- Г-н Вълчев, какви чувства вълнуват председателя на Парламентарната комисия по евроинтеграция в Деня на Европа? Какво още трябва да се случи в България до 2007 г., за да влезе  тя достойно в Европейския съюз?
- Първото, което искам да кажа е, че Денят на Европа е много хубав ден, защото той е символ на началото на обединението на европейския континент, в началото като икономически общности, а след това и на политическа основа. Веднага искам да кажа, че този ден символично е Ден на Европа. Иначе той по-скоро е ден на Европейския съюз, защото Европа е географско и културно понятие и България винаги е била в Европа и сме имали основание да се гордеем, че сме европейци.
Хубав е този ден, той се свърза с едно изявление на френския външен министър Шуман от 1950 година и само пет години след капитулацията на хитлеристка Германия се поставят основите на едно много трайно сътрудничество. В началото то е между големите сили - Франция, Германия и няколко други държави, а днес - от голяма част от страните в европейския континент. Бих казал, че е и двоен празник, доколкото днес е и денят на капитулацията на Германия.
- През миналата седмица стана ясно, че по идея на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти лидерите на политическите групи в Европарламента са отложили статута на наблюдатели на депутатите от България и Румъния. Смятате ли, че това би довело до някакви пречки в процеса на присъединяване на България към ЕС?
- Не допускам, че тези два въпроса са свързани. Считам, че става въпрос по-скоро за някакви административни и финансови съображения от страна на Европейския парламент, а не съображения от политическо естество. Още повече, че никой не отрича възможността България да изпрати свои наблюдатели в европейските институции. Но по отношение на Европейския парламент има желание този момент да е от 1 януари 2006 г. Важно е обаче да се има предвид, че членството на български политически формации в европейските политически семейства не е самоцел. И не е въпрос на личен и партиен PR, а въпрос на една допълнителна възможност, на един допълнителен механизъм да се въздейства върху важни за нашата страна решения на европейските институции. Така че добре би било г-н Станишев и г-жа Михайлова да упражнят своето лично влияние и влиянието на своите партии върху своите колеги върху Партията на европейските социалисти и Европейската народна партия за преразглеждане на това решение - нещо, което технически е възможно.
- Според последното проучване на НЦИОМ, публикувано в централни медии преди дни, доверието в НДСВ расте и тя е едва на около 6 процента след БСП. Как ще коментирате това изследване?
- Аз още преди три месеца бях подсказал, когато ме питаха как така НДСВ ще стане първа политическа сила към изборите. Още тогава бях казал - не знам как ще стане, ние ли ще вдигаме рейтинг или БСП ще пада, но със сигурност това ще стане. Ние работим и нашата амбиция е да бъдем първа политическа сила в следващия парламент. Имаме амбицията да бъдем и първа политическа сила и в Добрич.
- Проучването на НЦИОМ сочи още, че сред анкетираните, които са заявили, че няма да гласуват, голям процент заемат младите хора под 30 години. Какви ще са начините, с които НДСВ ще ги активизира да дадат своя вот на 25 юни?
- Много труден е отговорът на този въпрос. Защото в цял свят младите хора имат по-ниска избирателна активност. За това има най-различни причини. Това, което ние ще се опитаме да направим, е да обясним на младите българи, че не бива да оставят на техните родители, на бабите и дядовците, да вземат решение от тяхно име. Много е важно те да дадат гласа си и с тяхна помощ да се определи ориентацията на страната през следващите много важни четири години. Това са едни от най-важните години, които, според мен, България напоследък е преживяла. Това са годината и половина, в която ще завърши подготовката на страната за членство и първите две години и половина членство в ЕС. Това е изключително важен период. Така че ще се опитаме да обясняваме на младите българи. Доколко ще успеем, това е друг въпрос, защото има и допълнително утежняващи причини. Изборите са по време на студентската сесия, преди да завърши учебната година за големите. Ние направихме промени в избирателния закон, въпреки съпротивата на някои наши колеги, с които улеснихме гласуването. Разбира се, колко и да се улеснява едно гласуване, трябва да има и желание. И хората да виждат смисъл. Дано го виждат.