Преди 17 в окръжния вестник бе публикуван материал за Пеньо Радинов и тогава 22-годишния трактор ДТ-20. При едно служебно посещение в с. Пчеларово се оказа, че вече 39-годишната машина все още работи безотказно и вярно служи на своя грижовен стопанин.

Съдбите на Пеньо Радинов и трактора са взаимно свързани. Производството на ДТ-20 е спряно още през 1972 г. А бай Пеньо е единствения човек, който е карал въпросната машина от чисто нова до наши дни. За да не попадне в чужди ръце, той дори не си е вземал отпуските като механизатор в строителството на АПК. Горд с изминатите за около 20 години над 200 000 км без извършван ремонт, Радинов писал писмо до производителя - Харковския тракторен завод. Той получил поздравление от зам.-главния инженер С.П.Гудз с молба да се изпрати снимка на трактора и механизатора, за да бъде поставена в заводския музей. Най свой ред Радинов преди 17 години заявява, че е готов да закара на ход ДТ-то до Харков. Междувременно в. "Работническо дело" препечата материала, а в. "Правда" публикува извадки от него.

Дойде демокрацията и техниката на тогавашната фирма "Възход" бе разпродадена. Пеньо Радинов участва на търга за трактора си и го спечели. Прибра любимеца си в с. Пчеларово и продължи да се грижи с бащинска всеотдайност за него. И днес малкият трактор върви напевно и близо 40-е му години и изминалите поне 700 000 км почти не му личат.

При първата публикация през 1988 г. Пеньо Радинов сподели: "Аз давам на трактора поне още 10 години живот". А те досега станаха 17, и както е тръгнало, може да се стигне и до честване на 50-годишен юбилей на ДТ-то, което е в прекрасно техническо състояние и отличен външен вид.