Пременени в пъстри носии и закичени със свежи китки малките лазарки обиколиха селските домове и наричаха: “Да се роят пчелите, медоносни да бъдат. Да се множат кокошките, да има много яйца в тази къща. Да са пълни кошарите в тази къща. Колко трева по туй поле, толкоз здраве в тази къща, на тази къща стопанке.”
Във всяка къща стопаните посрещанаха лазарките с богати дарове. “В къщи лазарките като дойдат, им се дава яйца, брашно и брашното се дава със сито. Ситото трябва да се търколи, след като се отсее брашното и си го сипят в тяхната кошница. Ако ситото се обърне обратно, значи годината ще бъде пълна, на берекет, ако ситото падне с дъното, годината ще бъде празна”, казва стопанката Йорданка Тодорова. Тонка Маринова е на 76 години и си спомня времето, в което и тя е лазарувала. Обличали новите дрехи, слагали пендарите и закичвали в косите цвете. “Ами сеганка, от година на година, младите вече забравят, старите и те забравят”, казва Тонка Маринова.
Малките лазарки днес бяха най-желаните гости във всеки дом. А с подаръците, които получиха, храната в детската градина е осигурена поне за месец напред.