- Проф. Николов, нека започнем нашия разговор с Вашето намерение да създадете в Добрич филиал на Държавния университет по телекомуникации в Санкт-Петербург. Какво Ви подтикна да се заемете с тази нелека задача?
  - Аз искам да направя нещо за града. Виждам като своя мисия да възродя университетския статус на Добрич и то - трайно. Искам да създам филиали в София, Добрич, Плевен, Пловдив, Благоевград на Санкт-Петербургския държавен университет по телекомуникации на името на проф. М.А.Бонч-Бруевич. Намерението ми е да създам за младите хора от Добрич и областта по-добри възможности да учат.
Българската образователна система е осакатена. Стопират се вечерното и задочното обучение и така се нарушават основни принципи и свободи. Българският студент се лишава от определени свободи - кой, как и къде да го обучава. Да се забранят задочното и вечерното обучение значи да се лишат много хора от свободата да се обучават до края на живота си.
Центърът за европейска и световна култура - 21 век, на който аз съм управител, има предмет на дейност - на базата на договори с чуждестранни университети, да създава структури в България, като осъществява обучение по широк профил от дисциплини. В тази връзка сме сключили договор с Държавния университет по телекомуникации в Санкт-Петербург.
- Какви специалности ще предлага филиалът, каква ще бъде формата на обучение и как ще се осъществява приемът?

- Първо искам да отбележа, че дипломите ще се издават от Държавния университет в Санкт-Петербург. Учебните занятия в Добрич ще започнат на 1 октомври. Ще предлагаме широк кръг от специалности - "Връзки с обществеността", "Психология", "Социални дейности", "Финанси и кредит", "Счетоводство и контрол", "Мениджмънт", "Реклама", "Журналистика и медии", "Културология, теория и история на културата", "Икономика и управление на предприятията", "Международни отношения", "Европеистика" и др. Приемът ще се осъществява по документи с диплома от средно образование с успех над 5.00 или чрез явяване на специален тест. По време на обучението, което е четиригодишно, задължително ще се учи руски език, а английски, немски, френски и испански са по избор. Формата на обучение ще е дистанционна. Това ще дава възможност на студентите да работят, като лекциите и консултациите ще се провеждат в петък, събота и неделя. Таксите ще се превеждат по банков път, като със записването си студентите ще получават папка с пълна документация за лекциите, литературни източници, конспекти и т.н. Филиалът ще предлага всички образователни степени - бакалавър, магистър и свободни докторантури. Преподавателите ще са само професори и доценти от Софийския университет, УНСС, Великотърновския университет, Икономическия университет във Варна.

- Бихте ли пояснил какво точно представлява дистанционната форма на обучение, която все още не е толкова популярна у нас. Какви са нейните предимства?
- Това е бъдещето - дистанционната форма на обучение. При съвременното развитие на информационното общество, на електронните възможности за контакти, се нарушава принципът в едно и също време и на едно и също място да се събират професорът и студентите. Всъщност, това не е ли по-модерна форма на килийното училище?! Но електронните възможности на съвременната информационна цивилизация ще разрушат това. В планетарен мащаб в системата на образованието все повече ще властва формата на дистанционно обучение. Тя ще е господстващ модел само след 5-6 години. Тази форма осигурява свобода на личността. В САЩ вече и дипломи се издават по електронен път.
- Интересно би било за нашите читатели да научат Вашето мнение относно това, което се случва в България през последните 15 години.
- Преходът от тоталитарен режим към пазарна икономика имаше досега погрешна и опасна за България философия. Прие се погрешна формула да се правят пари от пари. Върти се паразитен капитал, а формулата във всички развити страни е да се правят пари чрез производството на стоки и услуги. Това докара у нас до изродяване на базисните елементи на пазарната икономика. Обръщаше се внимание главно на формата на собствеността, а не на начина на управлението. Демокрацията е единство от няколко неща - власт, свобода и ценности. При нас властта и парите са като скачени съдове. Досега през последните 15 години, поради грешната философия, властта и демокрацията се проявяват под формата на насилие.
- Как бихте коментирал появилите се в последно време информации, че може да се забави влизането на България в Европейския съюз? Как виждате Вие мястото на нашата страна в европейската интеграционна общност?
- В света сега действа един обективен исторически процес на растяща интернационализация на международните отношения в областта на икономиката, социалната политика, културно-духовното развитие. Той се използва от съвременните глобалисти като Троянски кон, който натоварват със своите интереси. Но този процес не е заслуга на този или онзи. Ние нямаме какво друго да правим, освен да влезем в Европа. Няма защо някои политици да си приписват заслуги. Ние отдавна сме в Европа със своята култура. Европа се нуждае от нас. Ние просто сме имали нещастна съдба - два пъти прекъсване на държавността. А това е по-опасно, отколкото един народ да няма държава. Но и географски, и културно, ние сме в Европа преди някои европейски народи. При всички случаи обаче трябва да се запази националното достойнство. Ние не можем да влезем в Европа с продажни политици. Затова аз подкрепям предизборната платформа на коалиция "Да живей България". Тя е създадена на база на българското родолюбие.
- Казвате, че много обичате Добруджа...
- Да, аз имам слабост към Добруджа. По майчина линия родът ми е от Добрич. Някога, като млад журналист през 50-те години, като имах  свободно време идвах тук. Пишех репортажи, очерци, какво ли не. Само Добруджа можеше да създаде Йовков.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА
Снимки Любен ЖЕЛЯЗКОВ и личен архив

  Проф. Блажо Николов носител на Златен медал на хилядолетието - отличие, връчвано от Американския международен институт. Той е университетски преподавател по много дисциплини - "Журналистически жанрове и публистично майсторство", "Психология на творческия процес", "История на културата", "Естетика", "Етика", "Теория и практика на масовите комуникации" и др. Автор е на много научни трудове, книги и учебници. Създател е на теорията "Медийното познание като нова форма на общественото съзнание", както и на "Теория за същността, значението и ролята на силовите инструменти в еволюцията на човечеството". По повод на втората проф. Николов казва: "Между оня дивак, който се чуди как да убие бягащата хапка пред него, и съвременния дивак с ракетата няма разлика".
 Проф. Блажо Николов е един от големите акварелисти не само у нас, но и в световен мащаб. Наричат го съвременния Ван Гог. Първата си картина рисува през 1978 г. и до днес творбите му привличат вниманието на известни изкуствоведи и художници. Има няколко самостоятелни изложби в Европа, а негови картини са притежание на големи колекционери в САЩ. Автор е също на поезия и белетристика.