Събитията у нас и по света, станали на 3 февруари

НА 3 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ

1878
Части от Долнодунавския отряд освобождават Балчик и Провадия.

1878
Адмирал Хорнби получава заповед от правителството на Дизраели да достигне с ескадра от 6 кораба до Цариград и да осигури безопасността на английските поданици там.
Бенжамин Дизраели, граф Биконсфилд е английски държавник и писател. Той влиза в политически живот през 1837 г., привърженик е на протекционизма. Дизраели е министър-председател на Англия през1868 г. и 1874-1880г. Лидер е на Консервативната партия. През 1852 г., 1858-1859 г., 1866-1868 г. е министър на финансите. Правителството на Дизраели следва политика на колониална експанзия, завладян е о. Кипър през 1878 г.; подготвя за анексиране Египет. През 1877 г. Дизраели се противопоставя на изпълнението на Санстефанския договор, чието ревизиране получава чрез Берлинския договор. Излага политическите си идеи в романите "Вивиан Грей", "Лотер", "Ендимион", "Кънингсби", "Сибила, или Двете нации" и др.

1921
Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.

1931
Дванадесет художници организират в София учредителна конференция на Съюз на новите художници. Уставът на съюзът е приет на 11 април 1931 г.

1945
В Първата българска армия завършва организацията и подготовката на разузнавателни органи в полковете и дивизиите.
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21- до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност. С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от Действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна, със срок на служба 8 г. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318 570 д. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб. През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част – във Варна. Преустройството на Българската армия продължава и в началото на ХХ в. През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части. По време на Балканската война 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война 1914–1918 г. (към 1 септември 1918 г.) – 885 175 души. По силата на Ньойския мирен договор 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата и численост е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. Последното голямо изпитание за Българската армия е участието и в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. Главната функция на армията ни е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в политическата промяна на 9 септ. 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание 1918 г. и въстанията от юни и септември 1923 г., както и срещу съпротивителното движение в България 1941–1944 г.

1948
Завършва Вторият конгрес на Отечествения фронт, на който се взема решение за трансформиране на ОФ от партийна коалиция в единна обществено-политическа организация с индивидуално членство. Приети са нова програма и устав. За председател на Националния съвет на ОФ е избран Георги Димитров, а за главен секретар - Вълко Червенков. След конгреса политическата дейност на организацията е обезличена.

1961
Публикуван е Закон за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения. На 1 ноември 1996 г. той отменен от Закона за патентите, обнародван в Държавен вестник (бр. 27 от 2 април 1993 г.). Изменения и допълнения са публикувани в бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 45, 66 от 2002 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г.

1976
Състои се премиерата на българо-френския филм "Над Сантяго вали". Режисьор на филма е Елвио Сото. В ролите :Биби Андерсон- Моника, Ани Жирардо -Мария, Рикардо Кучола- Аугусто Оливарес, Лоран Терзиеф- Луи Калве, Найчо Петров- Алиенде. Сюжетът представя събитията в Чили през септември 1973 г. Според статистиката в България филмът е гледан от 1 086 639 души.

1982
Подписани са протоколи за стокообмен и плащания и за научно- техническо сътрудничество с Полша.

1983
В София започва се провеждането на политически консултации между министерствата на външните работи на България и Люксембург.

1990
Движение за алтернативен граждански парламент и промяна "Ера -3", учредено на 6 януари, прераства в Независима федерация "Ера - 3". От април 1990 г. движението се преобразува в Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3" , регистриран през април същата година. Председател е Славомир Цанков. Съюз на демократичните партии и движения "Ера - 3" участва във всички парламентарни избори от 1990 г. насам, но без успех.

1990
Учредена е Републиканска партия, която месец по-късно се разцепва на две и част от членовете и създават Републиканска партия в България (РПБ). Пръв председател е Александър Попов.

1995
Премиерът Жан Виденов оповестява програмата на правителството си на 3 февруари 1995 г. Виденов е политически и държавен деец, завършил външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на БСП от 1990 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 г. Председател е на Висшия съвет на БСП (1991-1996 г.). Председател на Министерския съвет (1995-1996 г.). На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове на ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 21 - 23 декември 1996 г. БСП провежда извънреден 44. конгрес. В началото му Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. За нов председател е избран дотогавашният заместник-председател на БСП и сегашен президент на България Георги Първанов.


НА 3 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:

1346
Византийският император Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и бива признат за император. Самата коронация е извършена на 13 май от патриарх Изидор. Кантакузин провежда политика в подкрепа на провинциалната аристокрация. Поддържа връзки с българския войвода Момчил. От 1341 г. води гражданска война срещу регентството на Анна Савойска, Алексий Апокавк и патриарх Йоан Калекас. В съюз с Момчил и емира на Айдън Умур опустошава византийските земи. До лятото на 1345 г. превзема цяла Тракия. През 1346 г. влиза в съюз с османския емир Орхан, като му дава и дъщеря си за жена. През 1349 г. влиза в конфликт с Генуа, вследствие от което византийският флот е унищожен. Губи стратегическите крепости Цимпе и Галиполи, които се превръщат в база на османската инвазия. Свален е от престола през ноември 1354 г. и се оттегля в манастир, приемайки името Йоасаф. Умира на 15 юни 1383 г.Автор е на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през XIV в.

1547
16-годишният руски цар Иван IV (бъдещия Грозни) се жени за Анастасия Захарина.
Иван IV (Грозни) е велик княз от 1533 г., през 1547 г. става първият руски цар. Той е син на Василий III Иванович. Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада през 1549 г., чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Иван IV се стреми да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните му походи н през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата през 1560 г. Иван IV Василевич еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581) г. Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност.Методите му за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г. самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището "Грозни". Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Мнителността и недоверчивостта му с годините се засилват. През 1528 г. убива сина си Иван. Иван IV е образован за времето си човек, с литературни наклонности, за което свидетелстват широко известните му послания към А. М. Курбски, В. Грязни и др. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва.

1653
След 2-годишно изгнание в Париж се завръща кардинал Мазарини.Той е френски държавник, син на сицилиански аристократ. Мазарини служи в папските войски. От 1630 г. е на дипломатическа служба при римския папа. По време на сключването на мира в Кераско през 1631 г. като папски нунций в Париж (1634-1636 г.) той привлича вниманието на кардинал Ришельо с изключителните си дипломатически способности и става негово доверено лице. През 1641 г. по настояване на Луи ХIII е издигнат в сан кардинал . След смъртта на краля на 14 май 1643 г. регентката Ана Австрийска назначава Мазарини за първи министър. Новият министър продължава политиката на укрепване на френския абсолютизъм. Мазарини завършва 30-годишната война с Вестфалския мир през 1648 г. Потушава Фрондата, заради което е обявен от парижкия парламент за враг и е принуден (1651 и 1652 г.) да напусне Франция. През 1653 г. се завръща , след разправата с фрондистите. Налага на Испания Пиренейския договор (1659 г.), организира Рейнската лига. По времето на управлението му Франция налага своята хегемония на Европа.

1690
В Масачузетс са пуснати първите в Америка банкноти.

1815
В Швейцария започва производство първата промишлена фабрика за кашкавал.

1830
Великобритания, Русия и Франция подписват на Лондонската конференция протокол, обявяващ независимостта на Гръцкото кралство от Османската империя.

1894
В САЩ е изпробвано първото плавателно средство със стоманен корпус.

1903
Основан е Квебекският симфоничен оркестър.

1912
В американския футбол са въведени нови правила, намаляващи размерите на игрищата.
Американския футбол е спортна игра с топка, разпространена главно в САЩ и Канада. За пръв път е практикуван през 1871 г. в Харвардския университет. Играе се от 2 отбора по 11 човека на поле с размери 91,4 х 48,7 Правилата й са сходни с тези на ръгби.

1916
При пожар изгаря зданието на канадския парламент в Отава.

1916
В Тихия океан потъва японският параход “Дайджин Мару” – загиват 160 души.

1919
Приета е първата конституция на Белорусия.

1920
Антантата призовава към съд над 890 немски военни лидери
за военни престъпления.

1926
В Чехословакия чешкият език е приет за официален с едновременното гарантиране на правата на националните малцинства.

1940
Над Англия е свален първият фашистки самолет.

1943
В американската армия е забранена употребата на силни алкохолни напитки.

1947
В Юкона (Канада) е регистрирана най-ниската в историята на Америка температура – минус 63 градуса.

1954
За първи път британски монарх пристига на австралийска земя - жителите на Сидней посрещат на пристанището кралица Елизабет II.

1957
Френският химик Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим.

1958
Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват договор за икономическо сътрудничество (Бенилюкс). Бенилюкс е митнически съюз на Белгия, Холандия и Люксембург. Целта на съюза е свободното движение на стоки и фактори на производство, координиране на национални икономики за постигане на удовлетворително равнище на безработица, възможно най-висок жизнен стандарт и обща търговската политика

1960
Английският министър-председател Харолд Макмилън в речта си в Кейптаун изрича крилатата фраза “Вятърът на промяната”. Той заема поста министър-председател на Великобритания от 1957-63 г. От 1951 г. многократно е министър. От средата на 60-те г. ръководи издателска фирма.

1961
В Ню Йорк Боб Дилан, използвайки апаратурата на свои приятели, записва първите си песни. Той е американски рокмузикант (певец, композитор, китарист) и поет. Името му е свързано с американската протестна песен и с фолклора.

1962
САЩ въвеждат ембарго за търговия с Куба.
Ембаргото е забрана за внос или износ на стоки, кредити, валута и услуги. Прилага се като мярка на икономическа или политическа принуда. Уставът на ООН допуска прилагането на ембарго като колективна наказателна мярка спрямо държава, която заплашва международната сигурност. Ембаргото се разпростира и върху въздухоплаването и корабоплаването.

1966
Съветската автоматична станция “Луна-9” става първият космически апарат, извършил меко кацане на Луната и изпратил оттам снимки на лунната повърхност.

1968
Пол Макартни, без участието на другите “бийтълси”, записва песента си “Lady Madonna”.

1969
За лидер на Организацията за освобождение на Палестина е избран Ясер Арафат – създател и ръководител на групировката “Ал Фатах”, която се присъединява към ООП.
Арафат е палестински политик. Един от основателите през 1957 г. на Движението за национално освобождение на Палестина (Ал Фатах). От 1972 г. е главнокомандващ въоръжените сили на палестинската революция, а от 1984 г. и на армията за освобождение на Палестина. През 1989 г. става Президент на държавата Палестина. След принципното споразумение между Израел и ООП през 1993 г. за въвеждане на палестинско самоуправление на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа и проведените избори Арафат е избран за президент на Палестинския национален съвет (1996 г.). През 1994 г. получава Нобелова награда за мир (с Ш. Перес и И. Рабин).

1972
Започват XI зимни Олимпийски игри в японския град Сапоро.

1981
Гро Харлем Брундтланд става първата жена – министър-председател на Норвегия.

1982
Въртолетът Ми-26 се издига на височина 2000 м с рекордната тежест 57 тона.

1989
В Парагвай, след 35-годишна диктатура, е свален генерал Стреснер. Страната поема демократичен път на развитие.
Алфредо Стреснер е парагвайски държавник, военен. От 1948 г. е бригаден генерал, от 1952 г. главнокомандващ военните сили на Парагвай. През 1954 г. застава начело на воения преврат, който сваля президента Ф. Чавес. Установява режим на военнополитическадиктатура. През 1973 г.е “преизбран” за пети път за президент.

1993
САЩ прекратяват икономическото ембарго над Демократична Република Виетнам, наложено през 1964 г.

1994
Сергей Крикальов става първият руски космонавт, летял в космоса на американски космически кораб.

1995
За първи път екипаж на американски космически кораб се ръководи от жена – Елен Колинс.

1998
В италианския ски-курорт Кавалезе загиват 20 души, поради прерязване на лифта от нисколетящ самолет на НАТО.

1999
Американският съд осъжда собствениците на сайта “Нюрнбергски файлове”, изказващи се против абортите, да изплатят рекордна в историята на Интернет-престъпленията глоба – 107,7 млн. долара.

