ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЛИЧНОСТ, СВЪРЗАНА С ТЕАТЪРА И КАРТИНИТЕ
110 години от рождението на Атанас Попов се навършват днес. Неговият творчески път е свързан с развитието на изобразителното изкуство и създаването и утвърждаването на Добричкия театър. Атанас Попов е роден в семейството на известния добруджански фолклорист и краевед свещеник Павел Атанасов. През 1927 г. завършва Художествената Академия в Букурещ, а по-късно Философския факултет в същия град. Завръщайки се в Добрич, той основава първата българска драматична трупа “Студия” при българското културно общество в града, която просъществува до 1940 г., когато е преименувана на Добрички общински театър. През 1944 – 1952 г. Атанас Попов е директор и художествен ръководител на театъра, а през 1954 – 1958 г. е директор, режисьор и секретар на Съюза на артистите в България, зам.-директор на Дома на актьора в София и председател на Обществената организация при САБ “Ветерани на сцената”.
Атанас Попов поставя над 60 български и румънски пиеси, сценографията на които в голяма част е негова. През 1939 г. румънските власти забраняват дейността на театъра и той, като негов режисьор, е изпратен в трудово-изправителен лагер в Молдова. След връщането на Южна Добруджа през 1940 г. е назначен като ръководител на създадения тогава Общински театър.
Успоредно с театралната си дейност, Ат. Попов се изявява активно като художник. Първата му изложба през 1922 г. е в Кюстенджа, а втората е през 1929 г. в същия град съвместно с художник от Балчик. През 1937 г. художникът е поканен от българската културна общественост в Кюстенджа да нарисува иконите от иконостаса и купола на църквата “Св. Св. Кирил и Методий”. След 1958 г. Ат. Попов се установява в София, където до края на живота си /1980 г./ е секретар на Съюза на артистите в България.
Художествена галерия в Добрич притежава 4 живописни платна от този добрички художник.