На 24 януари в България:

1878
По време на Руско-турската освободителна война отрядът на ген. Александър Струков разгромява противниците при Люлебургаз.


1884
Всички участници в Народното опълчение от 1882 г.получават пълна амнистия.
През 1880 г. несъгласните с Берлинския договор от 1878 г. българи започват действия, насочени към осъществяване съединението на Източна Румелия с Княжество България. През пролетта на 1880 г. двама членове на Постоянния комитет на Източна Румелия заминават за София, за да съгласуват действията на Областта с тези на правителството и княза. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. Неговото създаване обаче е спряно поради наложеното от княз Александър I Батенберг вето. В същото време князът изпраща Ст. Панаретов в Лондон да разбере какво е отношението на новото английско правителство начело с У. Гладстон към съединението. Дипломатическата мисия остава без резултат, тъй като нито една от Великите сили в този момент не е съгласна с промяната на Берлинския договор 1878 г.


1890
Приет е Закон за пенсиите на министрите в оставка.


1901
По сведения на Милан Михайлов турските власти арестуват членовете на Централния комитет на Българския Македоно-Одрински Революционен Комитет (БМОРК) в Солун и разкриват мрежата от революционни комитети в Кукушко, Гевгелийско, Воденско, Радовишко. Начело на ЦК застава Иван Гарванов.
На 23 октомври 1893 г. в Солун се полагат основите на революционна организация, чиято цел е извоюване по революционен път на политическа автономия на Македония и Одринско, които до силата на Берлинския договор остават в пределите на Османската империя. През януари 1894 г. е избран Централен комитет, начело на който застанал д-р Хр. Татарчев. Д. Груев формално заема поста секретар-касиер, но в действителност той е истинският ръководител на комитета. Изграждането на революционна мрежа в Македония и Одринско излага революционната организация на опасност от страна на османските власти. Опазването в тайна съществуването на многобройните комитети се оказва трудна задача. В резултат на някои провали от края на XIX в. и началото на ХХ в. местните османски власти успяват да попаднат на дирите на някои комитети в Солунско и Одринско и арестуват голям брой от техните членове и съмишленици.


1920
В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж БКП и БРСДП (о) организират масова протестна акция, разгромена от властите (появява се Оранжевата гвардия - въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя поставя началото на обща Транспортна стачка. На 29 януари ЦК на БКП обявява обща политическа стачка, което дава основание на кабинета със сила да разгроми стачното движение. На 3 януари 1920 г. ЦК на БКП прекратява политическата стачка, а на 19 февруари без успех приключва и Транспортната стачка.

1923
Извършен е неуспешен опит за покушение срещу министър Цанко Бакалов, известен като Цанко Церковски, който е един от инициаторите за образуването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). На 4.02.1923 г. се извършва нов неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.

1924
Петте дружества на художниците учредяват общ фонд "Изложбено помещение" по предложение на Андрей Протич. Протич е археолог. Роден е във Велес (днес в Република Македония). Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг. След завръщането си в България учителства в София, сътрудничи на редица вестници и списания, един от основателите на сп. "Съвременно изкуство". От 1920 г. до 1928 г. е директор на Народния археологически музей. Научните му интереси са в областта на средновековното българско изкуство. По-важни трудове са: "Изкуството в България" (1908 г.), "Иконография и византийско изкуство" (1942 г.), "Югозападната школа в българската стенопис през XIII и XIV в." (1925 г.) и др.


1930
Основан е Клуб на българските писателки към Дружеството на българките с висше образование. След преврата на 9.09.1944 г. влиза в Българския народен женски съюз, просъществувал до 1946 г. Целта на клуба е да “сближи българските писателки и поощри към творческа литературна дейност”. Редовните членове са 30. Най-активна е дейността на клуба между 1934 г. и 1940 г., когато в него участват Ел. Багряна, М. Белчева, Д. Габе, Бленика, М. Грубешлиева, С. Йовчева, Ю. Казаска, К. Малина, А. Каменова, Евгения Марс, Ф. Попова-Мутафова, М. Петканова и др. Клубът поддържа месечна страница във “Вестник на жената”, издава и 2 сборника “Сноп” (1934 г., 1937 г.).


1937
България и Югославия сключват таен "пакт за вечно приятелство и нерушим мир", с който България пробива международната изолация и неутрализира Балканския пакт.


1944
Провеждат се Англо-американските бомбардировки на Скопие, Враца, Кунино и Беглеж. Убити са 124 души.


1980
Започва посещение на министъра на външните работи Петър Младенов в СССР.


1996
Тридесет и седмото Народно Събрание приема оставката на Тодор Вълчев като управител на БНБ и избира Любомир Филипов на негово място.



На 24 януари в света:

41
По време на Палатинските игри в Рим преторианският трибун Касий Херея убива император Калигула и така прекратява 4-годишния му деспотичен произвол.
Гай Цезар Германик Калигула е римски император от 37 г., той е от Юлиево-Клавдиевата династия. По примера на елинистичните царе Калигула иска да бъде почитан като бог. Стремежът му към неограничена власт предизвиква недоволството на сената. Убит от преторианците, участници в третия заговор на трибуните срещу Калигула.


1424
Османският султан Мурад II (1421-1451) сключва мирен договор с император Мануил II Палеолог. Според клаузите на договора константинополският император запазва властта си над крепостите по Черно и Мраморно море и се задължава да плаща данък в размер на 300 000 акчета годишно. През 1431 и 1442 г. Мурад II на два пъти обсажда Константинопол. На 29 март 1430 г. Мурад превзема Солун.


1800
Наполеон сключва договор с турците, с който френските войски се задължават да напуснат Египет.
Наполеон I Бонапарт е френски император (1804-1814 г. и 1815 г.), пръв консул на Френската република (1799-1804 г.). Роден е в град Аячо, остров Корсика. Издига се във френската армия по време на Великата френска революция и във войните на Директорията. Чрез държавен преврат на Осемнадесети брюмер (9 ноември 1799 г.) ликвидира Директорията; като пръв консул съсредоточава в ръцете си цялата власт. През 1804 г. се обявява за император и установява абсолютистки режим. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. През 1812 г. нахлува в Русия, но е разгромен. Претърпява поражение в решителната Лайпцигска битка 1813 г., принуден е да се отрече от престола (април 1814 г.) и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 г. отново поема властта във Франция, но след поражението при Ватерлоо (18 юни 1815 г.) повторно се отрича от престола. Заточен е на остров Света Елена, където умира.

1848
Джеймс Маршал открива самородно злато в Калифорния, вследствие на което след 1 година започва “златната треска”.


1878
Александър II одобрява предложението на княз Николай Николаевич за предприемане на настъпление към Цариград. Александър II се стреми да разшири руското влияние над Балканите. Под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ след Априлското въстание от 1876 г. на 12 април 1877 г. императорът подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война от1877–1878 г..С негово участие е проведено заседание, на което е обсъден представеният от ген. Николай Игнатиев проект за предварителен мирен договор с Високата порта. По поръчение на император Александър II ген. Николай Игнатиев е натоварен като първи делегат на Русия да води преговорите за сключване на мира с Османската империя.


1895
Кралицата на Хавайските острови Лилилукалани се отрича от трона, заради републиканските си принципи.


1903
САЩ и Канада създават комисия за определяне границите на Аляска. Полуостров Аляска е открит през 1741 г. от В. Беринг в руската експедиция. През 1867 г. руското правителство продава Аляска и прилежащите и острови на САЩ за 7,2 млн. долара. От 1959 г. е щат на САЩ.


1907
В Англия е организиран първият скаутски отряд.

1922
Американецът Кристиан Нелсън от Онава (щата Айова) получава патент за сладолед ескимо.


1924
В Шамони (Франция) започват първите зимни Олимпийски игри. (МОК не ги признава за такива до 1925 г., поради което те официално се наричат Зимна Спортна Седмица).

1932
В Испания са забранени йезуитските ордени и имуществото им е конфискувано. Йезуитският орден е католически монашески орден, основан през 1534 г. в Париж от Игнатий Лойола. Членовете на Йезуитския орден не напускат светското общество, но следват строго чинопочитание и смятат, че всички средства са позволени за постигане на целите на църквата. Орденът е една от главните опори на Контрареформацията. Прониква в Индия, Япония, Китай, Филипините и Парагвай. През 18 век е разтурен поради грубата му намеса в политиката. През 19 век е възстановен. През 20 век е водещ орден сред католическото духовенство.

1935
В Ричмънд (Вирджиния, САЩ) е пусната първата в света консервирана бира.

1940
В Испания са забранени масонските ложи.

1942
Японските войски за първи път атакуват територията на Австралия.

1946
Създадена е Международната комисия за атомна енергия към ООН.


1986
Американският кораб “Вояджър-2” става първият изкуствен обект, достигнал Уран.
Мисиите Вояджър са одобрени през май 1972 г. И двете мисии започват от Кейп Канверал, ракетата, използвана за целта е Титан III Е-Кентавър. Сухата орбитална маса на всеки апарат е 721.9 килограма. Вояджър 2 излетя на 20 август 1977 г., Вояджър 1 на 5 септември.
Вояджър 1 достига до Юпитер на 5 март 1979 г. Вояджър 2 достигна до Юпитер на 4 юли.
Вояджър 1 и 2 преминават покрай Сатурн съответно на 12 ноември 1980 г. и 25 август 1981 г. След като Вояджър 2 успешно преминава Сатурн, ръководството на НАСА решава да се възползва от възможността да продължи мисията със задачата да изследва Уран и Нептун. Сондата се доближава максимално до Уран на 24 януари 1986 г., до Нептун на 25 август 1989 г. Към 11 февруари 2000 г. Вояджър 1 и 2 се насочват извън Слънчевата система със скорости съответно 21.725 и 29.362 km/s по отношение на Земята. По важните открития на Вояджър са: магнитосферите на Уран и Нептун, и характеристиките им; 22 нови луни: 3 на Юпитер, 3 на Саурн, 10 на Уран и 6 на Нептун; активен вулканизъм на Йо; гейзерите на Тритон; пръстени около Юпитер, детайли за сатурновите пръстени и два нови пръстена
около Нептун; пръстените на Нептун са цели, а не частични дъги; съществуването на големи бури на Нептун.

На 24 януари са родени:


76
Адриан – римски император от династията на Антонините. Реформира администрацията, покровителства литературата и изкуствата. Посещава лично много области на империята като оставя множество паметници. По време на управлението на Адриан Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Посещава 2 пъти долнодунавските земи (118; 123-124); укрепва отново (след Траян) Дунавския лимес.



1712
Фридрих Втори – пруски крал от 1740 г. от династията Хохенцолерни, пълководец. В резултат на Първата (1740-1742 г.) и Втората (1744-1745 г.) Силезийски войни взема от Австрия по-голямата част от Силезия. В съюз с Англия напада Саксония и предизвиква Седемгодишната война (1756-1763 г.); разбива австрийската и френската армии, но руските войски неутрализират политическите успехи от тези победи. Провежда политика на религиозна веротърпимост; протекционистична икономическа политика, която способства за развитието на манифактурното производство. Фридрих II е един от най-големите военни специалисти и пълководец от епохата на абсолютизма. Създава най-силната армия в Западна Европа (до 200 000 д.), за която изразходва 2/3 от държавния бюджет. В областта на тактиката усъвършенства линейния боен ред. Като използва т. нар. “коса атака” се стреми да обхване по-слабия фланг на противника и да го разгроми, след това да унищожи и останалите сили. Въвежда много новости във военното дело и във военното изкуство. Обучението и бойната подготовка на войските са построени върху строгата дисциплина. Въвежда конната артилерия в кавалерийските полкове. Благодарение на точното взаимодействие на линейните бойни редове и умелото маневриране на бойното поле пруската армия разгромява няколко пъти австрийските и френските войски (Розбах – 1757 г., Лайден – 1757 г. и др.). Военната система на Фридрих II съществува до началото на ХIХ в. и се използва широко в армиите на всички европейски страни до Наполеоновите войни.



1732
Пиер дьо Бомарше – френски писател. Автор е на комедиите “Севилският бръснар” и “Сватбата на Фигаро”.



1891
Валтер Модел - германски офицер, генерал-фелдмаршал (1944 г.) от Вермахта. Започва военна служба през 1909 г., участва в Първата световна война. От 1940 г. командва III танкова дивизия, воювала на Източния фронт. От януари 1942 г. до началото на 1944 г. командва IХ армия. Смятан е за “майстор на отбраната и настъплението”. Отнася се с особена жестокост към цивилното население и пленниците. През 1944-1945 г. командва войски в Западна Европа (Франция, Германия). През април Американските войски го обкръжават и той се застрелва.


1905
Елена Николай, псевдоним на Стоянка Савова Николова - българска оперна певица. Прекарва детството си в Панагюрище. Учи вокално майсторство в Миланската консерватория. Двадесет сезона е първи мецосопран в "Ла Скала" (в края на кариерата си изпълнява и партии на сопрано). Гастролира по всички големи оперни сцени в света. След 1963 година играе във филми на италианския режисьор Виторио де Сика.


1906
Стефан Попов – български писател, философ. Завършва право в СУ (1930 г.). През 1917-1929 г. е председател на Юношеския туристически съюз, редактор е на изданията му "Млад турист" и "Български турист". Учредител и председател на Българския алпийски клуб (1929 г.). Основател е на движението "Млада България" през 1932 г. и редактор на неговото списание (1932-1936 г.). Председател е на Международната студентска лига (1933-1936 г.), главен редактор (1934-1939 г.) на вестник "Утро". Директор е на Германо-българската търговска камара в Берлин (1939 г.), аташе по печата и културен аташе при Българската легация в Берлин (1940-1942 г.), Будапеща (1942-1944 г.), Берн (1944 г.). След 9.09.1944 г. е уволнен; емигрира от страната. През 1952-1955 г. е частен възпитател на Симеон II, главен редактор на Българския отдел при радио "Гласът на Америка" в Мюнхен (1955-1974 г.). Основател и председател е на Българското академично дружество в Германия "Д-р Петър Берон". Голяма част от живота му преминава в Мюнхен, философските му книги са написани на немски език . Спомените - "Безсъници" (1992 г.), представя значителен български писател. През 1994 г. в България излиза от печат книгата му "Българската идея" (Мюнхен, 1981 г.).


1910
Георги Батаклиев - български преводач и издател; преподавател по латински и гръцки език. Работи в издателство "Българска книга" и "Наука и изкуство", в списание "Исторически преглед", БАН. Превежда Омир, Овидий, Апулей, Вергилий и др. Занимава се с въпроси на стенографията и транскрипцията. Автор е на съчиненията: "Антична стенография" (1933), "Антична митология" (1945), "Стенографски речник" (1954-1961).


1921
Добри Жотев – български поет. Като ученик (1942 г.) е арестуван за подривна антидържавна дейност и е осъден на 15 години затвор. През 1944 г. избягва от скопския затвор и става партизанин в батальона "В. Коларов" в Югославия (бивша). Същата година се завръща в България, където завършва средното си образование. За пръв път печата през 1942 г. Сътрудничи на всекидневници и детски издания. Първата му стихосбирка е "Жажда" (1951 г.). Пише поеми, разкази, очерци, комедии, произведения за деца и юноши.



1943
Георги Чапкънов – български скулптор, илюстратор, сценограф. Завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура”; занимава се с леярство. Професор и ръководител на Катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия. Специализира в Париж. Негови произведения са представени в: Ермитажа в С. Петербург; Пушкинския музей в Москва; Националната художествена галерия; СГХГ; МОК в Лозана и др. Съавтор е на герба на България (1997 г.); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.). Носител е на награди: на СБХ за портрет (1969 г., 1982 г.), “Златния Езоп” (1975 г.), “Марко Марков” на СБХ (1977 г., 1979 г., 1986 г.), на музея “Хаконе” в Япония (1990 г.), за “съвършенство” на музея “Хаконе” (1991 г.), на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи (1991 г.), “Сулмона” на президента на Италия (1993 г.).


1944
Чавдар Стойчевски – български журналист. Завършва СУ, специалност биология. Постъпва на работа в БНТ през 1971 г. Автор, водещ и продуцент е на ТВ-програмата “Час по всичко” (1984-1994 г.). Продуцент е на тв. програмата “Добър ден България” (1994-1996 г.) и на “ТВ неделник” (от 1998 г.). Председател е на СБЖ в БНТ.

1945
Нийл Даймънд - английски композитор, певец, актьор в театъра и киното, особено популярен през 60-те и 70-те години. След дебюта му през 1965 г. с песента "Самотен човек" повече от 30 заглавия намират място в челото на класациите за популярна музика. Автор е на музиката във филмите "Джонатан Ливингстън чайката" и "Певецът на джаз". Негови песни изпълняват "Мънкис", Е. Пресли, Клиф Ричард, "Халис", "Дийп Пърпъл".


1950
Даниел Отьой – френски актьор, чието амплоа включва роли от различни филмови жанрове - от романтични комедии през драми до криминални истории. Започва като актьор в музикални комедии, първата му по-значителна роля е във филма "Жан дьо Флорет" (1986 г.; за него получава награда "Сезар за най-добра мъжка роля"). След участието на Отьой в "Осмият ден" (1996 г.) кинокритиците го сравняват вече с актьори като Робърт де Ниро и Денис Хофман.



На 24 януари умират:


1791
Етиен Фалконе – френски скулптор. В детството си се занимава с дърворезба; по-късно учи при скулптора Ж. Б. Лемоан в Париж (1734-1744 г.). Едно от първите големи произведения на Фалконе е групата “Милон Крутонски” (гипсов модел, 1744 г., в Ермитажа; мрамор, 1754 г., Лувър). Създава алегорични и митологични статуи и групи, също и модели за севърски статуетки от теракота (1750-1760 г.). Особено силно се проявява като монументалист. Едно от най-известните му произведения е паметникът на Петър I в Санкт Петербург. Автор е творби: “Пигмалион и Галатея”, “Зима”, “Къпеща се жена” и др. Автор е на трудове върху изящните изкуства, особено върху скулптурата.


1901
Васил Кънчов – български писател, историограф, географ и етнограф. Действителен член на БДК (дн. БАН) от 1898 г. Учи в Ломската реална гимназия. Работи като учител (1884-1885). През 1885 г. следва естествени науки в Харковския университет, където се запознава с М. Дринов. Следва химия в Мюнхен (1886-1887 г.) и Щутгард (1888 г.), но не завършва поради болест. От 1888 г. до 1891 г. е учител по химия, директор е на Българското училище в Сяр (1891-1892 г.) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892-1893 г.). Пътува из Македония и събира материали за проучванията си. От 1898 г. живее в София. Секретар е на Историко-филологическия клон на БКД (дн. БАН), народен представител от Враца (1899-1900), подпредседател на XI НС, министър е на народното просвещение (1901-1902). Убит е от уволнен учител в работния си кабинет в София.


1903
Умира Петко Каравелов, български държавник, брат на Любен Каравелов. През 1860 г. постъпва в Московския университет, следва в Историко-филологическия и в Юридическия факултет. Подпредседател е на Учредителното народно събрание (1879 г.), участва в изработването на Българската (Търновска) конституция. Министър -председател (1880-1881 г., 1884-1886 г. и 1901 г.); играе решаваща роля в Съединението (1885 г.) и в Сръбско-българската война. Регент е заедно със Ст. Стамболов и ген. С. Муткуров (1886 г.). През 1891 г. е обвинен в убийството на министър Белчев и е осъден на затвор; амнистиран е през 1894 г. Водач е на Либералната партия (1879-1893 г.); от 1896 г. до 1903 г. е председател на Демократическа партия.


1919
Стефан Руневски – български писател. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в СУ (1910 г.) и става адвокат. Участва в Балканската и в Първата световна война. Той е един от основателите на Българския учителски съюз. През 1908-1909 г. е редактор на неговия орган - в-к "Съзнание". Участва и в редактирането на списание "Селска пробуда" на Ц. Церковски и "Наш живот" ("Наблюдател") на А. Страшимиров. Издава заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев) "Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища" (1905 г.). Автор е на съчиненията: "Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново" (1903 г.), "Разкази. Габрово" (1904 г.), "Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил" (1906 г.), "Разкази. Т. I. Дряново" (1977 г.), "Разкази. Т. II. Дряново" (1912 г.), "Нашенци. Разкази." (1919 г.), "Разкази. С предговор от Н. Димков" (1967 г.).


1920
Михаил Такев – български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и право в Париж (1893 г.). Като юнкер участва в преврата срещу княз Александър I и конвоира княза при напускането на България (9.08.1886 г.). Активен член е на Демократическата партия и подпредседател е на централното й бюро. Министър е на вътрешните работи (16.01.1908 - 5.09.1910 г.), на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5.09.1910 - 16.03. 1911 г.), на вътрешните работи и народното здраве (21.06. - 28.11.1918 г.) в правителството на Ал. Малинов. Потушава войнишкия бунт през 1918 г. Многократно е избиран за народен представител през 1894-1918 г. Убит е от анархиста Георги Донски.


1933
Дейци на ВМРО (михайловисти) убиват народния представител Христо Трайков. Христо Христов Трайков (1900-1933 г.) е деец на профсъюзното и македонското революционно движение. Участва активно и в дейността на създадената през 1925 г. ВМРО (об). Депутат е в ХХIII Обикновено Народно Събрание (1931–1933 г.) от листата на Работническата партия. Редактира печатния орган на партията в. "Работническо дело".


1934
Жеко Радев – български географ. Завършва философия и педагогика в София, следва география в Берлин. Професор е по физическа география в СУ. Той е един от основоположниците (1918 г.) на Българското географско дружество. Автор е на трудовете: "Карстови форми в Западна Стара планина" (1915 г.), "Природна скулптура по високите български планини" (1920 г.), "Река Въча и нейната долина" (1923 г.), "Източна Стара планина и долината на р. Камчия" (1926 г.) и др.


1951
Игнатий Крачковски – руски езиковед, един от основателите на руската арабистика, академик на Академията на Науките на Русия от 1921 г. Издава свои трудове по литературознание, езикознание, история и арабска култура. Обнародва паметници на средновековната и съвременната арабска литература.



1965
Уинстън Чърчил – английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Заместник-министър е на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), военноморски министър (1911-1915 г.). Чърчил е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър е на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до смъртта си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър -председател на коалиционно правителство. След 22.06.1941 г. е инициатор за създаване на съюз за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5.03.1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Носител е на Нобелова награда за литература през 1953 г.


1978
Борис Елисеев - български художник. Завършва живопис в Художествената академия в София (1925 г.) при Н. Ганушев, Н. Маринов и Ст. Иванов. Учителства 10 години в Трън, Кюстендил и София. Специализира графика във Варшава (1935-1936 г.) при В. Скочилас. Член е на Дружеството на новите художници от 1931 г. (секретар е от 1934 г.). От 1937 г. емигрира в САЩ. След 1964 г. се връща няколко пъти в България. Рисува портрети, пейзажи, натюрморти с богат колорит и опростен стил: "Автопортрет" (1924 г., 1925 г.), "Писателят Г. П. Стаматов" (1925 г.), "Портрет на Майстора" (1929 г., 1935 г.), "Портрет на момиче" (1931 г.), "Пейзаж от Мелник" (1932 г.) и др.

http://www.focus-news.net