Бившият директор и настоящ съветник в завод "Хан Аспарух" Илия Чалъков пред в. "Нова  добруджанска  трибуна"

     -  Г-н Чалъков, преди няколко   години  си  тръгнахте   от  завод   "Хан  Аспарух"   с  обида.   Защо   сега  приемате  отново  да  се  върнете   във   фирмата  ?

     -  Защото  си  обичам   работата. В  този  завод   са   минали  36   години   от   живота  ми. Изкачил  съм  всички  стъпалца от служебната  ейрархия. Започнал  съм  от  началник  на  участък, бил   съм   технолог, конструктор, шеф  на  технически  отдел. Десет   години  -  в  периода  от  1991  до  2001   година,  бях   и  директор  на  завода.  На  всеки,  който  би  изтълкувал  погрешно   моето  завръщане  в   "Хан  Аспарух",  бих   отговорил - аз  съм  на  65   години   и  оттук   нататък   нямам  амбиции    да   правя   кариера.  Но  имам  знания,  натрупал  съм  професонален  опит,  които  няма   за   какво  да  пазя. Единственото  ми  желание  е  като    технически    съветник    да   помогна  на   фирмата  да   стъпи  на   крака.

      -  Било  ли  е  предприятието  по  време  на  вашето  управление  в   такова   критично  състояние, че  дори   съдия-изпълнител   да  пристъпи  към  запечатване   на   заводски   помещения,  както   стана   в края  на  2004   година?

      -  Първо  искам  да  поясня, че  новият  управленски   екип  на   завода   постигна   споразумение   с   "Унибанк"   и  се  очаква   до   края  на  януари  цеховете  да  бъдат  отпечатани.

     Връщам  се   към  времето,  когато  аз  бях  директор  на  завода. Въпреки че  в  началото на  90-те  години   имаше   голяма   стагнация  в  машиностроенето, предприятието  не  е  било  на  червено. През  1999  година  рализирахме   най-голямата  печалба - 1 364 000   деноминирани  лева.  На  следващата  година  дружествата  от   системата   на  Министерството   на  отбраната,  които   трябваше   да  бъдат   приватизирани, бяха  вече  изолирани   от   пазара.  Тогава  реализирахме  загуба  от  около  375 000  лева, но,  по  моя  преценка,  положението  не  е  било  толкова   сложно,   колкото  сега.  Тези  дни  преглеждам   документацията  на   фирмата   от   последните   години  и  с  почуда  откривам, че, например, през  2002-а  са  реализирани  само   седемдесет  и  няколко   хиляди  лева,  а  през  2003-а  -  едва  48 000   лева   от   производствена  дейност. Управленският   екип  на  завода е  реализирал  приходи  основно  от   продажби  на  материални   активи, а  не  от  производствена  дейност. За  да  се  издържа   фирма  от   този  тип  -  със  160  души   персонал,  трябва   да  реализира  поне  1 500 000 лева   стокова  продукция.

     Искам  да  спомена   нещо  друго.  Сегашната  схема   на  действия  против  мажоритарния  собственик  на  завода  - "Беларус  агротехника  експорт"-ЕООД, много  ми  напомня  на  схемата, по  която  аз  бях   отстранен.  Дори   твърдя, че   физическите  лица, които  участват  в  акцията,  тогава  и   сега   са  едни  и   същи.  

      -  А  как  гледате  на  съмнението, лансирано  от  доскорошния  управленски   екип  на  завода, че  "Беларус   агротехника  експорт"    са  правили  опит  да  сканират   техническата   документация   за  ремонт  на  учебните  самолети  L-39.

      -  Подобно  твърдение  за  мен  е  нелепо. Истината  е,  че  техническата   документация   за  ремонт   на  самолетите  беше   сканирана,  още  когато  аз  бях  директор  на  завода. Тогава  Министерството   на  отбраната  имаше   изискване    документацията  да  се   пази  на  няколко   места, за  да   не  бъде  тя  изгубена, ако  в  предприятието  стане  пожар  или   настъпят  някакви  други  извънредни   обстоятелства. Освен   това тогавашният  министър  на  отбраната  Бойко  Ноев  издаде  заповед   "Хан  Аспарух"  /предвид   предстоящата  приватизация  на   предприятието/   да  предаде  копие  от  техническата   документация   и  на  авиоремонтния   завод  в  Пловдив,  за  да  може  и  той  да  обслужва   този   тип  самолети. Така  че  сканирането   на  тази  документация   стана  още  през  1999   година.

     Защо  "Беларус  агротехника   експорт"   да   го  правят   това  сега?   Дружеството  е  купило  заедно   със  завода  и   документацията.  То  е  платило  за  нея.  Освен   това  сканирането  на  30 000  листа  би  отнело   повече  от  два  и  половина   месеца.  Това  е  дълъг, тежък  процес,  който  би  ангажирал  много   хора  и   не  може  да   остане  скрит.

     -  Ще  има   ли  съкращения   в  завода?

      - Според  мен  това  е  неизбежно. Но  заводът   има  потенциални  възможности   за  развитие. Очаква  се   към  средата  на  февруари   да  тръгне  проект   по  договор   с  немска   фирма. Мажоритарният   собственик  инвестира   определен  финансов   ресурс  по  този проект  за  закупуване  на  ново  оборудване. Освен   това  предприятието  трябва   да  търси   възможности  и   за   ремонт  на   граждански   самолети.   НДТ