ИСТОРИЯ: КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ ПО СВЕТА И У НАС НА 5 ЮЛИ: 1879 г. - Назначено е първото българско правителство. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия, отразяваща интересите на малката търговска прослойка търговско-лихварската буржоазия. Начело на правителството застава Тодор Бурмов.

1850 г.
Избраната от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар Али Риза паша. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за "точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отменяване на досегашния начин за събиране на същите от т. нар субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите".
През 1850 г. в Северозападна България избухва въстание. Масовото антифеодално селско въстание, избухва във Видинско, Ломско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не довеждат до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме, нито подсилили гаранциите за защита на неговите елементарни човешки права. През 1850 г. оцелелите от Нишкото въстание през 1841 г. и други революционни сблъсъци по-видни дейци от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии и др. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров. На 29 май 1850 г. бунтът пламва в Ломско, Видинско и Белоградчишко. Броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти успяват да усмирят въстаналите маси във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османски войски, които вече се били справили с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от възможността да им се противопоставят, белоградчишките селяни се оттеглят към планинските райони. Въпреки неизгодното положение, в което се оказва въстаналото население, то не се отказва от своята борба, преди да бъдат приети неговите искания.
На 30 юни 1850 г., Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания.
Съвещанието на Връшка чука започва на 1 юли. То се провежда между селските старейшини от Видинско и Кулско и трябва да уточни по-нататъшната тактика на въстаниците.
Участниците в съвещанието на Връшка чука изготвят изложение, в което описват тежкото положение на населението в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като изрично акцентират върху лоялността на българите към султана. "Сега - заявяват селските старейшини, сме станали и трите нахии да си видиме правицата, що ни писуваше фермано царски, а они обърнаха на назе пушки, ножеве, топове, та ни избиха, изсекоха, къщи запалиха, попове изсекоха, църкви обраха, пивници изтрошиха, брашно разпиляха, казани съсипаха..."
На 4 юли 1850 г. селските старейшини, събрани на Връшка чука, отправят чрез сръбския княз Александър Карагеоргевич ново изложение до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските власти искания за връщане на населението по селата.
Няколко дена по-късно, пратениците на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.
Героичните действия на въстаниците стават известни и на европейската общественост. С помощта на сръбското правителство водачите на въстанието влизат в преговори с Високата порта. Под натиска на западноевропейските фактори тя приема (август-септември) представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до удовлетворяване на най-главното им искане - премахването на господарското земевладение и предоставяне право на селяните сами да си избират свои местни управители (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското правителство обаче се оказват свързани с много условности, които обезсилват до голяма степен предоставените от него права на въстаналото население. То се съгласява да премахне спахийското земевладение, при условие че местното население приеме да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществява, тъй като Високата порта се отказва впоследствие от намерението си да предостави автономия на този край.

1874 г.
В Цариград излиза първият брой на в. "Напредък", редактиран от Иван Найденов. Сътрудници на вестника са Петко Р. Славейков, Стефан Бобчев, Светослав Сапунов, Иван Вазов, Никола Начов, Христо Стамболски и др.
Иван Найденов е възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 13 март 1834 г. в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. "Право" (1869–1873 г.) и в. "Напредък" (1874–1877 г.). Издава "Францушко-български разговорник", "Кратка числителница", оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език.

1877 г.
Руски части влизат в Бяла, Русенско.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).
Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна. На 3 (15) януари 1877 г. Русия сключва съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена - анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласява да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (23) април Русия скъсва дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден - 12 (24) април, в Кишинев Александър II подписва манифест за обявяване на война на Турция. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (15) януари споразумение с Русия Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застава на страната на Русия и нейните войски започнали активни военни действия през август.
В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) е съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). На Кавказкия фронт силите също са почти равни. През нощта на 15 (27) юни руските войски под командването на ген. М. И. Драгомиров форсирали р. Дунав при Зимнич. Свищов е първият освободен български град. За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влизало и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (7 юли) е превзет Търново, на 2 (14) юли Предният отряд преминава през Хаинкьойския проход (днес Проход на републиката) Балкана и се насочва към Стара Загора. В боевете на Шипка, наред с руските войници и офицери се сражават и българските опълченци. Предният отряд трябва да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупира силите си, а в негова подкрепа от Северна Албания идва (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач - Одрин - Търново Сеймен (днес Симеоновград) армията на Сюлейман паша. След това русите преминават към отбрана. С това започва вторият период на войната.
Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски преминават към отбрана. Заради неправилно стратегическо разгръщане на войските и липсата на сведения за противника те загубват завладяното, с изключение на гр. Ардахан. Третият щурм на Плевен отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва на 28 ноември (10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) пада в плен. След това започва общото руско настъпление.
Започва третият период на войната и началото на военния разгром на Турция. При изключително трудни условия Западният отряд на ген. Гурко преминава Балкана и на 23 декември 1877 г. (4 януари 1878 г.) София е освободена. В същия ден започва настъпление и Южният отряд на ген. Ф. Ф. Радецки при Шейново. В плен попада 22-хилядната армия на Вейсел паша. На 3-5 (15-17) януари армията на Сюлейман паша е разбита при Филипопол (днес Пловдив), а на 8 (20) януари е завзет и Одрин.
На Кавказкия фронт руските войски също преминават в настъпление и на 1-3 (13-15) октомври турската войска е разбита при Аладжа. След това са превзети Карс и Ерзурум.
На Балканския фронт руските войски достигат до Сан Стефано (дн. Йешилкьой), на 15 км от Цариград. Враждебната политика на Англия и Австро-Унгария и навлизането на английска ескадра в Мраморно море кара руското правителство да се въздържи от нахлуване в Цариград. На 19 (31) януари в Одрин турското правителство е принудено да подпише предварителните руски условия, а на 19 февруари (3 март) е подписан Санстефанският мирен договор 1878 г.
В резултат на Руско-турската освободителна война Русия си възвръща Южна Бесарабия, загубена след Кримската война 1853-1856 г., присъединява Южна Украйна, Крим, Карската област, Кавказкото черноморско крайбрежие, Югозападна Грузия, северната част на Турска Армения. Сърбия, Румъния и Черна гора стават независими държави.
В резултат на войната България е освободена от петвековното турско владичество и започва самостоятелен политически живот и развитие.
Във войната Русия дава 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени.
Българският народ участва активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България.

1879 г.
Назначено е първото българско правителство. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия, отразяваща интересите на малката търговска прослойка търговско-лихварската буржоазия. Начело на правителството застава Тодор Бурмов. То има временен служебен характер и провежда първото си заседание на 7 юли.
Консерваторите имат подкрепата на княз Ал. Батенберг. Кабинетът управлява страната в продължение на пет месеца и успява да изгради основните структури на държавната машина. Отделите за държавно управление прерастват в министерства, приети са Привременни правила за общинско, градско и селско управление, организирана е митническата система на по-южната граница, взети са мерки за ликвидиране на разбойничеството. Във външната политика основна цел е установяването на междудържавни дипломатически отношения. Назначени са дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии, които да защитават интересите на турското население в Княжеството. Правителството прави опит да откупи железопътната линия Русе–Варна от английския й собственик. Сделката се осуетява поради прекомерните финансови претенции на компанията. Въпреки натиска на Русия е отхвърлено предложението на руските банкери Гинсбург и Поляков за построяване на обширна жп линия – правителството се ориентира към запазване на национална независимост в транспортната политика. Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и някои непопулярни финансови мерки - повишаване на митото на солта, спадане на курса на сребърната рубла и други.
Министър-председателят на правителството, Тодор Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала (дн. квартал на Габрово). Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на сп. "Български книжици", а по-късно и на в. "Съветник" и в. "Время". Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган в. "Витоша". От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Др. Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове като вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли–ноември 1879 г.). От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата "Българо-гръцката църковна разпря".

5 - 6 юли 1924 г.
Провежда се заседание на Изпълнителния комитет на Социалистическия работнически интернационал във Виена по българския въпрос, интернационалът препоръчва споразумение между балканските социалдемократически партии.

4 - 5 юли 1937 г.
В Букурещ се провежда конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния).

1943 г.
Българската 7. пехотна дивизия завзема Халкидическия полуостров и части от Кукушко. В отговор на това на 22 юли в Атина избухват протести против разширяването на българските зони.
Втора световна война се води в периода 1939–1945 г. Тя първоначално е започната от хитлеристка Германия срещу Полша. Но още в първите дни на конфликта в него се намесват Франция и Англия. След разгрома на Полша хитлеристките войски предприемат действия срещу Холандия, Белгия, Норвегия и Франция. На свой ред Италия обявява война на Гърция.
България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си, а се ограничава само със заемането на някои части от териториите на окупираните от германците страни – Гърция и Югославия. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от други сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища и др. сгради и човешки жертви. На 5 септември 1944 г. следва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за практическото осъществяване на действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и е обявил вече война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г.. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втора световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж

1958 г.
Издадено е Постановление на ЦК на БКП "за състоянието и по-нататъшното развитие на българската кинематография". То е породено от тревогата на управляващите от наличието на "известен стремеж към обективистично, безидейно, абстрактно-хуманистично разкриване на темата" във филми като "На малкия остров" (режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Валери Петров), "Животът си тече тихо" и други, в които "ясната комунистическа идейност и партийност се заглушават и принизяват". В постановлението се дават указания за придържане към "проверения от живота метод на социалистическия реализъм" и към съветските образци.

2000 г.
Четиристотин тридесет и седем депутати от Европейския парламент гласуват България да бъде извадена от "черния" Шенгенски визов списък, 97 са против. Това решение е представено за потвърждение на Съвета на външните министри.
Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват са: Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните – членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по “външните” граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза.
На 26 януари 2000 г. Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък.
Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.

2001 г.
Открива се новото 39-то Народно събрание, за негов председател е избран проф. Огнян Герджиков. Парламентарната група на НДСВ е оглавена от юриста доц. Пламен Панайотов. Другите парламентарни групи се ръководят съответно: на ОДС - от Надежда Михайлова, на Коалиция “За България"- от Георги Първанов, на ДПС - от Ахмед Доган. Заместник-председатели на НС стават Камелия Касабова - от НДСВ, Асен Агов - от ОДС, акад. Благовест Сендов - от Коалиция “За България" и Юнал Лютфи - от ДПС.

НА 5 ЮЛИ В СВЕТА:

1439
Във Флоренция е обявена унията между Римокатолическата църква и Византия. Според Флорентинската уния Православната църква се присъединява към Римокатолическата, като признава филиоквистичния догмат и върховенството на папата в християнския свят. Унията предизвиква недоволство сред православните в християнския Изток.

5 - 6 юли 1770 г.
Между 5 и 6 юли се води битка между руската флота и османците в района на Чесменския залив (между о. Хиос и малоазийския бряг). Това е най-голямата морска битка по време на войната от 1768-1774 г. Отряд от 9 руски кораба, командвани от адмирал Григорий Спиридов и от Фьодор Орлов, унищожава турската флота край черноморската крепост Чесма. Победата позволява на руския флот да блокира Дарданелите и да превземе редица острови от Архипелага.
Войната между Русия и Турция се води за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турския флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руските войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор (1774 г.). Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.

1881
В резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венецуела получава независимост. Коренното население на Венецуела са индиански племена. Нейното крайбрежие е открито през 1498 г. от Х. Колумб. През 16 в. е завоювана от испански колонизатори Периодът 1808-24 г. се характеризира с война за независимост на испанските колонии в Америка. През 1810 г. избухва национална революция в Каракас. Начело на революционните войски е Ф. де Миранда, по-късно – Симеон Боливар. На следващата година конгресът прокламира независимостта на Венецуела и приема републиканска конституция; индианците не получават равноправие, негрите – свобода. През 1812 г. испанските войски предприемат офанзива и превземат Каракас, Миранда е пленен. Година по-късно Симон Боливар освобождава Каракас и възстановява републиката. През 1814 г. испанците отново овладяват Каракас. Републиканските войски претърпяват поражение. През 1819-22 г. Симон Боливар освобождава Колумбия, Венецуела и Еквадор.
През 1824 г. Венецуела влиза в състава на Федеративна република Велика Колумбия с президент Симон Боливар. Шест години по-късно Венецуела е самостоятелна република. През 1854 г. е отменено робството. Периода 1861-70 г. се характеризира с водените граждански войни. В началото на 20 в. с развитието на нефтената промишленост се засилва проникването на капитали от САЩ. Периода 1935-58 г. се характеризира с военни диктатури. Чуждестранните нефтени компании получават големи концесии. През 1958 г. е свален диктаторският режим на Перес Хименес (управлява от 1952 г.). През 1969 г. правителството се стреми да постигне икономическа и политическа независимост на Венецуела. До 1974 г. президент е Р. Калдера Родригес. През 1976 г. в страната се осъществява национализация на нефтената промишленост. През 1983 г. Венецуела става член на групата Контадора. През 1998 г. за федерален президент е избран У. Р. Чавес Фриас, преизбран през 2000 г. Венецуела е член на ОАД от 1948 г., на Движението на необвързаните страни от 1989 г., на ООН от 1945 г.
Боливарска република Венецуела е държава в Южна Америка, край Карибско море. Площта й е 912 050 km2. Административно се дели на 1 федерален окръг Каракас, 2 федерални територии: Амазонас и Делта Амакуро, 11 островни групи със 72 острова в Карибско море и 20 щата (Ансоатеги, Апуре, Арагуа, Баринас, Боливар, Гуарико, Карабобо, Кохедес, Лара, Мерида, Миранда, Монагас, Нуева Еспарта, Португеса, Сукре, Сулия, Тачира, Трухильо, Фалкон, Яракуй).Столицата на държавата е Каракас. Официалният език е испански. Паричната единица е боливар.
Според преброяване за 2000 г. населението на Венецуела е 23,5 млн. души. Гъстота е 27.2 жители на кв. км. Естественият прираст е 28. Средна продължителност на живота за мъже - 70 г, жени - 77 г. Етническият състав на населението се състои от венецуелци - 84.5 % (смесен произход - 75 %, бели - 20 %, негри - 5 %), колумбийци - 9.2 %, други романски народи - 4.1 %, индианци - 1.2 %, други - 0.9 %. Конфесионалният състав на Венецуела е християни - 99.4 % (католици - 99.1 %, протестанти - 0.7 %, православни - 0.1 %, армено-григорианци - 0.1 %), юдаисти - 0.1 %, други - 0.5 %. Извън страната живеят над 200 хил. венецуелци, главно в САЩ.
Държавното устройство е федерална република. Държавният глава е президент, избиран с пряко и тайно гласуване за срок от 6 г. Законодателният орган е Национален конгрес (еднокамарен парламент). Изпълнителният орган на републиката е правителство, назначавано и оглавявано от изпълнителен вицепрезидент. Щатите имат свои правителства, губернатори, законодателни събрания.


1841
Англичанинът Томас Кук открива първата туристическа агенция.

1865

Англичанинът Уилям Буут създава в Лондон Християнската мисия, преименувана после в Армия на спасението. През 1880 г. Буут става главният организатор на Армията, посветила се на християнските добродетели и прилагането им в живота. По-късно е и неин генерал. През 1885 г. е изправен на съд по обвинения, свързани с усилията му да прокара законодателство, което да защитава девойките от морални посегателства. Оправдават го.Процесът е шумен и убеждава скептиците, че младите жени са беззащитни. И че могат да бъдат търгувани с неморална цел не само без знанието им, но и против волята им. Буут пропагандира доктрината за християнското съвършенство. Издава 9 книги. Той също работи с ентусиазъм за религиозното възпитание на младите.

1932
Антонио Оливейра Салазар става премиер на Португалия, след което създава нова конституция, установяваща авторитарен режим в страната и управлява като диктатор до 1968 г.
Антонио де Оливейра Салазар е роден през 1889 г. Той е професор по финанси и икономика. През 1930 г. основава партията "Национален съюз".

1940
Френското правителство във Виши скъсва дипломатическите отношения с Англия. Генерал дьо Гол съставя френско правителство в изгнание в Лондон.
Шарл Мари дьо Гол е президент на Франция (1959-69 г.), председател на Временното правителство (1944-46 г.), министър-председател (юни-декември 1958 г.). Участва като офицер в Първата световна война. Във Втората световна война е бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията (юни 1940 г.) възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза (1962 г.). През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Пише трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари.

1943
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) започва настъплението на немската армия при Курск - най-голямата танкова битка в историята. Курската битка се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. След поражението в Сталинградската битка (1942-1943 г.) командването на Вермахта планира по време на лятната кампания да проведе голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива. В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II армия от групата армии “Център” (командвани от ген. фелдмаршал Х. Клюге), IV танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг” (командвани от ген. фелдмаршал Е. Майнщайн). Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт (командвани от ген. К. К. Рокосовски), а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт (командвани от ген. Н. Ф. Ватутин). В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт (командван от ген. полк. И. С. Конев). Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване - маршалите Г. К. Жуков и А. М. Василевски. В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на очакваните противникови удари е минирано със средна плътност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 млн. души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3 600 танка и самоходни оръдия и до 2 800 самолета. Германските войски започват настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство в жива сила и техника, но успяват да проникнат само на около 35 км. На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт (командвани от - В. Д. Соколовски) и Брянския фронт (командвани от - ген.-полк. М. М. Попов). На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна. В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Тя извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване.

1945
По време на Втората Световна война завършва Филипинската операция. Военна операция на американската армия с цел разгромяване войските на ХIV японска армия (повече от 450 000 души, 980 самолета), главните сили на обединения японски флот и завладяване на Филипинския архипелаг. Филипинската операция започва на 20 октомври 1944 г. В нея участва VI армия (240 000 души), III и VII военни флотове (245 бойни кораби, от които 35 самолетоносача и 29 подводници), военновъздушните сили на Далечния изток (над 2 500 самолета). Операцията започва с десант на о-в Лайте. По време на боевете за острова се води голямо морско сражение, в което японския флот е разбит. На 9 януари 1945 г. американските войски правят десант на о-в Лусон, а през февруари - на Минданао, Палаван и други южнофилипински острови. Официално бойните действия на Филипините завършват на 5 юли, но на Лусон и други острови отделни групи японци се съпротивляват до завършване на войната. Голяма помощ на съюзните войски оказва народната филипинска антияпонска партизанска армия ХУКБАЛАХАП. След Филипинската операция морските съобщения на Япония със зоната на южните морета са напълно прекъснати.

1953
Имре Наги съставя правителство в Унгария. Той е министър-председател на Унгария в периода 1953-55 г., октомври-ноември 1956 г. Изключен е от Унгарската комунистическа партия през 1956 г. През юни 1958 г. е осъден на смърт от народния съд на Унгария по обвинение за организиране на заговор. Реабилитиран през 1989 г.

1954
Осъществява се първата емисия новини по британската компания BBC. Нейният водещ Ричард Бейкър поставя рекорд, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 г. до 1982 г.
BBC е създадена през 1922 г. като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания. Ръководи се от Кралска харта. Световните служби на BBC излъчват от 19 декември 1932 г.; предавания на чужди езици от 1938 г. Основни принципи: относителна вътрешна независимост и пълна политическа ангажираност по отношение на британската държава. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки притежател на тв приемник. BBC има днес 5 национални радиостанции и 2 национални тв канала. Излъчва на 37 езика. Редакцията на BBC в България е създадена през февруари 1940 г. След падането на "желязната завеса" тя е дистанциран наблюдател на Източна Европа, който регистрира "грешките на социализма". Популярни български коментатори: Петър Семерджиев и Г. Марков; след 1990 г. - П. Увалиев. Центърът на BBC в София е първият и единствен извън Великобритания. Издава книги, аудио- и видеопродукти; организира курсове за изучаване на чужди езици и курсове за журналисти.

1959
Индонезийският президент Сукарно разпуска парламента и поема цялата власт.
През 1925 г. Сукарно завършва Бандунгския технологичен институт. Той е един от организаторите на “Бандунгския изследователски клуб”, който подготвя създаването на Националната партия на Индонезия (1927 г.); пръв неин председател. През декември 1929 г. е арестуван от холандските колониални власти. След излизането си на свобода през 1932 г. влиза в партията “Индонезия” (основана през 1931 г.) и е избран за неин председател. През 1938 г. е отново арестуван и заточен на о-в Флорес. През 1938 г. е преместен в Южна Суматра, където остава до японското нашествие в Индонезия (1942 г.). Сукарно формулира идеите на т. нар. мархаенизъм (индонезийски вариант на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация (1942-1945 г.) поддържа външна лоялност към окупационните власти, като запазва връзките си с национално-патриотичните нелегални организации. На 17 август 1945 г. провъзгласява независимостта на Индонезия. Един от инициаторите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години въвежда нова форма на управление - т. нар. “управляема демокрация”, която засилва личната власт на президента. През 1963 г. сесията на Временния народен консултативен конгрес му дава титлата “велик вожд на революцията” и го назначава за пожизнен президент. След събитията от 30 септември 1965 г., в резултат на които на власт идват военните, влиянието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 г. е отстранен от власт; отстъпва президентския пост на ген. Сухарто.

1965
Мария Калас участва в последното си представление на сцената на Ковънт Гардън в ролята на Тоска.
Мария Калас (псевдоним на Мария Калогеропулос) е родена на 3 декември 1923 г. в Ню Йорк. Учи пеене в Атинската консерватория при Е. де Идалго (от 1937 г.). Дебютира на сцената на Атинския оперен театър през 1938 г. От края на 40-те години пее в Италия, а от началото на 50-те години - в най-големите оперни театри, между които “Ла Скала” (Милано, 1950 г.), “Ковънт Гардън” (Лондон, 1952 г.), Чикагската опера (1954-1955 г.), “Метрополитън опера” (Ню Йорк, 1956-1958 г.). От 1960 г. е солистка в театър “Ла Скала”. За изпълненията й е характерен стил, близък до италианската оперна школа (белканто), единство между вокално майсторство и драматургично превъплъщение. Известни партии: Лучия, Анна Болейн (“Лучия ди Ламермур”, “Анна Болейн” от Доницети), Норма, Амина, Имогена (“Норма”, “Сомнамбулът”, “Пиратът” от Белини), Виолета (“Травиата” от Верди), Тоска (“Тоска” от Пучини) и др.

1969
Рок групата “Ролинг стоунс” провежда безплатен концерт в Хайд парк в Лондон в памет на починалия два дни преди това Брайън Джоунс.

1971
В САЩ се предоставят избирателни права на лицата, навършили 18 години. До този момент право на глас имат лицата над 21-годишна възраст.

1975
Провъзгласена е независимостта на Република Кабо Верде.
През средата на 15 в. - островите Зелени нос са открити от португалците.Те са заселени са с африкански роби и португалски селяни. В периода 1581-1640 г. Кабо Верде е владение на Испания. От 1640 г. отново е под португалска власт. През 1951 г. получават статут на отвъдморска провинция на Португалия. През 1981 г. е основана Африканската партия за независимост на островите Кабо Верде, която управлява страната до 1991 г..През 1991г. се провеждат първите многопартийни избори, спечелени от опозиционната партия Движение за демокрация, президент А. Монтейру (преизбран през 1996 г.).През 1975 г. Кабо Верде става член на ООН.
Кабо Верде е държава в Западна Африка, в Атлантическия океан.Площта й е 4033 km2. Административно републиката се дели на 14 района.
Столицата е Прая. Официалният език е португалски. Паричната единица на Кабо Верде е ескудо.
Населението на Кабо Верде за 2000 г. е 401 343 души.По религиозно отношение 98 % от населението са католици. Над 2/3 от него се състои от мулати.
Държавното устройство на Кабо Верде е република. Държавният глава е президент, който се избира от Народното събрание за срок от 5 г. чрез референдум. Законодателният орган на републиката е Народно събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителният орган е правителство, назначавано от президента.

1977
В Пакистан генерал Мохамед Зия Ул Хак сваля с кървав преврат правителството на Зулфикар Али Бхуто. Бхуто е арестуван и обесен.

1980
Шведският тенисист Бьорн Борг печели тенис-турнира “Уимбълдън” за пети последователен път.

1986
В Москва са открити първите Игри на добра воля, организирани по идея на Тед Търнър.

1994
В Китай е забранена експлоатацията на детски труд.

НА 5 ЮЛИ СА РОДЕНИ:

1832
В с. Пруда, дн. Карининска област, е роден Павел Чистяков - руски педагог и живописец. В периода 1849-1861 г. учи в Художествената академия при В. П. Басин, след което осем години специализира в художествените академии в Париж и Рим. През 1860-1864 г. преподава в Рисувалното училище на Петербургското дружество за поощряване на художниците. От 1872 г. преподава в Петербургската художествена академи. Ученици на Чистяков са В. М. Васнецов, М. А. Врубел, В. Д. Поленов, Е. И. Репин, В. А. Серов, В. И. Суриков. Художественопедагогическата му система се изгражда в постоянна борба с академизма и има огромна роля в развитието на реализма в руското изкуство през втората половина на ХIХ в. Задача на Чистяков е подготовката на художници с високо професионално майсторство; неговият педагогически метод предполага сливане на непосредствените възприятия от модела с неговото научно изследване от художника.

1848
Роден е Пьотър Паренсов - руски офицер, генерал от пехотата. През 1860 г. завършва Пажеския корпус в С. Петербург, а през 1867 г. Николаевската академия на Генералния щаб . През 1876 г. организира руското разузнаване на Балканите, разработва "Инструкция за работата на агентите". По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е един от ръководителите на руското разузнаване в Дунавската армия. Участва в боевете при Плевен и Ловеч. Министър на войната в първото българско правителство на Т. Бурмов (5 юли – 24 ноември 1879 г.) и в правителството на митрополит Климент (24 ноември 1879 г.-24 март1980 г.). През 1880 г. е отзован от България, служи в руската армия. Автор е на книгата "Из миналото", в пет части (1901-1908 г.).

1857
Във Видерау, Саксония, е родена Клара Цеткин – германска общественичка, основател на германската комунистическа партия, инициатор за честването на Международния ден на жената. Клара Цеткин отрано се включва в немското работническо движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 г. Заради проповядване на крайно радикални идеи и подбуждане на безредици е преследвана от Изключителния закон против социалистите. Емигрира през 1881 г. Живее известно време във Франция, Австрия и Италия. Участва във всички конгреси и в работата на Втория Интернационал. След отмяната на Изключителния закон се завръща в Германия (1890 г.). По нейна инициатива е свикана първата международна женска конференция 1907 г. След разцеплението на Германската социалдемократическа партия преминава към лявото крило, обявило се против националистическото движение на германския народ. По-късно участва в съюза “Спартак” и в създаването на ГКП. В периода 1920-1933 г. е депутатка в Райхстага. Член на Президиума на ИККИ от 1921 г. От 1925 г. е председател на Международната организация за подпомагане на революционерите.

1863
В Харков е роден Пьотър Шевирьов - руски революционер. От 1883 г. следва в Харковския, а след това в Петербургския университет. През зимата на 1885-1886 г. организира нелегалния студентски “Землячески съюз”. В края на 1886 г. заедно с А. И. Улянов подготвя покушение над император Александър III. Болен от туберкулоза, през февруари 1887 г. Шевирьов заминава за Крим. Арестуван е на 7 март 1887 г. в Ялта. На 19 април на процеса по делото “Вторият 1 март” е осъден на смърт и обесен.

1867
В Копривщица е роден Тодор Чипев - български издател. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която участва като доброволец, отива в Пловдив и започва работа в печатницата на Хр. Г. Данов. Следващата година е настоятел на в-к “Напредък” в уредената от брат му Никола печатница “Единство”. През 1889 г. е пътуващ книжар. Установява се в София през 1890 г., където открива малка книжарница. По-късно тя се разраства и става едно от най-големите средища за разпространение на български книги в България преди 9 септември 1944 г. Книжарницата претърпява тежка загуба по време на англо-американските бомбардировки над София 1944 г., когато са унищожени няколко десетки хиляди тома. Книгоиздателската му дейност започва през 1891 г., а между първите книги, които издава, е сборник “Повести и разкази от Иван Вазов” (т. I, 1891 г., т. II, 1892 г., т. III, 1893 г.). През 1894 г. с голям успех издава романът на Иван Вазов “Под игото” (преиздаден от него през 1896 г., 1910 г., 1920 г.); издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. Синовете му продължават неговото дело. От българските писатели са издадени произведения на Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Ю. Тодоров, Д. Бояджиев, Д. Дебелянов, Ел. Пелин, Ст. Чилингиров, Г. Райчев, Л. Стоянов, Евг. Марс, Хр. Ясенов, Г. Милев, Ст. Л. Костов, Ат. Далчев, Г. Белев, Н. Лилиев, Ас. Разцветников, Св. Минков, М. Исаев, Ламар, Н. Фурнаджиев, Й. Стратиев и др. Издава “Библиотека за послушни деца”, сп. за деца “Картина и приказка” (редактирано от Н. Райнов), първото библиографско списание в България “Българска книга” (редактирано от Т. Боров, 1930 г.), учебна и учебно-помощна литература. Отделя място и на преводната художествена литература - Л. Н. Толстой, М. Горки, М. Шолохов, Шекспир, Шилер, Гьоте, Бодлер и др. Изданията му неколкократно печелят награди на международни изложби на книгата.

1872
Роден е Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция (1924-1925 г.; 1932 г.), един от лидерите на Радикалната партия. От 1946 г. е член на Френската академия. Завършва Екол Нормал Супериор в Париж. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на "левия блок") установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г.. Второто правителство подписва със СССР пакт за ненападение през юни - юли 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер. През есента на 1945 г. е освободен от съветската армия. През СССР се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), на книгите "Мадам Рекамие и нейните приятели" (1904 г.), "Към историята на френската литература" (1905 г.), "Новата Русия" (1922 г.), "Лион по време на войната" (1925 г.), "Животът на Бетовен" (1929 г.) и др.

1879
Във Варшава е родена Ванда Ландовска - полска пианистка, популяризаторка на клавесинната музика. Отлична интерпретаторка на старинна музика за клавесин (Бах, Моцарт и др.). Концертира в Европа и Америка. Създава Школа за старинна музика близо до Париж (1925 г.). От 1941 г. живее в САЩ. Авторка е на музика за пиано и оркестрови пиеси, на трудове за Й. С. Бах и за музиката на XVIII в.

1880
В Карлово е роден Минко Генов (М. Г. Дюлгеров) - български педагог и литератор с интереси в областта на старобългарската литература. Учител, редактор на в-к "Демократически преглед" (1924-1924 г.), сп. "Венец" (1926-1943 г.), секретар на Съюза на гимназиалните учители. Автор е на съчиненията "Стара българска литература в примери, преводи и библиография" (1922 г., в съавторство с Божан Ангелов), "Начало и разцвет на българската литература" (1937 г.), "Черноризец Храбър" (1942 г.), "Иван Вазов - детство, юношество, младини" (1946 г.), "Етюди върху старобългарската литература" (1947 г.), "Старобългарска литература. Антология" (1947 г.).

1889
Роден е Жан Кокто - френски поет, драматург, белетрист, актьор, режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 г. Пише сценарии за 22 филма; поставя 6 игрални и 2 късометражни филма. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът” (1946 г.), “Ужасните родители” (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета” (1930 г.), “Орфей” (1950 г.) и “Завещанието на Орфей” (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане” (1943 г.), “Дамите от Булонския лес” (1945 г.), “Ужасните деца” (1950 г.). Член на Френската академия от 1955 г. Издава няколко стихосбирки: “Лекомисленият принц” (1911 г.), “Нос Добра Надежда” (1919 г.), “Речник” (1922 г.), “Опера” (1927 г.), “Загадка” (1939 г.), “Алегории” (1941 г.), “Цифрата седем” (1952 г.), “Светлосянка” (1954 г.), “Другият свят” (1958 г.), “Реквием” (1962 г.).

1891
В Ню Йорк е роден Джон Нортръп - американски биохимик. Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. (заедно с У. М. Стенли и Дж. Б. Самнър). Завършва Колумбийския университет през 1912 г., където става доктор по философия през 1915 г. В периода 1915-1962 г. работи в Рокфелеровия институт за медицински изследвания. Основните му изследвания са върху биохимията на ферментите. Пръв (заедно със свои сътрудници) отделя в кристален вид протеолитични ферменти: пепсин (1930 г.), трипсин (1932 г.) и др., както и един от вирусите на дифтерита и дифтерийния антитоксин. Доказва белтъчната природа на ферментите (след Дж. Б. Самнър).

1911
В Монбудиф, департамент Кантал, Франция, е роден Жорж Помпиду – френски политически деец, президент на Франция (от 1969 г.); министър-председател (1962-1968 г.). През 1934 г. завършва Екол Нормал Суперийор; получава диплом от Свободното училище за политически науки. Автор е на трудове по история на френската литература. По време на Втората световна война служи в армията като лейтенант от пехотата (1939-1940 г.). Включва се във френската Съпротива след капитулацията на Франция (1940 г.). През 1944 г. е референт по въпросите на образованието в секретариата на ръководителя на Временното правителство Шарл дьо Гол. Впоследствие става един от неговите най-близки сътрудници. Играе активна роля в създаването на партията "Обединение на френския народ". След оттеглянето на Дьо Гол от активна политическа дейност през 1953 г. Помпиду работи в частни компании. През 1954 г. е един от директорите на банка "Ротшилд", а през 1956-1962 г. е нейн генерален директор. След връщането на Дьо Гол на власт през 1958 г. участва в разработката на конституцията от 1958 г. Член е на Конституционния съвет (1959-1962 г.).

1914
В с. Раковица, Видинско, е роден Андрей Гуляшки - български писател. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания, главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972-1973 г.), секретар на СБП (1956-1962 г.), заместник-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Популярност добива неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта "Контраразузнаване".Негови съчинения са "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.), "Жени" (1938 г.), "Смъртна присъда" (1940 г.), "МТ станция" (1950 г.), "Село Ведрово" (1952 г.), "Златното руно" (1958 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.), "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.), "Малка нощна музика" (1965 г.), "Романтична повест" (1970 г.), "Скитник броди по света" (1982 г.), "Краят на Лалелия" (1987 г.) и др.



1934
Роден е Николай Бинев - български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: "Стръмната пътека" (1961 г.), "Последната дума" (1973 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бумеранг" (1979 г.), "Сами сред вълци" (1979 г.), "Константин Философ" (1983 г.), "Нощем с белите коне" (1985 г.), "Немирната птица любов" (1990 г.), "Фатална нежност" (1993 г.), "Суламит" (1997 г.), "Жребият" (1995 г.), "Бюро за убийства" (1997 г.).

1949
Роден е Атанас Михайлов “Начко” - български футболист. Състезател е на “Локомотив” - София. Дебютира в юношеския национален отбор на 15 години, а в А-националния отбор на България на 18 години. В АРФГ е отбелязал 143 гола и е голмайстор на “Локомотив” за всички времена. Има 45 участия в националния отбор, за който е отбелязал 23 гола. Футболист №1 на страната за 1979 г. С “Локомотив” е достигал четвъртфинал за КЕШ.

1974
Роден е Атанас Голомеев - български баскетболист, централен нападател. Следва в Канада, където играе в няколко университетски клуба. Републикански шампион с отборите на "ЦСКА", "Академик" - София, "Левски - Спартак". Дългогодишен национален състезател, голмайстор на българския отбор, участник в европейски и световни първенства. Печелил е приза "най-добър реализатор" на европейско първенство, избиран е в символичните петорки на континента. На бенефиса на Атанас Голомеев присъстват баскетболни величия, като Дражен Петрович, Ришар Дакури, Рик Смитс и др.

НА 5 ЮЛИ УМИРАТ:

1897
В Букурещ умира Евлогий Георгиев (Е. Г. Недев) - български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Учи при Р. Попович в родния си град Карлово, после в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 г. отива да живее в Румъния. Там заедно със своя брат Христо и братята Хр. и Н. Пулиеви създава търговско съдружие. Открива клонове в Галац, Букурещ и Браила. Съдружието осъществява търговия с редица фирми от Франция, Англия и други страни. Русофил по убеждение, участва активно в обществено-политическия живот на българите в Румъния. Като един от ръководителите на Добродетелната дружина съдейства за развитието на българската просвета и култура – подкрепя част от книжовната дейност на Г. С. Раковски, подпомага със средства училища, читалища, болници, манастири и др. След Освобождението е дипломатически агент на Княжество България в Румъния. Прави дарения на болницата в Галац - 100 000 златни лева, на университета "Карол I” - 200 000 златни лева, построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 златни лева, на Българското девическо училище в Солун - 50 000 на златни лева, Българската болница в Цариград - 120 000 златни лева. Чрез завещанието си от 1892 г., освен по-рано дадените 1 000 000, дарява още 6 000 000 златни лева за откриване на Висше педагогическо училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски").

1934
Умира Йордан Ковачев - български учен, професор по геодезия в СУ “Св. Климент Охридкси”. Завършва математика в София, специализира геодезия в Париж (1906-1907 г.), Берлин (1907-1908 г.) и Потсдам. От 1928 г. е професор и титуляр на Катедрата по геодезия в СУ “ Св. Климент Охридски”. Има над 170 научни и научно-популярни публикации. Автор е на трудовете “Формата и размерите на Земята” (1914 г.), “Геодезия” (1925 г.), “Нашето звездно небе” (1928 г.), “Принос към историята на картата на България” (1928 г.).

1950
В София умира Георги Дончев – български оперен певец (бас). Учи в Московската консерватория (1908-1910 г.). През 1911 г. постъпва в Българската оперна дружба. Дебютира в ролята на Цеко в операта "Камен и Цена" от В. Кауцки и Ив. Иванов. По-известни негови роли са Скула в "Княз Игор" от А. Бородин, Варлаам в "Борис Горунов" от М. Мусоргски, Джакомо в "Фра Дяволо" от Д. Фр. Обер, Селим бей в "Гергана" от Г. Атанасов и др.

1966
Във Фрайбург умира Георг фон Хевеши - унгарски химик, почетен член на Унгарската АН и чуждестранен член на Лондонското Кралско дружество от 1939 г. Георг фон Хевеши завършва Будапещенския университет през 1908 г. Професор е в университетите на Будапеща (1918 г.), Копенхаген (1920-1926 г., 1934-1943 г.), Фрайбург (1926-1934 г.), Стокхолм (1943 г.). Заедно с Д. Костер открива химическия елемент хафний през 1922 г. През 1913 г. с Ф. Панет. предлагат метода на изотопните индикатори (белязаните атоми) и за пръв път го използва за биологични изследвания. Заедно с унгарския химик Г. Леви за пръв път използват активационния анализ през 1936 г. През 1943 г. получава Нобелова награда по химия, а 16 години по-късно и Международна награда “Атом за мир”.

1992
В Буенос Айрес умира аржентинският композитор Астор Пиацола - един от прочутите изпълнители на бандонеон. Той издига тангото от национален танц до изтънчена форма на музикалното изкуство. Астор Пиацола е роден в семейството на италиански емигранти, които през 1924 г. се преместват в Ню Йорк. През 1954 г. печели стипендия и учи в Париж при знаменитата музикална педагожка Н. Буланже. След като се връща в Аржентина през 1955 г., Пиацола създава октети за концертни изпълнения на танго. През 60-те год. на ХХ в. той създава най-разнообразни формации, записва много албуми, както в Аржентина, така и в САЩ. 70-те год. на ХХ в. започват с голямо европейско турне. През 1973 г. Астор Пиацола получава инфаркт и се заселва в Италия, където продължава да работи - записва албума "Summit" с баритон саксофониста Дж. Мълиган. През този период създава групата "The Conjunto Electronico", с която експериментира смесването на електронен звук с акустични инструменти. През 1978 г. създава квинтет, с който прави световно турне. Пиацола композира камерна и симфонична музика. През 1986 г. със същия квинтет записва албума "Tango: Zero Hour", смятан от самия него за най-добрия. През същата година свири на джазфестивала в Монтрьо с вибрафониста Г. Бъртън. След концерта се появява албумът "Suite for Vibraphone and New Tango Quintet". През 1990 г. записва албума "Five Tango Sensations" с екстравагантния "Кронос Квартет". Дискография: "Libertango [Chrysalis]" (1975 г.); "Astor Piazzolla Plays Astor Piazzolla" (1986 г.); "Tristezas de un Doble A” (1986 г.); "Astor Piazzolla: The Central Park Concert [live]" (1987 г.); "Suite for Vibraphone and New Tango Quintet" (1987 г.); "Sur" (1987 г.); "The New Tango" (1988 г.); "Concierto para Bandoneon [live]" (1988 г.); "Tangos [Music Hall]" (1989 г.); "Tanguedia de Amor" (1989 г.); "La Camorra: La Soledad de la Provocacion…" (1990 г.); "Lumiere" (1990 г.); "Vanguardistas del Tango" (1990 г.); "Astor Piazzolla [Music Hall]" (1990 г.); "Astor Piazzolla & Alberto Ginastera" (1991 г.); "Adios Nonino [Music Hall]" (1991 г.); "Maria de Buenos Aires [RCA]" (1991 г.); "Tango: Zero Hour" (1992 г.); "Music for Two Guitars" (1992 г.); "Ballet Tango" (1992 г.); "The Vienna Concert [live]" (1992 г.); "Woe" (1992 г.); "Luna [live]" (1992 г.); "The Lausanne Concert [live]" (1993 г.); "Rough Dancer & the Cyclical Night" (1993 г.).

1995
Умира естонският актьор Юри Ярвет. Той учи в Естонския театрален институт в периода 1945-1949 г. От 1952 г. работи в театър “Кингисен”. Дебютира в киното през 1955 г. Снима се във филмите “Не кани гости” (1959 г.), “Актьорът Йолер” (тв, 1962 г.), “Новият нечестивец от преизподнята” (1964 г.), “Мъртъв сезон” (1968 г.), “Крал Лир” (1971 г.), “Дивият капитан” (1972 г.), “Комитетът на 19-те” (1972 г.), “Соларис” (1973 г.), “Лято” (1976 г.), “Хотел “При загиналия алпинист” (1979 г.), “Търсачи на приключения” (1983 г.), “Синът на сатаната” (1989 г.), “Времето на вашия живот” (1992 г.), “Сълзата на княза на тъмнината” (1992 г.), “Тъмнина в Талин” (1993 г.).

http://www.focus-news.net