Заяви в интервю за НДТ водачът на листата на ДПС за Добричка област и министър на земеделието и горите Нихат Кабил. Според него няма рестриктивно отношение от Европейския съюз към България

- Г-н Кабил, как ще коментирате т. нар. "жълт картон", даден ни от еврокомисаря Оли Рен, както и факта, че не се стигна до споразумение между страните-членки на евросъюза по отношение на бюджета? Какви са последиците за България?

- Добре е, че това предупреждение идва сега. Ние трябва да запазим високото темпо във връзка със стратегията за ускоряване на преговорите. Усилията на политическите сили и политиците след провеждането на изборите трябва да са насочени в тази посока. Мога да коментирам от експертно равнище - ние не трябва по никакъв начин да забавяме темпото на поетите ангажименти. В предприсъединителния период този жълт картон и такива предупреждения са много полезни и ние трябва да премахнем слабостите.

На второ място държа да отбележа, че няма никаква драма в предприсъединителния период. Ние получихме индикация, че трябва неотклонно с високо темпо да следваме същия път. В земеделието 45 % от евробюджета са преки плащания. Средствата от структурните фондове са за селските райони - това е факт. Важното е, че към нас няма специално отношение. България е разглеждана наравно с Румъния. В тази връзка изтъквам особено и подкрепям изказването на президента Георги Първанов към европосланиците, в което той заяви, че са важни първите 100 дни на новото правителство.

- Какви точно са параметрите, договорени за България?

- За първия тригодишен период за нас са договорени 1 560 млн. евро и ние ще ги имаме тези средства. В момента дебатът, който върви в европарламента, е за допълнителните средства, които търси ЕС. Разговорите касаят периода 2007-2013 г. Много трудно ще се разберат за бюджета. Сега европейският гражданин не е съгласен с все по-голямото разширяване на ЕС. То става за сметка на европееца, на нетния донор. Затова старите страни-членки - първите 15, сред които Германия, Холандия, Франция, Великобритания, настояват за отчисления в евробюджета 1 % от брутния вътрешен продукт /БВП/ на страните си, докато исканото е в рамките на около 1.14 %. Смятам, че ще се постигне консенсус, макар и трудно около процент и нещо. Ако надделее тезата за 1 % от БВП - това веднага дава отражение около 100-тина млрд. евро, което ще засегне всички страни. Тука няма рестриктивно отношение към България, ние сме в общата схема. Евроидеята е ценна с това, че решенията се вземат трудно, но с пълен консенсус. Силовите подходи никак не подхождат на евроидеята.

В момента на нашия пазар влизат преработена и непреработена продукция от други страни. Именно затова усилията ни са насочени сериозно към производителите, за да произвеждат конкурентно способно на пазара продукция. Убеден съм, че ще има много положителни реакции след влизането на преките помощи на единица обработена площ, където имаме 441 млн. евро за 3-годишния период. Това идва около 10-ина лева за развитие на селските райони. Идеята е не просто да се раздават пари, а да се следи за качеството на семената за сеитба, например, и други показатели и когато стартират добрите плащания, те ще дойдат като ускорител за едно качествено производство. Аз съм оптимист, защото съм реалист - става дума за правилен разчет. Сега усилията ни са насочени първо в информационната кампания - важно е всички земеделски производители да се регистрират, за да могат да бъдат потенциални бенефициенти на еврофондовете. Предстои да се изготви и нормативната база за подпомагане на единица площ - 1 хектар за площи, засети със зърнени култури, минимум 3 дка за градини, тютюни и третото, към което са насочени усилията ни, е пълното подпомагане на сдруженията на земеделските производители - разгръщане на продуктивни бордове - месо, мляко и други, разгръщане на разплащателната агенция, изграждане на единна информационна система ИСАК и тяхната акредитация, направата на ортофотоснимките на територията, играждането на локални тържища. Цялата законова програма трябва да е в хармонизация за покриване на критериите, затова трябва да се приеме законът за ветеринарно-медицинската дейност и качеството и контрола на храните за потребители. Законът за ветеринарно-медицинската дейност е на второ четене в народното събрание, трябва да се измени и допълни наредбата за съхранение на зърното, много важно нещо е изграждането на граничните ветеринарни пунктове, така ще осъществяваме контрол на заболявания като луда крава и други, задължително трябва да бъде изграден втори екарисаж, трябва да се развият маркетинговите елементи.

- Как ще помагате на добруджанци конкретно, Вие сте един от 100-процентовите депутати в 40-ото Народно събрание?

-  След 4 години ние вече знаем механизмите на планиране на ориентиране. Апелираме към оправяне на инфраструктурата, ВиК-мрежата, изграждането на пречиствателни станции, информационна база, така че да може на туристите да предлагаме родна продукция.

Аз мога да бъда полезен в това отношение на района, тъй като той много ми харесва. Прилича много на родния ми край - Лудогорието. Аз не съм тясно партийно дефиниран.

- Какви са очакванията за новата реколта?

- 3.5 млн. тона е очакваната реколта от пшеницата. Твърденията за свръхизлишъци са несъстоятелни. Очертава се в еврозоната да няма свръхреколта, от друга страна реколтата в Русия отива към ниско качество. 10,700 млн. дка са засетите площи с пшеница, 2.5 млн. дка са засети с ечемик, над 6,1 млн. дка - със слънчоглед. Над 900 000 тона сме изнесли пшеница от стара реколта. Съветът ми към производителите е да съхраняват зърното си в публичните лицензирани складове, където цената е 1.50 лв./т, /за сравнение в еврозоната цената е 0.60-0.65 евроцента на тон/, да няма паника и да не се поддават на слухове. Да вземат правилни решения и да не продават продукцията си под нейната себестойност. Мисля, че цени като 160-180 лв./т са съвсем нормални.

Разговаря Виржиния ГЕОРГИЕВА