Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика.
Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.
1915 - Академик Венко Марковски, псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Той е български писател, поет и драматург. Завършва специалност “Славянска филологии” в Софийския университет. В България попада в комунистическите и македонски среди. В началото на 1941 г. е арестуван заради поемата “Бие дванайсет” и лежи в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” в Софийския централен затвор. Венко Марковски стои на нихилистични и македонски позиции по повод създаването на македонски език. Той активно участва в този акт, макар че голяма част от творчеството му е на югозападно-български диалект. В Скопие се противопоставя на процеса на македонизация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославските комунисти. Заради убежденията си е осъден (1956 г.) и изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. Венко Марковски намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора и Македония. Пише пиеси в стихове: “За родния кът” (1946 г.), “Гоце” (1951 г.), “Легенда за Гоце Делчев” (1970 г.) и др. Автор е на стихосбирките: “Данте Алигиери” (сонети, 1938 г.) и “Народни бигори” (сонети, 1938 г.); “Лулкина песна” (1939 г.), “Порои” (1946 г.), “Сборник стихове” (1953 г.), “Диалог” (1967 г.), “Истината е жестока” (1968 г.), “Помни” (1973 г.), “Сплотените ръце са несломими” (1975 г.), “Гоце” (поема, 1940 г.), “Илинден” (поема, 1940 г.), “Орлицата” (поема, 1944 г.), “Мойот монолог” (поема, 1968 г.), “Партийо, тебе славим” (поема, 1971 г.) и др. Негови са книгите: “Избрани произведения” (в 2 т., 1977 г.), “Предания заветни” (1981 г.), “Избрани произведения” (в 4 т., 1985 г.), “Чернобил” (1987 г.), “Островът на смъртта” (мемоари, издадена в САЩ, 1982 г.), “Кръвта вода не става” (историческа-публицистика в ръкопис, 1971 г. ; издадена през 1981 г., но тиражът е иззет и претопен; издадена отново 2002 г.).