изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2022-01-19 @ 05:18 EET
ОТЗВУК    
История"ЛОШАТА ТЕМА"

На 8 юли, в залата на ТПП в Добрич се проведе първи по рода си дебат на тема: "2007 - рано или късно за присъединяването на България към Европейския съюз". Той бе организиран от Информационния център на "Отворено общество" във Варна, Търговско-промишлената палата и Евро-инфоцентър БГ809 в Добрич. Една чудесна инициатива. Два отбора по двама души - на еврооптимистите и европесимистите отговаряха на въпросите на двама водещи.
Най-голям интерес възбуди преговорната глава "Земеделие", най-важната за Добричка област, пък и за България. И двата отбора се съгласиха, че това е "лоша тема" от преговорния ни процес за влизане в ЕС. Да, наистина днешното ни земеделие е лоша тема. А било е време /30-те години на миналия век/, когато земеделието е било добра тема. За илюстрация на казаното превеждам един цитат от биографичните бележки на проф. Никола Килимов и д-р Богдана Василева за Григор Василев /24.06.1883 - 7.11.1942 г., министър на земеделието през 1930-1931 г./:
"Вдъхновяван от фанатичната си любов към българската земя и нейните труженици за кратко време Григор Василев като министър успява коренно да промени облика на земеделието в България. Григор Василев изхожда от оценката за състоянието и прогнозата в нашата страна и в международен план на селскостопанската продукция и търсенето й на международните пазари. Взема смело решение за сметка на зърнените култури да се внедрят и развият у нас т.нар. интензивни култури, да се модернизира земеделието чрез съвременни системи за напояване. За първи път въвежда торене с изкуствени торове. Насочва се към комасация на земята. Започва широко засяване на домати, ягоди, соя. Призовава към развитие на тютюнопроизводството, на захарното цвекло и маслодайните растения, на птицевъдството. Насърчава и изследователската работа върху лечебните растения и специално тази върху българската роза.
С различни почини Григор Василев прави пробив на селскостопанската ни продукция в пазара на редица западни страни. Организира износ на ягоди. Първата пратка осъществява със самолет на свои разноски за Виена. За първи път прави износ на десертно грозде и поема лично финансовия риск от това начинание. България постепенно завладява пазарите в Западна Европа и се явява на първо място в Европа по износ на грозде и домати. Тяхното внедряване се последва и от значително развитие на хранителната индустрия. Този подем на земеделието, насочван от Григор Василев, продължава възхода си по пътя на собственото си развитие и след като той напуска министерството. През 1940 г. /39-40 години са сочени в социалистическите учебници като най-лоши за българската икономика - б.а./ България е изнесла на световния пазар 57 200 тона десертно грозде - 24 % от целия световен износ. След България на второ място са САЩ, изнесли 36 300 тона десертно грозде. България се оказва в челните места по износ на домати в Европа. Някои години е първа - достига 220 000 тона годишно. Не можем да отминем факта, че през 2002 г. не само нямаме износ на домати, а и сме внесли 70 000 тона домати от съседни страни.
Реформаторската дейност на Григор Василев в селското стопанство обезпечава в значителна степен благосъстоянието на народ и държава. България не само излиза от всеобщата криза в края на 20-те години на миналото столетие, но в навечерието на Втората световна война е на завидно място по благосъстояние сред балканските страни. Насоките за развитие, преобразуването на селското стопанство от Гр. Василев и особено богатите резултати от тях, определят в най-висока степен неговата значимост като държавник, оставил трайни следи в икономическия живот у нас. С основание Радой Ралин твърди, че на името на Григор Василев трябва да има улица във всеки град на нашата страна!"
Чак като прочетох тези биографични бележки, осмислих напълно казаното ми преди 7-8 години от един 80-годишен българин от Македония: "Ех, момче, пред войната Бугария бе първа земеделска земя во Европа!". А сега стана така, че малка Македония залива българския пазар с плодове и зеленчуци /на краставичари продава краставици/ и изнася за Германия повече вина, отколкото България. Защо ли? Защото земеделието в социалистическа Македония си остана частно.
В 30-те години България е произвеждала освен десертно грозде /за което стана дума по-горе/ и грозде за вино. Лозарството и винарството е било доходно занятие. В родния ми пловдивски край, в "Пловдивската яка", почти всяко семейство е произвеждало 5-10, по-заможните по 15-20, а най-заможните по 30-40 хиляди литра вино, основно мавруд и търговци от Чехия и Германия са идвали да го изкупуват на място. Производителите се надпреварвали кой повече и по-хубаво вино да произведе, та когато търговецът дойде, неговото да предпочете.
Та затова земеделието в България по онова време е било "добра тема". "Лоша тема" става с идването на комунизма, с насилственото коопериране. Самият Петър Младенов признава разрухата в социалистическото земеделие в доклада си от 1990 г.
Накрая: Аз съм от еврооптимистите. Каквато е била България "пред войната", такава може да стане и сега - силна в обединена Европа. Силна, не в смисъл опираща на три морета, а с икономически замогнали се, проспериращи граждани. Това никак няма да е лесно. Но е възможно.
 


Сходни връзки

ОТЗВУК | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2022 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди