Високата порта предлага на Патриаршията два нови проекта за разрешаване на българския църковен въпрос. В придружителното писмо към документа се изтъква, че разпрата е продължила много дълго и е крайно време да се намери изход от създалата се ситуация. При съставянето на проектите участва и Гаврил Кръстевич. За първи път искането за възстановяване на независимата българска църква е поставено пред Високата порта в края на 1856 г. от българското представителство в Цариград.
1879
Провеждат се избори за Областно събрание на Източна Румелия, спечелени от българите - 31 депутати, 2-ма турци и 3-ма гърци. В 56-членното събрание има общо 40 българи (10 влизат по право и 10 са назначени).
1885
Издаден е Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението. Създаването на опълчение е част от съединиската акция от 1885 г. Според приетата програма Княжеството поема ролята да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. През май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение.
1908
Мисия на Петър Димитров и Иван Стоянович в Цариград за решаване на споровете в отношенията между България и Турция, възникнали в резултат на обявяването на Независимостта. На 20 октомври започват преговори, водени от Андрей Ляпчев. България предлага да изплати 82 000 000 лв., а Портата настоява за 650 000 000 франка обезщетение, за да признае българската независимост. Започва бойкот на български стоки и параходи в Цариград. България мобилизира 8-ма Тунджанска пехотна дивизия. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол 1909 г., Българо-турски протокол 1909 г. и Руско-български протокол 1909 г.. Според тях, Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.
1912
Следвайки примера на България и Гърция, Сърбия обявява война на Портата. Започва Балканската война.
7 - 15 октомври 1912
По време на Балканската война българските части овладяват течението на Арда и отблъскват турската контраатака от 15-25 октомври.
1912
Утвърден е Правилник за третиране на военнопленниците в България.
1915
Българските войски освобождават Куманово. Англо-френският флот обстрелва българските пристанища на Бяло море Дедеагач и Порто Лагос.
1941
От Москва започват предаванията на радиостанция "Народен глас" под ръководството на Задграничното бюро с говорител Станке Димитров-Марек. Станке Димитров е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., за което е арестуван преди избухването му. След амнистия провежда така наречената Витошка нелегална конференция на БКП (т. с.) 1924 г. и съдейства за изграждането на легалната Партия на труда. Изпратен като делегат на БКП на V разширен пленум на ИККИ в Москва 1925 г. Остава като емигрант в СССР, защото след априлския атентат 1925 г. е осъден задочно на смърт.
5 - 7 октомври 1947
Тридесет и осмият конгрес на БРСДП изразява готовността на партията да вземе активно участие в "по-нататъшното утвърждаване на ОФ власт".
1978
Във Варна е открит 15-ят фестивал на българския игрален филм.
1980
Посещение в България на президента на Индия Нилам Санджива Реди.
1982
Създава се Смесена българо-югославска палата със седалище в Белград като нова форма на търговско-икономическо сътрудничество между България и Югославия.
1986 България започва неофициални преговори с Европейската икономическа общност (ЕИО).
1991
В София Димитър Попов и Константинос Мицотакис подписват българо-гръцки договор за приятелство и сътрудничество.
7 - 8 октомври 2002
Президентът Георги Първанов е на официално посещение в Кувейт, където се среща с емира, с премиера и с бизнес среди. Обсъждат се възможностите за сътрудничество в областта на селското стопанство. Кувейт заявява готовност да отпусне нов заем от 48 000 000 долара, които да се използват за изграждане на железопътни линии в България.
7 - 9 октомври 2002
Първо посещение в Англия на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Премиерът Тони Блеър заявява подкрепата си за членството на България в НАТО. С участието на вицепремиера Николай Василев се провежда и Българо-британски бизнес форум.
НА 7 ОКТОМВРИ В СВЕТА:
3761 пр. Хр.
Според юдейския календар е сътворен е светът, започва еврейското летоброене.
1571
В битката при Лепанто (дн. Навпакт, Гърция)османската флота е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция. Потопени са всичките 220 имперски кораба. Човешките загуби на османците са огромни – 30 000 убити и 3000 пленени. Това е първият знак за намаляващата мощ на мюсюлманската империя. Тържествени литургии и камбанен звън в цяла Европа оповестяват победата на християнския свят. Сред християнските народи на Балканите се връща надеждата за отхвърляне на иноверната власт. Започват бунтове в Северен Епир и Пелопонес, чиито жители са в непосредствена близост до мястото на битката. Слуховете за османския разгром и броженията след тях достигат и до българските земи.
1879
Германия и Австро-Унгария сключват секретен договор за взаимопомощ, насочен против Русия; той бележи началото на разделението на европейските държави на два лагера и по-късно става основа при изграждането на Тройния съюз.
1919
Създадена е най-старата от съществуващите днес авиокомпании - холандската KLM.
1944
На завършилата в Дъмбъртън Оукс (САЩ) конференция Великобритания, Китай, САЩ и СССР вземат решение за създаване на ООН на мястото на съществувалата между двете световни войни Лига на нациите.
1949
Създадена е Германската демократична република.
1985
Петима палестински екстремисти, членове на ООП, завземат италианския пътнически кораб „Акиле Лауро" и отправят искане да бъдат освободени 50 техни съмишленици, намиращи се в израелските затвори.
Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС"