НА 30 ЯНУАРИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1844
Георги Раковски е арестуван заедно с баща си в Котел. Те са наклеветени от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от тях до видинския управител срещу Георги Раковски и баща му пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в затвора до 22 февруари. На 23 февруари оковани във вериги, Георги Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора.

1856
В Свищов е създадено първото българско читалище.

1878
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) отряд български опълченци освобождават Котел.
Същия ден пълномощниците на Високата порта уведомяват главнокомандващия велик княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.

1888
Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под конвой до епархиите им, защото вземат решение да не споменават в божествената литургия името на княз Фердинанд като узурпатор и са негласно подкрепени от екзарха. През януари 1889 г. те проповядват против властите и са поставени под домашен арест.

1912
Шведският писател Алфред Йенсен издига кандидатурата на Пенчо П. Славейков за Нобелова награда по литература за 1912 г.
Пенчо Славейков е български поет, действителен член на БКД (1898 г.), син на П. Р. Славейков. Следва философия в Лайпциг в периода 1892-98 г. Активно участва в редактирането на списание "Мисъл".
Обществено-политическите и естетическите му възгледи се оформят под влияние на възрожденския демократизъм, реализма на руската класическа литература и българското народно творчество, на немската философия и психологизма на индивидуалистичната естетика. Майстор е на кратки лирични произведения - "Сън за щастие", епични - "Епически песни", "На Острова на блажените", творби. Разработва мотиви и от народното творчество. В поемата "Кървава песен" пресъздава трагизма на Априлското въстание. Превежда творби от немски поети. Умира в изгнание в Италия.

30 януари - 2 февруари 1913
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) започват Българо-румънски преговори в София. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа.

1963
В галерия "Шарпантие" в Париж е организирана изложбата "Съкровищата на българските музеи". Тя е под патронажа на френското Министерство на външните работи и е открита от министъра на културата Андре Малро. До закриването й на 2 юни с.г. тя е посетена от 120 000 души, сред които е и премиерът Жорж Помпиду.


НА 30 ЯНУАРИ В СВЕТА ПРЕЗ:

1820
Според англичаните на този ден морският офицер Едуард Бенсфилд е открил Антарктида. Американци и руснаци също са претенденти, че са първооткривателите.

1917
В САЩ е записана първата в света джазова грамофонна плоча.

1921
В Англия е забранен женският футбол.

1932
Във Финландия е въведен “сух” режим със закон.

1933
Адолф Хитлер е провъзгласен за канцлер на Германия.
Хитлер е роден в Линц (Австрия). Участва в Първата световна война 1914–1918 и достига до чин ефрейтор. След войната се включва в обществено-политическия живот на Германия. През 1921 г. полага основите на Националсоциалистическата работническа партия (НСРП). Поставя организационната и структура на полувоенен принцип и провъзгласява себе си за неин фюрер (водач). През ноември 1923 г. прави опит за държавен преврат, но без успех. Арестуван е и хвърлен в затвора, където написва съчинението си "Моята борба", което има не само автобиографичен характер, но включва и основните постулати на германския националсоциализъм. След изборната победа на НСРП през януари 1933 г. става канцлер на Германия. Година по-късно след смъртта на президента Хинденбург, поема и неговите функции на държавен глава. Запазва Райхстага, но на практика отнема всичките му правомощия. Осигурил си цялата политическа власт, предприема незабавни мерки за преустройството на германската икономика с цел да я подготви за осъществяване на идеята му за световно господство. Още през 1934 г. прави опит да завладее Австрия, но без успех. Първата му успешна външнополитическа акция е присъединяването на Рейнската област към Германия (1936 г.). През 1938 г. завършва и аншлуса (присъединяването) на Австрия. Макар че през есента на същата година получава съгласието на Англия и Франция да окупира Судетската област от Чехословакия, през пролетта на следващата година окупира цяла Чехословакия. На 1 септември 1939 г. Германия предприема нападение срещу Полша, с което започва Втората световна война 1939–1945 г. След като прегазва за няколко седмици Полша, Вермахтът навлиза и в редица други западноевропейски и скандинавски страни. През лятото на 1940 г. капитулира и Франция. На 22 юни 1941 г. Германия изненадващо напада СССР. До лятото на 1944 г. главните сражения между Германия и държавите от антихитлеристката коалиция се водят на Източния фронт. През юли 1944 г. те са изтласкани от територията на СССР. По същото време САЩ и Англия обявяват откриването на втори фронт и нахлуват във Франция. През пролетта на 1945 г. военните действия се пренасят на територията на Германия. В края на април Берлин пада в ръцете на съветските войски, а на 9 май Германия капитулира. Малко преди тези събития Хитлер се самоубива.

1936
Хитлер забранява на немските граждани да приемат Нобелови награди и учредява Немска национална награда.

1943
Хитлеристките войски на фелдмаршал Паулус се предават на съветската армия край Сталинград, с което завършва една от най-продължителните и тежки битки през Втората световна война. Победата на съветските войски слага началото на коренен прелом във военните действия на съветско-германския фронт във войната.

1948
В Сент-Мориц (Швейцария) се откриват Петите зимни Олимпийски игри.

1954
Започва да се отбелязва Световният ден за подпомагане на болните от проказа.

1973
В клуба “Попкорн” в Куинс групата Kiss излиза за първи път пред публика.

1990
На среща с премиер-министъра на ГДР Х. Модров М. Горбачов приема идеята за обединение на двете германски държави.

НА 30 ЯНУАРИ СА РОДЕНИ:

1839
Васил Диамандиев - учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война през 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител в Учредителното и в I ВНС. Той е един от инициаторите за откриването на Софийската публична библиотека (дн. НБ "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, чл. на Русенския апелативен съд, чл. на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство.

1848
Фердинанд Манлихер - австрийски инженер, конструктора на първата автоматична винтовка, носещи неговото име.

1854
В Търново е роден Стефан Стамболов - революционер, политически и държавен деец, поет, журналист и преводач. Първоначално учи в родния си град, а след това - в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет. Като негов делегат присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет, проведено в Букурещ през август 1874 г. През есента на същата година е определен от БРЦК за заместник на В. Левски и като апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях. Развива активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. и участва в неговото провеждане. След неуспеха му е принуден да емигрира в Румъния. В Букурещ приема поканата на група млади революционни дейци за създаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в криза и почти не функционира. През ноември 1875 г. Стамболов пристига в Гюргево и участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет, които продължават и през декември същата година. Във връзка с подготовката на ново въстание в България той е определен за апостол на I - Търновски, революционен окръг с помощници Г. Измирлиев и Хр. Караминков (Бунито). През януари 1876 г. преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг. По редица съображения определя за местоседалище на окръжния революционен комитет не Търново, а Горна Оряховица, а сам той пребивава в околните селища Самоводене, Долна Оряховица и други. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в IV - Пловдивски, революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг незавършена. Независимо от това в края на април 1876 г. този окръг също въстава. За няколко дни въстанието е потушено от османските власти. Стефан Стамболов успява да се укрие и в края на юли 1876 г. се прехвърля отново в Румъния. Влиза и в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявило като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. По време на войната става секретар на военния пратеник на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се активно в събирането на храни и продоволствия за руската войска, полага грижи и за Българското опълчение. След Освобождението се установява в Търново и се отдава на адвокатска дейност. Той става един от основателите на местния комитет "Единство" и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. Проявява симпатии към либералното течение, възглавено от Др. Цанков, П. Р. Славейков и П. Каравелов. След учредяването на Либералната партия влиза в нейните редове. Междувременно, въпреки че няма необходимата възраст според конституцията, е избран за депутат във II Обикновено народно събрание. Посреща с неодобрение извършения държавен преврат през 1881 г. и се обявява срещу опитите на княз Александър I Батенберг за потъпкване на конституцията и регламентирания от нея парламентарен ред в страната. В края на юни 1884 г., след назначаването на П. Каравелов за министър-председател, е посочен от него и избран за председател на IV Обикновено народно събрание. След Съединение на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. участва като доброволец за неговата защита по време на Сръбско-българската война 1885 г.
След извършването на държавния преврат през 1886 г. Стамболов се обявява срещу детронирането на княза и отказва да влезе в състава на изредилите се в продължение на няколко дни две временни правителства. Развива голяма дейност за връщането на прогонения вън от страната княз и след като постига тази цел, застава твърдо зад него. Когато Александър I Батенберг решава да напусне страната сформира Регентски съвет, в който включва и Стефан Стамболов. След избора на втория български владетел - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, е назначен за министър-председател и до май 1894 г. продължава да направлява цялостната политическа дейност на страната. Полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави, съдейства за активизиране на културния живот и пр. В областта на външната политика провежда открита антируска линия. Въпреки заслугите му за довеждането на княз Фердинанд I на българския престол, в началото на 90-те г. на XIX в. отношенията между тях започват да се влошават и през май 1894 г. Стамболов подава оставката на своя кабинет. В началото на юли 1895 г. е нападнат на една от централните столични улици и съсечен. Умира след няколко дни от получените тежки рани. Той е автор на сравнително неголям брой стихотворения, част от които издава още през 1875 г. заедно с Хр. Ботев в стихосбирката "Песни и стихотворения".

1857
Петър Ораховац – лекар и обществен деец, един от организаторите на здравното дело в България. Роден в Орехово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. Участва и в Сръбско-турската война през 1876 г. След това се завръща в Русия и завършва медицина в Москва. Установява се в България и от 1884 г. работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин, окръжен лекар в Ловеч и София. През 1898 г. е назначен за директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция. След това преминава на свободна практика. Той е сред създателите и ръководителите на Българския лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет. Полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България. Автор е на законопроект (1901 г.) за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор, на проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903 г.) и др. По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25 % и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници. Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите. Участва в редактирането на сп. "Медицина", "Български лекар" и "Медицински напредък". Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело - "Санитарната организация и санитарното състояние на София", "Поглед върху нашите санитарни наредби", "Санитарната служба в София през войните 1912–1913" и др.

1875
Атанас Буров - политически и държавен деец, банкер. Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV ОНС, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (10.1919–05.1920 г.). Противник на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията е принуден да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). По-късно участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2–8.09.1944 г.). По време на Втората световна война (1939–1945 г.) като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и загива.

1882
Теодор Траянов - поет, преводач и дипломат. Участва като доброволец в Балканската война през 1912–1913 г. От 1914 г. е в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Служител в Българското посолство във Виена (1914–1921 г.) и в Бреслау (дн. Вроцлав) (1922–1923 г.). Уволнен е след държавния преврат на 9 юни 1923 г. от правителството на проф. Ал. Цанков. Автор е на стихосбирката "Пантеон". Превежда от немски език.

1882
Франклин Делано Рузвелт - 32-и президент на САЩ, четири пъти преизбиран на този пост. Той е от Демократическата партия, племенник на Теодор Рузвелт. Провежда система от реформи ("Нов курс"). Установява дипломатически отношения със СССР. През Втората световна война (1939-1945 г.) участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция.

1894
Борис III - цар на българите от 1918 г. до 1943 г. Син на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. Поради ранната смърт на майка им (1899 г.) децата растат под непосредствения надзор на баба им – княгиня Клементина. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война (1912–1913 г.) и в Междусъюзническата война през 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Не одобрява управлението на БЗНС (1919–1923 г.), начело на което стои Ал. Стамболийски. Става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. Междувременно в България настъпват важни политически събития. Управлението на Народния блок, заместило управлението на Демократическия сговор, в резултат на силно разгорелите се котерийни борби между участващите в него партии бързо се изхабява. През май 1934 г. то е свалено от нов военен преврат на 19 май 1934 г. Тъй като част от офицерите заговорници имат републикански убеждения, те представляват реална опасност за Двореца. Чрез ловки маневри царят съумява да разедини редиците на Военния съюз. С тези действия той отслабва позициите на правителството на К. Георгиев и през януари 1935 г. го заставя да напусне управлението на страната. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски.
През септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша и с това се поставя началото на Втората световна война (1939–1945 г.). В началото Борис III се придържа към курс на неутралитет. Когато обаче през следващата година военните действия се пренасят и на Балканския полуостров, възможностите му за маневриране силно се ограничават. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

1899
Макс Тейлър - южноафрикански бактериолог, носител на Нобелова награда за физиология и медицина от 1951 г.

1899
Надежда – българска княгиня, последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза; сестра на цар Борис III. На 24 януари 1924 г. се омъжва за Вюртенбергския херцог Албрех-Евгени и от брака си с него има пет деца: Фердинанд-Евгени, Маргарита–Луиза, Евгени-Еберхард, Александър-Евгени и София. Не се занимава с политическа дейност.

1900
Исак Осипович Дунаевски - руски композитор. Автор на съветски масови песни и оперети - "Волният вятър", "Бялата акация", на музика към филми - "Цирк", "Децата на капитан Грант".

1923
Леонид Гайдай - руски кинорежисьор. Изявява се предимно в кинокомедията - "Кавказка пленница", "Иван Василиевич сменя професията си", "Диамантената ръка" и др.

1927
Улоф Палме - министър-председател на Швеция (1969-76 г. и от 1982 г.). Председател на Шведската социалдемократическа партия (от 1969 г.). От 1963 г. е в правителството, министър на комуникациите (1965-66 г.), министър на образованието (1967-69 г.).

1930
Джийн Хекман - американски киноактьор, двукратно награждаван с “Оскар”. Филми - "Бони и Клайд", "Френска връзка", "Плашилото", "Разговор", "Супермен" и др.



НА 30 ЯНУАРИ УМИРАТ:

970
Петър I – български цар (927- 970 г.), втори син на цар Симеон I. Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минало фактически в ръцете на неговия вуйчо, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. е сключен мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор от 896 г. Тя признала на Петър I титлата "цар на българите", а на българския църковен глава - "патриарх". Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се оженил за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикват острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвило два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособяват като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлезли в Северна България, но успели да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повторили през 943, 951, 960 и 968 г. Петър I направил опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постигнал успех. Той не сполучил да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установила по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразило в появата на богомилството.

1649
Чарлз I - английски крал от 1625 г. (от династията Стюарти). Син на Джеймс I. Провежда абсолютистка политика. В хода на Английската революция е свален, осъден на смърт от Парламента и обезглавен.

1661
Оливър Кромуел - лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия; лидер на Английската революция от 17 в., пуритан. Депутат в Късия и Дългия парламент (1640 г.). Организира и ръководи парламентарните войски, които побеждават кралската армия в двете граждански войни. Като се опира на армията, Кромуел изгонва презвитерианите от Парламента (1649 г.), ускорява съдебния процес над краля и провъзгласява републиката. От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Потушава движенията на левелерите и дигерите и освободителните борби в Ирландия и Шотландия. От 1653 г. е лорд-протектор, установява еднолична военна диктатура от 1655 г. След смъртта му го наследява синът му Ричард (1626-1712 г.), който през 1659 г. подава оставка.

1836
В Мъглижкия манастир умира отец Сергий, един от ръководителите на Велчовата завера. Отец Сергий (Хаджи Сергий) е роден в с. Руховци, Великотърновско. Като юноша е хайдутин, после приема монашество и става игумен на Плаковския манастир "Св. Илия". Включва се активно в подготовката на Велчовата завера през 1835 г., след разкриването на която е заловен и подложен на мъчения от османските власти. Заточен в Мъглижкия манастир, където и умира.
По повод на неговата кончина Георги Раковски пише: "Бедний Сергий игумен притърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти, и го гориха жив. Вадиха му очи и други незнайни мъки му наложиха неверни поганци! Той е достойно да са числи в ряд на святия великомъченици, понеже издъхна под такива мъки за вяра и отечество. Вечна памят родолюбче Сергие!"

1899
Княгиня Мария Луиза - италианска принцеса, дъщеря на пармския дук Роберт и на принцеса Мария Пия Бурбон. Първа съпруга на княз (цар) Фердинанд I, за когото се омъжва през 1893 г. От брака двамата имат 4 деца: Борис, княз Търновски (от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. цар на българите – Борис III), Кирил Преславски, Евдокия и Надежда. Не се занимава с политическа дейност.

1928
Йоханес Фибигер - датски лекар -патолог, носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 1926 г. Наградата му е присъдена за откриването на карценомите, предизвикващи Spiroptera.

1932
Димитър Каданов - военен деец, полк. Роден в с. Шипка, Казанлъшко. Завършва Екатеринославълското военно училище в Русия. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на полубатарея във 2. Артилерийски полк. Отличава се в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната служи в 5. и 9. Артилерийски полк. По време на Балканската война 1912–1913 е командир на 9. Скорострелен Артилерийски полк. С него участва и в Първата световна война 1914–1918 г.

1948
Орвил Райт – един от братята, изобретатели на самолета. На 17 декември 1903 г. заедно с брат си извършва първия в света полет (с продължителност 59 s) с построен от тях самолет с двигател с вътрешно горене.

1960
Асен Сираков - военен деец, ген.-майор. Завършва Военното училище и Военната академия в София. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е взводен и ротен командир. Той е един от дейците на Военния съюз (1930–1936 г.). Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г. Военен аташе в Будапеща (1935–1936 г.) и в Берлин (1936–1938 г.). Началник на Снабдителния отдел в щаба на армията (1938–1941 г.). През 1941–1944 г. е командир на пехотна дивизия в Стара Загора, а от май до октомври 1944 г. – на 2. корпус в Беломорието. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на Германия (ноември–декември 1944 г.) е командир на Четвърта армия, след което преминава в запаса.

1969
Доминик Жорж Пир - белгийски свещеник хуманист, носител на Нобелова награда за мир през 1958 г. за това, че е помагал на хората да напуснат лагерите и да се върнат към свободата с достойно.

1991
Джон Бардин - американски физик, изобретател на транзистора. Нобелов лауреат през 1956 г. и 1972 г.

http://www.focus-news.net