За първи път у нас излиза колекция с най-доброто от оперния репертоар на великия български бас – БОРИС ХРИСТОВ - озаглавена “The Very Best Of Boris Christoff”. Колекцията се издава на двоен компактдиск и съдържа някои от най-популярните изпълнения на легендарния певец, записани в периода 1950 – 69 година и станали част от златния фонд на звукозаписна компания EMI. Всички записи са дигитално ремастерирани през 2002 и 2003 година и повечето са със стерео звук.

“The Very Best Of Boris Christoff” представя арии и откъси от най-емблематичните роли в кариерата на Борис Христов. Притежаващ съвършена техника и топлота, славянският глас на Борис Христов е ненадминат в целия руски оперен репертоар. Заради магнетичното си сценично присъствие, възпламеняващи изпълнения и изразително изграждане на всеки образ, Христов е смятан от мнозина за законния наследник на великия руски бас – Фьодор Шаляпин. Освен с руския репертоар (“Борис Годунов”, “Княз Игор”, “Евгени Онегин” и др.), Борис Христов е признат и с редица басови партии от западноевропейски образци: Верди и най-вече с ролите на Филип ІІ (от “Дон Карлос”) и Фиеско (от “Симоне Боканегра”) – както и с немския репертоар, сред който ролите на Роко (“Фиделио”), крал Марк (“Тристан и Изолда”), Хаген (“Залезът на боговете”) и Гурнеманц (“Парсифал”). Неговата концертна и звукозаписна програма покрива широк спектър от творби и композитори, но най-вече музика от периода на руския романтизъм.

Селекцията в първия компактдиск започва с откъси от операта “Борис Годунов”, записани през 1962 година (в традиционната версия на Римски-Корсаков), в която Борис Христов пее не само главната роля, но и партиите на Пимен и Варлаам. Първият откъс е част от пролога, в който Борис моли за божията благословия да управлява като справедлив и милостив владетел – арията “Скорбит душа”. Следва разказа на монаха-летописец Пимен и арията “Рассказ Пимена”, също в изпълнение на Борис Христов. Продължава с изпълнение на странстващия монах Варлаам и “Песня Варлаама”. Петият откъс е монологът на Борис, потънал в тежки размисли за царуването си и преследван от призрака на убития Димитри - “Достиг я высшей власти”. Селекцията от “Борис Годунов”, завършва с прощаването и смъртта на Борис - “Ух, тяжело!” и “Прощание с сыном и смерть Бориса”.

Компактдискът продължава с две от най-известните арии от “Княз Игор” (Бородин) – “Ария на Галицки” и “Ария на Кончак”. След фрагментите от “Княз Игор” идва ред на други две песни от Бородин “У людей-то в дому” и “Для берегов отчизны дальней”. Следват арии от две великолепни опери от Римски-Корсаков: “Ария на Варяшкия гост” из операта “Садко” и  “Ария на Княз Юрий” от “Сказание за невидимия град Китеж”. Тези изпълнения са последвани от “Арията на Гремин” от операта “Евгени Онегин”, в която княз Гремин разказва на Онегин за щастливия си брак с Татяна. Компактдискът завършва с две обичани руски песни, популяризирани от самия Шаляпин: “Вниз по матушке, по Волге” (народна) и “Песня о блохе”, музика от Мусоргски по “Фауст” от Гьоте.

Вторият диск ни пренася в света на френската и италианска опера и започва с три откъса от “Фауст” на Гуно (отново по стихове на Гьоте). След това идва ред на сцената от операта на Глук , “Ифигения в Таврида”, в която Агамемнон, след като е заповядал дъщеря му, Ифигения, да бъде пренесена в жертва на боговете, накрая се разкайва. Следват две изпълнения на Борис Христов от опери на Верди: арията, в която Атила, вождът на хуните, разказва на роба Улдино съня си, в който е спрян да нападне Рим и сцената, в която испанският крал Филип ІІ (“Дон Карлос”) се измъчва от нещастния си брак с Елизабет. След Филип ІІ, отново виждаме Борис Христов в ролята на Мефистофел, но този път в друга оперна версия на поемата от Гьоте: фрагмент от “Мефистофел” на Ариго Бойто (либретист и композитор, автор на либретата на оперите “Отело” и “Фалстаф” от Верди). Тук е включена арията, в която Мефистофел се разкрива пред Фауст преди да сключи сделка за душата му.

Музикалната селекция в компактдиска ни връща отново към руския репертоар с две популярни мелодии от Чайковски и хоровата песен “Вдоль по Питерской”. Албумът завършва с избрани песни на Мусоргски:  от вокалния сборник “Детская” и от вдъхновяващия цикъл-песни “Песни и танци на смъртта” ("Песни и пляски смерти").

Великият български бас Борис Христов е роден на 18-ти май 1914 година в Пловдив. Завършил право, той е забелязан от цар Борис ІІІ, докато пее в прочутия хор “Гусла” и получава стипендия да учи оперно пеене при Рикардо Страчари в Рим. След това заминава за Залцбург, където продължава образованието си по вокално майсторство при Мурати, а през 1946 година прави професионалния си дебют на сцената на “Reggio di Calabria”, в ролята на Колин от “Бохеми”. През 1947 година Борис Христов изпълнява партията на Пимен от операта “Борис Годунов”, едновременно в Рим и в Миланската скала. Една година по-късно - през 1948 – за първи път изпълнява ролята на Борис на сцената на “Cagliari”.

През 1949 година дебютира в “Ковънт Гардън” като Борис Годунов, роля, която той ще изпълнява неизменно на тази сцена в периода 1958 – 1974 година.  През 1950 година Борис Христов е поканен от ръководството на “Метрополитен Опера” за ролята на Филип ІІ от “Дон Карлос”, но властите в САЩ му отказват входна виза, заради действащия тогава “Закон за вътрешната безопасност на МакКаран”; шест години по-късно, през 1956 г., той все пак успява да дебютира на американска земя в ролята на Борис, но в операта на Сан Франциско. През периода 1957 – 1963 година, Борис Христов пее многократно на сцената на Чикагската опера и въпреки, че забележителната му кариера е свързана с всички значителни оперни театри по света, той така и не успява да излезе на сцената на “Метрополитен”.

 В световноизвестния Британски музей, в специална зала е уредена експозиция на сценичните костюми на Борис Христов, Мария Калас и Лорънс Оливие. През 1986 година в Рим е открита “Българска Академия за изкуство и култура – Борис Христов”. Великият българин дарява дома си на българската държава, за да се грижи за развитието на млади оперни певци. Борис Христов дарява и родния си дом в България, намиращ се на столичната улица “Самуил” 43, който по-късно става “Музикален център – Борис Христов” за подготовка на млади дарования.

Последният концерт, който изнася Борис Христов е на 22 юни 1986 година в Българската академия в Рим. Борис Христов си отива от този свят на 28 юни 1993 година в Рим. Тленните му останки са докарани в София, където в храм-паметника “Александър Невски” се извършва тържествено опело.