изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-11 @ 07:34 EEST
ИСТОРИЯ: 20 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
История История: Календар на събитията, станали у нас и по света на 20 юни

НА 20 ЮНИ В БЪЛГАРИЯ:

1774 г.
По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) руските войски, под командването на ген. Александър Суворов (1729-1800), разгромяват 40-хилядна турска армия край с. Козлуджа (дн. Суворово). Оцелелите турски войници панически бягат към Шумен, където се намира щабът на великия везир Мехмед паша.
Александър Василиевич Суворов e руски военен деец, генералисимус. По време на Руско-турската война 1768-1774 г. със свой отряд разбива турските войски при Тутракан (1773 г.), а при с. Козлуджа (дн. гр. Суворово), Варненско, разгромява и 40-хилядна турска армия.
Войната между Русия и Турция водена през 1768-1774 г. е за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руски експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турски флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руски войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор през 1774 г. Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.

1879 г.
Излиза първият брой на в. "Целокупна България". Той е първият официален орган на Либералната партия след Освобождението (1878 г.). Започва да излиза след закриване на Учредителното събрание в Търново на 20 юни 1879 г. под редакцията на П. Р. Славейков. Последният му брой е на 8 май 1880 г. Излиза два пъти седмично. В програмата му залягат две основни задачи: да защитава Търновската конституция и да отстоява българското национално единство. За осъществяване на българското национално единство вестникът разчита на Русия. Обявява се срещу консервативното правителство на Т. Бурмов и остро критикува нарушенията на Търновската конституция. С идването на власт на Либералната партия (март 1880 г.) става официоз. В авторския колектив влизат и Ст. Стамболов, Ив. Славейков и Св. Миларов.

1884 г.
В България 1800 предачки и тъкачки изпращат прошение до 4. ОНС против откриването на нови фабрики.

1895 г.
Открита е жп линията Шумен-Каспичан (26 км).
В България първата жп линия е построена през 1866 г. между Русе и Варна (223 km). Със Закона за жп пътищата от 1885 г.построяването и експлоатацията на жп линиите се предоставят на държавата. От 1888 г. се установява системата на БДЖ. През 2000 г. железопътния транспорт превозва 25 % от товарите и 4,9 % от пътниците в България.

1923 г.
Българският народен съюз "Кубрат" се влива в Народния сговор.
“Кубрат" е националистическа организация с профашистки тенденции, създадена в началото на 1923 г. Ратува за национално обединение на българския народ и е против управлението на Българския земеделски народен съюз. По своите възгледи се доближава до профашизираната организация Народен сговор. По време на първия сговористки режим (1923-1926 г.) нейни членове вземат дейно участие в предприетите от правителството на проф. Ал. Цанков масови репресии. Продължава да служи и на второто сговористко правителство (1926-1931 г.), възглавявано от А. Ляпчев. След правителствената промяна през юни 1931 г., "Кубрат" се влива в друга профашистка организация - "Родна защита", като възприема и нейната насоченост за отстояване на чистата раса, т. е. рецептата, проповядвана от германските националисти. По същество обаче и след това вливане "Кубрат" се изявява повече като деен помощник на полицейските органи в борбата им против комунистите и другите леви сили в страната.

1933 г.
Българското правителство приема изменение на Закона за трудовите земеделски стопанства, който продължава аграрната реформа и оземляването на бедни селяни.

1947 г.
Шестото ВНС приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати.
На 20 май 1947 г. в Народното събрание започва обсъждането, а на 27 май - общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция и мотивите към него.
На 29 май 1947 г. лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект.
На проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к) се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело.
На 4 декември 1947 г. Шестото ВНС приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (вкл. тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 и закрепва промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната.
Конституцията от 1947 г. е наричана още Димитровска конституция.

1947 г.
България подписва спогодба за културно сътрудничество с Чехословакия.

1947 г.
Шестото ВНС приема Закон за висшето образование, обнародван на 5 юли 1947 г. За цел на висшето образование е обявено развитието на българската култура в "прогресивно-демократичен дух". Макар да прокламира "свобода за научна и творческа работа", законът поставя редица ограничения в тази насока. Той ликвидира университетската автономия; уеднаквява учебния процес; предвижда откриване на катедри по "научна философия" във всички факултети и въвежда в Историко-филологическия факултет на Софийския университет изучаване на историческия и диалектическия материализъм. Предвидено е закриване на Държавното висше училище за финансови и административни науки в София и катедрата по стопански науки при Юридическия факултет на СУ и създаване на тяхно място на Стопански факултет при СУ. За първи път се определя и мястото на асистентите в преподаването. Предвижда се задължително изучаване на руски език и въвеждане на плановост в научноизследователската работа. Започва преработването на учебните планове и програми в марксистки дух.

1949 г.
Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност.
Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 г. в гр. София. Той е политически и държавен деец, публицист и журналист. През 1916 г. завършва ШЗО и заминава за фронта. След края на Първата световна война 1914–1918 г. следва право в СУ "Св. Климент Охридски", като едновременно с това изучава френски, немски, руски и английски език и стенография. Работи като стенограф в Софийския общински съвет и в Народното събрание. През 1919 г. е избран за секретар на софийската комсомолска организация, а на следващата година е включен в състава на Централното настоятелство на БКМС. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., а след разгрома му работи като деловодител на ЦК на БКП. През есента на 1924 г. е арестуван и осъден на 8 г. затвор. Жестоко инквизиран в затвора, след амнистирането през 1920 г. заминава за СССР, за да се лекува. Там работи към ИККИ и Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1931 г. се завръща в България и е избран за чл. на ЦК на БКП (т. с.). През 1932 г. отново заминава за СССР. Участва в дейността на Балканския секретариат на Коминтерна и чете лекции в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1934 г. се завръща нелегално в България заедно с Г. Дамянов и Ст. Димитров-Марек, за да окаже съдействие на партията да преодолее левосектантския курс. На VI разширен пленум на ЦК на БКП 1936 г. е избран за чл. на Политбюро на ЦК на партията. През 1936 г. заминава пак за Москва, където работи като политически съветник на В. Пик, който ръководи Балканския секретариат на Коминтерна. Задграничното бюро на БКП изпраща Трайчо Костов в България през 1938 г. Преследван от полицията и заради това през 1940 г. преминава в нелегалност. До 1942 г. е секретар на ЦК на БРП и редактор на в. "Работническо дело". През 1942 г.е заловен и съден по процеса на ЦК на БРП. Получава доживотна присъда. След 9 септември 1944 г. отново е секретар на ЦК на БРП (к), а на VIII разширен пленум на ЦК е избран и за член на Политбюро. От 1946 г. е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г.

1954 г.
Открит е Мостът на дружбата на р. Дунав между Русе и Гюргево. Мостът е проектиран и строен от съветска проектантска строителна организация със съдействието на съветски и български строители. Строителството е реализирано през 1952-1954 г. със съдействието на тогавашния СССР . Дължината му е 2,8 км, на височина е 30 метра над водата - на две нива – за влакове и автомобили. Средната му част може да се повдига и да пропуска големи кораби.

1975 г.
Публикувано е съобщение за установяване на дипломатически отношения между България и остров Мавриций.
Република Мавриций е Държава, разположена на островите Мавриций, Родригес, Агалега и архипелага Каргадос Карахос в западната част на Индийски океан. Площта й е 2 040 кв. км. Населението за 2000 г. е 1 200 000 жители като 69% индомаврикийци; креоли, китайци, пакистанци и др. По религиозно отношение населението е съставено от 51% индуисти, 25% католици, 17% мюсюлмани. Официалния език на Мавриций е английският. Столица е Порт Луи. Парична единица е маврицианска рупия. Република Маврициий административно са дели на 9 окръга. Държавен глава е президента. Законодателният орган е Национално събрание (еднокамарен парламент). Островите са с вулканичен произход (най-вис. вр. Питон, 826 м). Бреговете са с коралови рифове. Тропически морски климат с чести ураганни ветрове и тайфуни.
Република Мавриций е една от най-динамично развиващите се страни в Африка. На Мавриций е създадена “свободна експортна зона” с ок. 600 предприятия, в които се произвеждат предимно стоки за бита (текстил, обувна промишленост, трикотажни изделия, парфюмерия и др.). Производство и износ на захар, кафе и чай; обработка на изкуствени рубини, меласа. Слабо развито е животновъдство (едър и дребен рогат добитък, риболов).
Островите са открити през XVI в. от португалците. От 1598 г. до 1710 г. са окупирани от холандците. От 1715 г. започват да проникват и французите, от 1721 г. са френска колония . През 1810-1968 г. Мавриций е владение на Великобритания. На 12 март 1968 г. е обявена за независима държава в състава на Общността. От март 1992 г. е република.От 1995 г. министър председател е Н. Рамголам. Мавриций е член на Организацията за африканско единство и на ООН (1968г.).

20 - 24 юни 1983 г.
Българска търговска делегация, водена от министъра на външната търговия Христо Христов, е на посещение във ФРГ.

1993 г.
За председател на Радикалдемократическата партия (РДП) е избран председателят на 36. НС Александър Йорданов.
Александър Йорданов е литературен критик, журналист, политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 13 февруари 1952 г. в гр.Варна. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт "Константин Преславски" в Шумен.От 1979 г. е редовен аспирант в Института по литература. Научен сътрудник в Института по литература при БАН. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заместник-председател на Радикалдемократическата партия (януари 1991 - юни 1993 г.), председател е на същата партия от 1993 г.. Депутат е в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.) и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (5 септември 1992 г. - 15 септември 1994 г.). От 8 февруари 1990 г. е посланик на България в Полша и от 16 февруари същата година в Литва.През 2001 г. става посланик в Република Македония.


НА 20 ЮНИ В СВЕТА:

451 г.
Римската армия нанася поражение на войските на Атила при Каталунските полета.
Атила е вожд на хуните (около 395-453 г.). През 441 г. преминава Дунав, превзема Ниш и застрашава Цариград. Принуждава Византия да му плаща данък. След това Атила напада Западната римска империя, опустошава Галия. Разбит е на Каталуските полета (близо до Шалон, Франция) през 451 г. от обединените войски на Аеций, Меровей и Теодорих. След това се оттегля в дворците си край Дунав. Умира в деня на сватбата си с Илдико през 453 г.

1397 г.
Дания, Норвегия и Швеция подписват уния в Калмар. Калмарската уния е обединение на Дания, Швеция (с Финландия) и Норвегия (с Исландия) под върховната власт на датските крале през 1395-1523 г. Датско-шведската уния е прекратена през 1523 г., датско-норвежката - през 1814 г..

1794 г.
Наполеон Бонапарт представя пред френското правителство плана си за завоюването на Италия.
Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението

1819 г.
320-тонният параход “Савана” успява да прекоси Атлантика (от Савана, щата Джорджия, до Ливърпул) за 27 дни и 11 часа.

1923 г.
Франция обявява официално намерението си да анексира рейнската област, за да гарантира изплащането на репарациите, които Германия й дължи според Версайския договор.
Версайския договор е подписан на 28 юни 1919 г. във Версай между страните от Съглашението и Германия; първият от 5-те договора, които слагат край на I световна война. След него са подписани Сенжерменският (с Австрия), Трианонският (с Унгария), Ньойският (с България) и Севърският (с Турция) договори. Версайския мирен договор отнема от Германия и дава на Франция провинциите Елзас и Лотарингия, на Полша - Познанска област и западната част на Източна Прусия; установява плебисцит за съдбата на др. германски земи - Саарската област, Шлезвиг, Горна Силезия и др. Той отнема от Германия гр. Данциг и Мемел, като ги превръща в свободни пристанища. Германия е разоръжена и заставена да плаща репарации и др. Влиза в сила от 10 януари 1920 г., след като е ратифициран от Германия и от Великобритания, Франция, Италия и Япония. Във Версайския договор се появяват за пръв път и клаузите за учредяването на Обществото на народите.

1944 г.
Създадено е ЦРУ.
ЦРУ е координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Седалището на ЦРУ е в Ленгли, щат Вирджиния. Организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят.

1963 г.
САЩ и СССР се договарят за прекарване на директна телефонна линия между ръководителите на двете страни, която да бъде използвана в критични ситуации.

1967 г.
Легендата в бокса Мохамед Али е осъден на 5 години затвор и глоба в размер на 10 000 долара за отказа си да служи в американската армия, участваща във войната във Виетнам.
Мохамед Али (истинско име: Касиус Клей) е американски боксьор, един от най-големите в историята на бокса. Олимпийски шампион в тежка категория от Рим (1960 г.). През същата година става професионалист. Али е първият боксьор, който печели три пъти световната титла в тежка категория за професионалисти – 1964 г., 1974 г. и 1978 г. През 1967 г. отказва да участва във войната във Виетнам, поради което е осъден и му е отнета световната титла.

1999 г.
НАТО официално обявява, че прекратява военните си действия срещу Югославия във връзка с кризата в Косово.
Войната в Косово представлява въздушна операция на НАТО срещу военни структури на югославското правителство. Разпадането на югославската федерация, националистическите тенденции сред албанското население и намесата на югославската армия предизвикват политическа криза. През март 1998 г. Армията за освобождение на Косово (АОК) атакува югославски полицаи и сръбски граждани, в отговор югославската армия провежда наказателни операции срещу албанци. Организираните по инициатива на ЕС и САЩ преговори в Рамбуйе, Франция, между югославското правителство и представители на албанското население не довеждат до споразумение. На 24 март 1999 г. е начало на въздушни удари на НАТО срещу Югославия. На 9 юни 1999 г. НАТО и югославските военни подписват в Куманово, Република Македония, споразумение за изтегляне на сръбските сили от Косово, спиране на въздушните удари срещу Югославия и завръщане на косовските бежанци. В Косово се изпращат мироопазващи сили на ООН (КФОР); започва разоръжаване на АОК.
НА 20 ЮНИ РОДЕНИ:

1858 г.
В Торино е роден Медардо Росо - италиански скулптор, представител на импресионизма. Работи в Милано и Венеция, по-късно в Париж (от 1886 г.). В своите многофигурни композиции и портрети на деца се стреми да фиксира изменчивостта на натурата, да придаде на пластиката живописна аморфност, да постигне впечатлението за мекота на обемите и светлинна възприемчивост на фактурата. Често използва като материал за работа восък. Автор е на произведенията "Златният век" (1886-1887 г., музей Пти-Пале, Париж), "Смеещо се момиче" (1889, Музей на изобразителните изкуства, Лайпциг), "Майчинство" (1889 г., Градска галерия на съвременното изкуство, Торино), "Жена с воал" (1893 г., Международна галерия на съвременно изкуство, Рим).

1861 г.
В Ийстбърн е роден Фредерик Хоулънд Хопкинс - английски биохимик. През 1929 г. получава нобелова награда за физиология и медицина заедно Х. Ейкман. От 1905 г. е член на Лондонското Кралско дружество, през 1930-1935 г. е негов президент. През 1894 г. завършва Лондонския университет, където работи до 1898 г., а след това преминава в Кеймбриджкия университет (от 1914 г.- професор по биохимия). Основните му трудове са по биохимия на азотната обмяна в организма. Открива триптофана (1901 г.) и глутатиона (1921 г,.). Установява натрупването на млечна киселина в работещите мускули. Един от основателите на витаминологията. Открива в състава на млякото витамините А и D, стимулиращи растежа.

1862 г.
В Котел е роден Марко Лерински (Георги Иванов) - деец на македоно-одринското революционно движение. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) проявява голяма храброст, поради което е повишен в чин. Остава на военна служба до 1895 г., когато се включва в четническата акция на ВМОК. След неуспеха и отново се връща в Българската армия, но без да прекратява връзката си с ВМОК. През 1900 г. по предложение на Г. Делчев образува чета, с която се прехвърля в Леринско. Тази чета играе ролята на школа за подготовка на революционни кадри. Загива в сражение с турските войски край с. Пътеле, Леринско на 13 юни 1902 г..

1866 г.
В град Ески Джумая дн. Търговище е роден Иван Бончев Бончев - български офицер, генерал-майор (1.01.1918 г.). Завършва Военното училище в София През 1908 г. завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е командир на 18. Пехотен Етърски полк. От май 1914 г. е командир на 20. Пехотен Добруджански полк. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е командир на 3. бригада от 9. Пехотна Плевенска дивизия, с която се сражава на Македонския фронт (1915–1917 г.). От януари 1918 г. е командващ 5. Пехотна Дунавска дивизия.

1866 г.
В Казанлък е роден Петър Иванов Топузов - обществен и читалищен деец. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец в състава на Ученическия легион. Отличава се в боевете при Пирот. След войната основава военния музей на 23. Пехотен Шипченски полк в Казанлък. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е мобилизиран и като о. з. капитан е ротен командир в същия 23. Пехотен Шипченски полк.

1896 г.
В Щип е роден Панчо Атанасов Михайлов - български революционер, чл. на ВМРО, поет. Завършва гимназия в Битоля и Солун и Школата за запасни офицери в София. Участва във войните (1912-1913 г.; 1915-1918 г.) като офицер, командир на рота. От 1918 г. е чиновник в мина “Перник”. Участва във възстановяването на ВМРО от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. Умира на 17 февруари 1965 г. в гр. София.

1925 г.
Роден е унгарският режисьор Андраш Ковач. Завършва Института за театър и кино в Будапеща. Специализира в Париж. Документалният му филм “Тежки хора” (1964 г.), заснет със скрита камера, му носи международна известност. С филмите си поставя важни нравствени и философски проблеми - “Студени дни” (1966 г.), “Стени” (1968), “Щафета” (1970 г.), “Целина” (1973 г.), “Със завързани очи” (1974 г.), “Стопанинът на конезавода” (1979 г.), “Октомврийският рай” (1981 г.), “Следобедна връзка” (1986 г.).

1926 г.
Роден е Любен Цолов - български режисьор. Завършва Държавно полувисше киноучилище през 1952 г. и започва работа в научнопопулярното кино. Най-големи успехи постига в биологичния филм. Филмите му се отличават с точна информация, увлекателен разказ и стегнат монтаж. Режисьор е на “Родени от светлината” (1959 г.), “Легенда за билките” (1960 г.), “Азбука на живота” (1961 г.), “Войниците на леса” (1964 г.), “В лабораторията на живота” (1965 г.), “Цветове и насекоми” (1969 г.), “Разказ на очевидец” (1973 г.), “Мними самоубийци” (1974).

1967 г.
Родена е американската актриса Никол Кидман. Тя е от австралийски произход. Става популярна, снимайки се в касовите и амбициозни филми на своя съпруг Том Круз - “Гръмотевични дни” (1990 г.), “Далече, далече” (1992 г.), а също и в “Били Батгейт” (1991 г.), “Флирт” (1991 г.), “Далече, далече” (1992 г.), “Моят живот” (1993 г.), “Злоба” (1993 г.), “Смъртоносна амбиция” (1995 г.), “Батман завинаги” (1995 г.), “Портрет на една дама” (1996 г.), “Миротворецът” (1997 г.), “Берлински дневници 1940-45” (1998 г.), “Приложна магия” (1998 г.), “Престъпен разговор” (1999 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.), “Мулен Руж” (2001 г.), “Часовете” (2001 г.), “Догвил” (2002 г.), “Ледената планина” (2003 г.).


