Според народната традиция Бабинден е третия от Ивановденските празници, в които обединяващо звено са обредите, свързани с водата и нейната очистителна сила.
Празникът е в чест на бабата-акушерка в селото, празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата. Сутринта отрано на този ден бабата обикаля всички домове, в които е помагала да се раждат децата (в които е бабувала). Във всяка къща тя окъпва детето (ако е малко), а на по-големите измива очите. След това се връща у дома си и чака гости. След обеда при бабата отиват с дарове (главно гозби) всички жени, които е израждала. Започва гощавка - на вече приготвената трапеза могат да седнат само жени. След богатото хапване идва ред на песните и хората, водени от бабата. Празникът завършва с поливане (къпане, влечугане) на бабата. Според народните представи бабата е свързана с отвъдните сили, защото помага на неживото да стане живо, да премине в света на хората. Нейните сили са свръхестествени. В различни региони се случва бабата да е едновременно и баячка, лечителка и врачка. Често названието баба не отговаря на биологичната й възраст, но подчертава старшинството й, принадлежността и битието й към зоната-граница между двата свята. В някои райони мъжете на този ден не смеят да излязат от къщите си - развеселените и пийнали жени ги подигравали, понякога дори ги сбивали и имали право да им свалят поясите