на вкусовете, превръща всеки посетител и клиент в скъп гост, добре дошъл по всяко време.
Бяхме гости и на турска сватба. Това е среща на безброй роднини и приятели, дошли от далече да поздравят младите и да ги дарят с алтънче или някоя банкнота. Няма гастрономически празник и шоу на опаковани дарове и панделки.
На 350 км на юг от Анкара се намира Кападокия – исторически и природен резерват, уникална световна забележителност. Пътят към нея минава край най-голямото в света солено езеро с дъно от солни кристали и извънземен виолетов ореол под лятното слънце.
Забележителностите на Кападокия са разположени в диаметър от 30 км около областния център Невшехир. Там, сред скалните гъби, комини, пирамиди, издълбани от човешка ръка като термитници, пясъчни кули и каньони е сниман първият епизод на "Междузвездни войни". Сякаш си на друга планета. В дъната на каньоните пък се връщаш рязко в първите векове на християнството, прекрачвайки в скалните църкви, богато украсени с оригинални фрески на житейски и библейски сцени, отлично съхранени през столетията и пощадени от завоевателите.
Напускайки Кападокия на път към Средиземноморието спираме в Кония – център на сектата на дервишите, които танцуват. Изпадайки в транс по време на кръговите движения, стигат по-близо до Всевишния. Това е външната страна, а корените се крият в учението на Мевлана-и-Румели ("Мевлана, живеещ до Румелия") от началото на 13-и век, проповядващо всеобща толерантност към нациите и религиите. Казват, че който посети комплекса Мевлана в Кония, става половин хаджия.
Царят на Бергама Атал II изпратил съгледвачи да открият най-красивото, райското място в неговото царство, където да построи свой град. Те открили райския залив, край който бил изграден Аталия- днешната Анталия. Живописните скалисти върхове, които ограждат плодородната долина и залива е пейзажа, в който се вписва модерната милионна столица на средиземноморския туризъм.
Близо до града се намират древните селища Перге, Сиде и Аспендос, заключили в крепостните си стени терми, агори и амфитеатри –прекрасни творения на класическата древногръцка и римска епохи.
По крайбрежието на юг от града, сред пищната зеленина на пинии, палми и портокалови гори, са вплетени суперлуксозни хотели и древни пристанища – Фазелис, където Александър Македонски е прекарал зимата преди да нападне Персия, Олимпос - жилището на огнедишащата Химера, планински газ, бълващ от скалните отверстия на древния връх, Мира - мястото, където е роден и проповядвал християнството св. Никола - днешният Дядо Мраз. По тези места е имало пиратски пристанища и велики градове като Ефес, където се е писала историята на древния свят.
Навътре в сушата, сред зелените завои, внезапно ни стряска гледката на снежнобяло планинско било – Памуккале. Топлият варовик на минералните извори е сътворил уникалната "крепост от памук", където са търсили покой, наслада и здраве Клеопатра, царе и велможи, както и милиони туристи като нас.
Живописният път сред най-големите маслинови плантации в света ни спуска към бреговете на Мраморно море и Дарданелите – последен природен феномен, разделящ ни от Европа и България.
Минете и вие по нашия път – през толкова епохи, климатични зони, природни чудатости, културни различия и толкова блестящо средиземноморско слънце!