НА 20 ЮНИ УМИРА:

840 г.
В Ингелхайм умира Луй І Благочестиви - франкски император от 814 г. Той е роден през 778 г. През 781 г. римския папа го коронова за крал на Аквитания. Той е третият син на Карл Велики, когото наследява през 814 г. За да запази единството на империята си, още през 817 г. разграничава правата на тримата си сина: Лотар, Пипин и Луи, с които по-късно почти непрекъснато воюва. Неговото царуване съвпада с царуването на българския хан Омуртаг, който праща до него свои представители във връзка с недоволствата на славянските племена, които населяват поречията на реките Драва, Сава, Тиса и Тимок. Омуртаг и Луи I Благочестиви сключват мир, с който на България се отстъпва обл. Сирмиум (Срем) между Драва и Сава, заедно с важната крепост Сингидунум (Белград).

1872 г.
Умира Александър Гилфердинг - руски историк славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките. Руски консул в Босна (1856-1859 г.). Научните му интереси са насочени към историята на славянските народи от най-дълбока древност до XIX в. Изявява се като страстен колекционер на славянски ръкописи. На основата на издирени от него извори пише "История на сърбите и българите", в която проследява миналото на двата народа през средните векове. Публикува и поредица от статии за живота и делото на братята Кирил и Методий. Установява тесни контакти и с някои от видните български възрожденски дейци.

1891 г.
Умира Михаил Когълничиану - румънски държавник и историк. Участва дейно в борбата на румънския народ за обединението на Влашко и Молдова. Назначаван неколкократно за министър-председател и министър на външните работи. Инициатор за прокарване на либерални реформи в Румъния. Като държавник не възпрепятства дейността на българската революционна организация в Румъния. Дава съгласието си за издаване на в. "Бъдущност" от Г. С. Раковски (1864 г.), не създава пречки за прехвърлянето на български чети от Румъния, включително и тази на Хр. Ботев. След жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. в качеството си на външен министър отправя протестна нота до правителствата на европейските държави в защита на пострадалото българско население. Подписва и Конвенцията между Русия и Румъния 1877 г., по силата на която руските войски преминават през румънска територия на път за България след обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. На 9 май 1877 г. провъзгласява независимостта на Румъния.

1895 г.
В София умира Михаил Драгоманов – руски историк, професор. Михаил Петрович Драгоманов е роден на 18 септември 1841 г. в Гадяч, Украйна. Той завършва историческия факултет на Киевския университет, професор е по история в същия университет, а от 1889 г. е професор по всеобща история в Софийското висше училище. Някои от трудовете му: "Малоруските народни предания и разкази", "Историческите песни на малоруския народ" (в съавт. с проф. В. Антонович) и др. Негови етнографски работи са печатани в български сборници на Министерството на народното просвещение.

1908 г.
Умира Николай Игнатиев - граф, руски генерал, дипломат и виден славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Николай Игнатиев - става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Участва дейно в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Той е натоварен от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Николай Игнатиев не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г. По случай 25-годишнината от Руско-турската освободителна война (1902 г.) граф Николай Игнатиев посещава България в състава на руската делегация и участва в организираните шипченски тържества.

1915 г.
В София на 75-годишна възраст умира екзарх Йосиф I. Той е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е роден на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

1918 г.
Умира Партений Софийски - висш духовник, митрополит. Роден в с. Вайсал, Одринско през 1844 г. Син е на свещеник. Учи в Одринското взаимно училище и в шестокласното гръцко училище. След като известно време учителства в родното си село и в с. Голям Боялък, Казълагачко (дн. Елховско), продължава образованието си в Богословското училище в Йерусалим. Приема монашество през 1862 г.. През 1870 г. се завръща в Одрин и служи като дякон при одринския гръцки митрополит. Последният го въвежда в архимандритско достойнство и го изпраща за архиерейски наместник в Мустафа паша (дн. Свиленград). Като гръцки църковен сановник преследва българщината и църковно-славянския език в Одринската епархия. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) скъсва с върховенството на Цариградската патриаршия и заминава за столицата на Османската империя. В системата на Българската екзархия заема различни административни служби. По-късно е ръкоположен за епископ и подпомага бившия екзарх Антим I в управлението на Видинската епархия. През 1882–1886 г. е ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. Избиран за софийски митрополит през 1892 г. с пряката намеса на Ст. Стамболов като министър-председател Член на Светия синод (1900–1904 г. и 1909–1919 г.) и негов наместник-председател (1915–1918 г.).

1933 г.
Умира Клара Цеткин - германска общественичка, функционерка на комунистическо и женското движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 г. Родена на 5 юни 1857 г. в семейството на учител. Отрано се включва в немското работническо движение. Заради проповядване на крайно радикални идеи и подбуждане на безредици е преследвана от Изключителния закон против социалистите. През 1881 г. емигрира. Живее известно време във Франция, Австрия и Италия. Участва във всички конгреси и в работата на Втория Интернационал. След отмяната на Изключителния закон се завръща в Германия (1890 г.). По нейна инициатива е свикана първата международна женска конференция през 1907 г. След разцеплението на Германските социалдемократи партия преминава към лявото крило, обявило се против националистическото движение на германския народ. По-късно участва в съюза “Спартак” и в създаването на ГКП. Депутатка в Райхстага в периода 1920-1933 г. От 1921 г. е член на Президиума на ИККИ. От 1925 г. е председател на Международната организация за подпомагане на революционерите.

1965 г.
В София умира Иван Иванов - български инженер.
Иван Николов Иванов е роден на 2 юни 1891 г. в гр. Сливен . През 1915 г. завършва инженерство в Мюнхенската политехника през 1915. През I световна война работи на строежа на теснопътната линия Кичево-Охрид. Ръководи работите по строежа на големия водопровод, който отвежда водата на Рилските езера в София. През 1934 г. става кмет на София. След 1944 г. работи върху различни проекти, свързани с хидроенергийната система на България. Публикува книгата "Бяло-искърският язовир" (1936 г.).

1972 г.
В София умира Петър Осоговец (псевд. на Петър Лазаров Петков) - български писател, ентомолог.
Петър Лазаров Петков е роден на 11 септември 1890 г. в гр. Русе. Следва естествени науки в София и Загреб, завършва в София (1914 г.). Работи като учител в Бургас и Самоков и като директор на Ихтиманската гимназия. В периода 1918-1925 г. е асистент по зоология във Физико-математическия факултет на СУ “ СВ. Климент Охридски”. От 1925 г. е доцент, а от 1930 г. е професор в Агрономическия факултет. Член е на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ентомологическо дружество, на Хърватското природоизпитателно дружество. Публикува повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Автор е на импресии и размишления - "Безмълвният Париж" (1941 г.) и др. Автор е на съчиненията "Безмълвният Париж" (1941 г.), "Ентомология. Лекции" (1942 г.), "Горска зоология" (1943 г.), "Гьоте като природоизпитател" (1943 г.), "1000 рецепти. Полезни съвети по всички отрасли на земеделието" (1945 г.), "Зоология" (1947 г., 1948 г., 1964 г., 1970 г.), "Приложна зоология" (1950г. и др.), "Курс по физиология на селскостопанските животни с основи на анатомията" (1956 г., в съавт.), "Нашите млади питомци" (1961 г.), "Следи из планините" (1960 г.).

http://www.focus-news.net/
 


Сходни връзки

ИСТОРИЯ: 20 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди