ПРАЗНИК, КОЙТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯТ ДОБРУДЖАНЦИ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 13:44 EEST

ПРАЗНИК, КОЙТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯТ ДОБРУДЖАНЦИ

2004-04-18 @ 18:46 EEST

Любен БЕШКОВ

Не отговаря на истината твърдението на някои съвременни добричлии, че родният ни град не е имал и няма културни традиции. Иска ми се да кажа, че те не познават, или познават в недостатъчна степен историческото и духовното минало на българското население от Добрич. Това ще споделя с тебе, уважаеми читателю, по повод 70-годишнината от пребиваването тук на незабравимия за българската култура проф. Асен Златаров.

След професорите Александър Теодоров - Балан, Димитър Михалчев и Михаил Арнаудов и писателя-добруджанец Добри Немиров през ранната 1933 година в поробения Добрич се отзовава на поканата на Българския културен университет от града и проф. Асен Златаров, който на 29 април е посрещнат вълнуващо от местното българско население и приветстван от училищния ни лекар д-р Тодор Ханджиев. През няколкодневното си гостуване той изнася три сказки: “Изкуството да се живее”, “Животът и смъртта от биологично гледище” и “Животът и слънцето”, с които очарова препълнения киносалон “Сплендид”, а навън гражданството му устройва трогателно посрещане, което се превръща в манифестация на българщината пред погледа на румънската власт.

В запазеното саморъчно написано слово на д-р Ханджиев четем и се мъчим да си представим от разстоянието на времето вълнението, обхванало добричлии: “Щастлив се чувствам, господин професоре, че на мен се падна честта да приветствам най-високия гост на Българския народен университет от Добрич - вдъхновения представител на интелектуална България” - заключава просълзен д-р Тодор Ханджиев. Проф. Златаров подарява на този достолепен добруджанец личната си снимка с посвещение за него и родната му Добруджа.

Краткото пребиваване на проф. Асен Златаров в Добрчич се помни от възрастните жители на града, някои от които съм успял да анкетирам през годините, когато това е било възможно. В онова далечно време и преди това Добрич е изграждал своята културна традиция, благодарение на която неслучайно родният ни град е наричан “крепост на българщината” и културно средище на родината. Това трябва да знаят тези, които все още милеят за него и които с лека ръка го напускат и не желаят дори да се нарекат добричлии. На тях искам да кажа, че Добрич е имал през периода на румънското ни робство свой български театър, самодейна оперетка, салонни оркестри и струнни състави, в по-ново време и симфоничен оркестър, балетна формация, организация за изнасяне на сказки и беседи и какво ли още не. Не мога да отмина с мълчание, че двете ни църкви в град са имали свои смесени хорови състави, че в града десетилетия наред концерти е имал Смесеният градски хор “Кавал”, чийто правоприемник е сега съществуващият хор “Добруджански звуци”, че в Добрич през годините на двете румънски робства /1913-1916/ и /1919-1940 г./ тук са издавани 33 български вестници и списания в това число и две списания за хумор и сатира, “Факел” /1923-1924 г./, “Поле” /1927-1933 г./, “Добруджански преглед” /1923 г./, “Добруджанско стопанство” /1934-1936 г./, “Класове” /1934-1935 г./, че в Добрич са организирани изложби на добруджански български художници и др.

Сходни връзки
Още от Общество

ПРАЗНИК, КОЙТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯТ ДОБРУДЖАНЦИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats