изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-11 @ 07:20 EEST
ИСТОРИЯ: 18 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
История

История: Календар на събитията у нас и по света, станали на 18 юни



НА 18 ЮНИ РОДЕНИ:


1812 г.
В Симбиркс е роден руският писател Иван Александрович Гончаров. Той е автор на "Обломов", "Бездна" и др. Като секретар на адмирал Е. В. Путятин участва в експедиция на военната фрегата "Палада". През 1858 г. пише сборник очерци "Фрегатата “Палада" . Влиза в историята на руска и световна литература като майстор на реалистичната проза. Романите му представляват своеобразна трилогия, отразяваща съществените страни в живота на руското общество от 40-60-те год. на ХVI в.

1845 г.
В Париж е роден Шарл Луи Алфонс Лаверан - френски лекар, протистолог и епидемиолог, чл. на Парижката АН (1901 г.) и на Френската медицинска академия (1893 г.). През 1867 г. завършва медицина в Страсбург. От 1897 г. до края на живота си работи в института "Пастьор" в Париж, където организира лаборатория през 1907 г. за тропически заболявания. През 1880 г. открива причинителя на маларията. Основател е на Френското дружество за екзотична патология (1908 г. ). През 1907 г. е носител на Нобеловата награда за физиология и медицина.
Шарл Луи Алфонс Лаверан умира на 18 май 1922 г.

1868 г.
В Кендереш е роден Миклош Хорти - унгарски военен деец, държавник и политик. Завършва Военноморската академия във Фиуме (Риека). През 1909 г. е флигел-адютант на император Франц Йосиф. В периода 1914-1918 г. е командир на крайцер, през 1918 г. е контраадмирал, главнокомандващ на австро-унгарския флот. Ръководи потушаването на Которското въстание 1918 г.. През 1919 г. е военен министър на правителството в Сегед, а впоследствие - главнокомандващ на националната армия. Взема участие в ликвидирането на Унгарската съветска република (1919 г.). На 1 март 1920 г. е провъзгласен за регент, установява режим на диктатура, тясно свързан с фашистка Германия. През 1941 г. въвлича Унгария във Втората световна война на страната на Германия. На 19 март 1944 г. с негово съгласие германските войски окупират Унгария. На 15 октомври 1944 г. предава властта на Ф. Салаши и отива в Германия; интерниран е в Бавария. След 1949 г. живее в Португалия.
Умира на 9 февруари 1957 г.

1871 г.
В с. Ботошани е роден Николае Йорга - румънски общественик, политик, историк, литературовед. През 1910 г. член е на Румънската академия. Той е един от основателите на Национална –демократическата партия. В периода 1918-1920 г. е председател на Националното събрани. От 1931 г. до 1932 г. е министър-председател и министър на народното образование. Николае Йорга е автор на научни трудове по история на Румъния, Турция и балкански страни, по история на румънската литература и на "История на романските литератури". Създава литературното течение "семенеторизъм" (от названието на сп. "Семенеторул" - "Samanatorul" - сеяч), което се появява при изостряне на селския въпрос в Румъния. В политиката е ориентиран към Англия и Франция; обявява се против политиката на нацистка Германия. Убит е от румънски националисти от "Желязната гвардия" на 28 ноември 1940 г.

1882 г.
В с. Ковачевци, Радомирско, е роден Георги Димитров – български политик и държавник, деец на международното комунистическо движение. Член е на БРСДП от 1902 г. През 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година – за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919-1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с В. Червенков ръководи Септемврийските бунтове 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Б. Попов и В. Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-ия министър-председател на България (23.11.1946-02.07.1949 г.). Умира на 2 юли 1949 г. Мумията му е поставена в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.

1900 г.
В Русия е родена Натали Сарот - френска писателка, белетрист, представител на “новия роман”. Баща й емигрира през 1905 г. от Русия във Франция. Натали Сарот получава юридическо образование в Париж и до 1939 г. работи като адвокат. През същата година публикува първата си кн. “Тропизми”. Авторка е на книгите “Портрет на един непознат” (1948 г.), “Мартро” (1953 г.), “Ерата на съмнението” (1956 г.), “Планетарий” (1959 г.), “Златните плодове” (1963 г.), “Между живота и смъртта” (1968 г.), “Чувате ли ги?” (1972 г.), “Казват глупците” (1976 г.), “Употребата на словото” (1980 г.), “Лед” (1995 г.). През 1978 г. излизат пиесите й, събрани в един том : “Тя е там”, “Хубаво е”, “Измама”, “Лъжата”, “Мълчанието”.


1927 г.
В Лом е роден композиторът Симеон Ангелов Пиронков. Той завършва БДК. Ученик е по композиция на П. Владигеров и В. Стоянов и по диригентство - на А. Димитров. В началото работи като музикален ръководител на Народен театър за младежта в София. По-късно е музикален ръководител на Българската кинематография, където оставя ценни образци във филмовата музика. Преподава във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" (дн. НАТФИЗ). Секретар е на Съюза на българските композитори и е негов зам.-председател. Симеон Пиронков е член на редколегии, пише статии по различни музикални въпроси и др. На 40 години пише първата си опера - "Добрият човек от Сечуан", след 10 години и втората - "Пъстрата птица". Автор е на музикални произведения в почти всички жанрове: "Нощна музика" за симфоничен оркестър, Симфония за струнен оркестър, "Истинска апология за Сократ" за бас и оркестър (по текст на К. Варналис), "Балетна музика в памет на Стравински", ораторията "Житие и страдание грешнаго Софрония", кантатата "Искам да напиша една песен" и др.

1942 г.
В Ливърпул, Англия е роден Пол Маккартни - английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс”. Той влиза в скифл-групата “Куоримен” през 1956 г., сформирана от Дж. Ленън през 1955 г., а от 1960 г. - “Бийтълс”. До разпадането на “Бийтълс” има определяща роля във формирането на музикалната концепция на групата (заедно с Дж. Ленън; двамата работят в тандем и солово, като създават песни, превърнали се в евъргрийни). Много от типичните му лирични песни през 60-те години са посветени на Джейн Ешър (негова приятелка и годеница между 1963 и 1968 г.). През 1969 г. се жени за американската фотографка Линда Истман. Първият му солов албум излиза 20 дни преди премиерата на “Let It Be” (17.04.1970 г.). През 1971 г. създава групата “Уингс” (постоянни участници са съпругата му Линда и Дени Лейн - китарист на “Муди блус”). През следващите десетилетия наред със социално ангажирани песни продължава да издава плочи с лирични песни в традицията на “Бийтълс”. Сътрудничи си с известни имена от музикалния шоу-бизнес - Р. Стар, Ст. Уондър, К. Пъркинз, М. Джексън и др. Пол Маккартни издава следните самостоятелни албуми : “MаcCartney” (1970 г.), “Ram” (1971 г.), “MacCartney II” (1980 г.), “Tug of War” (1982 г.), “Pipes of Peace” (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street” (1984 г.), “Prress to Play” (1986 г.), “All the Best” (1987 г.), “Flowers in the Dirt” (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic” (1990 г.), “Unplugged - the Official Bootleg” (1991 г.), “Liverpool Oratorio” (1991 г.), “Off the Ground” (1993 г.), “Paul Is Live” (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest” (1994 г.), “Flaming Pie” (1997), “Standing Stone” (1997 г.), “Run Devil Run” (1999 г.), “Driving Rain” (2001 г.), “Wingspan” (2001 г.), “Hits and Hits Together” (2002 г.).


НА 18 ЮНИ УМИРАТ:

1913 г.
Умира Бойчо Липовски (псевд. на Никола Василев) – български писател, автор на стихове, разкази, драми, литературна критика.
Бойчо Липовски е роден на 15 август 1878 г. в Кюстендил - 18.06.1913. Следва философия в СУ “ Св. Климент Охридкси”. Работи като учител във Видин и Пловдив, директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Участник в конгреса на писателите и журналистите в Белград през 1911 г. Загива по време на Междусъюзническата война при с. Злетовска река, Кочанско. Има публикувани стихове в сборниците "Към свобода", "Лъчи" и др. Сътрудничи на литературната периодика, превежда от руски език, събира народно творчество.
Бойчо Липовски е автор на "Стаю Малинов" (разказ, 1898 г.), "Първи въздишки" (стих., 1899 г.), "Потайни жалби" (стих., 1902 г.), "Сашка Поликраев" (комедия, 1902 г.), "Избрани народни умотворения, обредни и битови песни" (1906), "Пеперуди" (стих., 1907 г.), "Младини" (повест, 1909 г.), "Сълзи" (стих., 1911 г.).

1914 г.
В София умира Димитър Попов Даскалов - български живописец, график и изкуствовед.
Димитър Даскалов е роден на 26 октомври 1874 г. в с. Върбица, Шуменско.През 1903 г. завършва Държавно рисувално училище в София. Възпитаник е на Ив. Мърквичка и А. Митов. През 1903 г. е един от основателите на дружество "Съвременно изкуство". В периода 1909 – 1911 г. преподава стилознание в Държавно рисувално училище, художник в Народно археологически музей в София (1908-1913 г.). Рисува предимно портрети и композиции. Сред по-известни рисувани от него портрети са: "Старец" (1900 г.), "Селска жена" (1900 г.), портрети на В. Кирков (1902 г.), В. Игнатиева (1902 г.), Ц. Тодоров (1903 г.), Хр. Данов (1906 г.), Евлоги Георгиев (1906 г.), Ив. Попов (1910 г.) и др. Сред по-известните му графични творби: "Край Одрин" (1912 г.), "Св. София", "Цариград" (1912 г.), "Дворецът Долма бахча" (1912 г.). Първите си статии, студии и критика върху проблемите на изкуството публикува в сп. "Ново време" (1897-1923 г.) на Д. Благоев. Сътрудничи с рецензии на периодичния печат - сп. "Съвременна мисъл" (1910-1920 г.), в-к "Камбана" (1907-1935 г.), в-к "Дневник" (1902-1944 г.). Разработва методика за преподаване на дисциплината рисуване в гимназиите, въвежда рисуването от натура в Държавно рисувално училище, ръководи художник-занаятчийски курсове. Автор е на трудовете: "Рисуването в нашите средни училища" (1906 г., златен медал на Балканското изложение в Лондон през 1907 г.), "Влияние на изкуството върху занаятите" (1907 г.), "История на изкуството. Ч. I. Древният изток, Египет, Асиро-Вавилония, Персия, Финикия" (1910 г.).

1920 г.
Умира Алоис Мацак - български военен капелмайстор от чешки произход. Алоис Мацак е роден на 14 декември 1857 г. . Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на бълг. нар. песни.

1923 г.
В София умира поетът Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев). Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1904-1908 г. учи в родния си град. След което идва в София и продължава образованието си. През 1911 г. се завръща се Кукуш, където завършва прогимназия.. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се преселва в София. От 1913 до 1917 г. учи в Техническото училище, започва да печата стихове, разкази и фейлетони.. През 1917 г. напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септември 1918 г.). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите публикации на Смирненски са във в. “К’во да е” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари - ноември 1911 г.) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-1922 г. е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 г. започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923 г.. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918 г.) и “Да бъде ден!” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.

1937 г.
Умира Гастон Думерг - френски политик, един от водачите на Радикалната партия. От 1902 г. нееднократно министър. По време на Първата световна война е в Петроград начело на френската мисия с искане за продължаване на войната от страна на Русия. От 1924-1931 г. избран за президент. През 1934 г. е премиер-министър.

1996 г.
В София умира Йордан Тодоров– български лекар, професор, доайен на българска клинична химия.
Йордан Тодоров е роден на 8 ноември 1920 г. в гр. София. Завършва медицина в СУ” Св. Климент Охридски”. Йордан Тодоров пише докторска дисертация върху клиничната лаборатория. От 1948 г. е асистент и ръководител е на лабораторията в Университетската педиатрична клиника в София. През 1956 г. става ръководител на катедрата по клиниколабораторна диагностика към ВМИ в София. Осъден е на 3 години затвор след политически съдебен процес (1972 г.), изхвърлен е от работа, лишен от възможност да преподава и публикува. Реабилитиран е през март 1990 г. Йордан Тодоров е създател на дисциплината “Клинична химия” и “Лабораторна диагностика”; на Българското дружество по клинична химия и председател до арестуването му (1972 г.). Член-кореспондент е на Дружество по хематология и онкология на ФРГ, почетен член на Люксембургското дружество по клинична биология и на Полско дружество по клинична биология. Награден е с медал “Jendrassik” за научни заслуги.

НА 18 ЮНИ В БЪЛГАРИЯ:

1711 г.
Армията на Мехмед паша преминава р. Дунав в района на Исакча. Придвижването на войските на север се съпровожда от налагане на извънредни повинности върху подвластното християнско население, което предизвиква недоволство сред българите в района на Добруджа.

1716 г.
Георги Пеячеви подава изложение до правителството на Австрия. Той е убеден, че след намесата на Австрия във войната между Турция и Венеция политическата обстановка на Балканите е благоприятна за нови освободителни действия. Той се опитва да припомни на правителството във Виена за въстанието на българските католици от 1688 г., като предлага и план за организирането на ново въстание в България.
Георги Пеячевич е борец против османското иго. Роден в Чипровци през 1655 г.. Изявява се като един от водачите на Чипровското въстание 1688 г., след неуспеха на което избягва в Славония и постъпва на служба в австрийската армия. Като произлизащ от знатен чипровски род е удостоен от австрийския император Карл VI с баронска титла. Умира на 18 март 1725 г.

1854 г.
Георги Раковски напуска тайно Цариград и с четата си тръгва към Стара планина.
Георги Раковски е националреволюционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел в търговско-занаятчийско семейство. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва и с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България- Браилските бунтове 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Там Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел през 1844 г. , но вече не като Съби Стойков Събев, а като Георги Раковски. През януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора. По време на Кримската война 1853-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна - да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. След това организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. След сключването на Парижкия мирен договор 1856 г. Раковски заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти и живее в Галац и Яш, а от 1858 г.- в Одеса. Там Раковски се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г .) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

1878 г.
Сключено е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския договор в духа на англо-руското споразумение от 30 май.
Санстефанският мирен договор е подписан между Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 г. (3 март). С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г.. Подписан е в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой). Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Санстефанският мирен договор съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876 г.. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г.. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. Санстефанският мирен договор урежда редица аспекти от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.

1890 г.
Изпратена е нота до Високата порта за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език - вестник "Новини", чийто първи брой излиза на 27 септември.

1898 г.
Публикуван е Правилник за народните библиотеки в София и Пловдив.

1901 г.
Приет е Закон за управление и оползотворяване капитала на бившата Българска добродетелна дружина. Създава се отделен неотчуждаем фонд за издръжка на бедни български студенти. Общата сума е 372 000 лв.

1947 г.
Възстановени са дипломатическите отношения с Унгария.
Република Унгария е държава в Централна Европа, в басейна на р. Дунав с териториална площ 93 000 кв. км. и население около 10 620 000 жители. Етническият състав на страната е формиран от унгарци – 98 %; немци, словаци, румънци, сърби, хървати. Официалният език е унгарски. Столицата на Унгария е Будапеща. Паричната единица е форинт.
През античността територията на Унгария е заселена с келти и илирийци. През V-VI в. идват и хуни, авари, готи, славяни. В края на IX в. се настаняват угро-финските племена маджари, предвождани от Арпад (889 г.-907 г.). Около 1000 г. Ищван I Свети полага основите на унгарската държава, която достига най-голямото си могъщество при крал Бела III. През следващия век Унгария се разпада на много феодални владения. След битката при Мохач през 1526 г. е разделена като западната и северната част преминават към Хабсбургската империя, а южната и средната към Османската империя. След Австро-турската война 1683 г.-1699 г. цяла Унгария минава под австрийска власт. В периода 1848 г.-1849 г. се състои национална революция начело с Л. Кошут и Ш. През 1867 г. е създадена дуалистичната монархия Австро-Унгария. На 16 ноември 1918 г. Унгария е обявена за република, а от март 1919 г. за унгарска съветска република. През 1920 г.-1944 г. е установена авторитарна диктатура на М. Хорти. По време на Втората световна война Унгария участва на страната на Германия. В условията на съветското военно присъствие през декември 1944 г. в Дебрецен е сформирано революционно правителство, което обявява война на Германия.
На 1 февруари 1946 г. Унгария е провъзгласена за република. Установява се тоталитарен режим на управление под ръководството на Унгарската комунистическа партия. През 1949 г. става член на СИВ, от 1955 г. се присъединява към страните, подписали Варшавския договор. През 1956 г. се провеждат протести срещу съветското влияние в страната, което впоследствие е потушено жестоко с участието на съветската армия. През 1989 г. съветския модел на управление се проваля напълно, социал - политическата система рухва, установен е демократичен парламентарен режим. През 1990 г. изборите са спечелени от демократичната опозиция, а за президент е избран А. Гьонц, за министър-председател Й. Антал. Трудностите на преходния период довеждат отново социалистите на власт през 1994 г. (министър-председател Г. Хорн). През 1998 г. парламентарните избори са спечелени от Съюза на младите демократи - Унгарска гражданска партия (ФИДЕС). Унгария е член на ООН от 1955 г. и на НАТО 1999 г.

11 - 18 юни 1973 г.
В София е подписан протокол за стокообмен с Гърция за 1973 г. на стойност 60 000 000 долара.

1974 г.
В периода 18-21 юни 1974 г. в София се провежда 28. сесия на СИВ.
Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз, учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

1979 г.
От 18 до 20 юни на посещение в София пристига унгарска партийно-правителствена делегация, водена от първия секретар на ЦК на Унгарската социалистическа и работническа партия Янош Кадар. Приети са основни насоки за развитие на икономическото и научно техническото сътрудничество между България и Унгария до 1990 г.

1981 г.
Съставено е правителство начело с Гриша Филипов. За първи заместник- председател на Министерския съвет е избран Тодор Божинов, а за заместник-председатели Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Кирил Зарев, Стамен Стаменов и Станиш Бонев. Людмила Живкова е преизбрана за председател на Комитета за култура.
Георги Филипов Гриша е политически и държавен деец. Той е роден на 13 юли 1919 г. в гр. Кадиевка (Украйна) в семейство на български емигранти. Член е на Българската работническа партия, по-късно Българска комунистическа партия.В периода 1974-1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП , председател е на Министерския съвет на Народна република България (юли 1981-юли 1986 г.).

1992 г.
Комитетът за пощи и далекосъобщения (КПД) издава Наредба № 1 за техническите норми и правила за разрешаване и регистриране на местни предавателни станции за радио- и телевизионно разпръскване.

2001 г.
Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов като лидер на СДС заради тежката изборна загуба.
Иван Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Завършва икономика и математика. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. В края на април 1994 г. е избран за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС), а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Заема и отговорни държавни постове: министър на финансите в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. В периода 1997-2001 г. е министър-председател е на България. След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС.

2002 г.
В дните 17 и 18 юни Президентът Георги Първанов е на посещение в Словакия, където разговаря с президента Рудолф Шустер.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в село Сирищник, Пернишка област. Завършва средно образование в Математическата гимназия в Перник през 1975 г. През 1981 г. завършва "История" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". През 1981 г. работи като учител в София. Член на БКП е от 1981 г. Научен сътрудник в Института по история на БКП – 1981 г. През 1988 г. става доктор на историческите науки. От 1989 г. е старши научен сътрудник II степен. От февруари 1992 г. до декември 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически проучвания на Висшия съвет на БСП. Член е на Съвета на директорите на "Дума прес" от януари 1996 г. От декември 1991 г. е член на Висшия съвет на БСП. От юни 1994 г. е заместник-председател на ВС на БСП. Председател на ВС на БСП е от декември 1996 г. В периода 1994-1996 г. е ръководител на Комисията по националния проблем и етническите взаимоотношения към ВС на БСП. През 1996 г. е ръководител на предизборния щаб на кандидата за президент на коалиция "Заедно за България" Иван Маразов. От февруари 1997 г. е председател на Предизборния център на БСП.
През юни 1990 г. е кандидат за народен представител от Общонародния комитет за защита на националните интереси. Избран е за депутат от Кърджали в 37 – то Народно събрание, където е член на Парламентарна група на демократичната левица. От 21 януари 1997 г. е председател на ПГ на Демократичната левица. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция. Член е на Комисията по радиото, телевизията и БТА и на Комисията по външната политика и европейската интеграция в 37-то НС. В 38-то Народно събрание е избран за депутат от 2 – ри избирателен район Бургас. Председател е на ПГ на Демократичната левица. Избран е за депутат от София в 39-то НС, където също е избран за председател е на ПГ на Коалиция за България. През ноември 2001 г. като кандидат на “Коалиция за България” печели на втори тур изборите за президент. Встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г.



НА 18 ЮНИ В СВЕТА:

1876 г.
Започва е сръбско-турската война.
Война между Сърбия и Турция, избухнала в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. Обявена на 18 юни и с известни прекъсвания продължава до 19 октомври 1876 г.. Първоначално сръбските войски имат превес и освобождават редица градове и селища в Поморавието и Тимошко. Скоро обаче силите им се изчерпват и започват да търпят поражение след поражение. Особено критично става положението след поражението при Джунис (17 октомври), след което турските войски нямат препятствие по пътя към Белград. Само незабавната интервенция на Русия спасява Сърбия от пълен военен погром. На 19 октомври тя отправя ултиматум до Високата порта, в резултат на който на 20 октомври е сключено примирие между двете воюващи страни и военните действия между тях са преустановени. На 16 февруари 1877 г. последва и подписването на мирния договор между тях, който възстановява положението, съществувало между тях преди започването на войната.
В Сръбско-турска война вземат участие и голям брой български доброволци. Със свои чети се включват известните войводи П. Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и др. През август от тяхната среда се формират 3 батальона, които се включват в състава на руско-българската бригада. През септември и октомври българските доброволци участват в редица сражения с турските войски при Алексинац, Джунис и пр. След приключване на войната българските доброволчески формирования са разпуснати. Част от тях по-късно се включват в състава на Българското опълчение и участват в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г..

1155 г.
Фридрих I Барбароса е коронован за император на Свещената римска империя.
Фридрих I Барбароса е германски крал от 1152 г. от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, като изисква от феодалите да носят имперската военна служба (закон от 1158 г.). Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Стреми се да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Рим. империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход на 10 юни 1190 г., когато се удавя в малоазиатската р. Салет. По време на похода влиза в конфликт с византийския император Исак II Ангел, като преговаря с български водачи Петър и Асен.

1497 г.
Във Флоренция е обявено отлъчването на местния проповедник Савонарола от църквата, което предизвиква масови безредици в града.
Джироламо (Йероним) Савонарола е италиански религиозен проповедник и реформатор, монах доминиканец.Роден е на 21 септември 1452 г. във Ферара в старинен падуански род. След като се преселва в Болоня постъпва в доминикански манастир за периода 1475-1481 г. През 1481 г. е изпратен да проповядва във Ферара, откъдето се премества във Флоренция. Настоятел е на манастира на доминиканците “Св. Марко” в града. От 1491 г. служи в катедралния храм “Санта Мария дел Фиоре”. Савонарола е противник на тиранията на Медичите и Папството, призовава към аскетизъм, осъжда културата на Ренесанса (организира изгаряне на произведения на изкуството). През 1493 г. Пиетро Медичи го изгонва в Болоня. След изгонването на Медичите от Флоренция (1494 г.) помага за установяването в града на полутеократична-полудемократична република. Отлъчен е от Католическата църква от папа Александър VI през май 1497 г.. На 23 май 1498 г. е изгорен жив като схизматик и еретик.

1583 г.
В Лондон Ричард Мартин издава първата полица за застраховка живот - Уилям Гибънс е застрахован за сумата от 383 фунта.

1815 г.
Наполеон претърпява последното си и най-голямо поражение в битката при Ватерло от силите на Англия, Германия и Холандия под командването на Уелингтънския херцог Уелингтън и генерал Герхард фон Блюхер.
Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението

1936 г.
Американският гангстер Чарлз Лъки Лучано е признат за виновен от съда в САЩ по 62 от отправените му обвинения.

1940 г.
Уинстън Чърчил произнася знаменитата реч, в която заявява, че Англия ще се бори с Германия, независимо от капитулацията на французите.
Уинстън Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия от 1896 г. до 1898 г., участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия през 1904 г. Заместник-министър е на колониите на Великобритания в периода 1906-1908 г., министър на търговията от 1908 г. до 1910 г., министър на вътрешните работи за годините между 1910-1911 г., военноморски министър за периода 1911 г.-1915 г.. Чърчил е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър е на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до смъртта си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър -председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5.03.1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател. Поради напредналата си възраст подава оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Носител е на Нобелова награда за литература през 1953 г.

1940 г.
По радио BBC в Лондон френският генерал Шарл де Гол, се обръща към френския народ с призива да продължи борбата с нацистите.
Шарл Мари де Гол е президент на Франция от 1959 г.до 1969 г. Той е председател на временното правителство 1944-1946 г.. От юни до декември 1958 г. е министър председател. Офицер е в Първата световна война; бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г.. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир Френски комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г.

1979 г.
Американският президент Джими Картър и съветският ръководител Леонид Брежнев подписват във Виена договора за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2, със срок на действие до 31 декември 1985 г. Не влиза в сила, тъй като не е ратифициран от Сената на САЩ, но страните спазват формулираните в него ограничения. Предвижда определяне на общото количество на стратегическите оръжия в двете държави.
На 26 май 1972 г. Временно съглашение между СССР и САЩ, сключено в Москва, за някои мерки по ограничаване на стратегическите оръжия, със срок 5 години (САЛТ-1). Предвижда ограничаване количеството на пусковите устройства за междуконтинентални балистични ракети, на пусковите устройства за балистични ракети на подводници и за ограничаване количеството на съвременните подводници с балистични ракети. Контролът се осъществява с националните технически средства на договарящите се страни. На 24 септември 1977 г. страните заявяват за намерението си да не предприемат действия, несъвместими със съглашението до изработването на ново.
http://www.focus-news.net/
 


Сходни връзки

ИСТОРИЯ: 18 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди