НА 9 ЮЛИ В БЪЛГАРИЯ :

1831 г.
Петър Берон защитава успешно докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет и получава титлата доктор. Дисертацията е написана на латински език.
Д-р Петър Берон (П. Хаджиберович) е виден възрожденски просветен деец. Роден е в Котел през 1800 г. Първоначално учи в родния си град, в килийното училище при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански), а след това и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това от 1832 г. до 1841 г. работи като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си д-р Петър Берон се занимава предимно с научна дейност. Тя се простира в различни области: медицина, естествознание и философия. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения", наречен още и "Рибен буквар", под което заглавие придобива широка известност. В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Рибният буквар е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него д-р Петър Берон се изявява като първия български педагог, който решително се обявява за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Умира на 21 март 1871 г. в имението си близо до Крайова. През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.

1861 г.
От 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, за да проучи положението на българските преселници.
Георги Стойков Раковски е пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 г. в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. През 1860 г. се установява в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи. Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.). Работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Умира през 1867 г. от туберкулоза край Букурещ.

1905 г.
Сключва се българо-сръбски митнически съюз – договор, според който територията на двете държави става обща търговска област. Подписан е на 9 юли и е ратифициран на 19 декември от тринадесетото Обикновено Народно събрание. Според него стокообменът между двете страни се извършва свободно без митнически и други вземания. Сключен е за 12 години, след което може да бъде подновен, като се допуска и присъединяването на други държави към него. Под натиска на Австро-Унгария този съюз не се осъществява.

1923 г.
От 9 до 10 юли 1923 г. се провежда първо заседание на новоучредения Висш стопански съвет към Министерството на финансите. Частният капитал протестира против ограниченията върху валутната търговия от 30 юни и през декември предизвиква рязко спадане на курса на лева. Кабинетът въвежда предварителни разрешителни от Българска народна банка и затваря Софийската фондова борса. От 2 май 1924 г. системата е узаконена.

1911 г.
В периода 9 юни – 9 юли V Велико Народно събрание, под председателството на Стоян Данев (прогресивнолиберал), изменя конституцията.
С промените се утвърждава царската титла, засилват се правомощията на монарха във външната политика, въвежда се забрана за създаване на изключителни съдилища, намалява се мандатът на Народното събрание на четири години, министерствата стават десет.

1918 г.
Щабът на Моравска военноинспекционна област се дислоцира в София.
Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война (1914-1918 г.). Сформира се 6 декември 1915 г. със седалище Ниш. Разформирована на 31 декември с. г.
Първата световна война (1914-1918 г.) е война между две големи капиталистически групировки – Тройният съюз и Съглашението. Поражда се от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на малката балканска държавица с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария, а Русия – на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.
Първата световна война избухва в момент, когато България лекува раните си от първата национална катастрофа, последвала след поражението й в Междусъюзническата война (1913 г.). Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р Васил Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки. Обаче още в първите месеци на войната проличава различната позиция на управляващите среди към двата военни противника – строги към Съглашението и благосклонни към държавите от Тройния съюз.
През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, България става обект на особено ухажване от тях. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към бушуващия военен конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението – демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия – радослависти, част от стамболовистите (крилото на Добри Петков) и тончевисти.
Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една – с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.
Въпреки че всички тези спогодби се сключват тайно, за българската общественост става ясно, че царят и неговото правителство се готвят да въвлекат страната в световния конфликт. Под натиска на общественото мнение опозиционните лидери са принудени да изоставят пасивната си позиция спрямо действията на монарха и правителството и поискват аудиенция от държавния глава. Срещата става в двореца на 4 септември 1915 г. На нея те се държат сервилно спрямо Кобурггота. Изключение прави поведението единствено на водача на Българския земеделски народен съюз – Александър Стамболийски. Единствен той си позволява да заяви на царя, че ако въвлече България във войната, той ще рискува не само короната, но и главата си. За тези дръзки думи много скоро след това земеделският лидер е арестуван и въпреки депутатския му имунитет е осъден на доживотен затвор и хвърлен в килиите на Софийския централен затвор.
Според постигнатите договорености с Австро-Унгария и Германия България пристъпва към непосредствени стъпки за участието си във войната. На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и други помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави.
Към края на септември 1915 г. основните въоръжени сили на България са дислоцирани, както следва: първа армия (в състава на която влизат 1., 6., 8. и 9. пехотна дивизия, 1. конна бригада и 2. конен полк – общо 92 пехотни дружини, 109 батареи и 16 ескадрона) – към Брегово-Кула-Белоградчик-Цариброд-Трън, със задача да преодолее сръбската отбрана по р. Дунав и границата с България, след което да се насочи и завладее Тимошко и Поморавието (Парачин-Алексинац-Ниш); втора армия (състояща се от 3. и 7. пехотна дивизия и конната дивизия – общо 48 пехотни дружини, 51 батареи и 18 ескадрона) – към Кюстендил-Горна Джумая (днес Благоевград), със задача да заеме южната част на Поморавието и част от Македония в района на Куманово; трета армия (съставена от 4. и 5. пехотна дивизия и 3. конна бригада – общо 44 пехотни дружини, 10 ескадрона и др. армейски части), е насочена към Русе-Шумен-Варна, със задача да отбранява северната граница на България в случай на нападение от страна на Румъния. Втора пехотна дивизия, която се оформя като самостоятелна военна единица, е насочена към Мехомия (днес Разлог)-Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев)-Доспат-Широка лъка, поема върху себе си задачата да отстоява евентуално нападение от Гърция и Съглашението. Подобни функции се възлагат и на 10. пехотна дивизия, съсредоточена към Беломорието. В помощ на Действащата армия се формира и 11. пехотна дивизия, съставена от опълченци от бившето Македоно-одринско опълчение.
Срещу въоръжените сили на България Сърбия противопоставя своята Тимошка армия (състояща се от две пехотни дивизии и един отряд), Втора армия (в която влизат три пехотни и една конна дивизия), Брегалнишката и Косовската дивизия. Общият състав на сръбските въоръжени сили срещу България възлиза на 118 пехотни дружини, 64 батареи и 25 ескадрона. Военните действия между двете страни започват на 1 октомври 1915 г. До края на същата година българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението и да освободят Тимошко, Поморавието и Македония (безспорната и спорната зона). Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно, но по нареждане на германското военно командване настъплението на българските войски е спряно на гръцката граница.
В освободените територии се изграждат две военноинспекционни области – Моравска и Македонска. Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители; възобновяват се стари български училища и черкви, дава се възможност на живеещото в тях българско население най-после да говори на майчиния си език. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област, в която също е възстановен българският облик.
Спирането на българското настъпление на юг позволява не само на сръбските войски да се спасят от гибел, но впоследствие да се даде възможност на Съглашението да открие втори фронт срещу държавите от Тройния съюз, простиращ се от Солун до Албанските планини на северозапад. Докато управляващите среди в Гърция се колебаят на коя страна да се намесят, Румъния заема страната на Съглашението и на 26 август 1916 г. влиза във войната. Срещу нея обаче незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира пред тях. Във военните действия против нея особено много се отличава конната дивизия, командвана от ген. Ив. Колев. Преодоляна е (предимно от български части) и съпротивата на труднопревземаемата Тутраканска крепост (началото на септември 1916 г.).
От есента на 1916 г. и на Южния фронт войната се превръща в позиционна (окопна).
Издръжката на огромната българска войска е непосилна за икономиката на страната. Междувременно не последват и обещаните помощи от Германия и Австро-Унгария. В резултат на всичко това настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на страната. От пазара изчезват стоките от първа необходимост, развихря се невиждана черна борса и спекулантство. Особено тежко е положението в градовете, където мнозинството от живеещото в тях население е изправено пред опасността от истински глад. В отговор на създалата се ситуация в редица краища на страната избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Не по-леко е положението и на фронта. Снабдяването на войниците с храна и оръжие е силно затруднено, поради което е намалена в значителна степен хлебната им дажба и пр. Всичко това поражда остро недоволство както сред населението във вътрешността на страната, така и сред войниците на фронта. Вълненията в различните градове и села обхващат и отделни войскови части на фронта – започват Войнишките бунтове (1915-1918 г.).
Обещанията на правителството на д-р Васил Радославов, че участието на България във войната щяло да бъде кратко, се оказват чиста лъжа. Превръщането през есента на 1915 г. на войната в окопна предвещава продължителността й. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк, който се разбунтува на 5 октомври 1915 г. През 1916 г. брожението сред войнишките маси се засилва, като в 11., 21., 25. и 46. пехотен полк прераства във вълнения. По-масов размер Войнишките бунтове вземат в началото на 1917 година, когато до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия - избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на 1917 година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери, както и дезертиранията от фронта. Избухват бунтове в повечето от пехотните полкове. Особено много се засилват войнишките бунтове през пролетта на 1918 година.
За да успокои населението в страната и войниците на фронта, Цар Фердинанд I е принуден през юни 1918 година да се раздели с послушното му правителство на д-р Васил Радославов и поверява управлението на страната на демократите и радикалите. Заемайки министърпредседателския пост, Александър Малинов е изправен на кръстопът – да се вслуша във всеобщото недоволство на българския народ против по-нататъшното участие на България във войната или да приеме следваната дотогава линия. Той взема второто решение. Надеждите на войниците и населението в тила, че това правителство ще вземе бързи мерки за извеждане на страната от войната, остават напразни. Декларациите на новия министър-председател, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до “окончателната” победа над съглашенските войски, както и лишенията на войниците на фронта от храна, дрехи и пр., предизвикват нови, още по-силни протести както вътре в страната, така и от страна на войниците на фронта и стават причина за ново разгаряне на Войнишките бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта. Монархът и правителството на Александър Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания.
Съглашението, което внимателно следи развоя на събитията в България, преценява, че за него ще бъде по-изгодно, ако предприеме главната атака против Тройния съюз на Южния, а не на Западния фронт. На 15 септември 1918 г. то пристъпва към изпълнение на своя план и атакува българските войски в района на Добро поле. След неколкодневни ожесточени сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Българските войници и офицери, недоволни от заетата позиция на своите управници, също обръщат своето оръжие назад с цел да ги накажат за надвисващата нова катастрофа над страната. Тяхното отстъпление дава началото на спонтанно избухналото Войнишко въстание, което в следващите няколко дни обхваща повечето части, разположени по протежението на Южния фронт. Между 21 и 24 септември 1918 г. стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (днес Делчево) войнишки части се групират в две въстанически дружини и се насочват към България. Част от тях се отправят към Горна Джумая (днес Благоевград), а друга към Дупница. Един въстанически отряд, командван от подпоручик Иван Димитров на 24 септември 1918 г. завзема Главната квартира на щаба на Действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери. Избухването на Войнишкото въстание първоначално не стресва правителството на Александър Малинов, тъй като то го смята за нов пореден бунт. Имайки предвид твърдата линия на цар Фердинанд I за участие във войната до победния й край, правителството не предприема никакви действия за преодоляване на създадената обстановка на фронта. Едва след като научава за разбиването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, то се събира на спешно заседание и решава веднага да изпрати свои представители в щаба на Съглашенската източна армия, намиращ се в Солун, за сключване на незабавно примирие. Цар Фердинанд I не крие недоволството си от взетото решение и предприема бързи стъпки за отстраняване на правителството и за продължаване участието на България във военните действия. Намеренията му обаче са осуетени от хода на бързо развиващите се действия. След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. За да ги възпре, цар Фердинанд I е принуден да освободи от затвора Александър Стамболийски и д-р Райко Даскалов, които заедно с група министри и депутати изпраща при настъпващите въстанически сили със задача да ги убедят да спрат по-нататъшното си настъпление. Вместо това последва прокламирането от Райко Даскалов на 27 септември 1918 г. в Радомир пред въстаналите войници на Радомирската република. С прокламация Александър Стамболийски е определен за председател на временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на републиката. Райко Даскалов организира и повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. В края на септември въстаниците вече са пред подстъпите на самата столица. Само благодарение на пристигналите германски войски и грубите грешки на въстаническото ръководство правителството успява да сломи бунтовниците край София. В този именно напрегнат момент и Съглашението, което не крие своето безпокойство от обстановката в България, се съгласява с българското предложение и примирието е сключено на 29 срещу 30 септември 1918 г. Така България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от неколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хиляди убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор България понася значителни териториални загуби, наложени са й колосални репарации, допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г.
Ньойският мирен договор е договор за мир, наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918 г.). Подписва се на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), която е свикана от съглашенските държави победителки в Първата световна война за изработване на мирните договори с победените държави от Централните сили. Парижката мирна конференция започва работата си на 11 януари 1919 г. в Париж и изработва договорите с Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Главна роля в нея играят представителите на Англия и Франция. Конференцията одобрява и Устав на Обществото на народите.
Като главен виновник за въвличането на България в Първата световна война цар Фердинанд I е принуден да абдикира от престола в полза на първородния си син княз Борис Търновски. Бившият министър-председател д-р Васил Радославов побързва да избяга в Германия. Александър Малинов е принуден да предприеме незабавна реконструкция на своя кабинет, но не успява да се задържи дълго на власт. Подобна е и съдбата на следващия кабинет, възглавен от Теодор Теодоров. Проведените в страната през август 1919 г. първи следвоенни парламентарни избори изтикват на преден план в политическия живот на страната левите сили и начело на управлението застава БЗНС, отначало в коалиция с други две партии, а от май 1920 г. и самостоятелно.

1947 г.
В София като гости на правителството пристигат видните френски писатели Елза Триоле и Луи Арагон.
Елза Триоле е френска писателка. Завършва архитектура в Москва. От средата на 20-те години на ХХ в. живее във Франция. През 1928 се омъжва за Л. Арагон. Първите й литературни изяви са на руски език (“В Таити”, 1925 г., и др.); а първото й произведение на френски език е романът “Добър вечер, Тереза!” (1938 г.). По време на Втората световна война участва във френската съпротива. Романът й “Въоръжените призраци” (1947 г.) е предупреждение за опасността от възраждане на фашизма. Темата за преодоляването на самотата и отчуждението е заложена в романите й “Никой не ме обича” (1946 г.) и “Инспекторът на развалините” (1948 г.). В полуфантастичния роман “Червеният кон” (1953 г.) е поставен проблемът за предотвратяването на атомната война. В “Рози на кредит” (1959 г.), “Лунапарк” (1959 г.) и “Душа” (1963 г.), включени в цикъла “Найлоновият век”, представя естествения стремеж и борбата за човешко щастие. Романите “Паметник” (1957 г.), “Никога велико” (1965 г.), “Послушайте, погледайте” (1968 г.) засягат проблемите за преобразяващата роля на изкуството в съвременния свят. През 1970 г. публикува лирическия роман “Славеят замлъква на смрачаване”. Превежда на френски език произведенията на Н. В. Гогол, Чехов, Маяковски, съставя антология на руската класическа и съвременна поезия.



1949 г.
Провежда се шести ("траурен") пленум на Централния комитет на Съюза на народната младеж, на който съюзът се преименува в Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ).

1964 г.
В Атина се подписват поредица от спогодби между България и Гърция, които уреждат финансови и имуществени въпроси между двете съседни страни, останали нерешени от края на Втората световна война 1939 г. – 1945 г. Най-важна е финансовата спогодба, с която България урежда начина на изплащане на дължимите по Парижкия мирен договор от 1947 г. репарации за Гърция. Важна е и спогодбата за сътрудничество при използването на водите на реките, протичащи през територията на двете страни. Спогодбите предвиждат още увеличаване на стокообмена между тях, предоставяне на взаимни привилегии при преминаване на транзитни превози през техните територии, опростяване на митническите формалности и др. Договарящите се страни се съгласяват да възстановят преките шосейни и въздушни съобщения, а така също и преките телефонни и телеграфни връзки. Предвиждат се и мерки за подобряване на сътрудничеството в областта на мореплаването, туризма, културните и научните институти.

1967 г.
В Берлин се провежда 30-та сесия на Съветът за икономическа взаимопомощ по въпросите на социалистическата интеграция. Българската делегация се води от председателя на Министерския съвет Станко Тодоров.
Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) е икономическа организация на комунистическите държави, функционираща в периода от 1949 г. до 1991 г. Тя е аналогична на Европейската икономическа общност.

1971 г.
Съставя се правителство начело със Станко Тодоров. За първи заместник-председатели на Министерския съвет са избрани Тано Цолов и Петър Танчев, а за заместник-председатели - Пенчо Кубадински, Живко Живков, Иван Попов, Сава Дълбоков и Мако Даков.
Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик (дн. Колош), Радомирско. Той е политически и държавен деец. Кандидат-член и член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1961 г. – 1988 г.). Заема отговорни държавни постове: министър на земеделието (1952 г.– 1957 г.), председател на Държавната планова комисия (1959 г. – 1962 г.), заместник председател (от 1959 г.) и председател на Министерския съвет (1971 г.– 1981 г.), Председател на Народното събрание (1981 г. – 1990 г.). Умира на 17 декември 1996 г.

1973 г.
От 9 до 22 юли 1973 г. в зала "България" в София се провежда втори конгрес на Съюза на българските художници.

1976 г.
Открит е Консервният комбинат в Пазарджик.


1979 г.
От 9 до 11 юли 1979 г. Тодор Живков е на приятелско посещение в Турция.
Тодор Живков е роден в село (днешен град) Правец, Софийска област. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930 г., а на Българската комунистическа партия - от 1932 г. На осмият пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на петия конгрес на Българската комунистическа партия - за член на Централния комитет. През 1948 г. – 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на Българската комунистическа партия и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на Централния комитет, а от 1951 г. и член на Политбюро на Централния комитет. На шестия конгрес на Българската комунистическа партия (1954 г.) е избран за първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 година е генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа. Партия. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на Централния комитет от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на Централния комитет, а няколко дни след това е изключен и от Българската комунистическа партия. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия. Умира на 5 август 1998 г.

1995 г.
Учредява се Български социалистически младежки съюз (БСМС) от сливането на Социалистическия младежки съюз (СМС) и Федерацията на българската социалистическа младеж (ФБСМ). За председател е избран Димитър Георгиев.


1999 г.
Българският парламент (с 1 глас "против" и 1 "въздържал се") предоставя въздушни коридори за преминаване на руски омиротворители за Косово.


НА 9 ЮЛИ В СВЕТА:

1711 г.
По време на Руско-турската война (1710-1713 г.) след кръвопролитно сражение край р. Прут, близо до Яш, турската армия разгромява руските отряди. Свиканият от Петър Велики (1682 г.–1725 г.) военен съвет преценява, че при създалата се ситуация Русия трябва да предложи примирие на Високата порта.
Руско-турската война от 1710-1913 г. е следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция) в Полтавската битка. След бягството на шведският крал Карл ХII в Турция през 1710 г. с ултимативен тон Русия изисква неговото предаване. В отговор султана изпраща царските пратеници и руския посланик П. Толстой в затвора на Седемкуловия дворец в Истанбул, а на заседание на Дивана (парламента) е решено да се почне война с Русия. През май-юни 1711 г. руската армия под командването на Петър I, в съюз с молдовския господар Кантемир, влиза в Молдова (Прутския поход), но близо до гр. Яш е обкръжена от превъзхождащите ги турски сили и понесла големи загуби. Петър I сключва Прутското примирие (подписано на 12 юли 1711 г. при река Прут, близо до Яш). Според примирието Русия връща на Турция Азов, задължава се да събори крепостта в Таганрог и т.н. Турция пък се задължава да отпрати Карл ХII (скоро той се връща в Швеция). С по-слаби действия войната продължава до 1713 г. с подписването на Адрианополския (Одринския) мир, който потвърждава условията на Прутското примирие, и като цяло е неизгоден, но необходим за Русия.

1816 г.
Провъзгласена е независимостта на Аржентина от Испания.
Република Аржентина е федеративна република в южната част на Южна Америка, между Атлантическия океан и Андите. Разполага се на площ от 2 766 889 кв. км, и има население от 33 300 000 жители (към 1996 г.). 92% от жителите на Аржентина са католици. Официалния. Език е испански. Столица на Аржентина е Буенос Айрес. Парична единица - аржентинско песо.

1877 г.
Проведен е първият тенис-турнир Уимбълдън. Победител става англичанинът Спенсър Гор.

1902 г.
Немските учени изолират барбитуратната киселина, основа на сънотворните лекарства.

1922 г.
Джони Вайсмюлер става първият човек, преплувал 100 м под една минута (58.6 секунди).
Джони Вайсмюлер e легендарен американски плувец роден през 1904 г. Дълги години е без конкуренция в плувните спортове. Той е първият мъж, преодолял 100 м за време под 1 мин. На Олимпийските игри през 1924 г. и 1928 г. печели 5 златни и 1 бронзов медал. Изпълнява ролята на Тарзан в една от най-известните версии на едноименния филм. Умира през 1984 г.

1943 г.
Британските и американските войски извършват десант на о. Сицилия като част от офанзивата за разкриване на втори фронт срещу Тристранния пакт в Европа по време на Втората световна война.
Втората световна война се води в годините 1939-1945 г. В нея участват 61 държави. Военни действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т.нар. Ос - Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници, но преговорите са провалени. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия; в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември - началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира 3-те независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор; след Съветско-финландска война загубва някои територии, завладени от Съвесткия съюз, но запазва независимостта си. През април - май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания. През май окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция.
На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия; италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия, Еритрея.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник. Германски войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия.
На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна, голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва (30.09.1941 - 20.04.1942 г.). След неуспешното съветско контранастъпление при Харков (май 1942 г.) германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ.
След японското нападение на американската база Пърл Харбър (7 декември 1941 г.) във войната се намесват САЩ. На 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. Обединяват се всички антифашистки сили в света. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините, по-голямата част от Индонезия. Японския флот завладява част от Нова Гвинея, голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн (египетско село до границата с Либия) е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на II световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американски войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на о-в Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка (юли - август 1943 г.) Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница.
През цялата война България и СССР поддържат нормални дипломатически отношения. На 5 септември 1944 г. Съветския съюз обявява война на България и Червената армия окупира страната. На 6 юни 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През II половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират: Румъния (23 август 1944 г.), България (9 септември 1944 г.), Финландия (септември 1944 г.), Унгария (декември 1944 г.). През есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. България със свои войски участва във войната в Македония (с 450 000 армия) и в Унгария (със 110 000 армия). Жертвите, които дава, са повече от 32 000 души. На 9 май 1945 г. в берлинското предградие Карлхорст е подписан акт за пълна и безусловна капитулация на Германия. На 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на о-в Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите: на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил (след 28 юли - Клемент Атли). Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.

1957 г.
Открит е 102-ят елемент от таблицата на Менделеев, наречен нобелий.
Периодичната система на химичните елементи разработена от Д. И. Менделеев (1869 г.). е построена на база свойствата на елементите намиращи се в периодична зависимост от заряда на техните атомни ядра. Зарядът на ядро Z е равен на поредния номер на елемента в системата. Елементите образуват 7 периода: в първия има 2 елемента, във втория и третия - по 8, в четвъртия и петия - по 18, в шестия - 32, в седмия (до 1986 г.) - известни 23 елемента. В периодите свойствата на елементите закономерно се изменят при прехода от метали към инертни газове. Вертикалните групи елементи са сходни по свойства, а вътре в групата свойствата на елементите също се изменят закономерно. Пълно научно обяснение Периодичната система на химичните елементи получава на основата на квантовата механика. Законът и таблицата на Менделеев лежат в основата на съвременните учения за строежа на веществата и играят първостепенна роля при изучаване на цялото многообразие на хим. вещества, при синтеза на нови елементи. На 16 март 1994 г. Кенет Хюлет открива поредния, 106-и елемент - "сиборгиум".

1960 г.
Съветският лидер Никита Хрушчов предупреждава САЩ де не се намесват в Куба и заявява, че войски на СССР ще подкрепят кубинския народ.
Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер роден в с. Калиновка, Курска губерния на 17 април 1894 г. Работник и миньор в Донбас от 1908 г., участник в Гражданската война (1918 г. -1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929 г. -1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931 г. -1935 г.). В периода 1935 г. – 1938 г. е първи секретар на московския градски партиен комитет, от 1938 г. до 1947 г. е първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия. По време на войната като партиен комисар е на фронта и получава званието ген.-лейтенант (1943 г.). Секретар на ЦК на ВКБ (б) от декември 1949 г., член на Политбюро от 1939 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.). Умира в Москва на 11 септември 1971 г.

1993 г.
Чрез генетични тестове английски учени идентифицират костите на убитите от болшевиките руски цар Николай II и неговото семейство.
Николай II (Николай Александрович Романов) е роден на 18 май 1868 г. в Царско село. Той е последният руски император от династията Романови. Заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Николай II е син на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака им се раждат 5 деца: Олга (1895 г.), Анастасия (1897 г.), Татяна (1899 г.), Мария (1901 г.) и Алексей (1904 г.). Във вътрешната си политиката Николай II се проявява се като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя българския княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото царуване Русия води неуспешна Руско-японска война (1904-1905 г.). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политически свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г.). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907 г.) и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война е върховен главнокомандващ на руската армия (1915 г.). Принуден е да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург. Убит е заедно с цялото му семейство.
http://www.focus-news.net