Първоначално рано канонизирани светци, братята Кирил и Методий били чествани от църквата поотделно в деня на смъртта им. По-късно обаче обединили празника им на 6 април, тъй като били братя и имали общо дело, но поради Великия пост избрали 11 май като най-подходящ. Празнуването със специална служба и четене на житията продължило до нашествието на татарите и турците по славянските страни. В по-ново време, през 1857 г., денят на светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград заедно със служба и за свети Иван Рилски.
На следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив, в църквата "Света Богородица". Учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя. Родители, ученици, учители, видни граждани отпразнували заедно този необикновен празник с богата трапеза, песни и хора извън града. В средата на ХІХ век честването било възобновено и в Русия, и в цяла България във връзка със започналата борба за църковна независимост. По повод хиляда годишнината от моравската мисия на св. св. Кирил и Методий, Всерусийският свети Синод взел решение, започвайки от тази 1863 година, 11 май да се установи като църковен празник на преподобните Кирил и Методий. Оттам това празнуване се разпространява по всички православни християнски народи.