- Г-жо Панлетеева, бихте ли се представили за читателите на НДТ?

- Завършила съм Института за здравни кадри във Варна и в продължение на 17 години работих в сферата на здравеопазването - като медицинска сестра. По-късно придобих бакалавърска степен по "Социални дейности" във Великотърновския университет, е след това и магистър "Социален мениджмънт". Работила съм в Дома за стари хора в Добрич в продължение на година и половина и след това година в дирекция "Социално подпомагане" в отдела, който се занимава с инвалидите. Омъжена съм, имам двама сина.

- В какво състояние заварихте Дома за стари хора?

- Има финансова стабилност. Издръжката на дома е държавна дейност и искам да подчертая, че няма забавяне при постъпването на средствата. Няма проблеми и по отношение на материалната база. От миналата година има нов правилник за работата на домовете за стари хора и в тази посока ще насоча усилията си на директор. В новия правилник са залегнали по-високи стандарти за предлаганите социални услуги и ще се съобразя с това. Прави се индивидуален план за всеки постъпващ в дома, който отчита неговите нужди - здравословното му и социално състояние, нуждата му от рехабилитация и т.н.т. Защото при нас има различни хора - от лежащи до съхранени физически и психически. Целият втори етаж е с лежащо болни, на които трябва да се наблегне по отношение на хигиената и лечебната помощ. Ще продължим да работим и за останалите потребности на хората от дома - водим ги на църква, на театър и на други прояви.

- Какви ще са приоритетите в работата Ви?

- Един от тях ще е повишаване нивото на качеството на услугите, които предлагаме, както и подобряване на организацията на отделните звена. В момента капацитетът на дома - 103 души, е запълнен, очаква се той да се увеличи с още 12. Според мен, определено има нужда и от увеличаване броя на персонала.

- Какви са възрастните хора в дома - сещат ли се често близките им за тях?

- Има хора, които нямат близки и няма кой да ги посети. По празниците идват и ги радват чужди деца - организирани колективи от училища, детски градини. Но има и такива, които имат семейства, но по различни причини не могат да живеят с близките си. Такъв е примерът с едно семейство, което няма къде да живее, но децата им ги посещават всеки ден.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА