До седми клас Ралица е учила в Спортното училище в Добрич, където трениралаа художествена гимнастика. След това заминала за София, за да продължи образованието си и там участва в разширения състав на националния отбор по художествена гимнастика. Имала е удоволствието да тренира при едно от българските светила в тази област – Нешка Робева. Именно тя й се обадила, за да й каже, че циркът “Ringling Brothers” в САЩ търси гимнастички. Ралица приела предложението и заедно с това предизвикателството и през 1997 г. заминала за Щатите с група от общо 11 момичета. Оттук-нататък последвали много интересни преживяния, добричкото момиче работи в цирка до 2000 г. С него обикаляла из целите Съединени американски щати – яздила е слон, участвала в номера с питони и какво ли още не. “Не ме беше страх. Важното е да свикнеш” – споделя за студенокръвните животинки Ралица.

Американският цирк включвал около 170 души, които изнасяли третото по големина шоу в САЩ. Имали собствен влак и обикаляли в страната с 200 вагона. “В цирка всичко е различно и във всеки един момент не знаеш какво ще ти се случи.” – разказва Ралица. Американците до такава степен останали очаровани от българките, че в цирка пристигнал фотограф от Вашингтон, който да направи специална книга със снимки за тях. По време на пребиваването си в цирка Ралица имала удоволствието да работи дори с хореографи от Бродуей.

След като изтекъл договорът, Ралица се прибрала в България и започнала работа като треньор в клуба по художествена гимнастика “Албена” в Добрич. Минало известно време и я поканили като треньор в Тайван за два месеца. Естествено, възползвала се от примамливото предложение и заминала. Работила в градче, близо до Тайпе и тренирала от съвсем малки деца – на 5 годинки, до 16-годишни тийнейджърки. “Там са изключително дисциплинирани. Повече от нас” – сподели тя. “Вече бях направила балета и не можах да ги оставя” – отговаря Ралица на въпроса дали не се е изкушавала от възможността да остане да работи зад граница – “С много неща съм се захванала тук, как да ги оставя!? Те са толкова привързани към мен.” А и преценила, че не се чувства на мястото си там. Защото е голяма родолюбка. Единственото място на света, в което се влюбила и където би останала за по-дълго време, е Флоренция.

Въпреки че съществува само от година и половина балет “Артемида” вече има и доста успехи зад гърба си - второ място на фестивала на камерния танц в Хасково, две първи и една втора награди от фестивала “Усмивките на морето” в Балчик, право за участие във фестивала “Светът в музиката” в италианския град Фивицано. След участието си там пък балетната формация получава покана за участие във фестивал в Малта през август догодина.

Каква е рецептата за работа с деца – едните малки, а другите – в трудната тийнейджърска възраст. “При малките залагам на повече смешки и закачки, докато успея да им привлека вниманието. Дисциплината е много важна. Държа се като приятел с всички деца. Но, когато трябва да се работи наистина сериозно, ставам треньор” – разказа Ралица.

Репертоарът на балета включва модерен балет, художествена гимнастика и малко народни танци. Един от акцентите в програмата е спектакълът “Алегрия”, от който италианската публика загубила ума и дума.

Американските зрители са много отзивчиви и радостни, смята Ралица. Българската публика е по-специална, по-взискателна, което е хубаво, разбира се. “Затова ми доставя голямо удоволствие, когато пробудя интересът у нашата публика” – каза тя.

Разбира се, Ралица редовно съветва момичетата, особено на по-големите, как да поддържат фигурата си. Преди да заминат за Италия имали много трудни и изтощителни тренировки и редовно стоели на кантара. “Когато искам да им кажа нещо, никога не махам с пръст. Излизаме, сядаме на едно кафе, обяснявам им какво точно имам предвид. Никога не заповядвам. Това е тайната на нашия колектив” – сподели още Ралица Енева.