НА 21 ДЕКЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1877
Руските войски водят бой при Враждебна.

1887
Правителството учредява възпоменателен медал "За възшествието на княз Фердинанд I през 1887 година " в три степени. С I степен са наградени 699 души, с II степен - 1019 и с III степен - 475.

1891
21 декември
Обнародван е Закон за мините (рудниците).

1901
Съставен е кабинет на Прогресивнолибералната партия начело със Стоян Данев.
Стоян Данев първоначално е член на Либералната партия. След разцеплението й през 1883-1884 г. минава към крилото, възглавявано от Драган Цанков. По време на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) е принуден да ограничи политическата си дейност, но след правителствената промяна от май 1894 г. е привлечен от новия министър-председател д-р Константин Стоилов в Народната партия, Скоро обаче се завръща в предишната си партия и от 1897 г. е посочен за неин лидер (през 1899 г. тя се наименува Прогресивнолиберална партия). От февруари до декември 1901 г. е министър на външните работи и изповеданията в коалиционния кабинет от демократи и прогресивни либерали, възглавяван от П. Каравелов. От декември 1901 г. до май 1903 г. е министър-председател и отново министър на външните работи и изповеданията. През 1907-1908 г. участва в ръководството на опозиционния Патриотичен блок против втория стамболовистки режим. Председател е на V Велико народно събрание (1911 г.) и на XV Обикновено народно събрание (1911-1913 г.). От 1 юни до 4 юли 1913 г. отново е министър-председател и министър на външните работи. Стоян Данев се обявява против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. След войната е включен като министър на финансите в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г. - май 1920 г.). След обединението на Народната и Прогресивнолибералната партия в една формация Данев е един от нейните водачи. Играе видна роля и в образувания през 1922 г. Конституционен блок. След падането на сговористкия режим през 1931 г. се оттегля изцяло от активна политическа дейност.

1923
В София е учреден Македонски научен институт. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове. Негови членове са професор Любомир Милетич, професор Александър Балабанов, професор Михаил Арнаудов, професор Иван Снегаров, Симеон Радев, Йордан Бадев, Теодор Траянов, Христо Силянов, Кръстю Сарафов и др. Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов - до 1928 година., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира списание "Македонски преглед" от 1924 година до 1943 година. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 година. Възобновен е след 10 ноември 1989 година.

1947
21 - 22 декември
Младежките структури на политическите партии - РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено", създават единен Съюз на народната младеж (СНМ) и приемат неговия устав.

1965
Открити са Вълненотекстилният комбинат и Заводът за металорежещи машини в Казанлък.

1970
Подписана е спогодба за стокообмен с ГДР за 1971-1975 година.

1971
Самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души - 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина.

1973
Установени са дипломатически отношения с Федерална република Германия.

1975
Подписана е дългосрочна търговска спогодба с ГДР за 1976-1980 година.

1993
Тридесет и шестото Народно събрание приема декларация за продължаване на сътрудничеството с НАТО и със Западноевропейския съюз при зачитане на българските национални интереси.
Въпросът за членство на България в НАТО е поставен за първи път от Соломон Паси на 23 юни 1990 г. Той внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по- малко от месец на 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни.
България е приета в НАТО на 2 април 2004 г.

1994
След изборната загуба председателят на СДС Филип Димитров подава оставка и за председател на СДС е избран икономистът Иван Костов.
парламентарни избори за 37-мо Народно събрание са проведени на 18 декември 1994 г. Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18), ДПС – 5,44 % (15), БББ - 4,73 % (13).

1996
БСП провежда извънреден 44-ти конгрес. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. За нов председател е избран дотогавашният заместник-председател на БСП Георги Първанов.
Правителството на Виденов е гласувано от 37-то Народно Събрание на 26 януари 1995 г.
На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен.
На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.
На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от 37-то Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание 37-то Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

1999
Парламентът утвърждава новото правителство на Иван Костов. Премиерът обявява необходимостта от преформулиране на приоритетите на правителството в периода на преговорите за присъединяване. Целите са: 1) успешно водене на преговорите; 2) изпълнение на "Програма 2001"; 3) формулиране на дългосрочни мерки за повишаване на конкурентноспособността на икономиката, за устойчив, неинфлационен икономически растеж като условие за повишаване на заетостта и на жизнения стандарт.


НА 21 ДЕКЕМВРИ В СВЕТА:

1856 г.
С указ на император Александър II на руското Министерство на просвещението е наредено да се оказва максимално съдействие на млади българи, сърби и други южнославяни, идващи на учение в Русия. На основата на указа, по-късно е издадена секретна заповед до управителите на Киевския, Одеския и Харковския учебен окръг, с която местните власти се задължават да освобождават от такси и да осигуряват стипендии за всички младежи от славянски произход, пожелали да учат в Русия.

1898
Съпрузите Пиер и Мария Кюри откриват радия.

1913
Англичанинът Артър Уайн публикува в неделното издание на "Ню Йорк Уърлд" първата кръстословица.

1925
Излиза филмът "Броненосецът Потьомкин" на съветския режисьор Сергей Айзенщайн
Сергей Айзенщайн е руски кинорежисьор, кинотеоретик, професор. Има принос в разработването на филмовите изразни средства, по-специално на монтажа (заедно с В. И. Пудовкин). Създава теория на "интелектуалното" кино, която влияе върху развитието на семиотиката. Филми -"Броненосецът "Потьомкин", "Октомври", "Александър Невски", "Иван Грозни". Богато теоретично наследство, преведено на много езици.

1937
Премиера на "Снежанка и седемте джуджета", първият пълнометражен цветен анимационен филм, произведен от Уолт Дисни.
Уолт Дисни е американски кинорежисьор, художник. Реформатор и новатор на американското анимационно кино; продължител на традициите на комедийната школа на М. Сенет. От средата на 30-те години филмите му завладяват световния кинопазар и започват да оказват естетическо влияние върху развитието на анимацията в много страни. Създава редица популярни герои (Мики Маус, Доналд Дък и др.), чиито образи са възпроизведени в открития през 1955 г. в Анахайм, щат Калифорния, увеселителен детски парк "Дисниленд". Пълнометражни филми - "Снежанка и седемте джуджета", "Трите прасенца", "Бамби", "Алиса в страната на чудесата", "101 далматинци" и др. Има 29 награди "Оскар".

1986
500 000 китайски студенти се събират на протестен митинг в Шанхай срещу погазването на гражданските права в страната.

1989
Румънският ръководител Николае Чаушеску обявява извънредно положение след въоръжени сблъсъци в Тимишоара
Николае Чаушеску е румънски държавник, президент на Социалистическа република Румъния (от 1974 г.), първи секретар на ЦК(от 1965), генерален секретар (от 1969) на Румънската КП. Председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния (1967-74), председател на Националния съвет на Фронта на социалистическото единство (от 1968). Върховен главнокомандващ въоръжените сили (от 1968). През 1989 е ликвидиран диктаторският режим на Чаушеску (Чаушеску е осъден на смърт и екзекутиран).

НА 21 ДЕКЕМВРИ СА РОДЕНИ:

1118
Роден е Томас Бекет английски църковен и политически деец. От 1155 година е канцлер на Англия; от 1162 година - кентърбърийски епископ. Обявява се срещу политиката на крал Хенри II Плантагенет, който се стреми да подчини английската църква на светската власт и да прехвърли делата на криминално проявените църковни служители за разглеждане на светските съдилища (Кларендонската конституция от 1164 г.). Опитвайки се да си осигури поддръжката на папата, Бекет си спечелва гнева на краля. Принуден е да избяга във Франция. През 1170 г. се завръща в Англия и продължава борбата срещу него. Убит е по заповед на Хенри II. На 23.02.1173 г. е канонизиран от папа Александър III.

1401
Роден е Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Касаи) италиански живописец, представител на Флорентинската школа. Един от създателите на реализма и перспективата в периода на ранния Ренесанс. Неговото творчество се характеризира с пластичност, триизмерност на формата, монументалност. Той е автор на фреските в капелата "Бранкачи" (църквата "Санта Мария дел Кармине" във Флоренция) и др.

1639
Роден е Жан Расин френски драматург (“Федра”).
Жан Расин е френски драматург, член на Френската академия от 1673 година. Най-бележитият майстор на френската класицистична трагедия след Пиер Корней. Засилва психологическата страна на трагическия образ. Пише трагедии в стихове - "Андромаха", "Британик", "Федра" и оди.

1795
Роден е Леополд фон Ранке германски историк, професор. Изследва предимно политическата история на Германия, Франция, Англия и др. през 16-17 в. Създава школа в историографията. Обект на внимание е главно политическата и дипломатическата история. Разкрива и изследва много нови исторически извори. Неговите главни трудове са: "Римските папи, тяхната църква и тяхната държава през XVI и XVII в.", "Световна история".

1804
Роден е Бенджамин Дизраели (лорд Биконсфилд) английски политик и писател, премиер на Великобритания.
Бенджамин Дизраели е депутат консерватор от 1837 година. Лидер е на Консервативната партия от 1848 година. Министър на финансите през 1852 година, 1858-59 година и 1866-68 година; министър-председател е през 1868 година и от 1874 г. до 1880 година. Провежда важни социални реформи и експанзионистична външна политика. През 1876 година обявява кралица Виктория I за императрица на Индия. На Берлинския конгрес 1878 година Дизраели налага преразглеждане на Санстефанския мирен договор. Автор е на романите - "Конингсби", "Сибил", пише и политически есета.

1917
Роден е Хайнрих Бьол - немски писател, носител на Нобелова награда за литература (“Възгледите на един клоун”).
Хайнрих Бьол осъжда войната, фашизма и обществените порядки в Германия. Пише психологични романи - "Билярд в девет и половина", "Възгледите на един клоун", "Групов портрет с дама", разкази, пиеси, есета. Превежда английска и американска белетристика. През 1972 г. получава Нобелова награда за литература.

1937
Родена е Джейн Фонда - американска киноактриса, дъщеря на актьора Хенри Фонда (“Кет Балу”, “Уморените коне ги убиват, нали?”).
Джейн Фонда учи в “Актърс студио”. Работи като манекенка и участва в няколко театрални постановки. В киното е от 1960 г. - “Невероятна история”. Става известна след участието си във филмите - “Разходка в дивата страна” (1962 г.), “Докладът на Чапмън” (1962 г.), “Въртележка” (1964 г.), “И котката е хищник” (1964 г.), “Плячката” (1966 г.). Джейн Фонда защитава правата на индианците и се обявява против войната във Виетнам - с нейно участие са създадени документалните антивоенни филми - “F.T.A.” (1972 г.), “Виетнам - запознаване с врага” (1974 г.). От втората половина на 70-те години се разкрива като актриса с ярък творчески темперамент - “Завръщане у дома” (1978 г., “Оскар”).


НА 21 ДЕКЕМВРИ УМИРАТ:

1375
Умира Джовани Бокачо, италиански поет, автор на "Декамерон"
Джовани Бокачо е италиански белетрист и поет, хуманист. Автор е на първия европейски психологичен роман - "Елегията на мадона Фиамета". В шедьовъра "Декамерон", който е сборник от 100 новели изобличава лицемерието на духовниците, осмива средновековния аскетизъм, представя човека на новата градска култура, като използва анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция. Съставя първата биография на Данте, трактати на латински език.

1945
Умира американският генерал Джордж Патън - един от главнокомандващите на американската армия по време на Втората световна война.
По време на Първата световна война Джордж Патън воюва в Американския експедиционен корпус във Франция. През Втората световна война командва оперативна група войски в Северна Африка, 7-а армия в Сицилия и 3-та армия в Нормандската десантна операция.

1975
Умира в София проф. Кирил Мирчев, езиковед, специалист по старобългарски език. Роден е на 3 декември 1902 година в Битоля. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Краков. От 1929 година последователно е асистент, доцент и професор от 1941 година. Професор Кирил Мирчев е ръководител на катедрата по история на българския език. Работи върху историята на старобългарския език и по проблемите на българската диалектология. Автор е на труда "Историческа граматика на българския език", на "Неврокопският език", "Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език" и др. Заедно с Христо Кодов издава Енинския апостол.

2001
При нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата.
В 18.30 ч. на 21 декември 2001 г. около 600 деца напират да влязат в дискотеката . След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване. Едно от децата умира на място, четири – по-късно в “Пирогов”, и две – в Първа градска болница. 23 декември е обявен за ден на национален траур.

http://www.focus-news.net/