изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-26 @ 14:28 EEST
СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 5 МАРТ    
ИсторияСъбитията у на и по света, станали на 5 март

НА 5 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1841
Пратеничество на населението от Нишко и Пиротско начело с Георги Янкович се отправя към Белград, за да представи на сръбския княз Михаил Обренович (1838-1842 г., 1860-1868 г.) жалба срещу насилията от страна на местните турски управници.

1861
По време на тържествената неделна служба пловдивският митрополит Паисий произнася слово, в което обвинява Патриаршията и висшето гръцко духовенство, че нарушават църковните канони и по тази причина ги обявява за низвергнати като вменява на българското население да не контактува повече с тях.
Паисий Пловдивски е албанец по произход, роден в гр. Янина, Гърция. Той е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. За това е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия през 1870 г. е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира.

1900
Провежда се земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък.Той прераства във въоръжен бунт. На 22 март Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка.

1905
Приет е нов Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Покровителстват се предприятия с поне 15 работници и 20 000 лв. капитал. Протекционизмът се въвежда както за търговията така и за едрото занаятчийство.

5 - 15 март 1908
Провежда се Кюстендилски общ конгрес на ВМОРО в с. Жабокрът (28 делегати). Председател е Христо Матов. Избрани за Централния комитет са Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са Хр. Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

1929
На председателя на Съвета на ОН е връчено протестно изложение от македонски, добруджански, тракийски и албански организации против насилията над малцинствата на Балканите.

1933
В България се завръщат 9 земеделски емигранти, водени от Александър Оббов, Коста Тодоров и Борис Бумбаров, които се обявяват за членове на БЗНС “Пладне”.

1943
В Костурско е създадена първата българска антикомунистическа чета на Македоно-българския комитет начело с Лука Дамянов и Христо Насковски.

1960
По Българска национална телевизия е излъчена куклената постановка "Познавате ли Макс и Мориц", която слага началото на днешната рубрика "Лека нощ, деца".

1998
СДС става член на Европейската народна партия

1998
Конфликтът между Албанската освободителна армия в Косово и сръбската полиция води до намеса на международната общност. Българският външен министър Надежда Михайлова излиза с инициатива балканските държави да заемат обща позиция за преодоляване на конфликта при запазване на съществуващите граници, неизползване на сила и връщане автономията на Косово в рамките на Югославия.

2000
Провежда се първата среща на външните министри на България (Надежда Михайлова), Гърция (Георгиос Папандреу) и Турция (Исмаил Джем) в Пловдив. Не е подписан предварително обявеният пакт за ненападение, тъй като според участниците в срещата той е излишен в новата международна ситуация.


НА 5 МАРТ В СВЕТА ПРЕЗ:

1558
Испанските мореплаватели внасят в Европа тютюн за пушене.

1792
Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
Сорбоната е Богословски колеж и общежитие за студенти и преподаватели през 1257-1554 г. в Париж. Основан от Р. дьо Сорбон. В периода 1554-1792 г. е Теологически факултет на Парижкия университет, а през 1970 г. е реорганизиран в 13 самостоятелни университета.

1924
Създадена е корпорацията “IBM”.

1942
В Ленинград, по време на блокадата на града от хитлеристките войски, се състои премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.
Дмитрий Шостакович е един от най-видните представители на съвременната музикална култура. Прави първите си композиционни опити на 11-годишна възраст, а 2 години по-късно учи в Петербургската консерватория. Завършва класа по пиано през 1923 г. и класа по композиция през 1925 г. Първата му симфония е изпълнена през 1926 г. в Ленинград (преди нея вече е създал “Три фантастични танца”, “Скерцо” за оркестър, прави първите си опити в оперния жанр). Операта си “Цигани” по Пушкин завършва на 15-години, но тя остава в архива му. Създава операта “Нос” по едноименната повест на Гогол (1930 г.), балетите “Златният век”, “Болт”, “Светлият ручей” и операта “Лейди Макбет от Мценска околия” по повестта на Н. Лесков. След това композира предимно симфонични творби. Шостакович създава музиката за 35 филма. Полага основите на киномузиката. Автор е на музиката към филмите: “Златните планини” (1931 г.), “Сама” (1931 г.), “Насрещният план” (1932 г.), “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Човекът с пушка” (1938 г.), “Виборгска страна” (1939 г.), “Млада гвардия” (1948 г.), “Падането на Берлин” (1950 г.), “Първият ешелон” (1955 г.), “Стършел” (1955 г.), “Пет дни - пет нощи” (1957 г.), “Хамлет” (1964 г.), “София Перовска” (1968 г.), “Крал Лир” (1970 г.), “Посланици на вечността” (1972 г.) и др.

1946
В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа Уинстън Чърчил произнася реч (в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ), за издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни. В нея той призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от настъплението на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “Студената война”.

1966
Край вулкана Фуджияма, Япония, самолет "Боинг-707" на авиокомпания ВОАС загубва един от двигателите по време на полет. Машината се разбива и загиват 127 души

1970
Влиза в сила Договор за неразпространение на ядреното оръжие. Той е подписан от СССР, САЩ, Великобритания и други страни на 1 юли 1968 г. Неговите клаузи задължават ядрените държави да не продават на неядрените страни ядрено оръжие, да не им помагат за неговото производство или закупуване. Заедно с това задължава неядрените държави да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международна агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.

2000
Английски учени първи в света провеждат успешна операция по клониране на свиня.

2003
На Марс е открито замръзнало езеро.
НА 5 МАРТ СА РОДЕНИ:

1133
Хенри II - крал на Англия от 1154 г. Той е първият от династията Плантагенети. Под негова власт заедно с английските владения са и много владения във Франция. Става крал след продължителни феодални размирици, възстановява мира и успява да разформирова баронските наемни отряди. Като се опира на рицарството, гражданите и елита на свободните селяни, провежда политика за укрепване на централизираната феодална държава в Англия. Съдебната реформа значително разширява компетенциите на кралските съдилища за сметка на феодалните курии и въвежда в тях разследване чрез съдебни заседатели. Освен това всеки свободен има възможност срещу заплащане да се обърне към кралския съд. Опитите на Хенри II да подчини църковните съдилища на кралската власт с помощта на т. нар. Кларендонски споразумения (1164 г.) се провалят. В резултат на проведената от него военна реформа широко разпространение получава закупуването на рицарската служба с пари, т. нар. щитови пари. При Хенри II са поставени основите на цялата съдебно-административна система на английската феодална държава- кралската курия се разделя на Висш кралски съд и хазна, оформя се английското общодържавно феодално право. През 1169 г. Хенри II започва завоюването на Ирландия.

1821
Стефан Веркович – сръбски учен и мисионер с големи заслуги в областта на българския фолклор и етнография. Веркович учи във францисканско училище и приема монашески сан. Под влияние на идеите на илиризма отхвърля монашеството и става проводник на сръбската национална пропаганда. Посещава Далмация, Черна гора и Албания. Установява се в Македония и създава връзки с българските дейци от Цариград. Веркович извършва събирателска и изследователска работа на фолклора в Македония. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се установява в Петербург. От 1881 г. Веркович е в България, където посещава Родопите. Публикува сборника "Веда словена". Негови съчинения са: "Народне песме македонски бугаре" (1860 г.), "Древная болгарская песня об Орфее” (1867 г.), "Описание бiта болгар, населяющих Македонию" (1868 г.), "Веда словена. Български народни песни от предисторична и предхристиянска доба" (1874 г.), "Веда Словена. Обрядни песни от язическо време" (1881 г.), "Типографско ýтнографический очерк Македонии" (1889 г.) и др.

1871
Роза Люксембург - писателка социалистка. През 1897 г. защитава докторат по право и политически науки в Цюрихския университет. Люксембург е една от учредителките на Социалдемократическата партия в Полша и Литва (1893 г.). Включва се в създаването на съюза "Спартак", сред основателите на Комунистическата партия на Германия (1918 г.). В годините на Първата световна война заема интернационалистична позиция. Заедно с К. Либкнехт Роза Люксембург организира издаването на в-к "Роте фане". Тя отрича правото на нациите за самоопределение. По-голямата част от живота £ преминава като журналист в Германия и като организатор на Социалдемократически партии в Германия и Полша. Още през 1904 г., независимо че подкрепя Маркс, тя критикува Ленин за диктаторските му идеи и за централизма му. Неодобрява някои аспекти на Болшевишката революция в Русия от 1917 г., включително и методите, използвани на сключването на Брест-Литовския мир в Германия. В най-значителния си труд "The Accumulation of Capital" (1913 г.) Роза Люксембург развива марксистката идея за натрупването на капитала. Прави прогнозата, че по-нататъшното натрупване на капитал е невъзможно в рамките на една затворена икономика, и предвижда, че ще започне империалистическа експанзия към чужди пазари и към по-слабо развитите страни, което ще осигури на капитала по-нататъшна добавена стойност.

1882
Павел Старозагорски (светско име: Петър Попконстантинов) - Висш духовник, митрополит. Началното си образование получава в родния си град Самоков, а прогимназия завършва в Русе. Продължава образованието си в Богословското училище в Самоков и в Таврическата духовна семинария в Симферопол. Завършва и Санктпетербургската духовна академия. След завръщането си в България е учител надзирател в Софийската духовна семинария. През декември 1907 г. приема монашество. През август 1909 г. е протосингел в Пловдивската митрополия. В края на декември 1913 г. е удостоен с архимандритско достойнство. В средата на декември същата година е назначен за ректор на Софийската духовна семинария. През март 1921 г. е ръкоположен за епископ Драговитийски. На 3 март 1922 г. е избран за старозагорски митрополит.

1883
Радул Милков - един от пионерите на българската авиация. Роден в Пловдив. Завършва Военното училище в София и отначало служи като пехотинец в Българската армия. През 1912 г. завършва 6-месечни курсове в Авиационно училище в Берлин. Участва с летеца Пр. Таракчиев в първия боен полет със самолет (16 октомври 1912 г.). След включването на България в Първата световна война 1914–1918 г. е началник на аеропланно отделение и командир на въздушна дружина. Достига до чин полковник. Демобилизиран през 1920 г.

1891
Юлия Парашкевова Казаска - българска писателка и преводачка. Тя популяризира българската литература и култура във Франция. Завършва висше образование в Женева и Фрибург, Швейцария. В България Казаска работи като учителка, редактор в периодични издания на френски език, журналистка и лекторка по френски език в Художествената академия. Издава два сборника с разкази - “Целувката на живота и смъртта” (1933 г.) и “Монокъл” (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник народни песни” (1945 г.), “Съвременно българско изкуство” от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята” от Т. Павлов (1959 г.). В периода 1936-1943 г. Казаска помества преводи на български фолклор, произведения и интервюта с известни български писатели.

1915
Академик Венко Марковски, псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Той е български писател, поет и драматург. Завършва специалност “Славянска филологии” в Софийския университет. В България попада в комунистическите и македонски среди. В началото на 1941 г. е арестуван заради поемата “Бие дванайсет” и лежи в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” в Софийския централен затвор. Венко Марковски стои на нихилистични и македонски позиции по повод създаването на македонски език. Той активно участва в този акт, макар че голяма част от творчеството му е на югозападно-български диалект. В Скопие се противопоставя на процеса на македонизация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославските комунисти. Заради убежденията си е осъден (1956 г.) и изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. Венко Марковски намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора и Македония. Пише пиеси в стихове: “За родния кът” (1946 г.), “Гоце” (1951 г.), “Легенда за Гоце Делчев” (1970 г.) и др. Автор е на стихосбирките: “Данте Алигиери” (сонети, 1938 г.) и “Народни бигори” (сонети, 1938 г.); “Лулкина песна” (1939 г.), “Порои” (1946 г.), “Сборник стихове” (1953 г.), “Диалог” (1967 г.), “Истината е жестока” (1968 г.), “Помни” (1973 г.), “Сплотените ръце са несломими” (1975 г.), “Гоце” (поема, 1940 г.), “Илинден” (поема, 1940 г.), “Орлицата” (поема, 1944 г.), “Мойот монолог” (поема, 1968 г.), “Партийо, тебе славим” (поема, 1971 г.) и др. Негови са книгите: “Избрани произведения” (в 2 т., 1977 г.), “Предания заветни” (1981 г.), “Избрани произведения” (в 4 т., 1985 г.), “Чернобил” (1987 г.), “Островът на смъртта” (мемоари, издадена в САЩ, 1982 г.), “Кръвта вода не става” (историческа-публицистика в ръкопис, 1971 г. ; издадена през 1981 г., но тиражът е иззет и претопен; издадена отново 2002 г.).

1918
Джеймс Тобин- американски икономист. Тобин получава образованието си в университета в Харвард, а от 1947 г. е професор по икономика в университета в Йейл. В повечето свои разработки той постоянно използва подхода на общото равновесие при изучаването на финансовото посредничество и анализа на реализацията на фондовете. В периода 1961-1962 г. Тобин е в Комитета на икономическите съветници на президента Кенеди. Разностранните му интереси включват стабилизационна политика и политика на икономически растеж, както и проблемите на бедността. Създател е на метода “модел Тобит”. През 1981 г. получава Нобелова награда за икономика.

1922
Пиер Паоло Пазолини – италиански писател, поет, кинорежисьор и сценарист. Пазолини завършва Болонския университет и преподава литература във Фриули. От 1950 г. живее в Рим. Убит е при неизяснени обстоятелства. Пише романите "Жесток живот" (1959 г.), "Теорема" (1968 г.) и др. Филмографията му включва: "Беднякът" (1961 г.), "Мама Рома" (1962 г.), "Евангелие от Матея" (1964 г.), "Птици - големи и малки" (1966 г.), "Медея" (1969 г.), "Едип цар" (1970 г.), "Декамерон" (1970 г.), "Кентърбърийски разкази" (1971 г.), "Сало, или 120 дни на Содом" (1975 г., последен филм) и др. Пише стихосбирката "Прахта на Грамши" (1957 г. ), сборника "Поезия във формата на рози" (1964 г.). И още публицистичния сборник "Еретически емпиризъм" (1972 г.) Пише трудове по литературознание, езикознание и теория на киното.

1930
Професор Елена Трайчева Георгиева – български езиковед. Тя има изключително ценни трудове в областта на граматиката на съвременния български език, предимно синтаксис, език и стил на български писатели, езикова култура и езиково строителство, обучение по български език и др. Завършва спец. "Бълг. филология" в СУ (1952 г.). Защитава кандидат дисертация върху "Обособени части на изречението в съвременния български език" (1970 г.). От 1974 г. е старши научен сътрудник II степен, а от 1987 г. старши научен сътрудник I степен. Тя публикува изследвания върху езика на възрожденците Софроний Врачански, Димитър Миладинов, Константин Миладинов, Найден Геров, П. Р. Славейков и др. Има над 350 книги, учебници по български език. статии и студии. Автор е на: "Обособени части в българския книжовен език" (1964 г.), "Езикът като изразно средство в телевизионните предавания" (1969 г.), "Словоред на простото изречение в българдския книжовен език" (1974 г.), "Езикова култура и езиково обучение" (1979 г.), "Граматика на съвременния български книжовен език" (1982-1983 г., в съавторство), "Обособените части на изречението от синтактично и от стилистично гледище" (1983 г.), "Словоред на усложненото просто изречение" (1987 г.), "Кратък правописен речник на българския книжовен език" (в съавторство, 1989 г.), "Правописни упътвания. За малки и големи" (1995 г.; в съавторство), "Правопис и пунктуация на българския език. Съвременно състояние" (1998 г.; в съавторсвто) и др.

1956
Орнела Мути (Франческа Романа Ровели) - италианска актриса. Първата £ роля в киното е във филма “Най-красивата жена” (1970 г.). Снима се още в: “Народен роман” (1974 г.), “Последната жена” (1976 г.), “Стаята на епископа” (1977 г.), “Първа любов” (1977 г.), “Смъртта на един негодник” (1978 г.). Изгражда поредица от ярки образи в “Животът е прекрасен” (1980 г.), “Флаш Гордън” (1980 г.), “Укротяване на опърничавия” (1981 г.), “История на обикновената лудост” (1982 г.), “Лудо влюбен” (1982 г.), “Една любов на Суан”(1984 г.), “Големите магазини” (1986 г.), “Хроника на една предизвестена смърт” (1987 г.), “Ще останеш ли за закуска?” (1990 г.), “Оскар” (1991 г.), “Чакай до пролетта, Бандини” (1991 г.), “Имало едно престъпление и един дакел” (1992 г.), “Двуезичният любовник” (1993 г.), “Бюро за убийства” (1997 г.), “Вдовици” (1998 г.), “Мръсно бельо” (1999 г.), “Всички сме смъртни” (1999 г.), “Утре” (2001 г.), “Последно бягство” (2001 г.), “Хотелът” (2001 г.).


НА 5 МАРТ УМИРАТ:

1827
Пиер Симон Лаплас - френски астроном, математик, физик, философ, член на Парижката АН (1785 г.), член на Френската академия (1816 г.). Автор на класически трудове по теория на вероятностите и небесна механика (динамика на Слънчевата система като цяло, устойчивост на Слънчевата система и др.) Систематизира и обобщава откритията на Нютон, Халей, Д'Аламбер и Ойлер върху следствията на земното притегляне. Негови съчинения са: "Аналитична теория на вероятностите" (1812 г.), "Трактат по небесна механика" (т. 1-5, 1798-1825 г.). Има и много трудове по теория на диференциалните уравнения, математическа физика, акустика, геодезия. През 1796 г. предлага космогонна хипотеза (хипотеза на Лаплас) за произхода на Вселената, според която планетите са се образували заедно със Слънцето от газово-прахова мъглявина.

1855
Николай I - руски император от 1825 г. Представител на династията Романови. Трети син на Павел I. Участва в похода на руската армия в Европа (1813-1814 г.). През 1817 г. се жени за пруската принцеса Шарлота, която приема името Александра Фьодоровна. Заема престола след отказа на брат си Константин. Потушава въстанието на декабристите. Царуването на Николай I се характеризира с укрепване на самодържавието и стремежа към демокрация и политически свободи. Издал е пълен сборник със законите на Руската империя (45 тома, съдържащи повече от 30 000 законодателни акта от 1649 г. до 1825 г.). Потушава Полското въстание през 1830-1831 г., смазва революцията в Унгария (1849 г.). Умира по време на обсадата на Севастопол през Кримската война (1953-1956 г.).

1872
Ангел Кънчев - деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски. Роден в Трявна. Първоначално учил в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включил във Втората българска легия през 1868 г. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикувал във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовавал на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се активно в националнореволюционното движение и през 1871 г. е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на В. Левски. В края на август същата година се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив се самоубива.

1893
Иполит Адолф – френски литературен критик, историк, представител на позитивистко-социологичната школа. Член на Френската академия от 1878 г. Автор е на “История на английската литература” (4 т., 1863 г.) и “Философия на изкуството” (1865-1869 г.). Разглежда гения на великите писатели и художници като продукт на 3 големи влияния - расата, епохата и средата.

1895
Николай Семьонович Лесков - руски писател. Някои от творбите си издава под псевдоним Стебницки. Автор е на романите: "Безизходност", "Щастие и нещастие", "Свещеници"; цикъла "Праведници"; разкази и повести ("Лейди Макбет от Мценски уезд", "Язвителният") и др.

1908
Върбан Винаров - военен деец, генерал-майор. Роден в Русе. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Ординарец, а от 1884 г. е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. След войната е помощник-началник на щаба на армията. Началник на Военното училище (1887 г.). Флигел-адютант на княз Фердинанд I от 1894 г. и почетен флигел-адютант (1899–1900 г.). Инспектор на кавалерията (1900–1908 г.).

1925
Иларион Неврокопски - висш духовник, митрополит. Роден в с. Царева курия, Великотърновско. Завършва Петропавловската семинария край Лясковец и Одеската духовна семинария. Учител е в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", а после – в Свещеническото училище в Одрин. Приема монашеството през 1871 г. От 1891 г. е председател на Българската църковна община в Серес. През 1894 г. е избран за неврокопски митрополит. Под формален предлог за влошено здравословно състояние през 1910 г. се отказва от митрополитския си сан и до края на живота си живее в Търново.

1933
Анастасия Ангелова Головина - първата българска лекарка. Родена в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, завършва в Париж през 1878 г., специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като училищна лекарка, а също в болниците в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното отделение на болницата). Участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна.

1933
Петко Йорданов - български музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател е (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. х. Георгиев) на Българското музикално училище през 1904 г. (дн. БДК), където работи 27 години. Автор е на 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Пише критически статии за концерти, драматически представления и др.

1943
Сирак Скитник - български художник, писател, критик. Учи в Богословското училище в София (1898-1902 г.). Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). Учи живопис в школата на Л. Бакст в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.), пръв председател на Съюза на българските художници, основан през 1931 г. Началник и главен ръководител на Радио София от 1935 г. Сътрудничи със стихове на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери”, “Българан”; с художествено-критически статии - на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; с театрална критика - на сп. “Огнище”; със статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог”, “Българска реч”, “Съвременник”; с илюстрации - на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник”, “Завети”. Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов през 1920 г., “Марионетки” от Ч. Мутафов (1920 г.) и др. Съредактор на сп. “Златорог” от 1922. Автор е на съчиненията “Изповеди” (кн. 1, стих., Сливен, 1910 г.), “Избрани статии (1920-1943)” (1981 г.).

1953
Йосиф Висарионович Джугашвили Сталин - руски политик, държавник; генерален секретар на ЦК на ВКП(б) от 1922 г., председател на съветското правителство от 6 май 1941 г.; генералисимус (1945 г.). Произхожда от семейството на грузински занаятчия. Завършва средна духовна семинария в Гори през 1894 г. и постъпва в Православната духовна семинария в гр. Тифлис (Тбилиси). Като ученик е увлечен от радикалните идеи и е изключен от семинарията. Става активен участник в групите на руските анархисти и социалдемократи. Неколкократно е заточван в Сибир, но всеки път успява да избяга. През 1914 г. се опитва да постъпи в руската армия, но не го приемат поради физическа негодност. Малко преди Октомврийската революция е на опортюнистични позиции по отношение на законното Временно правителство на Русия и към войната. На 25 октомври 1917 г. е назначен за народен комисар на националностите в болшевишкото правителство на Вл. И. Ленин. По време на Гражданската война (1918-1920 г.) е комисар на няколко от фронтовете, където по негово нареждане са ликвидирани хиляди хора, обявени за “врагове на революцията”. Избран е за генерален секретар на ЦК на ВКП (б) през 1922 г. След 1 октомври 1928 г. под ръководството на Сталин е въведено централизираното планиране в икономиката. След 1929 г. е наложена колективизацията в селското стопанство, която унищожава земеделието в Русия - най-развитото и продуктивно в Европа. През 30-те год. той въвежда режим на терор в Русия - ликвидирани са милиони (броят на жертвите не е известен и до днес).
През 1939 г. Сталин подписва с Хитлер германо-съветски пакт за ненападение, известен като "Рибентроп - Молотов". Страните се задължават да се въздържат от агресивни действия една срещу друга, да не участват във военни групировки, насочени срещу една от тях и да разрешават споровете си по мирен път. Заедно с това двете държави подписват таен протокол за подялба на Полша, за неутралитет на СССР при война на Германия срещу Полша, за разпределение на сферите на влияние. Започва Втората световна война (1939-1945 г.).
През 1940 г. Сталин напада Финландия. Войната доказва лошата подготовка на Червената армия и военното безсилие на Съветска Русия. Хитлер нарушава споразумението и на 22 юни 1941 г. напада СССР. За няколко месеца вермахтът успява да завладее голяма част от европейската територия на Русия. В отговор Сталин въвежда “железен” ред в държавата и успява с цената на много жертви да спре настъплението на германците, като постепенно променя хода на войната с помощта на своите съюзници - САЩ и Англия. По време на Втората световна война СССР дава повече от 20 000 000 жертви. На срещите в Техеран (1943 г.), Ялта (февруари 1945 г.) и Потсдам (юли 1945 г.) трите Велики сили си поделят света и предоставят на Сталин Източна Европа. След войната съюзът на СССР със САЩ, Англия и Франция да се разпадне. Издигната е “желязна завеса” между западните демокрации и тоталитарните режими в Източна Европа; започва епохата на “студената война”.

1966
Тадеуш Милевски - полски езиковед. Завършва Лвовския университет през 1929 г. Преподавател в Ягелонския университет в Краков (проф. от 1954 г.), член-кореспондент на Пол. АН (1949 г.). Изследванията му са съсредоточени в областта на славистиката, полската ономастика, индоевропейската лингвистика, фонологията и стилистиката.

1967
Мохамед Мосадък - ирански политик и държавник. Получава юридическо образование. През 1921-1924 г. заема различни министерски постове. Той е един от основателите (1949 г.) на Националния фронт, който изиграва съществена роля в движението за национализация на нефтената промишленост на Иран. От април 1951 г. до август 1953 г. (с прекъсване през юли 1952 г.) е министър-председател. Защитава независимата външна политика на Иран. По време на държавния преврат на 19 август 1953 г. е арестуван и осъден на 3 години затвор, след което е изпратен в имението си Ахмедабад около Техеран и поставен под държавен надзор. Автор е на редица изследвания по мюсюлманско право, финансови и юридически въпроси.
http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 5 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди