Отбелязването на Международния ден на жената е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. Участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. Предложението се гради върху конкретни събития - на 8 март 1917 г. работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма, на същата дата през 1890 г. с груба разпра е закрита женска демонстрация в Чикаго. За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. - във Франция и Русия. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.