- Какво е впечатлението Ви от добричкия камерен оркестър?
- То не е първо, защото аз съм идвал и преди това. Свирил съм "Годишните времена" с музикантите на камерния оркестър и се познавам с всички колеги. Много приятно е да се видиш с едни хора, с които си се сприятелил преди години. Оркестърът е чудесен, диригентът е много симпатичен и отворен към това да поднася на публиката атрактивни програми.
- Смятате ли, че през последните години се наблюдава връщане на хората в концертните зали?
- Определено. Първо че като бройка класическите концерти - аз разбира се, повече мога да говоря за София, отколкото за другите градове в страната, са повече и по-добре посетени, отколкото бяха преди няколко години. Бих казал, че напоследък се свири пред пълни зали.
- Лично Вие с какво си обяснявате това?
- Как да Ви кажа - това са едни вечни културни ценности, без които човек не може да издържи дълго време. Някак си самото му същество има потребността от тази музика, от това изкуство.
- Вие сте свирил и в чужбина. Каква съпоставка бихте направил между чуждестранната публика и българската?
- Е, зависи, всяка страна си има своите особености, разбира се. Хората са различни. Но на музиката това й е хубавото, че тя е един универсален език и някак си не мога да разгранича публиката. Да речем, аз много пъти съм свирил в Япония и тези хора, които иначе са много сдържани, с много условности в тяхното възпитание, много спонтанно реагират. От друга страна в Германия пък - там знаеш, че винаги свириш пред една публика, която е закърмена от векове наред с тази музика. Дето се казва, те са я създали. И така - различно, но просто винаги се намира общ език чрез този универсален език на музиката.
- Имате ли наблюдения дали в днешно време има много млади хора, които се насочват към цигулката като инструмент?
- Не бих казал в България. По-скоро има един отлив и то доста сериозен. Това е много лесно обяснимо, защото това е една страшно сериозна инвестиция - като труд и средства. Защото първо това е инструмент, който е скъп, лъкът е скъп, струните са скъпи. Общо взето това е една сериозна инвестиция. Пък за труда да не говорим. Човек, дето се казва, дори и лошо да свири на цигулка, пак трябва да хвърли няколко години труд, за да просвири лошо. А пък оттам-нататък - представете си.
- А какво бихте посъветвал онези, които все пак решават да се насочат към цигулката, и въобще - към музиката?
- Бих ги посъветвал да си дадат много ясна сметка за огромния труд, който им предстои и просто да потърсят в себе си, да се запитат - дали имат достатъчно любов и сили, за да го положат този труд. Както е казал Карл Мария Джулини, в изкуството няма добре. Или има страхотно, отлично и т.н., или просто другото е един сив поток. Всеки, който се захване с този инструмент, трябва да гони върха.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА