Каза управителят на добричкият офис на сметопочистващата фирма "Шеле-България"
Вчера в 11.15 часа неизвестен добричлия бе запалил пластмасов контейнер, на който изрично е поставен надпис "Само за листа" - на центъра, пред бившата руска книжарница. Пламъците се извисяваха и дори облизаха листата на кестена. Своевременната намеса на фармацевти от аптеката и други търговци от близките обекти, които хвърляха кофи с вода върху горящия контейнер, опазиха дървото. Някой се беше обадил и на пожарната, но докато дойде колата, контейнерът просто се беше разтекъл по плочките. Потърсихме за коментар управителя на "Шеле-България" в Добрич г-н Григор Алексиев, който заяви за НДТ: "От Германия внасяме камионите за сметопочистването, от Германия внасяме и контейнерите, но не мога да докарам Европа от Германия." Фирмата разполага общо с 36 такива пластмасови контейнери - предназначени предимно за бензиностанции и фирми, където не се пуши. "За да бъде по-красив градът ни и да има къде да се събират падналите листа, поставихме 20 от тези пластмасови контейнери в центъра. Дори специално изработихме по едно листо за всеки, на което е и надписът "Само за листа". Останалите са поставени в "Добруджански хляб" АД" - добави още Г. Алексиев. За един такъв контейнер фирма "Шеле-България" плаща 222 лева. Питам се докога ние ще се затваряме в черупките си и ще се ръководим от максимата "моето си е мое, чуждото - кучета го яли"... Защо на нас все някой друг ни е виновен? Говорим, че искаме да станем част от Европа, а дали ще ни иска Европа такива - мърляви, небрежни, мръсни. Защото средата, в която живеем - това сме самите ние. Ние сме тези, които даваме облика на града си - с начина, по който се отнасяме към всичко, което ни заобикаля. На всички ни е хубаво, че градът ни започна да светва вечер, но чудя се, кога ли ще видя и счупени стълбове и осветителни тела. Питам още по-силни и по-уверени ли стават тези, които трошат, палят и разрушават вече направеното. Палим контейнери, рушим стълбове и осветителни тела, пикаем по улици и градинки, плюем, хвърляме си отпадъците и хартиите и какво ли още не... Знаем да мърморим, знаем да искаме, знаем да критикуваме... Даже знаем да оправдаваме вандалщината с тъй наречения "балкански синдром". Виждаме всяка тресчица в чуждите действия, а гредата в собствените ни?!