Даниел Вълчев - водач на листата на НДСВ и зам. председател на партията, в открита телефонна линия на радио “Добруджа”

-         Г-н Вълчев, в национален всекидневник Вие казахте, че готвите хората си срещу опити за кражба на вота. Моля Ви да коментирате тези Ваши думи.

-         Това не са мои думи, а заглавието, което е сложила редакцията на вестника. А иначе поводът за това е подготовката на една малка книжка, която ние имаме амбицията да издадем в достатъчно голям тираж, за да може всеки един член на секционна избирателна комисия от квотата на НДСВ, респективно застъпник, да я има и да се подготви по-добре за това, което предстои на 25 юни. Защото, за никого не е тайна, че изборите са не само въпрос на програми, дебати, плакати, концерти и т.н.т., а и на технологии. Тези избори се провеждат по една малко по-различна технология с оглед на новата интегрална бюлетина. Подготвихме тази книжка, големият български карикатурист Ивайло Нинов ни подари едни прекрасни карикатури. Или по-просто да го кажа – опасяваме се, че на тези избори, както и на други избори, са правени опити за манипулиране на вота. Т.е. предварително да си изнасят бюлетини, да се попълват на по-възрастните хора, по някакъв начин да се правят невалидни иначе валидни бюлетини и т.н.т. Ние считаме, че всички политически сили, които участват в изборите, трябва да обединят усилията си да не се допуска нарушение на изборното законодателство.

-         Не можеше ли парите, които ще отидат за лотария, да бъдат използвани за ремонт на пътищата, например? И кому е нужна тази лотария?

-         Ще разделя въпроса на две. От една страна искам да кажа какво представлява тази лотария и защо, според нас, тя не е нещо лошо, а напротив. А после ще кажа нещо за преасфалтирането на пътната мрежа. За лотарията. Не знам дали на слушателите и зрителите е известно, но в България има малко по-малко от 7 милиона избиратели. Обикновено изборите се колебаят между 50 и 70 процента активност. Т.е. съдбата на България се решава от 3,5 милиона-4 милиона избиратели. В момента социологически данни показват, че отново около 50 процента се колебае избирателната активност. Защо според нас, имам предвид политически мислещите хора, е добре да има в едно общество висока избирателна активност? Защото е много просто. Колкото повече хора упражнят правото си на глас, толкова по-представително ще бъде управлението, което се избира. То ще бъде наистина управление на обществените настроения. Ние считаме, че от ниската избирателна активност се ползват главно партиите с твърд електорат. Ако трябва направо да ги изброя - това са БСП и ДПС. Всъщност излиза, че изборите не са конкуренция между всички политически формации, а между твърдите ядра на политическите формации. Така беше на местните избори в по-голямата част от страната. Ние считаме, че това не е правилно и че трябва да съществуват механизми, с които да се стимулира допълнително избирателната активност. Мисля, че това е едно общополезно дело. По отношение на това дали тези пари могат да се дадат за друго, включително и за пътища – разбира се, че могат. Но така въпросът може да се постави за всяко едно нещо. Примерно, ако спрем президентските командировки, с тези пари спокойно може да се оправи пътят от Ген. Тошево до границата. Но това ще означава, че държавният глава не трябва да има международни контакти. Би трябвало да си даваме сметка, че не е възможно да изведем един проблем на обществото и да хвърляме всички средства за това. Тъй като парите за пътища спокойно могат да бъдат дадени за лекарства на онкоболни.

-         Защо НДСВ, както и повечето политически сили, поставиха за водачи на листите хора, които не са местни?

-         Много разумен въпрос. Аз поне исках да го поставя, за да изясня аз как гледам на нещата. Има две школи по въпроса. Според едната школа е абсолютно задължително кандидатът за народен представител да произхожда от мястото, от където ще бъде избран. Според другата школа обаче никой не е пророк в собственото си село и като че ли хората по-скоро биха се доверили на човек, който не произлиза от същото населено място по простата причина, че се спестява едно много важно нещо – аз в Добрич нямам близки, нямам роднини, нямам братовчеди, нямам любима от ученическите години, която да настаня на работа и т.н.т. Т. е. безпристрастността е много по-голяма. Аз не мога да кажа коя школа е по-права. Всъщност да си призная, не зная дали не съм донякъде местен, защото съм от Варна.

-         Вярно ли е, че приемането на България в ЕС ще бъде отложено с една година?

-         Това е много важен въпрос и аз благодаря, че излизаме малко от злободневните предизборни дебати. Пред европейската интеграция на България винаги е имало два типа препятствия. От една страна – нежеланието самите ние да се подготвим за това, което ни очаква в ЕС и все още Европейската комисия и другите европейски институции имат бележки към подготовката на страната в една или друга сфера. Но същевременно трябва да си даваме сметка, че европейската интеграция на България зависи от решението на други държави и други наднационални органи. Напоследък много се коментират резултатите от референдумите във Франция и Холандия по повод на Европейската конституция и начинът, по който това ще се отрази на приемането на България и Румъния. Освен това има сигнали от немскоезичните държави – и от Австрия, и от Германия, че политическите елити, под натиска на собствените си общества, са склонни също да забавят малко разширяването. Допълнително усложняване идва от факта, че в Германия през септември ще има парламентарни избори и съвсем не е сигурно, да не кажа нещо по-силно, че сегашното правителство на канцлера Шрьодер  ще остане на власт. Т.е. очакват се промени в най-големия донор на ЕС и държавата, от която много неща зависят политически в ЕС. Като дръпнем чертата се оказва, че правителството, което ще управлява държавата през следващата година и половина, ще бъде изправено пред големи предизвикателства. От една страна ще трябва да има волята и достатъчно силна политическа подкрепа да завърши и съдебната реформа, да постави в ред администрацията и т.н.т. От друга страна, това трябва да бъде правителство, което и чийто лидер основно имат такъв международен авторитет, благодарение на който няма да бъде позволено да се забави страната. И всъщност това е авторитет, който би трябвало да отвори тези врати, които за други няма да бъдат отворени. Аз лично не се колебая дали това е Сергей Станишев или Симеон Сакскобургготски.

-         Какво би станало при едно управление на БСП и ДПС?

-         Мога са се пошегувам и да кажа – не ми се мисли какво би станало. Ако трябва сериозно да говорим, бих казал следното. В крайна сметка хората ще си изберат управниците. Ако хората изберат БСП да ни управлява, нека БСП ни управлява. Тук въпросът обаче е в друго. За да може една политическа сила да получи доверието на хората, трябва повече хора да участват в изборите. Това, което мен лично ме безпокои в БСП, са две неща. Първо, социалистическата партия има напълно нереалистичната програма, което се разбира много бързо от хората. Тъй като колкото и да ни се иска да увеличим рязко социалните плащания, това не винаги е възможно. На второ място силно ме безпокои екипът, който се кани да идва на власт. Това са преобладаващо хора, които вече на два пъти – по времето на покойния Андрей Луканов и по времето на Жан Виденов, правиха експерименти, от които всички ние още не можем да се оправим.

/Б.р.Въпросите и отговорите се публикуват със съкращения/