ЗА ТРЪНЛИВИЯ ВЕНЕЦ НА ТВОРЕЦА

Едно интервю с добричкия художник Тодор Балев - основател и дългогодишен ръководител на школата по изобразително изкуство при младежкия дом. 30 години от създаването й ще бъдат отбелязани с изложба днес. Тодор Балев е удостоен с награда на община Добрич за принос в духовното развитие на града

- Г-н Балев, в началото кажете няколко думи за създаването на Школата по изобразително изкуство при младежкия дом в Добрич? Вие сте нейн създател и дългогодишен ръководител.

- Това стана по инициатива на Окръжния младежки дом, който също чества 30 години от създаването си. Настоящата му директорка Камелия Койчева, която е много инициативна, предложи във връзка с това да направим една изложба на хората, които са минали през школата през годините. Но експозицията не показва резултата от школата, а резултата от творческата дейност на всеки един от възпитаниците. Задачата на школата беше да ги подтикне, да им даде начална скорост, за да стигнат до самостоятелно ниво. Аз на никого от тях не съм казал какъв стил на работа да има, какви изразни средства да използва и т.н. Но всеки е минал през този начален стадий, както се казва, от азбуката на изобразителното изкуство. Аз на някои дори съм им държал ръчичката, да им покажа как да държат молива.

- Колко души са минали през школата за тези три десетилетия?

- Аз не водя статистика, на младежкият дом изнесоха информация, че това са около 3000 души. Разбира се, количеството не винаги говори за качеството. Но школата помогна на много хора и е дала на всеки нещо, което в последствие се е отразило върху бъдещето му. Тоест да добие художествена култура, което е много необходимо за съвременния човек.

- Какво е нужно на един творец, за да вдъхне живот на картината, скулптурата и т.н.?.

- Първо е необходим талант, който се добива не само по рождение, а и чрез много труд. Защото, ако дарбите и заложбите са в основата на всеки един човек, то талантът е обобщението им. Всеки просто рисува себе си. Бих казал, че всеки е избрал своя личен път, по който трябва да върви творческия му процес. Това е характерно за изкуството като цяло.

- Сблъсква ли се художникът със случаи, в които картината просто не се получава?

- Лесно не се рисува. Някой път става лесно, без да искаш. Но понякога творецът се мъчи с дни и месеци дори и не става това, което търси. А понякога за минутки се получава. Затова се казва, че творческият процес е свързан с трънливия венец, който носи всеки творец.

- Самият Вие какво не успяхте да нарисувате?

- Много неща има, които съм си поставял задача да нарисувам, но по една или друга причина не съм успял. Най-вече заради това, че като ръководител на школата съм бил на работа и на друго място. Моето време беше погълнато. Аз повече обърнах внимание на децата, отколкото на себе си.

- Как приемате наградата от община Добрич за принос в духовното развитие на града?

- Приемам я като признание на обществеността, че все пак цени труда ми. Че това, което съм правил, не съм го правил само за себе си, а и за другите. Усещам, че помощта, която съм дал на моите ученици - сега мои колеги, е призната. Те вече са творци.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА