Почина поетът и общественик Йосиф Петров. Опелото ще бъде утре в 14 часа в църквата “Свети Седмочисленици”.
Йосиф Лалев Петров е роден на 14. 05. 1909 г. в с. Чирен, област Монтана. Първите му стихове срещу насилието са от 30-те години: “Април 1925”, “Тъжовна пролет”, “Дни”, “Селска орис” и други. През 1939 г. излиза стихосбирката му “Родна земя”. От 1933 г. е член и деец на БЗНС. В периода 1937-1942 г. работи като учител в София и Бяла Слатина. Хумболтов стипендиант в Германия (1942-1943 г.). Директор на занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник в Министерството на земеделието (1945-1948 г.). След унгарските събития от 1956 г. е въдворен на остров Персин край Белене, където престоява до 1959 г. Почетен председател на Седмото Велико НС. През 1990 г. излиза книгата му “Вик от каторгата”, която включва интимна и любовна лирика, битови и закачливи стихотворения и поеми, както и неговите 32 стихотворения, запаметявани денонощно в осем последователни четворки (от Персин). Други негови съчинения са: “Под развети знамена. Стихове” (1944 г.), “Селски и войнишки хуморески” (1945 г.), “Босилкова китка. Народни мотиви” (1946 г.), “Оранжева земя. Стихове” (1947 г.), “Чорапът се разплита. Комедия” (1948 г.). Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на литературата и по случай 90 години от рождението му.
http://focus-news.net