- Кога разбра за трагедията на 26 декември?

- Първите съобщения за цунамито са били още към 8.30 ч. местно време. Може би, около час по-късно ние прочетохме в Интернет и разбрахме какво се е случило. Там се съобщаваше за земетресение и за това, че е засегнат остров Пукет и няколко съседни острова. Все още нямаше информация за вълни цунами. След това започна събирането на помощи, давахме пари. Болниците обявиха акции за кръводаряване, на които се отзоваха както местни хора, така и туристи. CNN и BBC непрекъснато излъчваха потресаващи кадри. На нашия остров имаше още руснаци, англичани, французи, италианци и др. Първите два дни туристите масово напускаха острова, но след това нещата се поуспокоиха.

- И все пак вие решихте да останете?

- Да. Решихме, че всичко си е Божа работа. От туристическата агенция, която ни уреждаше пътуването, ни се обадиха да ни попитат как сме. Предложиха ни да ни презаверят самолетните билети, ако искаме да пътуваме обратно. Но решихме да останем.

- Ти си била на остров Пукет преди.

- На остров Пукет бях преди две години. Там е изключително красиво. Тези острови носят много пари от туристическа гледна точка. А и Тайланд е изключителна туристическа дестинация. Сега - на Самуи, ние бяхме настанени в хотел "Cental Samui Beach Resort". От гледна точка на обслужването, с нищо не усетихме, че в страната има национална трагедия. Но това бе голяма драма.

- Какви хора са тайландците?

- Тайландците са много набожни хора, изключително човечни и спокойни. В първите дни на 2005 г. бяхме в Банкок, където има големи будистки храмове. Там се правеха масови молебени за жертвите.

- Ще отидеш ли пак в тази страна?

- Задължително. Който веднъж е видял тази красота, иска да отиде отново.