Ако дълго потискате гнева си, започвате да изпитвате чувство за вина. Депресията, подобно на чувството за вина, също се появява тогава, когато
гневът е потиснат и насочен навътре – срещу самия себе си. Той се превръща в омраза и започва да отнема смисъла и радостта от живота.
Енергията е насочена срещу собственото Аз. Вместо да остави чувствата да се проявят естествено, депресираният възприема всеки изблик на чуждия гняв като доказателство за собствената си незначителност и потиска своя гняв. Актът на възпиране още повече го опустошава. Често депресията е съпроводена с тъга. Обикновено тъгата отминава при настъпване на някакъв обрат в живота. Депресията – не. Депресираният човек изглежда забързан, разтревожен, прави отчаяни опити да прикрие гнева и омразата към себе си.
Да се понася това състояние дълго време е изтощително. Защитните механизми отслабват, прекратява се излъчването на положителна енергия. Усещането за безпомощност и гневните мисли са насочени всъщност към самия него. В известен смисъл те подсказват, че има нещо нередно в начина, по който се оправяме в живота. Ако човек не се погрижи преди всичко за себе си, ще бъде безполезен и за себе си, и за останалите. За да стане това, той трябва да извърви мъчителния път към вътрешната си свобода.
Свободният човек е готов да поема отговорност и за доброто, и за злото в своя живот. Осъзнал собствената си уязвимост, вижда по-ясно, разбира повече и успешно решава личните и служебните проблеми. Винаги е весел, здрав и жизнен. Срещу депресията и общото рязко понижаване на жизнения тонус лекарите препоръчват да се приемат много витамини. Но има и безплатни “лекарства”, които могат да ви бъдат от полза.
Например: Всеки ден излизайте на чист въздух. Вървете пеш. Светлината повдига тонуса. Ходенето стяга мускулите и ви кара да дишате дълбоко, а това дава повече кислород на белите дробове. На открито събирате и повече енергия.