Още от пръв поглед българската спортна изява не изглежда твърде въодушевяваща. В Португалия ни вкараха 9 гола от три мача, а българският национален тим остана да фигурира в крайното класиране като последен по точки и лидер по наказателни картони, при това заработени само за 270 игрови минути. Малко преди началото на Игрите в Атина страната ни пък бе замесена в скандал във връзка с корупцията в олимпийското движение. С оглед на това събитие и на съвсем скромните средства за олимпийска подготовка, спечелените от българските олимпийци 12 отличия и 32-ото място в класирането по медали, изглеждат като едно нелошо постижение. Тревога обаче предизвиква съвсем скромната сума от 13 милиона лева /приблизително 6,5 милиона евро/, която българската държава предвиди за спорта през 2005-а година, в това число оскъдните 600 000 лева/300 хиляди евро/ за поддръжка на спортната база. За сравнение ще припомним, че Великобритания обяви на 21 декември , че ще инвестира над 800 милиона долара в спорта си до 2008-а. В перспектива сравнението означава, че най-високите български спортни успехи като този на олимпийската шампионка от Атина в спортната стрелба Мария Гроздева ще бъдат плод на лична амбиция и качества, както и на инерция от времето, когато в България се отделяха наистина сериозни пари за спорт. И ако сега в страната ни все още се появяват спортисти като олимпийския шампион в щангите Милен Добрев, двойната олимпийска финалистка в спринта Ивет Лалова, бронзовият джудист Георги Георгиев и храбрецът Явор Георгиев, който стигна изненадващо далеч в стрелбата с лък на Игрите в Атина, това са резултати пак от тази силна инерция, която водеше през годините българския спорт към върховете. Ако трябва да бъдем реалисти, българските успехи в спорта през 2004-а отговарят на състоянието на страната ни. На Олимпиадата в Атина постигнахме максимума на фона на ограниченото финансиране. И това си бе успех. Големи поздравления за положителното си развитие обаче заслужава баскетболът – спорт, който не само успя да привлече като спонсори някои от най-силните представители на корпоративния сектор, но и пласира мъжкият баскетболен тим на финалите на Европейското първенство догодина след близо 20-годишна пауза.

Овации заслужава и ансамбълът по художествена гимнастика, който с бронза си от Атина напомни, че българската школа в този спорт не е само спомен. Жалко за волейбола ни – мъжки и женски, който показа резерв от невероятни таланти, но без шанс да се реализират поради лошо управление.

А що се отнася до футбола ни, той все още няма своето доказано място в Европа. Клубните ни отбори тъпчат в преддверието на европейските турнири, а националният тим не е очертал своето лице. Впрочем най-интересното във футболната 2004-а на България бе завръщането на Христо Стоичков в новата му роля на национален селекционер. Това че постигна добри резултати, от които той засега не се възгордява, не е изненада. Та Стоичков е играл при Кройф, при Боби Робсън, при Невио Скала, бил е носител на “Златната топка” и голмайстор на Световното първенство през 2004-а. Кой по-добре от него да разбира от футбол? Естествено, че поради това Стоичков има смелостта да експериментира, като пуска в най-важните мачове доскорошните резерви от скромни български тимове.

За съжаление, българският спорт все още не е пропит от питателния световен опит, както е при повечето ни водещи спортисти – Стоичков, гимнастикът Йордан Йовчев, футболистът Валери Божинов. Трудностите на цялостното ни спортно развитие ще продължат, докато спортът у нас стане наистина държавна политика. Това, разбира се, няма да се случи само след декларации на министри и други ръководители, а след реални и перспективни действия в името на целта България да си остане спортна нация.

 

Десетте най-добри спортисти на България за 2004-а

Тези дни за 47-ми път спортните журналисти от нашата страната определиха десетте най-добри спортисти на България за 2004-а. Безспорно стрелбата с пистолет триумфира в 47-та класация за спортист на годината. Олимпийската шампионка и бронзова медалистка в стрелбата с пистолет Мария Гроздева изпревари убедително всички. Нейният съпруг и наставник в спорта Валери Григоров бе избран за треньор на годината. Така хегемонията на стрелбата бе пълна. Само веднъж – през 1989-а, състезателка по спортна стрелба – Весела Лечева, печели анкетата за спортист на годината. Второто място в тазгодишната анкета на най-големия ни гимнастик за всички времена Йордан Йовчев е колкото признание за двамата медала от Игрите в Атина, толкова и реверанс за достойното му поведение на спортист и гражданин. Като известна изненада може да се приеме третото място на олимпийския шампион по вдигане на тежести Милен Добрев, който притежава всички възможни отличия в своя спорт. Някой би могъл да се изненада и от челното класиране на спринтьорката Ивет Лалова – четвърто място, но тя не само има участие в два олимпийски финала – на 100 и 200 метра, но удържа през годината най-доброто постижение в света в спринта на 100 метра. Напълно заслужено на пета позиция излезе световната шампионка по шах за жени Антоанета Стефанова, която е първенец и на Стария континент при дамите. Класирането в шестица на танцовия дует Албена Денкова – Максим Стависки се дължи не само на факта, че са световни и европейски вицешампиони, но и на изключително силното им представяне в състезанията за Световната купа през този сезон. От седмо до десето място класираните са бронзови медалисти от Игрите в Атина през това лято. Най-високо е оценен бронзът на невероятно талантливия боксьор Борис Георгиев, който освен това бе избран за боксьор на България за 2004-а. Следва го най-силният български джудист Георги Георгиев, който направи много силен сезон и в самбото. На предпоследното девето място е поставен един невероятен млад талант в щангите – Величко Чолаков, който има физически и волеви данни да бъде най-големия шампион на планетата. Само за две години той се наложи като лидер при най-тежките и никой специалист не се съмнява в огромния му спортен ресурс. Топдесетката на българските суперспортисти се завършва от изключително трудолюбивия и мощен гребец Иво Янакиев, който единствен отсрами българската школа на Олимпийските игри в Атина. Дълголетието на този спортист е впечатляващо и като прибавим пословичната му упоритост не е чудно да го видим сред призьорите и на следващите Олимпийски игри в Пекин през 2008 година. Най-силно впечатление прави отсъствието на борец сред десетте български спортисти на 2004-а. В 47-годишната история на анкетата най-често победители са били борци като двойните олимпийски шампион Боян Радев и Петър Киров, като сегашния президент на Българската федерация по борба Валентин Йорданов и много, много други. От Атина това лято нашите борци и от двата стила се завърнаха с един-единствен бронзов медал на двукратния олимпийски шампион Армен Назарян. Това напълно обяснява отсъствието на борец в челната десетка за тази година. Известно огорчение изпитаха и състезателките от ансамбъла по художествена гимнастика, които взеха бронзов медал в Атина, но не попаднаха в десетката. Инак тазгодишната класация изглежда реална.

Автор: Красимир Петков

http://www.bnr.bg/