Проф. Беринг решил да провери смисъла на фразата "за мъртвите или добро, или нищо" и предприел поредица от експерименти, доказващи, че хората са склонни да променят оценките си при съобщение за смъртта на човека, за когото се говори.

По време на един такъв експеримент, Беринг раздал на група доброволци снимки на няколко човека.

Доброволците трябвало да си съставят мнение за сниманите и да го споделят с останалите. Те трябвало да отговорят на въпросите дали тези хора са дружелюбни, добродушни, трудолюбиви, отзивчиви и т.н.

По-късно на участниците в експеримента отново били раздадени снимки, като им било обяснено, че някои от фотографираните вече не са сред живите и са починали във времето между първия и втория експеримент. Станало ясно, че доброволците били склонни да променят мнението си за “починалите”.

Според Беринг, по този начин е постигнато първото строго научно доказателство, че хората действително предпочитат да не говорят лошо за онези, които вече са починали. Сходен феномен се наблюдава и при анализиране на написаното в некролози. Като правило, доброволците изтъквали положителните черти даже и у онези хора, които приживе са предизвиквали у околните само гняв.

При експеримента се оказало, че тези обществени “дразнители” били анализирани като добри и праведни. С експеримента Беринг прави извода, че повечето хора - включително атеистите – несъзнателно вярват в съществуването на душата и в нейното безсмъртие и се страхуват, че при неблагоприятни мнения тази душа може по някакъв начин да си отмъсти.

Religiabg / http://www.journey.bg/