Популярния сред мюсюлманите стил "ХУЙ ХУЙ ШЪ БА ЧЖОУ" - "18 мюсюлмански лакти" бил наречен "квинтесенцията на бойната техника и е описан в сборника "ХУА ЦЮАН ЦЗУН ЦЗИЕН ФА" - "Общо описание на ХУА ЦЮАН" написан от бунтовника ГАН ФЪН ЧИ.

Китай се е сблъскал с исляма почти във времената на своето основаване: китайските войски се срещнали с войските на арабския халифат в сражението при река Талас, на територията на днешен Киргизтан. През следващите векове търговци от ислямските държави от Близкия Изток и Средна Азия идвали в Китай по Великия Път на Коприната. Част от тях се заселила постоянно на китайска територия. Идвали и проповедници, разпространяващи учението на исляма и на някои от тях им се отдало да спечелят свои последователи сред жителите на Средната Империя. През династиите ТАН и СУН, т.е. до XIII век мюсюлманското население на Китай се увеличавало за сметка на имигрантите - пристигащи по суша и море астрономи, математици, лекари.

През XIII век Китай бил завладян от монголите и била основана династия ЮАН. През 1219 г., когато ЧИНГИЗ ХАН отишъл да воюва на запад започнало преселването на перси и араби от завоюваните територии. В официалните документи от династия ЮАН те били споменавани като "ХУЙ ХУЙ". През 1275 г. в съответствие с указанията на императора "всички погранични жители да бъдат приобщени към общината" дошлите на изток мюсюлмански пехотинци и артилеристи от войници станали селяни. Така постепенно в Китай се сформирала особена национална група "ХУЙ ЦЗУ" - "мюсюлмани".

ХУЙ ЦЗУ били заселвани само на територии под централно управление и постоянно били притеснявани от централните власти. Ето защо мюсюлманите често вдигали възстания или поддържали възстания вдигнати от Ханците (основното население на Китай). Известно е, че сред участниците в съборилото монголската династия ЮАН възстание на ЧЖУ ЮАН ЧЖАН (завършило с установяването на династия МИН в 1368 г.) е имало немалко мюсюлмани, сред които се прославили генералите ЧАН ЮЙ ЧУН, ХУ ДА ХАЙ, МУ ИН, ЛАН ЮЙ, ФЪН ШЪН и ДИН ДЪ СИН, които били изкусни в У ШУ. Генерал ЧАН ЮЙ ЧУН се счита за основател на школата за боравене с копие "КАЙ ПИН ЦЯН ФА".

В края на династия МИН (средата на XVII век) в провинция ШЪНСИ вдигнал възстание МА ШОУ ИН, станал известен като "ЛАО ХУЙ ХУЙ" - "почтения мюсюлманин". Неговия отряд наричали "ЛАО ХУЙ ХУЙ ИН" - "батальона на почтения мюсюлманин". Естествено, болшинството служещи под негово ръководство също били мюсюлмани. Придвижвайки се с боеве на северозапад отряда се прославил, след което се присъединил към селското възстание на ЦАО ВАН ЛИ.

Периода на управление на манчжурската династия ЦИН станал за мюсюлманите период на най-голям гнет. През това време са били вдигнати много мюсюлмански възстания. Типични за това време са възстанията на ДУ ВЕН СЮ в провинция ЮН НАН (обхванало повече от десет провинции), БАЙ ЙЕН ХУ в провинция ШЪН СИ, МА ХУА ЛУН в провинция НИН СЯ. Мюсюлманите взели активно участие в Синхайската Революция, съборила династия ЦИН.

Както се вижда през своята повече от 700 годишна история на китайските мюсюлмани е тясно свързана с войни и възстания. Това обяснява и широката популярност на бойните изкуства сред тях. ХУЙ ЦЗУ разглеждали У ШУ като вид свещенодействие, повдигащо духа на мюсюлманина.

Съгласно трактата "ЦЗИ СЯО СИН ШУ" написан от знаменития генерал от династия МИН - ЦИ ЦЗИ ГУАН, по това време е имало три знаменити школи в боя с копие - на семейство ЯН, МА и ША. Семействата МА и ША са били мюсюлмани. Популярния сред мюсюлманите стил "ХУЙ ХУЙ ШЪ БА ЧЖОУ" - "18 мюсюлмански лакти" бил наречен "квинтесенцията на бойната техника и е описан в сборника "ХУА ЦЮАН ЦЗУН ЦЗИЕН ФА" - "Общо описание на ХУА ЦЮАН" написан от бунтовника ГАН ФЪН ЧИ. Такива стилове като "ЦЗЯО МЕН ТАН ТУИ" - "Ислямски пружиниращ крак" и "ЧА ЦЮАН" - "Юмрука на Ча" са считани за типично мюсюлмански стилове.

ИЗТОЧНИК: http://pigua.dankin.net/isliamsko_wu_shu.htm