Интервю за вестник "Нова добруджанска трибуна" от д-р на икономическите науки Иван Стойков - международен журналист

Професор доктор Блажо Николов е една от личностите, която ще представлява коалицията "Да живее България", гр. Добрич. Изтъкнатият наш български учен - професор доктор Блажо Николов, философ теоретик, университетски преподавател, поет, писател, международно признат художник, със самостоятелни изложби в България, Европа, а така също и в Добрич, чиито картини изобилстват в частни колекции, е и почетен заместник-генерален директор на международния биографичен център в Кембридж - Великобритания, член на Съвета на старейшините на Американския биографичен институт, носител на златния медал на хилядолетието, автор на 17 философски публикации, книги, университетски учебници, студии и множество статии. Професор Блажо Николов е номиниран през 2000 година от английски и американски институти за почетната титла "Мъж на планетата".

- А как бихте формулирали тези глобални проблеми, които трябва да бъдат разрешени в близко бъдеще и които ще бъдат съдбоносни за развитието на нашата страна?

- По своите последици разрухата, причинена от изминалите 14 години, може да се сравни с една тежка катастрофална следвоенна ситуация. В резултат на пагубното израждане на процеса на прехода, България падна в капана на следните проблеми:

1. Демографски проблем. 2. Проблемът на ниския жизнен стандарт. 3. Социалният проблем, доходи, заетост, безработица, социална изолация на индивиди и цели социални групи. 4. Екологически проблем.

5. Изоставяне достигането на стандартите на страните- членки на Европейския съюз, в това число и критериите на Маастрих. 6. Проблемът на изоставянето на развитието на регионалната икономика по отношение на световните тенденции, преструктурирането на социално- икономическия, технологически и екологическия процес. 7. Проблемът на решителното доминиране на текущите интереси на хората над дългоочакваните интереси. 8. Проблемът на упадъка на традиционните стопански дейности. 9. Проблемът на ниската ефективност. 10. Проблемът за използването на природните дадености и изградената материално- техническа база, която само се разрушава. 11. Суровинният и енергетичен проблем. 12. Проблемът за образованието и квалификацията. 13. Инвестиционни проблеми.

Тежък проблем е и умората, и апатията на хората от тежестите на живота. Проблем е жестоката по своите социални измерения поляризация на обществото - неоформена още средна класа и шепа супер богати грабители на националното ни богатство. Тежък проблем е и това, че настъпи деиндустриализация в българската икономика, особено в аграрния сектор, където в някои райони на страната се преминава към плуга и мотиката. Това са също проблемите, които трябва да има предвид и българската журналистика, която трябва да поеме ролята на организатор и режисьор на обществения диалог между политиците и избирателите, ставаща активен участник в този процес.

- Г-н професоре, какво е Вашето мнение относно приобщаването на малцинствата в бъдещата европейска България?

- Преди всичко приобщаването на малцинствата е обективен исторически процес, който се изразява в глобалното интегриране на международните отношения и на човечеството в далечното бъдеще като единна култура, в която обаче ще останат живи оазисите на неповторимите стойности на културата на отделните народи и етнически групи. За малцинствата това приобщаване към човешките постижения на науката може да стане само чрез приобщаване към културно-духовните стремления на нацията, в която те са исторически родени и живеят. Основният принцип тук не трябва да бъде противопоставянето, а приобщаването, което се изразява от по-низшето към по-висшето. От по-нисък към по-висок ранг обществен опит, материална и духовна култура.

- Г-н професоре, какви са според Вас най-важните измерения на влизането ни в Европейския съюз?

- Преди всичко не трябва да забравяме достойнството на България. Ние никога - нито географски, нито културно-духовно не сме били извън Европа. Преди да възникнат първите университети в Италия, Германия, Франция… в България вече е имало университет, но тежка е била историческата съдба на българския народ. България не трябва да влиза в Европейския съюз като придатък и заден двор на Европа. И точно новият парламент трябва да решава онези проблеми, които формулирах преди малко. Само тогава България няма да е страна, която потребява десетки пъти повече отколкото произвежда, българите няма да изпълняват слугинска роля само на келнери, гардеробиери, градски обслужващ персонал и модерни роби на развития западен свят, а ще имат възможност да бъдат равнопоставени с другите европейски страни. Това означава, че новите управляващи трябва да имат силата и достойнството да разрешават въпросите за развитието на България и да дават отпор на някои посегателства на Европейския съюз по икономическия и социалния статус на българина. Достатъчен пример са атомните ни електроцентрали.

Коалиция "Да живее България" приобщава всички родолюбци на общонароден фронт срещу проблемите, срещу родоотстъпниците, срещу политическите спекуланти, за да се отвори бяла и чиста страница в историята на нашата България. Радвам се и за мен е чест като добруджанец решението на ръководството на коалицията, която ме определи да оглавявам листата на коалицията в град Добрич!