НА 20 ЯНУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1866
Руският посланик в Цариград ген. Н. Игнатиев и неговата съпруга организират в сградата на руското посолство голям бал, на който присъстват всички министри, висшите чиновници на Високата порта и членовете на дипломатическото тяло.
Граф Николай Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.), генерал-майор (1858 г.), Военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерството на външните работи, през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където представлява Русия дълги години. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и Русия й обявява война за освобождението на България. След войната взема участие в преговорите за мир и подписва Санстефанския договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес.

1877
Цариградската посланическа конференция е закрита с подписването на заключителен протокол. По българския въпрос в протокола е залегнала идеята за създаването на две автономни български области (Източна с център Търново и Западна с център София), като мюсюлманското и християнското население в двете провинции трябвало да се обособят в отделни кантони. Предвижда се начело на всяка провинция да се постави за главен управител (валия) християнин, назначаван от Високата порта за срок от пет години, със съгласието на великите сили.
Официалното откриване на Цариградската конференция е на 23 декември 1886 г. На нея присъстват представители на Турция, Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия и Русия, чиято цел е да препоръча на султана мерки, които да подобрят положението на християнското население в Европейска Турция след изстъпленията при потушаването на въстанието в Херцеговина (1875 г.) и особено на Априлското въстание (1876 г.). Същия ден, когато конференцията е открита, в турската столица е оповестено, че Османската империя става конституционна държава. Конституцията предвижда създаването на двустепенен парламент със сенат и долна камара. Декларират се принципите на лична свобода и равенство на всички поданици без разлика на вероизповеданието им, свобода на печата, неприкосновеност на жилището и др. След приемането на заключителния протокол под предлог, че Османската империя вече има конституция, Високата порта отказва да изпълнява залегналите в протокола на Цариградската конференция решения.

1878
Първа среща на главнокомандващия руската армия великия княз Николай Николаевич с турските пълномощници в Казанлък.
Николай Николаевич е руски велик княз, син на император Николай I и брат на император Александър II, ген.-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е главнокомандващ руската армия, действаща на Балканите.

1878
Части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.

1880
От 13 до 20 януари се провеждат избори за Второ ОНС. Побеждават либералите.
Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана през октомври-ноември 1879 г. Най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание 1879 г. Води борба за запазване на Търновската конституция. Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Драган Цанков, през декември същата година министър-председател става Петко Каравелов. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на П. Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Драган Цанков и непримирими – с Петко Каравелов и П. Р. Славейков. Привържениците на Драган Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията 1881–1883 г. Сподвижниците на П. Каравелов и П. Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Драган Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с П. Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. През лятото на 1886 г. поради различия с П. Каравелов Ст. Стамболов и неговите последователи напускат Либералната партия и основават самостоятелна Народнолиберална партия. През 1887 г. се отделя и групата на В. Радославов, която образува Либерална партия (радослависти). През 1896 г. течението, ръководено от П. Каравелов, се преименува в Демократическа партия, с което фактически се прекратява дейността на старата Либерална партия. Печатни органи на партията са в. "Целокупна България", в. "Независимост", в. "Търновска конституция".

20 - 22 януари 1981
Провежда се Международна среща в София на ръководствата на филмовите съюзи от социалистическите страни.

1886
Сключена е Българо-турска конвенция за Съединението. Според нея княз Александър I поема поста на ген.-губернатор на Източна Румелия за 5 години; Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко; Княжеството поема изплащането на румелийския дълг; смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според "добрата воля" на княза. Конвенцията гласи още между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.

1890
По нареждане на Стефан Стамболов е арестуван майор Константин Паница, обвинен в опит за преврат срещу княз Фердинанд.
Константин (Коста) Атанасов Паница е деец на националноосвободителното движение, майор. Взема участие в Априлското въстание 1876 г. и в Сръбско-турската война 1876 г. През 1876 г. постъпва в Пехотното военно училище в Одеса. След започването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. го напуска и се включва като доброволец във военните действия. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Заминава отново за Русия, където завършва военно училище и юридическия отдел на Военната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България взема участие в борбите на българите от Македония и Одринска Тракия и в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България. През 1885 г. едновременно е председател на Българския македонски централен революционен комитет "Искра" и член на Българския таен централен революционен комитет. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Паница организира заговор срещу княз Фердинанд I и правителството на Ст. Стамболов. След като заговора е разкрит, той е арестуван, осъден на смърт и разстрелян.

1895
Обнародван е Закон за земеделските каси, който ги реорганизира под контрола на БНБ чрез външен заем. Създават се Централно управление към Министерството на търговията и земеделието и 80 местни клона.

1906
С рескрипт до военния министър княз Фердинанд нарежда да се построи църква във Военното училище.

1912
В небето над Петроград лети първият български двуплощен самолет, конструиран от Сотир Черкезов, изработен в Русия.

1925
Между 16 и 20 януари в Добруджа се провеждат масови румънски арести. Задържани и малтретирани са над 500 българи.

1930
На конференцията по репарациите в Хага е подписана спогодба за облекчаване на изплащането им.

1941
Правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт въпреки съпротивата на външния министър Иван Попов, след като научава за решенията на германско-италианската среща от 19-20 януари в Залцбург, където е договорено Вермахтът да нападне Гърция през България.
Тристранния пакт е подписан в Берлин на 27 септември 1940 г. България се присъединява към пакта на 1 март 1941 г.

20 - 22 януари 1941
Неуспешна мисия на американския полковник Донован в София за предотвратяване сключването на съюз с Германия.

1945
Между 18 и 20 януари се провежда заседание на Върховния съюзен съвет на БЗНС. Д-р Георги М. Димитров под натиска на съветските представители в СКК и на БРП (к) подава оставка от поста главен секретар на БЗНС. На този пост е избран Никола Петков.

19 - 20 януари 1946
Първи разширен пленум на ЦК на Общия работнически професионален съюз (ОРПС).

1949
В Ню Йорк излиза първият брой на вестника “ Свободна и независима България”.Той е орган на Българския национален комитет. Основан е от д-р Г.М. Димитров.

1950
Правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си като в противен случай САЩ ще оттеглят своята мисия от България.
България връчва нота в Държавния департамент на САЩ на 19 януари 1950 г. В нея се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощният министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е "поддържал отношения" с осъдения за "измяна, шпионаж и предателство" Тр. Костов и така е проявил "грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ". По тези причини българското правителство ще смята Д. Р. Хийд за "персона нон грата" и моли за незабавното му отзоваване.
След като българското правителство не оттегля своята нота на 20 февруари 1950 г. в българското Министерство на външните работи е връчена нота от правителството на САЩ, в която се отбелязва, че цял месец българската страна не е отговорила на американската нота от 20 януари и е принудила американската легация да работи в затруднени условия. При това положение САЩ оттеглят мисията си от България и искат отзоваване на българската мисия във Вашингтон. Така дипломатическите отношения между САЩ и България са преустановени.

1965
От 19 до 20 януари във Варшава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки на Варшавския договор. Обсъждат се плановете за създаване на многостранни ядрени сили на НАТО.
Варшавският договор е военно-политически съюз. Той е създаден с договор, подписан на 14 май 1955 г. във Варшава от България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Албания ( през 1968 г. излиза от Варшавския договор). В съответствие с Устава на ООН участниците се задължават да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или нейната употреба. В случай на въоръжено нападение над някоя от държавите участнички, подписалите Варшавския договор са задължени да и окажат незабавна помощ с всички средства, включително въоръжена сила. Висш орган на Организацията на Варшавския договор е Политическият консултативен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което заедно с Военния съвет и щаб ръководи дейността на Обединените въоръжени сили. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.

1972
В София се открива юбилейна изложба на Екатерина Савова-Ненова.

1975
От 20 до 23 януари на официално посещение в България е генералния секретар на Чехословашката комунистическа партия и президент на ЧССР Густав Хусак.
Густав Хусак е президент на Чехословашката социалистическа република в периода 1975-1989 г. В продължение на четири години (1946-1950 г.) е министър-председател на Словакия. В периода 1951 –1960 г. е репресиран , а през 1963 г. е реабилитиран . От 1968 г. до 1969 г. е първи секретар на Централния комитет на Словашката комунистическа партия Първи секретар (1969-71 г.) и генерален секретар (1971-87 г.) на Централния комитет на Чехословашката комунистическа партия.

1981
В Будапеща е открита седмица, посветена на 1300-годишнината на българската държава.

1982
Софийската филхармония пристига на турне в САЩ. Тя е създадена през 1944 г. на основата на Народната филхармония (1925 г.), Царския военен симфоничен оркестър и др. Водещи диригенти са: Саша Попов, К. Илиев, Д. Манолов, Е. Табаков. В Софийската филхармония работят още В. И. Стефанов, В. Симеонов, Добрин Петков, Й. Дафов, Ю. Ковачев (главен диригент от 2001) и др. Гостуват бележити диригенти. Многобройни концертни турнета в чужбина.

20 - 22 януари 2002
Вицепремиерът Николай Василев е на посещение в Русия, придружен от 60 бизнесмени. Обсъжда се въпросът с руския дълг и икономическите връзки между двете държави.




НА 20 ЯНУАРИ В СВЕТА :

1320
В Краков е провъзгласен за крал Владислав I, поставил след няколко успешни сражения срещу Тевтонския орден основите на обединената полска държава.

1600
Инквизицията признава Джордано Бруно за еретик.
Той е италиански философ. Развива системата на Николай Коперник като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са "За причината, началото и единното" (1584 г.), "За безкрайността, вселената и световете" (1584 г.), "За монадата, числото и фигурата" (1591 г.).

1649
Английският крал Чарлз I е изправен пред специален трибунал, създаден от Парламента, по обвинение в държавна измяна, а след няколко дни е осъден на смърт и обесен като “тиранин и враг на кралството”.

1783
Британия и САЩ сключват примирие.

1815
На открит изпит в Царскоселския Лицей 15-годишният А. Пушкин прочита «Воспоминание в Царском Селе».

1841
Китай отстъпва Хонконг на Великобритания.
От 1840 г. до 1842 г. се води англо-китайска война. По време на нея Великобритания завладява Хонконг. През 1898 г. Китай дава под аренда на Великобритания Хонконг за 99 години. През 1984 г. англо-китайско споразумение предвижда възстановяването на суверенитета на Китай над Хонконг през 1997 г. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай.

1892
В САЩ между студенти се провежда първия официален баскетболен мач.

1917
Говорителят на Руската Дума М. Родзянко се опитал да убеди Николай II, че в Русия назряват сериозни политически сътресения.

1918
Вестник “Правда” обявява, че Максим Горки “е изменил на революцията “
Максим Горки (псевд. на Алексей Михайлович Пешков) е руски писател. През 1892 г. започва да пише и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционни движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор на разкази, романи ("Тома Гордеев", "Майка") и пиеси ("На дъното", "Еснафи", "Дачници" и др.).

1925
СССР и Япония установяват дипломатически отношения

1937
Франклин Рузвелт, за втори път полага клетва като президент на САЩ.
Той е 32-ри президент на САЩ (1933-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран е 4 пъти. Завършва през 1904 г. Харвардския университет, през 1907 г. Юридически факултет на Колумбийския университет . От 1910 г. е сенатор от щата Ню Йорк, помощник морски министър (1913-1920 г.). От 1921 г. до 1933 г. заема отговорни постове в различни фирми и банки. През 1921 г. заболява и остава инвалид. През 1928 г. е избран за губернатор на щата Ню Йорк. Усъвършенства значително трудовото законодателство на щата. Избран е за президент на САЩ през 1933 г., сред това е преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическа криза (1929-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича "Нов курс". Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическа криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германски договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Прибалтика; провъзгласява "морално ембарго" върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американския конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и др. материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем - наем; ленд - лийз). След намесата на САЩ във войната на 11 юни 1942 г. подписва съветски-американски договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира малко преди края на Втората световна война.

1941
На среща в Берлин Хитлер и Мусолини си поделят зоните на влияние в Гърция и Албания.

1942
В предградието на Берлин Ванзее се провежда тайно съвещание на Хитлериската Главна канцелария по имперската безопасност, на което е взето решение за създаване на концентрационни лагери за “решаване на еврейския въпрос”.

1945
Подписано е московско съглашение с Унгария.
Московските съглашения са исторически договори за сключване на примирие с Румъния, Финландия, България и Унгария и държавите участнички в антихитлеристката коалиция. Преговорите се водят в Москва от 1944 г. до 1945 г., подписани са договори за примирие с Румъния (12.09.194 г.), с Финландия (19.09.1944 г.), с България (28.10.1944 г.), с Унгария (20.01.1945 г.). За наблюдаване на спазването на условията по примирието са създадени съюзни контролни комисии във всяка страна под общото ръководство на Съветското главно командване, действащо от името на съюзните държави.

1946
Хари Труман основава Централна разузнавателна група, която по-късно прераства в ЦРУ.Централното разузнавателно дружество е координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Създадено е през 1947 г.. Седалището му е в Ленгли, щат Вирджиния. Организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят.
Хари С. Труман - американски държавник, 33-ият президент на САЩ (от април1945 г. до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). Сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари 1945 г.). Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки (август 1945 г.). Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и др. части на света. Започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейските страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма (приема се законът “Маккарти”).

1961
Джон Кенеди встъпва в длъжност. В историята остават изречените от него думи “Питайте не какво страната може да направи за Вас, а какво Вие можете да направите за нея”.
Джон Фицджералд Кенеди е 35-ият президент на САЩ (1961-63 г.), от Демократическата партия. През 1941-1945 г. е морски офицер. От 1947 г. до 1961 г. е конгресмен. Провежда социално-икономически реформи, поддържа движението за граждански права на афроамериканците, но среща отпор в Конгреса; повишава ядрения потенциал на САЩ; подготвя държавата с въоръжени сили за бъдещи локални конфликти. Ориентира се към политика на намаляване на напрежението в отношенията със СССР, намира дипломатически изход от Карибската криза. Убит е в Далас.

1971
Джон Ленън се среща с родителите на Йоко Оно в Япония.
Джон Ленън е английски рокмузикант (певец, поет, композитор, пианист), една от водещите личности в "Бийтълс" и в съвременната рокмузика. Убит в Ню Йорк.

1980
САЩ обявяват бойкот на Олимпийските игри, провеждащи се в Москва.

1986
Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунела под Ла Манша
Ла Манш е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания; свързва, заедно с Па дьо Кале, Атлантическия океан и Северно море. В периода 1987 – 93 г. под Ла Манша се строи транспортен тунел (при едновременно напредване от английския и френския бряг).

1995
Русия и Казахстан сключват договор за създаване на единни въоръжени сили.

1996
Ясер Арафат става първият избран президент на Палестина.Tой е палестински политик. Един от основателите (1957 г.) на Движението за национално освобождение на Палестина (Ал Фатах).От 1969 г. е председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Главнокомандващ въоръжените сили на палестинската революция от 1972 г. и армията за освобождение на Палестина от 1984 г. От 1989 г. е президент на държавата Палестина. След принципното споразумение между Израел и ООП през 1993 г. за въвеждане на палестинско самоуправление на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа и проведените избори Арафат е избран за президент на Палестинския национален съвет през 1996 г. През 1994 г. получава Нобелова награда за мир (с Ш. Перес и И. Рабин).

2001
В длъжността президент на САЩ встъпва Джордж Буш-младши, Той е 43-ти президент на САЩ , от Републиканската партия. През 2001 г. печели изборите срещу Ал Гор от Демократическата партия с 327 гласа повече. В продължение на шест години (1994-2000 г.) е губернатор на щата Тексас. В периода 1968 – 1973 г. е професионален пилот. Развива бизнес с газ (1975 г.) и в енергийната индустрия (1980 г.).

НА 20 ЯНУАРИ СА РОДЕНИ:


1853
Стефан Бобчев - български общественик, публицист и държавник. Член е на БКД (1884), допълнителен член на Югославския АН и изкуствата в Загреб (1909 г.) и на Чешкия АН и изкуствата в Прага (1910 г.). От 1933 г. е почетен доктор на университета "Ян Коменски" в Братислава. Един от основателите на Софийския университет и на Юридическия факултет, от 1902 г. е преподавател в университета. От 1903 г. до 1940 г. е председател на Славянското дружество в България. Обществената му дейност е съсредоточена в борбите за обединение на Източна Румелия с Княжество България; след свалянето на княз Батенберг I емигрира в Цариград и Одеса. Основни списания "Българска сбирка" и "Юридически преглед".

1873
Йоханес Йенсен, датски писател, автор на романите "Датчани" (1896), "Елнар Елкер" (1898), "Мадам Д’Ора" (1904), "Колело" (1905), на исторически романи "Падането на краля" (ч. 1-3, 1900-1901), "Дългият път" (ч. 1-6, 1908-1922); сб. разкази "Химерландски истории" (1898-1910), сборници с прозаични миниатюри "Митове" (кн. 1-9, 1907-1944), "Годишните времена" (1923), "Ютландски вятър" (1931); стихотворния сборник "Стихове" (1906) и др., есето "Готическият ренесанс" (1901). Получава Нобелова награда за литература през 1944 г.

1874
Стив /Стивън/ Блумер, английски футболист

1882
Николай Вранчев - български писател и преводач. Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната от него в продължение на десетки години библиотека "Ралица", предназначена за учениците от гимназията. С нея той си спечелва името на един от големите български преводачи и познавачи на класическата западноевропейска и световна литература. Тя включва над 50 книги Връх в преводаческата дейност на Вранчев е преводът на "Илиада" и "Одисея". Автор е на пътеписи, спомени, разкази, преводач на Омир, Есхил, Данте, Шекспир, Шилер, Гьоте, Хайне. Един от добрите познавачи на родопския бит и традиции, на местните говори и психологията на родопчани.Негови съчинения са "По висините на Родопа" (1930), "У дома" (1935), "Там, де лимоните цъфтят. Пътни картини от Гърция: видяно и бленувано" (1939), "Българи мохамедани (помаци)" (1948) и др.

1886
Никола Димитров - Пощата – български цирков артист. Дебютира през 1904 г. като клоун на арената на Ал. Добрич. През 1920 г. заедно с А. Димитров основава цирк "Танго". Един от основателите (1931) на Първия българския кооперативен цирк и на Българската циркова артистична организация (БЦАО).

1889
Петко Атанасов български драматичен артист и режисьор. Участва в трупата на Матей Икономов. През 1909 г. отива в Москва . От 1914 г. е артист в Народния театър - София. Негови роли са Бобчински (в "Ревизор"), Луц (в "Стария Хайделберг"), Кулигин (в "Три сестри"), Лоран Кастел (в "Топаз") и др.

1891
Димитър Атанасов Гюдженов - български художник, професор. Следва известно време в Париж. Негови изложби са организирани в Берлин, Виена, Прага и в България. Негови картини са "През Морава", "През гробищата", "Вечер в Стара планина", "Черепишки манастир", "Хан Кубрат", "Борис в манастир" и др. Автор е на 15 исторически картини със сюжети от I и II българско царство, репродуцирани за учебни пособия по българска история.

1902
Назим Хикмет Ран - турски писател и обществен деец. През 1938 г. е осъден на 28 г. затвор. От 1951 г. живее в СССР. Най-значителната фигура в турската литература на 20 в., родоначалник на революционното направление. Стихосбирки, епопея "Човешка панорама", пиеси - "Чудак" и др. Автобиографичен роман "Романтика

1904
Виктор Орешников , руски художник

1905
Петя Герганова (Петя Георгиева Стаматова) - българска драматична артистка. Постъпва в Народния театър - София през 1923 г. в ролите - Хайтанг (в "Тебеширен кръг" от Клабунд), Агнес (в "Авантюристът пред вратата" от М. Бегович), Оллан Стивънс (в "Бялата смърт" от Д. Шчеглов), Вера Зитхоф (в "Перлите" от Бруно Франк) и др. Съпруга на Георги Стаматов.

1906
Аристотел Онасис, гръцки магнат, вторият съпруг на Жаклин Кенеди.

1910
Джой Адамсън, австрийска художничка и писателка /”Лъвицата Елза”/

1917
Фернандо Рей, испански киноактьор, участник в повечето филми на Луис Бунюел.

1920
Федерико Фелини - италиански кинорежисьор. Съпруг на Дж. Мазина. Развива художествените принципи на неореализма, като подчинява трагедийно-лиричните и комедийно-сатиричните мотиви на сложна метафорична образност - "Пътят", "Нощите на Кабирия". Негови филми са още "Сладък живот", "Осем и половина", "Рим", "Джинджър и Фред" и др.

1921
Иван Врачев- български общественик, военен и политически деец, ген.-полк. (1961 г. ). Участва в Отечествената война (1944-1945) като командир на рота. През 1956 г. завършва Военна академия на Генералния щаб в Москва .От 1960 г. до 1962 г. е началник на Генералния щаб. В периода 1962 – 1966 г. е министър на отбраната.През 1967-1973 г. е първи заместник председател, а от 1973 г. е председател на Комитета по туризъм. Автор е на мемоари.

1925
Ернесто Карденал- никарагуански поет и писател, ляв интелектуалец, министър на културата при режима на фронта “Сандино”. Автор е на поезия, проза и публицистика с широк отзвук в Латинска Америка.

1930
Едуин Олдрин - американски астронавт, полковник от ВВС. Завършва Военната академия на САЩ през 1951 г. Служи в различни части на ВВС. През 1959 г. постъпва в Масачусетския технологичен институт. През 1963 г. защитава докторска дисертация и е приет в групата на астронавтите в НАСА. Лети в Космоса от 11 до 15 ноември1966 г. (заедно с Дж. Ловел) като втори пилот на космическия кораб "Джемини-12". Прави 59 обиколки около Земята за 94 ч и 35 мин. Излиза в открития Космос за 2 ч и 10 мин. След полета участва в разработката на техниката по сближаване на орбитите на космическите кораби "Джемини" и "Аполо". От 16 до 24 юли 1969 г. осъществява първия полет на американски пилотиран кораб до Луната (заедно с Н. Армстронг и М. Колинс) като пилот на лунната капсула на космическия кораб "Аполо-11". Прилуняването става на 20 юли 1969 г. в района на Морето на спокойствието. На 21 юли 1969 г., 20 мин. след Армстронг, слиза на повърхността на Луната и пребивава там повече от 1,5 ч. Общата продължителност на пребиваването му на Луната е 21 ч и 36 мин. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.

1932
Хачо Бояджиев- български телевизионен и филмов режисьор, професор. Завършва Софийския университет "Климент Охридски" и НАТФИЗ. Защитава докторат по кино- и тв-режисура в Англия. През 1962 г. е асистент-режисьор на Рене Клер. От 1971 г. до 1979 г. е главен режисьор в БНТ . През 1993 г. става Генерален директор на БНТ, остава на тази длъжност до 1995 г. Създава българския телевизионен мюзикъл - "Криворазбраната цивилизация" (1975), "Вражалец" (1976), "Мисия във Виена" (1976), "Зех тъ, Радке, зех тъ" (1977), "Рогоносец без рога" (1977), на тв шоу програми - "Тв мюзикхол 72", "Аз съм Лили" (1974), "Добър ден, довиждане" (1979), "Ретробуфофест" (1983), "Съзвездия - ‘83", "Ах, този театър!" (1985), "Тв карнавал" (1988), "Телеразада" (1992). Създава силни постановки в тв театър - "Автобиография" (1977, по Бранислав Нушич), "Макбет" (1977), "Харолд и Мод" (1978; 2002). Работи и в областта на игралното кино - "Чопър" (тв, 1981), "Тази хубава зряла възраст" (1985), "Човек на паважа" (1987), без да постигне значим художествен резултат.

1935
Евгений Велихов , руски физик, вице-президент на Руската Академия на Науките (от 1978 г.)

1946
Дейвид Линч - американски сценарист и режисьор. Учи в Коркоран Скул ъв Арт, в Бостън Мюзиъм скул и в Пенсилванската академия на изкуствата. Получава известност с 34 минутния филм "Бабата", с който печели премия на Американския филмов институт. Изследва във филмите си болезненото, загадъчното, необяснимото, алогичното и абсурдното в човешките преживявания и чувства на фона на странния, зловещ и необясним свят, заобикалящ неговите герои - "Гумената глава" (1977), "Човекът слон" (1980), "Дон" (1984), "Синьо кадифе" (1986), "Диво сърце" (1990), "Туин пийкс" (тв, 1990), "Туин пийкс: Огън, следвай ме" (1992), "Надя" (1994), "Загубената магистрала" (1998), "Обикновена история" (1999), "Мълхоланд драйв" (2001), "Darkened Room" (2002). Работи и в тв "В ефира".

1952
Пол Стенли, китарист на групата Kiss

1971
Гари Барлоу, английски поп-певец, бивш член на групата Take That.


НА 20 ЯНУАРИ УМИРАТ:

1612
Рудолф II- император на Свещената римска империя (1576-1612 г.), от династията на Хабсбургите. Възпитаван от представители на Йезуитския орден, Рудолф II провежда твърда религиозна политика и налага волята на Католическата църква с жестоко насилие, което предизвиква активна съпротива срещу него. При неговото управление чрез въстание Унгария получава известни политически и религиозни отстъпки (1604-1606 г.), а част от нея става независима от Хабсбургите. Чешкото въстание 1609 г. принуждава Рудолф II да подпише т. нар. "Грамота на величеството", която дава на чешки протестанти свобода на вероизповеданието. Под натиска на местното дворянство е принуден да отстъпи Горна и Долна Австрия, Унгария и Моравия на брат си Матиаш (1608 г.), а по-късно да се отрече в негова полза от чешки престол (1611 г.).

1639
Мустафа I - турски султан. Втори син на султан Мехмед III. Наследява брат си Ахмед I на 22 ноември 1617 г. На 26 февруари 1618 г. е детрониран от сина на Ахмед I - Осман II. На 19 май 1622 г., след падането на Осман II, отново се качва на престола. Оставя управлението на империята на готвача Мере Хюсеин. Еничарите негодуват срещу неговия любимец, искат отстраняването му от власт. Под натиска на еничарите, великия везир Кеманкеш Кара Али паша поема властта в свои ръце и поставя на престола Мурад IV (30 август 1623 г.). Умира в Истанбул.


1666
Ана Австрийска- испанска принцеса, станала френска кралица чрез брака си (1615) с Луи XIII, регентка (1643-61) по време на малолетието на сина си Луи XIV.

1779
Дейвид Гарик- английски актьор. Един от най-добрите изпълнители на главни роли в Шекспировите трагедии. След смъртта си оставя голямо наследство - 140 000 зл. лири. Погребан с големи почести в Уестминстър.

1856
Иван Паскалевич- руски офицер, генерал, фелдмаршал, пълен кавалер на Георгиевския кръст и на всички руски ордени.През 1800 г. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската война (1806-1812), в Отечествената война и похода в Европа (1812-1813). По време на Кримската война е главнокомандващ руските войски на Западното направление на дунавския театър на военните действия. Поддържа борбата на българите за национално освобождение и приема много българи доброволци в руската армия.

1875
Жан Франсоа Милет - френски живописец и график, представител на Барбизонската школа. Учи при П. Деларош в Париж (от 1837 г.). Работи в Париж, а от 1849 г. в селцето Барбизон до Фонтебло. От 1840 г. представя свои картини в Парижкия салон . Рисува пейзажи, жанрови композиции и портрети. Основна тема в творчеството му е селският труд (“Селянки с наръч дърва”, ок. 1858).

1891
Константин Никифоров (К. Н. Попконстантинов) - български офицер, майор (1885 г.). През 1883 г. завършва Михайловската артилерийска академия в Русия. Работи за организирането на българската артилерия. Той е първият българин - министър на войната (1885-1886 г.), заел този пост след Съединението, когато руските военни инструктори напускат страната. За по-малко от два месеца подготвя армията за Сръбско-българската война (1885). След детронирането на княз Александър I Батенберг напуска войската и се отдава на литературни занимания. Автор на "Ръководство за артилерията" (в 2 части, 1889-1891 г.).

1900
Ричард Додридж Блекмор - английски писател. Учи в Оксфорд. Работи като юрист и учител. Известни негови произведения са сборника "Стихове на Мелантер" (1854), историческите романи "Лорна Дун" (1869), "Момичето на Скера" (1872) и др.

1904
Фердинанд Манлихер - германски инженер. През 1878 г. изобретява първия модел на магазинна пушка, с която са въоръжени (до I св. война) българската, австрийската, холандската и румънската армии.

1936
Джордж V- английски крал. Син на Едуард VII, когото наследява през 1910 г. Неговото царуване е отбелязано с участието на Великобритания в I световна война, въстанията в Ирландия, Египет и Индия, както и присъединяването към империята му на бивши германски колонии и на нови земи, поставени под английски протекторат (Палестина, Месопотамия и др.). През 1893 г. се жени за принцеса Виктория-Мери, от която има 6 деца. През I св. война променя името на Хановерската династия в Уиндзорска династия.

1934
Гаврил Генов (псевдоним Цонев- деец на българското и международно работническо и комунистическо движение. По време на Септемврийския селски бунт ръководи въоръжените действия във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на бунта се оттегля в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП (т. с.). От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския интернационал и българска секция на ИККИ. Завършва международната Ленинска школа. Редактор на съчиненията на В. И. Ленин на български език.

1943
Никола Илиев – български общественик, политик и стопански деец. През 1900 г. завършва търговска гимназия в Свищов , следва философия в Германия и завършва с докторат Философския факултет на Берлинския университет по специалността политическа икономия, финанси и статистика (1904 г.). От 1904 г. е член на БРСДП (т. с.) . Работи в Министерството на финансите до 1911 г. Многократно е избиран за общински съветник в София (1911-1925 г.) и народен представител в XVI-XIX НС (1913-1920). Осъжда Септемврийския селски бунт от 1923 г.. Редактор е на вестник “Звезда” (1923-1924 г. ). През 1925 г. се оттегля от активна политическа дейност и става главен секретар на Профсъюза на железничарите (1926-1934 г.). Подуправител на Български земеделска банка (1926-1933 г.) и един от основателите на Научното социологическо дружество (1932 г.). Народен представител в XXI (1923 г.), XXIV (1938-1939 г.) и XXV (1940-1944 г.) НС. След 19 май 1934 г. е в легалната опозиция. Негови трудове са “Бълг. държавни финанси” (1918 г.), “Тактиката на социалната демокрация” (1920 г.).

1973
Амилкар Кабрал (псевд. - Абел Джаси) - генерален секретар на Африканската партия за независимост на Гвинея Бисау и островите Зелени нос. Завършва лицей в Сан Висенте (о-ви Зелени нос) и Агрономически институт в Лисабон. Автор е на произведения по проблемите на национално-освободително движение на португалски колонии. Участва в движението за солидарност на страните от Азия и Африка. Става жертва на политическо убийство.

1993
Одри Хепбърн- американска актриса. Учи в балетната школа в Лондон. Дебютира в киното в Англия през 1950 г. - “Смях в рая”. От началото на 50-те години е в САЩ и работи в театъра. Получава популярност след участието си в комедията “Римската ваканция” (1953 г.), в която успешно изгражда образа на миловидна дама от елита, амплоа, съхранено и в редица други комедии, мюзикъли и мелодрами - “Сабрина” (1954), “Следобедна любов” (1957), “Закуска в Тифани” (1961), “Шарада” (1963), “Моята прекрасна лейди” (1964). Драматичните си способности разкрива във “Война и мир” (1956), “Историята на монахинята” (1958), “Часът на децата” (1962), “Обир в музея” (1965), “Стъпки в мрака” (1967). След прекъсване от 7 год. подновява работата си в киното в “Човекът от клана” (1974), “Робин и Мариана” (1975), “Кървава линия” (1978), “Всички се смееха” (1981), “Любов сред крадците” (1987).