Датата на честването му, както и Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светия Тодор у българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Празнува се главно за здравето на конете, от там и името му Конски Великден. Рано сутринта жените омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче и подкова. Бързат да раздадат от тях, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят. На обредната трапеза трябва да има пита с мая, леща, чорба от гъби.

Най-интересният момент от празника е надбягването с коне - кушия. Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надбягване. Победителите получават: конят - юзда, а стопанинът - риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл победител, обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино. Сред най-интересните прояви в региона ще бъде тази в село Малка Смолница, където в събота от 10.00 часа за пореден път ще се съберат любителите на конния спорт.