Добричкото семейство Сидония и Анатоли Радеви, заедно с 5-годишния им син Анджело и майката на Сидония - Даниела Пеловска, посрещнаха новата 2005 година на остров Пукет в Тайланд. Те кацат на приказно красивото място в момента, в който го залива разрушителна вълна цунами. Ето какво разказа специално за читателите на НДТ Синодия Радева - за бедствието, за разрушенията, за перипетиите на българите заради безотговорността на туристическата фирма и за изключителната доброта на местните хора

ЧАДСТ ПЪРВА:  КАЦНАХМЕ НАД ВРЯЩА КИША...

- Г-жо Радева, разкажете, ако обичате, какво видяхте, след като кацнахте със самолета на остров Пукет и въобще - как започна почивката ви?

- Каца самолетът. След около пет минути чувам как майка ми казва: "Много голямо вълнение има в морето". Виждам някаква вълна, всъщност самата вълна не се забелязва, гледката е като вряща киша. Буквално - кал, която извира. Помислих, че е някакъв прибой, но забелязвам, че морето не се изтегля назад, а върви напред. До момента, в който се скри някъде всичката тази кал. При излитането ни след дни вече забелязах, че има изградена някаква отводнителна система точно под самото летище, евентуално е било обмислено точно за бедствия. И всъщност, най-вероятно, това, което е дошло към летището, е минало по съответните канали. Нямаше абсолютно никаква паника, след около 5 минути дойде стълбичката, слязохме всички. Ние сме кацнали към 10 без нещо сутринта, точно когато е било цунамито, когато вълната е заливала. Най-главната улица на остров Пукет - "Патонг", се намира по-долу и там разрушенията са били най-много. До около 12 часа стояхме в автобусите и когато положението започна да се изнервя, ни обясниха, че имало леко цунами и трябвало да се разчистят улиците, за да мине автобусът. Предложиха ни, тъй като ще се забавят 2-3 часа - или да чакаме в автобуса, или да ни закарат някъде да хапнем. Това и беше прието като вариант. След обяда ни казаха, че трябва да чакаме още два часа. Разгледахме и най-големия търговски център на острова. Това бяха места, които не са засегнати. Общо взето, най-засегнати бяха улицата "Патонг", която е перпендикулярна на самия бряг, и хотелите по самия бряг. Навътре в острова няма разрушения. Привечер се качихме в автобусите и пак чакахме два часа.

- Не настоявахте ли да се настаните в хотелите?

- Да, вече всеки започна да настоява. Искахме да се настаним, да се преоблечем, защото бяхме с дебели дрехи, а там бе 37 градуса. Никой до този момент не ти казва, че е имало такова голямо бедствие и че в крайна сметки хотелите имат разрушения. Попитахме за нашия хотел, който се оказа най-разрушения на целия остров - "Меридиан". Обещаха ни скоро да стане. Тръгнаха и започнаха по двама-трима да настаняват в хотелите. Явно резервациите са били за хотели до брега, защото там е по-приятно.

- Колко души бяхте в самолета?

- Около 200 души. В крайна сметка, около 10-11 часа вечерта, стигнахме до "Меридиан". Виждаме, че няма нито ток, нито вода. Хора имаше навсякъде, там вече се виждаше паниката. След това разбрахме колко много са били жертвите в този хотел. Твърди се, че са над 200, но хора, които сме питали, работещи там, казват, че са над 300-400. И това са само туристи.

- Какво се е случило точно в този хотел?

- Той има собствен плаж и е като лагуна навътре. Лошото е, че както е самият плаж, който е 5-10 метра, веднага след това са басейните на хотела, те са на едно ниво с плажа. Вълната като влиза, не само хората на плажа, в басейните, но и в ресторанта - всичко това е било изсмукано вътре в морето при оттегляне на вълната После - като гледах по Си Ен ЕН, даваха любителски кадри от самия "Меридиан" и се виждаше как хора се държат - кой за някаква ограда, кой за някаква палма и вълната ги дърпа навътре. Явно е била много голяма силата. Тогава се разбра, че ние няма как да останем на този хотел - в 11 часа вечерта без ток, без вода... И решихме да отидем в "Хилтън". Той е много голям, много защитен, нямаше никакви разрушения, освен по магазините на първата линия. Настанихме се в 12 часа.

- Кога се свързахте с близките си в България?

- Отначало връзка нямахме с никого. Още като кацнахме се учудих, че не мога да се свържа с никого. По някакъв късмет, при всички позвънявания, може би на стотния опит, се свързах с баща ми и казах, че сме добре. Брат ми е гледал Си Ен Ен, вижда хотела, в който ние трябва да бъдем, но няма никаква връзка, изпада в паника и вдига цялата рода на крак. Много обидно ни стана от реакцията на туристическата фирма, с която ние заминахме. Брат ми веднага се свързва с нея и търси информация. От фирмата директно отговорят: "Нямаме информация дали са живи." И затварят телефона. Тази фирма не си направи и най-малкия труд да ни компенсира. Говоря за нещо като жест, не за парична компенсация. Дори едно извинение върши работа. В същото време бяха арогантни. Сутринта пускам телевизора и разбирам за какво бедствие всъщност става въпрос.Че това направо е катаклизъм. Гледам кадрите за Тайланд и не вярвам, че съм там.

ЧАСТ ВТОРА:  МАЛКИ ЗВЕЗДИЧКИ ПОЛЕТЯХА КЪМ НЕБЕТО В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ..."

"Тайландците са най-сърдечните хора, които съм срещала" - разказва Сидония Радева - младата дама, имала шанса да бъде сред щастливците, кацнали на остров Пукет минути след трагедията. И още - "в такива моменти човек си прави равносметка"...

- Как се държаха хората от острова?

- Толкова добронамерен народ аз досега не бях виждала. Много сърдечни, навсякъде се усмихваха, посрещаха ни, оказваха ни много голямо внимание. Нямаше паника, никой не се държеше напрегнато, никой не ни обвиняваше, че по време на това бедствие ние сме там. Хората, с които сме контактували, казваха, че са много благодарни, че туристите сме останали. Защото, първо, сезонът им е провален, а те по този начин изхранват семействата си. И второ - като имат работа, те забравят за несгодите и лошите неща. Те говорят простичко и много сърдечно. Не можете да видите намусен тайландец. След това прочетох, че Тайланд се нарича "страната на хилядите храмове и хилядите усмивки". Те не приемат бедствието като такова, не го приемат като нас - с ужас, да продължаваме да търсим близки. При заминаването ни цялото летище беше толкова подтискаща гледка - навсякъде, където имаше свободно място на стената, имаше залепени снимки на търсещи се семейства, на малки дечица, бременна майка с дете... И колкото и да се опитваш да не поглеждаш, големите снимки са навсякъде около тебе, ти просто усещаш цялата трагедия. Имаше хора, които са дошли от далече да търсят свои приятелски семейства. Всеки се надяваше на нещо. Докато тайландците се бяха примирили, че са изгубили близки и че просто са разсърдили Буда. Приемаха го като нещо нормално, това е било писано. Бяха поставили навсякъде храмовете на Буда, палеха свещички, поставяха орхидеи. Нямаше никакво напрежение сред тях.

- Кога видяхте все пак реалните разрушения?

- Видяхме ги на следващия ден, когато решихме да отидем до хотел "Меридиан" - да разберем дали са дошли ток, вода, дали ще се местим. Когато таксито ни караше към хотела, забелязахме за какви разрушения става въпрос. Още на следващия ден плажовете бяха почистени, начупените шезлонги, чадъри, всичко беше направено на купчинки, за да бъде изхвърлено. Армията беше мобилизирана, реакцията на техния губернатор е била много бърза, като е бил ръководен от мисълта, че това е  курорт. Абсолютно никъде не се виждаха жертви, просто е била много бърза реакцията, хората си работеха. Имаше полиция навсякъде, която реално работеше за туристите, които са на острова. Разглеждайки хотел "Меридиан" на следващия ден, той вече беше почистен. Единствената фрапантна гледка беше рецепцията, дълга около 15 метра, където имаше тълпа от хора. А в целия хотел няма нито един човек, всички са се струпали на рецепцията. От един от почистващите разбрахме, че има много жертви. Разбрахме, че поне три месеца този хотел няма да работи. Тогава се върнахме в "Хилтън" и разбрахме, че трябва да напуснем стаите. Нямаше никой от туристическата фирма. Всички българи бяхме струпани на двете огромни рецепции. От едната рецепция те изпращат на другата, от нея те връщат обратно... Никой нищо не ти обяснява. Настана положението всеки сам за себе си. Успяхме да се настаним благодарение на майка ми, която има златна карта в "Хилтън". Така ние бяхме настанени най-бързо. Искам да ви обясня, че това най-бързо е от 11 часа сутринта към 5 часа следобед. Другите българи в 11 вечерта все още чакаха да се настанят. Беше някакъв ад... От туристическата фирма са искали да се доплаща, защото голяма част от българите си бяха платили за четиризвезден хотел, а "Хилтън" е петзвезден. Отделно е имало натиск от фирмата в София към роднини тук и са искали по най-бързия начин да се занесат пари, защото българите на острова са казали, че са си разчели парите. Искам да кажа и друго интересно. Чуваше се, че от България са предвидени военни самолети да ни евакуират, че от външно министерство са пращали хора да идват да говорят с нас. Е, нямаше абсолютно никаква организация за тръгване. Имаше четирима души от самолета, за които от фирмата не знаеха къде са ги настанили предната вечер, ходеха да ги търсят, имаше и такъв куриоз.

- Стана ясно, че някои от групата имат намерение да съдят туристическата фирма. Вашето семейство ще се присъедини ли към тях?

- Много е неприятно, ти си се подготвил да си починеш една седмица, да си изкараш новогодишните празници. Първо, че попадаш на място, където е имало бедствие. И второ, няма абсолютно никакво съдействие от страна на фирмата. Нямаше дори някакво успокоение, в такава ситуация и една-две думи са достатъчни. Имаме намерение, най-малкото, да се присъединим към някакъв иск. За нас е достатъчен фактор и паричната стойност, защото стаите в хотел "Меридиан" са с около 80 долара на ден по-скъпи от тези в "Хилтън". Най-малкото, те трябва да ни върнат разликата в парите, защото вече си пренасочват плащането към "Хилтън". Да не говорим обаче за финансовата страна, другата беше доста унизителна.

- В предварителния разговор споделихте, че съпругът Ви все пак е посмял да се изкъпе в океана...

- Ние не можахме да видим цялата красота на остров Пукет, защото, първо морето още не беше успокоено, второ - нямахме тази смелост да се качим на лодки, на подводница, дори и на кану. Но мъжът ми се изкъпа в океана, това бе и мечтата му. Отидохме до плажа, но аз останах в страни. Предполагахме, че ако нещо има да става, то ще се види по-рано и ще успеем да реагираме.

- Не се ли притеснявахте, че нови вълни могат да залеят острова?

- Притеснявахме се. Но повечето казваха, че ако има повторни вълни цунами, няма да са с такъва голяма сила. На следващия ден разбрахме, че е имало още една голяма вълна към Индия. Имало е 2 500 труса, от които 15 са били над 5 по Рихтер.

- Вие усетихте ли трусовете?

- Не. Дори и първият най-голям трус не е усетен, защото тази ударна вълна, която се освобождава, се поема от самата вода. Непрекъснато съобщаваха кога се очаква трус и след него евентуално вълна. Имаше голяма информираност. За това има и обвинение - всъщност е усетено земетресението, но никой не е отчел реално, че може да има цунами, за да се изтеглят хората. Така жертвите щяха да са много по-малко. При тях цунамито е често явление, но не толкова голямо, не такова голямо бедствие. Ако в Пукет вълната е била 7 метра, доколкото разбрах, в Индия е била 17 метра. Там се е движила със скорост към 1000 километра, докато Пукет е ударила с около 700 километра. Там цялото население живее на брега на морето. Това са едни отворени колиби, защото жегата е голяма - 35-36 градуса, а и защото е много голяма влажността на въздуха. Лепкава жега.

- Доколкото разбрах, семейството Ви е оказало някаква помощ на местното население.

- Чухме, че има открити центрове за даряване на дрехи. Пунктове имаше и в хотела. Имаше и пунктове за даряване на кръв. Направи ми впечатление, че те не искаха да вземат кръв от чужденци, както и от българи, които желаеха. Може би заради религията. Ние отидохме и купихме доста  дрехи - главно за деца и жени.

- Как изкарахте Новогодишната нощ?

- Губернаторът бе забранил всички празненства - в памет на жертвите. Нямаше фойерверки. В нощта преди самото празненство, в самата стая бе оставено писмо от управата на хотела, съответно с орхидея, с което ни съобщаваха, че няма да се състои подготвеното шоу, то се отменяше. Имаше приготвени балони. Много интересни - от хартия, в основаната с прикрепени свещички. Този балон се прикрепя до земята и от изгорените газове излита нагоре. Имаше едноминутно мълчание преди 12 часа, след това се пуснаха тези балони в памет на жертвите от цунамито. Бяха като малки звездички в небето. В Новогодишната вечер бяха приготвили нещо като театрална програма. Представиха националните си носии, техни танци. Водещият минаваше по масите, питаше ни от коя държава сме и какво ще си пожелаем през новата година. Най-голямо впечатление ми направи пожеланието на един българин. Той каза: "Моето новогодишно, не точно пожелание, а молба, е всички българи, които сме тук, да дарим поне по 50 долара в помощ на пострадалите". От всички 1200-1300 души, които бяхме на тържеството, само българите, които наброявахме не повече от 30 души, направихме такъв жест. Никой друг не се сети да го предложи по този начин. И друго ми направи впечатление. Масите бяха огромни, имаше храна от японската кухня до българското печено прасе. Не мога да ви опиша за какви шведски маси става дума - от около по 50 метра дължина, отрупани от двете страни. Това нещо не бе възможно да бъде изядено. Храната, която остана, беше натоварена около 12.30 часа от 4-5 автобуса и бе раздадена на хората, които нямаха дом.
В Новогодишната нощ не можахме да се отпуснем. Не можеш да празнуваш, да крещиш, да танцуваш. Към 1 часа всички се прибрахме в стаите. Затова тези обвинения - пир по време на чума, са абсолютно обидни и неоснователни. Ние предполагаме, че отправящите тези обвинения към нас са празнували много по-весело.
- Доколкото разбрах, майка Ви има някакви намерения да инвестира на остров Пукет. Така ли е?

- Да, има намерение. Един път като отидеш и като видиш Пукет, няма как да не се върнеш там. Прекалено е красиво.

- В заключение искам да Ви попитам - промени ли Ви с нещо почивката в Пукет - предвид това, че е можело да пристигнете там с няколко часа по-рано и да не се разминете с бедствието?

- Естествено. Веднага си правиш една бърза равносметка какво е можело да бъде, замисляш се за много по-сериозни неща. Веднага при връщането ни в България отидохме в Бачковския манастир и запалихме свещички от благодарност. Естествено, чувстваме се късметлии. Като гледах по телевизията и като си представях, че нашата идея беше да оставим багажа и веднага да отидем на плажа - на най-засегнатия хотел... Само час по-рано да бяхме кацнали, щяхме да сме на самия плаж. Ужасът, който се виждаше у хората, търсещи свои близки, разлепените снимки и на малки деца и фактът, че и аз имам 5-годишен син, са доста ужасяващи -само като си представиш за миг какво е можело да се случи. Избягваш да си мислиш за това, може би, за да не предизвикваш съдбата. И благодариш на Бога. Много искам да благодаря на всички, които ни са обадиха да попитат как сме, така разбрахме кои са истинските ни приятели. Имаше и хора, с които имаме само бизнесотношения. Те звъняха, за да попитат как сме, да ни кажат, че чакат да се върнем. Аз не съм очаквала. Много съм им благодарна. В такъв момент виждаш реално кой държи на теб.