-  Честито! Бихте ли ни разказали повече за същността на Вашата дисертационна работа?
- Повестта "Жътварят" е произведение, което е малко познато. Много малко читатели знаят, че Йовков е автор на този текст. Творбата е първата следвоенна работа на писателя и е много интересна с това, че стои на границата между два периода. Между ранните му разкази и военната проза, от една страна, и от друга страна - зрялото му творчество. Интересно е, че текстът досега не беше цялостно изследван и донякъде пренебрегван, което го прави любопитен от изследователска гледна точка. До известна степен е приключение да се занимаваш с текст на автор-класик, който не е включен в канона на творчеството му, в тези творби, които обикновено са изучавани и представяни от изследователите. Повестта е от малкото произведения, в които можем да преценим за редакторската работа на белетриста. Оказва се, че това е първата по-голяма по обем творба, която Йовков редактира основно и издава десет години по-късно - през 1930 г. Самият писател не обича да редактира и променя свои предходни творби, като изключим един разказ "Овчарова жалба" - първият му белетристичен труд, който е редактиран и по-късно включен в сборника "Старопланински легенди". Може би, "Жетварят" е другото изключение. Това е голяма повест и промените, които той е направил тук във втората редакция, са доста по-значителни - най-вече с оглед на стила и езика и включването на някои нови персонажи, които правят сюжета малко по-динамичен. Така че наистина има основания да се правят текстологически съпоставки между изданието от 1920 и 1930 г., защото има отлики, които показват развитието на Йовков като белетрист в продължение на цяло десетилетие. Той преработва ранния си текст от позицията на един вече утвърден автор. Хубавото беше, че тук в архива на дом-паметника открих отделни ръкописни страници, които показват какви са редакторските техники на писателя. По какъв начин той редактира вече създаден текст, което беше много любопитно, тъй като документалният материал дава по-обективна основа за изводи и наблюдения. Иначе до известна степен пишещият би могъл да бъде обвинен в субективизъм.
- Има ли днес млади хора като теб, които да проявяват интерес към по-задълбочено изследване на творчеството на Певеца на Добруджа?
- Има, разбира се. Конференцията през 2000 г. го доказа. Надявам се да го потвърдим сега на новата конференция по повод 125-годишнината от рождението на Йордан Йовков. Бяхме приятно изненадани, че през 2000 г. в конференцията взеха участие изключително много млади хора. От 50-на участници, може би, около 80 процента бяха млади хора от различни краища на страната. Те показаха много интересни насоки в изследване на Йовковото творчество. Прави впечатление, че интересът към Йовковите текстове и изследването им е постоянен, защото почти всяка година излиза по една нова книга. Например, ние тук в региона имаме един много интересен млад автор, който е изследовател на Йовков. Това е Лора Попова, която преди около две години издаде книгата "Седем от Йовковите парадокси". Може би, преди около година бе защитена дисертация върху Йовков на един млад изследовател, който работи в Пловдивския университет и филиала му в Кърджали. Това е Мая Горчева. Тя се насочва към междутекстово изследване на един малко разглеждан - "Приключенията на Гороломов".  Миналата година излезе част от дисертацията й в книга. Малко преди това бе защитена дисертация върху Йвоковата драматургия в съпоставка с драматургията на други български автори. Тя е на една млада изследователка от Шуменския университет - Евдокия Борисова.
Така че непрекъснато, може би, всяка година се защитава дисертационен труд, който или е посветен на Йовковото творчество, или включва изследване на част от него. Това показва траен, постоянен интерес към текстовете на писателя.
- Разкажете повече за конференцията, която ще бъде организирана тази година?
- Желанието ни е още сега, до 20-на дни, да я оповестим, за да могат да се информират изследователи и млади автори от цяла България. Както и предния път, ние информирахме всички университетски хуманитарни центрове, литературни музеи, училища, регионални инспекторати в страната. Който има желание, да може да участва. Желанието ни е тази година да изтеглим датата малко по-рано - около средата на октомври, а не около 20 ноември. за да не би лошото време да попречи на участниците да дойдат и да се включат с доклади. Надяваме се, че интересът ще е също толкова голям, както и преди пет години, и че ще успеем да издадем един така стойностен сборник, какъвто издадохме в резултат на конференцията преди пет години. Целта е да се издаде книга и тези текстове, които се представят, да могат да  бъдат четени и ползвани от много хора. И това са наистина интересни сборници, защото съдържат различни погледи и почерци на изследване. Показват работата на различни поколения изследователи. Любопитно е да се види как един автор е разгледан от различни по възраст и настройка млади и по-зрели изследователи.
- Предстои и присъждане на литературната награда "Йордан Йовков", която се връчва на всеки пет години.
- Да, тази година на тържествено събрание ще бъде връчена поредната награда. В момента предлагаме промяна на статута на наградата. Да се надяваме, че ОбС на следващата си сесия ще гласува това. Наградата е учредена през 1970 г., но вече 35 години изминаха от първото връчване и ние искаме да направим известни корекции в статута, за да могат повече писателски съюзи да кажат своята дума при определяне на носителя. И донякъде да демократизираме процедурата - да могат да се правят номинации от различни културни институти, от граждани, от университети и творчески съюзи. Да има по-голяма гражданственост процесът на номинация и определяне на носителя. 
- Припомнете ни, кои станаха носители на наградата през 2000 г.?
- Тогава професор Марко Семов получи наградата за литературно творчество, а проф. Иван Сарандев получи наградата за литературно изследване.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА