Запознати с процедурата по избора обаче посочват, че решението за покупка на големи транспортни хеликоптери се разминава със становището на военно-въздушните сили от преди около година, когато те обявиха необходимостта от придобиване на транспортни хеликоптери от среден клас.

В момента българските ВВС притежават малките Бел 206, закупени преди около 5 години и големите Ми - 17 и Ми - 24, които, съгласно проекта на правителството за модернизация на Българската армия, трябва да се модернизират съгласно стандартите на НАТО. Това, което липсва на нашите ВВС, е среден транспортен вертолет.

Въпреки това министерство на отбраната реши да обяви конкурс за закупуване на големи транспортни хеликоптери и паралелно с това да модернизира големите транспортни Ми - 17.

Кратка справка за транспортните вертолети, които нашите съюзници от НАТО притежават, показва, че съотношението между средни транспортни хеликоптери (транспортиращи 8-12 пътници) и такива от голям клас (над 15 места) е 3:1 или 4:1 в полза на средните. (Виж "Flight International" 16-22 ноември 2004 г.) Това не е случайно. Колкото по-голям е един вертолет, толкова по-големи са разходите му за всеки налетян час. Едва ли обаче това е единственото обяснение за това съотношение. Експертите в тези държави водят статистика какви мисии изпълнява тяхната вертолетна авиация, колко души летят всеки път и на тази база те вземат решения какви вертолети да се купят, за да бъде използването им пълноценно.

Интересни данни бяха публикувани в началото на тази година за американската армия. Статистиката за мисиите за големите транспортни хеликоптери Блек Хоук (UH - 60) и Чинук (СН - 47), с които оперират американската армия, Морската пехота и ВВС, показва, че при 76% от всички мисии, тези хеликоптери са летели с 7-9 души на борда.

Експертите от Държавния департамент на САЩ са единодушни, че с използването на големи херикоптери за тези 76% от мисиите, министерството на отбраната "гори" пари. В резултат на това през следващата година ще стартира т. нар. програма LUH - за лек транспортен хеликоптер (Light Utility Helicopter). Целта е да се намалят драстично разходите на американската армия чрез опериране и изпълняване на мисии с транспортни хеликоптери от по-нисък клас. Първата фаза на тази програма е за 280 военно -транспортни хеликоптера, които ще превозват до 10 войника в пълно бойно въоръжение.

Какво се случва у нас? Министерство на отбраната открива процедура за закупуване на 12 броя транспортни хеликоптера от висок клас, които могат да транспортират над 20 войници с пълно бойно снаряжение. В същото време имаме 18 броя Ми-17, които са от същия клас, и които смятаме да модернизираме. По непотвърдена информация, стойността на тази модернизация ще е около 200 милиона долара.

Единодушието на 15-членната комисия, за което министър Свинаров информира, е нещо, което наистина впечатлява. Напълно е възможно офертата на EADS да е била най-добрата, но въпросът е от това ли се нуждаят в действителност военно -въздушните сили, твърдят експерти.

Преди година и половина същите експерти от Главния Щаб на ВВС съвместно с американски експерти бяха подготвили анализ, доказващ необходимостта от придобиване на средни транспортни хеликотпери за нуждите на ВВС. Замисълът тогава беше България официално да поиска от Държавния департамент да ни подарят хеликотпери UH - 1H, които България да модернизира във ВРЗ "Летец", като разходите се поемат от американското правителство.

Експертите на ВВС и на Генералния Щаб бяха убедени в необходимостта от тези машини. Началникът на Генералния Щаб ген. Никола Колев е написал писмо до американския посланик в София Джеймс Пардю, с което иска 22 хеликоптера UH - 1H, които американското правителство да ни подари, като поеме и разходите за модернизацията им в България.

Осемнадесет от тези вертолети трябваше да са транспортни (за 12 пълно въоръжени войници) и четири за медицински транспорт, търсене и спасяване. Това писмо на ген. Колев обаче никога не е стигнало до американското посолство, а е спряно в министерство на отбраната. Така ВВС остава без средни хеликоптери, а ВРЗ "Летец" губи между 5-7 милиона долара от нереализираната модернизация на тези хеликоптери за период от 3 години.

Хронологията на събитията от последната година и половина поставя въпроса дали решението за покупка на големи хеликоптери не е "спуснато" отнякъде. Все пак заданието на ВВС е било да оценят и поискат големи и скъпи хеликоптера. По груби сметки 12 големи хеликоптера ще струват на България около 200 милиона долара. За сравнение покупката на средни хеликоптери ще възлиза на около 80-90 милиона. Оперативните разходи на големите машини за всеки налетян час е средно около 2 000 долара, а на средните - около 700 долара.

Ако България купи 12 големи хеликоптера, каквито са намеренията на министерство на отбраната, и модернизираме 6 броя Ми - 17, за да поддържаме тези хеликоптери, те трябва да летят минимум по 200 часа на година (ако летят по-малко от тези часове покупката им не е оправдана), това ще струва на ВВС т.е. - на данъкоплатеца - около 7,2 милиона долара.

Ако се спрем на варианта 12 средни хеликоптера и 6 броя модернизирани Ми - 17, налетяните 200 часа от всеки ще струват 4 милиона долара, като българските ВВС ще притежават не само големи, но и средни хеликоптери.

В този смисъл, според експерти, е добре министерство на отбраната да преосмисли решението си за покупка на още 12 големи хеликоптера, да отмени този конкурс и да открие процедура за придобиване на хеликоптери от среден клас. http://mediapool.bg/