НА 3 ФЕВРУАРИ РОДЕНИ :

1600
Габриел Ноде - френски медик, философ, библиофил, библиограф, библиотекар на кардиналите Ришельо и Мазарини, и на шведската кралица Кристина. Ноде поставя надпис на ръководената от него библиотека "Достъпна за всички желаещи да влязат тук за занимания", слагайки край на средновековното разбиране на смисъла на библиотеката, утвърждавана векове наред като затворена сбирка от книги, достъпна само за тесен кръг учени. Той е сред първите в Европа, лансирали идеята за нов тип обществена библиотека, гарантираща свободен и демократичен достъп до фондовете на всички желаещи да се образоват в духа на общочовешките ценности. През 1627 г. публикува своя основополагащ библиотековедски труд "Съвети за устройство на библиотеката", преведен на много европейски езици.

1735
Игнаций Красицки, полски поет, представител на полското Просвещение, аристократ, родственик на крал Станислав Август Понятовски. Назначен е за вармински княз-епископ през 1766 г. , от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полско просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида”, а през 1778 г. антиклерикалната поема “Монахомахия”. Наричан от съвременниците си “Полския Волтер”. На неговото перо принадлежат още повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински”, “Пан Подстолий”; епопеята “Хотинската война” и др. Преводач (“Песни на Осман”, съч. на Лукиан и Плутарх). Издава в-к “Еженеделник”,през 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник.

1736
Йохан Гьорг Албрехтсбергер, австрийски композитор, органист и музикален теоретик, учител на Лудвиг ван Бетховен.

1795
Антонио Хосе Де Сукре, един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826 г.), близък съратник на С. Боливар, генерал (1818 г.), маршал (1824 г.). От 1810 г. служи в армията на Ф. Миранда. Предвожда освободителния поход в Еквадор. По време на кампанията в Перу побеждава испанските войски при Аякучо (1824 г.) и през февруари1825 г. влиза в Ла Пас. Играе водеща роля за създаването на Република Боливия на територията на Горно Перу (август 1825 г. е провъзгласен за неин временен президент). През февруари 1829 г. при Хунин побеждава нахлулите на територията на Велика Колумбия перуански войски. Президент на Националния конгрес на Велика Колумбия през 1830 г.. Убит от опозиционери. Неговото име носят град в Южна Боливия, щат в Североизточен Венецуела и паричната единица на Еквадор.

1857
Вилхелм Людвиг Йоханес- датски биолог, изгражда основите на експерименталната генетика, професор, член на Шведската АН от 1924 г.. Преподавател в Института по физиология на растенията в Копенхагенския университет. В научния си труд "Елементи на точното учение за наследствеността" (1909 г.) въвежда и анализира основните понятия на съвременната генетика - ген, генотип, фенотип и чисти линии. Разработва математични методи за изследване.

1874
Гъртруд Стайн-американски писателка и критичка. Учи в медицински колеж “Джон Хопкинс”, занимава се с психология при У. Джемс. От 1902 г. живее в Европа. За творчеството £ са присъщи формалистични търсения, прозата и стиховете £ са експериментални по характер (повестта “Три живота”, 1908; романа “Развитието на американците”, 1906-1908, изд. 1925 г.). Авторка е на авангардните творби “Q. E. D.” (писана 1903, публ. 1950) и “Автобиография на Алис Б. Токлас” (1933). Организира литературен салон, където се събират американски писатели, живеещи по това време в Париж. Някои особености на нейния маниер са усвоени от Ъ. Хемингуей. Стайн е авторка на определението “изгубено поколение” (“general perdue”) за писателите между двете световни войни. До края на живота си живее в Париж с А. Б. Токлас, с която е в интимни отношения. Умира от рак, след хирург. намеса. Завещава състоянието и авторските си права на А. Б. Токлас, която ги владее до 1961 г.. По-късно наследството £ е продадено от роднините.


1882
Добри Немиров (псевд. на Д. Харалампиев) – български белетрист. Дълго време работи като библиотекар в БАН, по-късно - в Министерството на благоустройството. Член на Съюза на българските писатели. Започва литературната си дейност през 1902 г. Печата във почти всички по-известни български списания. Издава книги"Разкази" (1913 г.), "Другият" (роман, 1918 г.), "Кошмар" (повест, 1919 г.), "Бедният Лука" (повест, 1923 г.), "Дело ¹ 9" (роман, 1925 г.), "Братя" (роман, 1927 г.), "Първи бразди" (роман, 1929г.), "Тъмни души" (драма, 1930 г.), "През огъня" (роман, 1931 г.), "Когато бях малък" (разкази, 1934 г.) и др. Автор е на 2 драми, на комедии за деца и възрастни.

1883
Стоян Дринов- български детски писател. Следва история в Софийския университет. В началото учител, после чиновник в Народната библиотека - София. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи почти във всички детски списания, сам редактира детското вестниче "Люлка". Редактира още сборник "Забави - дневни и вечерни " I и II т. (1922 г.).

1904
Александър Александрович Харкевич-руски учен в областта на електросъобщенията и електроакустиката, член на АН на СССР (1964 г.). През 1930 г. завършва Ленинградския електротехнически институт , работи в централната радиолаборатория в периода 1929-1932 г. След това преподава в Ленинградската военна електротехническа академия , а от 1938 г. в Ленинградския електротехнически институт по съобщенията и в др. институти. Ръководи научно-изследователски работи в Московския физико-технически институт (1941-1944 г.), в Киевския физически институт (1948-1952 г.). От 1962 г. е директор на института по проблеми на предаването на информацията . Основните му трудове са по теория и изчисления на електроакустични апарати, теория на спектрите, теория на електрическите трептения. Автор е на повече от 100 научни труда, сред които 10 монографии, на “Очерци по обща теория на съобщенията” (1955 г.) г. и фундаментален труд по теория на информацията.

1908
Владимир Георгиев- български езиковед с ценни трудове в областта на общото, индоевропейските, славянско, балканско и българско езикознание. Специализира индоевропейско езикознание във Виена, където защитава докторската си дисертация през 1934 г. Специализира в Берлин и Флоренция от 1939 г. до 1940 г. През 1945 г. е избран за извънреден професор, член-кореспондент на БАН. В периода 1946-1947 г. специализира в Париж .През 1952 г. става академик. През 1971 г. дешифрира етруския език.Заемал е следните постове директор на Институт по български език при БАН; ректор на СУ, зам.-председател на БАН. Член-кореспондент на Финландия АН от 1966 г., на Френската АН от 1967 г., на Саксонската АН в Лайпциг от 1968 г., на Белгийската кралска АН.Чуждестранен член на Атинската академия през 1975 г.. Носител на много български и международни отличия, "доктор хонорис кауза" на редица европейски университети и АН. Негови съчинения са "Тракийският език" (1957 г.), "Българска етимология и ономастика" (1960 г.), "Проблеми на българския език" (1985 г.) и мн. др.

1909
Андре Каят - френски режисьор, по професия адвокат. Работи като журналист и писател. През 1938 г. дебютира със сценарий за филма “Вход за артисти” в съавторство с Анри Жансон. Първата режисьорска работа на Каят е през 1942 г. - “Лъжелюбовница” по О. Балзак. Следващи негови екранизации са “Дамско щастие” (1943 г.) по Зола, “Пиер и Жан” (1943 г.) по Г. Мопасан, “Веронските любовници” (1949) г. по У. Шекспир. Популярност му носи “съдийската серия” филми, разкриващи пороците на френските съдопроизводство. Сценариите за тези филми пише в повечето случаи в съавторство с Шарл Спаак “Всички сме убийци” (1952 г.), “Преди потопа” (1953 г.), “Без да остави адрес” (1954 г.), “Черното досие” (1955 г.). В детективските филми и мелодрамите на 60-те год. Каят робува на умозрителни конструкции, “доказващи” относителността на всяка истина - “Брачен живот” (1964 г.), неизбежността на съдебните грешки - “Меч и везни” (1963 г.). Обръщането му към историческа и политическа тематика е белязано от двойственост - “Преход през Рейн” (1960 г.), непоследователност и спекулативно мислене - “Пътека към Катманду” (1969 г.). Най-добрите му филми са психологическите драми от 70-те год. - “Да умреш от любов” (1971 г.), “Няма дим без огън” (1973 г.), “Присъдата” (1974 г.), “Всеки си има своя ад” (1977 г.), “В интересите на държавата” (1978 г.), “Става въпрос за любовта” (1978), в които се прокрадва критика срещу обществените недъзи под формата на назидателно-морализаторски сюжетни конструкции

1930
Христо Иванов Черняев - български поет. Завършва гимназия в Русе през 1949 г. Работи в системата на ДКМС, офицер в БНА (1951-1957 г.), отговорен редактор на редакция “Българска литература” в Радио София (1964 г.), завършва отдел “Поезия” във в-к “Пулс” (1965-1970 г.) и сп. “Пламък” (1970-1976 г.). Печата за първи път стихотворения през 1946 г. в сп. “Кооперативно другарче”. Пише произведения за деца и юноши, има много поеми, посветени на Комсомола. Негови стихосбирки са “Момъкът от взвода” (1954 г.), “Комсомолска поема” (1964 г.), “Лирика” (1965 г.), “Животът, който не умира” (1967 г.), “Пететажна история” (1969 г.), “Прости радости” (1971 г.), “Старопланински дни” (1975 г.), “Далечни гари” (1978 г.), “Стихотворения” (1979 г.) и др.


1947
Христо Бонев– български футболист и треньор. От дете започва да тренира футбол в "Локомотив". В групата той има 408 мача и 183 отбелязани гола. Офанзивният полузащитник има 98 мача в националния тим на България, за който е отбелязал 47 гола, капитан в 42 срещи. Участва на финали на световните първенства през 1970 г. и 1974 г.. През 1969 г., 1972 г. и 1973 г. е избран за Футболист на годината в България. Бонев е играл известно време в "ЦСКА" и гръцкия отбор "АЕК". След приключване на състезателната си дейност се отдава на треньорска работа. През 1996 г. поема националния отбор на България и го ръководи на финалите на Световното първенство във Франция'98.

1969
Боряна Стоянова-българска състезателка по спортна гимнастика. Многократна шампионка на България. На Световна първенство в Будапеща през 1988 г. печели златен медал на прескок и бронзов на земя. През същата година е европейска шампионка. Четвърта на Олимпиадата в Сеул.


НА 3 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:

1451
Османският султан Мурад II (1421-1451 г. ). През юни-август1424 г. Мурад II обсажда Константинопол, като същевременно са организирани и походи срещу Влашко, Сърбия и Пелопонес. На 24 януари 1424 г. сключва мирен договор с император Мануил II Палеолог, съгласно който константинополският император запазва властта си над крепостите по Черно и Мраморно море и се задължава да плаща харач в размер на 300 000 акчета годишно. През 1431 г. и 1442 г. Мурад II на два пъти обсажда Константинопол. На 29 март 1430 г. превзема Солун. В периода 1427-1428 г. османските войски опустошават сръбските територии и превземат Голубац, а деспот Георги (Джурдж) Бранкович се признава за османски васал. През 1428 г. е сключено и тригодишно примирие между Османската държава и Унгария. След смъртта на унгарския крал Сигизмунд (Жигмонд) през 1437 г. Мурад II предприема походи срещу Трансилвания (1438 г.) и Сърбия (1438-1439 г.), като на 29 август след тримесечна обсада завладява Смедерево. През април 1440 г. започва шестмесечна неуспешна обсада на Белград, а през юли 1441 г. завладява Ново Бърдо. През 1443 г. разгромява основния съперник на османците в Мала Азия бейлика Караман, а през зимата на същата година води сражения с християнската армия, предвождана от Владислав III Ягело и Янош Хунияди. В битките при р. Яломица (1442 г.), при Ниш и София (1443 г.) войските на Мурад търпят поражения. През май 1444 г. по инициатива на Мурад II в Одрин се водят преговори за сключване на мирен договор, според чиито клаузи султанът се задължава да освободи всички пленени християни, да плати еднократна контрибуция от 100 000 флоринта и да предостави на Владислав III Ягело 25 000-на помощна армия. Договорът е сключен за срок от десет години. През лятото на 1444 г. Мурад II потегля на поход срещу караманския емир Ибрахим бей. На 14 юни 1444 г. християнската армия на Владислав III Ягело предприема своя втори поход срещу османците, завършил с разгрома й в битката при Варна (11 ноември 1444 г.). Междувременно споразуменията за унгарско-османски мир договорени в Одрин били ратифицирани в Сегет в края на юли 1444 г. (оттам и името на договора - Сегетски мирен договор). През 1446-1447 г. Мурад II предприема походи срещу Атинското херцогство и Морейското деспотство. През 1448 г. предотвратява формирането на коалиция между Янош Хунияди и Скендербег. Същата година налага властта си над Централен и Южен Епир.

1809
Якоб Лудвиг Феликс Менделсон -Бартолди- германски композитор, диригент, пианист и органист. Основател и пръв директор на консерваторията в Лайпциг през 1843 г. Автор на много музикални произведения, сред които 5 симфонии (“Шотландска”, “Италианска” и др.), 10 квартета, 2 трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др.

1862
Жан Батист Био – френски астроном, физик и химик. Автор на бележити трудове върху поляризацията, небесната механика и др.

1914
Алфонс Бертийон- френски криминалист, който разработва някои полицейски способи за разкриване на престъпленията. Системата на Бертийон се използва в полициите на всички страни от 1890 г. до I световна война. Участва като съдебен експерт в делото "Драйфус".

1924
Томас Удроу Уилсън- американски общественик, политик и държавник. 28-ият президент на САЩ (1913-1921 г. ); член на Демократическата партия. Завършва Принстънския университет през 1879 г., от 1886 г. е д-р по философия. Професор по право в периода 1890-1902 г. и ректор от 1902-1910 г. на Принстънския университет, В периода 1910-1912 г. губернатор на щата Ню Джърси . На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия на 6 април 1917 г. и САЩ се намесват в I световна война. Твърд и последователен борец за правата на човека и защитник на демокрацията. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на У. и налагат на Европа несправедливите Парижки договори (американски сенат не ги ратифицира). След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политическа дейност.През 1919 г. получава Нобелова награда за мир.

1956
Емил Борел- френски математик. Член на Парижката академия на науките от 1921 г.. В периода 1897-1920 г. е професор, а през 1911 – 1920 г. е и директор на Екол Нормал. От 1909 до 1941 г. е професор в Парижкия университет. Създател на няколко направления в съвременния математически анализ (разходящи редове, разширяване на понятието аналитична функция, диофантови приближения). Научни трудове по математическа физика и теория на вероятностите.

1960
Асен Христов Киселничев- български философ марксист, педагог, общественик, академик (1958 г.).От 1927 г. е член на БКП . Участник в Септемврийския селски бунт през 1923 г.. Работи като учител, сътрудничи на комитетския периодичен печат. От 1951 г. е професор по философия и психология; ръководител на Катедрата по психология, зам.-ректор от 1951 г. на Софийския университет.В периода 1952-1960 г. е директор на Института по философия при БАН .

1978
Ласло Наги- унгарски поет, художник и преводач. Завършва славянска филология в университета в Будапеща (1948 г.). Дълги години работи като редактор на в-к "Ейлет ейш иродалом". Превежда на унгарски език поезия от английски, испански, немски, славянски езици. В България е от 1945 г. до 1950 г. и изучава български език.Пропагандатор и популяризатор на българската поезия и фолклор в Унгария. Автор е на стихосбирки. Съставител и преводач на поетични антологии. Лауреат на литературната награда "Лайош Кошут" и на Международната Ботевска награда (1976 г.).

2002
В Цюрих умира румънската писателка Аглая Ветерани. Ветерани е родена през 1962 в Букурещ, Румъния в семейството на циркова артистка и клоун, поради което израства в цирка. През 1977 г. пристига в Швейцария. Изучава актьорско майсторство. От 1982 г. играе и пише. През 1993 г. основава с Рене Оберхолцер авторската група Die Wortpumpe (помпа за думи). Авторка е на два романа: “Защо детето ври в полентата” 1999 г., “Етажерката на последните вдишвания”, 2002 г. Носителка е на наградите: Стипендия на град Цюрих 1999 г., Наградата Шамисо, Награда за изкуство Берлин 2000 г.
http://www.focus-news.net/i