изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-05-25 @ 02:35 EEST
ИСТОРИЯ: КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 12 ЮЛИ    
История ИСТОРИЯ: КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 12 ЮЛИ:1991 - Приета е Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати (още 4-ма я подписват по-късно). Не я подписват някои от присъстващите (включително и заместник-председателят на ВНС Иван Глушков), а Иван Костов (тогава финансов министър) напуска сградата на парламента, за да не я подпише. Някои от депутатите протестират, а Венцислав Медарски се сбива с полицията.


НА 12 ЮЛИ В БЪЛГАРИЯ:

1859
Българското население в Кукуш отправя петиция до папата, с която обявява, че се отмята от Цариградската патриаршия поради беззаконията, насилията и безчинствата на своя архипастир - гърка Мелетий. За да запазят вярата си, жителите на Кукуш молят Пий IХ да ги приеме в лоното на католическата църква.

1876
Група от около 50 доброволци начело със Сидер Грънчаров се отделят от сформираната на сръбска територия чета на Филип Тотю и се отправят към вътрешността на България с намерение да подпомогнат евентуални въстанически действия в района на Стара планина.
Сидер Костадинов Грънчаров (Сидер войвода) е деец на националноосвободителното движение. Той е роден в Горна Оряховица през 1839 г.. Привлечен е в националнореволюционната борба от Васил Левски. Като член на местния революционен комитет и на окръжния комитет в родния си град взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Сидер войвода се занимава с прехвърлянето на революционни дейци и оръжие през Дунав. След погрома на въстанието той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). През юли 1876 г. Грънчаров прави опит да се свърже с оцелели дейци и чети от Априлското въстание. Той и придружаващите го петдесетина въстаници попадат на турска потеря и след сражение край връх Мургаш (Стара планина) загива.

1877
В хода на Руско–турската война предният отряд на руската армия освобождава гр. Елена.
Йосиф Владимирович Гурко е руски военен деец, генерал-фелдмаршал. Роден е на 16 юли 1828 г. По време на Руско-турската освободителна война от 1877 г.-1878 г. му е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът, след преминаването на река Дунав при Свищов, се отправя на юг, освобождава редица селища, стига до Търново и оттам се прехвърля през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим. Води бойни действия и при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник е принуден да отстъпи към Стара планина и се установява на Шипченския проход. След като укрепя позициите на Шипка, на генерал Гурко е поверено командването на руските войски, които водят боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Гурко поема ръководството на руската армия по прехвърлянето й през Арабаконашкия (днешен Ботевградския) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 г. достига до София. След това генерал Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Със своето бойно майсторство допринася изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския договор през 1878 г. Умира на 15 януари 1901 г.

1914
След едногодишни борби между френски и немски банкови групи е сключен консолидационен външен заем за 500 000 000 франка от "Дисконто Гезелшафт" при 5 % лихва. Берлинските банки получават право да строят жп линия до Егейското крайбрежие и да разработят държавни мини "Перник". На 15 юли заемът е одобрен с решение на 17. ОНС след скандали и силова разправа в залата.

1922
В София е основана Македонска католическа благотворителна лига с патронен празник на Петровден и с девиз: "За Бог и Родина".

1937
От 12 до 26 юли българска църковна делегация (митрополит Стефан Софийски и протопрезвитер проф. Стефан Цанков) взима участие във втората световна конференция на движението за "Практическо християнство" в Оксфорд.
Митрополит Стефан Софийски е висш духовник. Роден е в с. Широка лъка, Смолянско през 1878 г. Той завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си става учител в Пловдив, а от 1910 г., след като приема вече монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915 г.-1919 г. в на специализация в Швейцария, като същевременно изпълнява и някои дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получава назначение за софийски митрополит. На този пост остава до 1945 г., когато е избран за български екзарх. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 г.. На екзархския пост Стефан Софийски не се задържа дълго. Поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт през 1948 г. е отстранен от него, а скоро след това и въдворен в с. Баня, Карловско, където умира през 1957 година.

1947
От 12 до 16 юли се състои посещение в България на румънска правителствена делегация начело с министър-председателя д-р Петру Гроза. В Бистрица е подписан протокол за решенията, взети на срещата.
Д-р Петру Гроза е румънски политически и държавен деец. Той е лидер на партията Фронт на земеделците. Гроза участва активно в политическия живот на страната след края на Втората световна война 1939 г.–1945 г.. Министър-председател на страната е от 1945 г. до 1947 г..

1948
На 12 и 13 юли се провежда 16. пленум на ЦК на БРП (к). В обстановката, създадена след разправата на Москва с ЮКП, Георги Димитров се отказва от възгледите си от времето на 14. пленум (4 януари 1948 г.). Съгласява се, че е допуснато подценяване на "изострянето на класовата борба", че са били грешни постановките за "хармоничното съчетаване" на трите сектора в стопанския живот, че в партията "не е имало яснота" за перспективите и темповете на движението към социализма и това забавило разгрома на опозицията. В резолюцията на пленума са включени изисквания за възпитание на българския народ в "непоколебима вярност" към СССР, за изкореняване на национализма и "великобългарския шовинизъм" и за вслушване в "мъдрите съвети на великия учител" Сталин. Взето е решение за насрочване на партиен конгрес. С оглед на конфликта между Сталин и Тито пленумът решава да бъде спряна насилствената "македонизация" на Пиринския край, но не ревизира погрешната си теза, че населението там е "македонско", и политиката на даване на "културна автономия" продължава.

1948
Ликвидирани са частните книгоиздателства и дейността им се поема от държавата, кооперативните сдружения и обществените организации.

1955
Постановление на правителството за намаляване на апарата на Министерския съвет от 620 на 465 души (т. е. с 25 %).

1968
Открита е зала "Фестивална" в София.

1973
Между 12 и 14 юли се състои официално посещение на президента на Конго майор Мариан Нгуаби в България.
Мариян Нгуаби е африкански политик. Той е президент на Народна република Конго (Заир) от 1969 г.; председател на Държавния съвет; председател на ЦК на Конгоанската партия на труда и главнокомандващ конгоанската армия. Убит е от терористи.

1974
Публикувани са три закона: за опазване на селскостопанското имущество, за държавен и народен контрол и за Държавния архивен фонд.

1991
Приета е Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати (още 4-ма я подписват по-късно). Не я подписват някои от присъстващите (включително и заместник-председателят на ВНС Иван Глушков), а Иван Костов (тогава финансов министър) напуска сградата на парламента, за да не я подпише. Някои от депутатите протестират, а Венцислав Медарски се сбива с полицията.
Изборите за VII ВНС се провеждат на 10 и 17 юни 1990 г.. В тях участват със свои кандидати 40 политически партии. Според приетия специален закон за избора на ВНС 200 депутати са избрани по мажоритарната система. Най-голям брой места във ВНС печели Българската социалистическа партия (БСП) - 211, следвана от Съюза на демократичните сили (СДС) - 144. Останалите се заемат от Движението за права и свободи (ДПС), Отечествения съюз и др. VII ВНС е свикано в София на 10 юли 1990 г. и е открито от Йосиф Петров като най-възрастен сред депутатите. След това се избира бюро в състав: председател - акад. Николай Тодоров, и заместник-председатели - Гиньо Ганев (от Отечествения съюз), Иван Глушков (от БЗНС) и Никодим Попов (от БЗНС "Никола Петков" в СДС).
Задачата на VII ВНС е да изработи и приеме нова Конституция на Република България, която да даде юридически израз на прехода на българското общество от социалистическата система към принципите на пазарното стопанство. Дебатите в парламента по проекта за Конституцията продължават цяла година и на 12 юли 1991 г. приключват с приемането и подписването и. Срещу Конституцията се обявяват 39 депутати от СДС, които напускат и самото ВНС. Тяхната опозиция не възпрепятства работата на парламента и след подписването на Конституцията VII ВНС се саморазпуска. Продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ХХXVI Народно събрание (4 ноември 1991 г.).

2001
Симеон Сакскобургготски заявява, че ще приеме министър-председателския пост.
Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на цар Борис ІІІ и царица Йоанна. В деня на раждането на Симеон Сакскобургготски цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар. По случай събитието, царската двойка дава широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица. Няколко седмици по-късно, престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот.
На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, едва 6 годишен, Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му - княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно те избират Египет. Там, също в изгнание, живее бащата на царица Йоанна - италианският крал Виктор Емануел. В Египет Симеон се записва в прочутия “Виктория колидж”.
През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото българско царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958 г.- 1959 г. той е курсант във авторитетната военна академия “Вали фордж” - САЩ. Там става известен под името “кадет Рилски”. Завършва с чин “младши лейтенант”.
През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца - четирима сина и една дъщеря. През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България след почти 50-годишно изгнание. Работи активно с нашата емиграция по света, подпомага много сънародници.
Поддържа широки международни контакти в икономическите кръгове, осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни краища по света. Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.
През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му. На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната.
В обръщение към българския народ, той оповестява намерението си да създаде Национално движение с неговото име. Като лидер на това движение българският цар се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г.



НА 12 ЮЛИ В СВЕТА:

1776
Джеймс Кук се отправя от Плимут на последната си експедиция.
Джеймс Кук е роден през 1728 г., в Мартън, графство Йоркшир. Той е английски мореплавател. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи. По време на първата си експедиция (1768 г.-1771 г.) посещава остров Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива остров Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви острови, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските острови, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море; завръща се на Хаваите, където е убит от местното население.

1876
Италианската циркова артистка Мария Спелтерина преминава за 11 минути над Ниагарския водопад по опънато над него въже. За още 10 минути тя успява да се върне обратно, ходейки назад, а седмица по-късно повтаря опита си, но вече със завързани очи.

1906
Френският артилерийски офицер Алфред Драйфус, обвинен в държавна измяна, е оневинен. Рангът му е възстановен и той отново е върнат на служба в полка си.
Алфред Драйфус е роден през 1859 г. Той е френски офицер. Заподозрян е като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. Той е осъден от военен съд на вечно заточение през 1894 г. и изпратен на Дяволския остров (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Е. Зола процесът на Драйфус е 2 пъти ревизиран. Оправдан и върнат на служба през 1906 година.

1920
Състои се официалното откриване на Панамския канал.
Панамският канал е воден път с международно значение в централна Америка. Дължината му е 81 600 м. Каналът свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен е през 1914 г., но официално е открит през 1920 г. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ. До 2000 г. Панамският канал се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Ширината на канала е - от 150 до 300 м, дълбочина на фарватера - 12,8-25,9 м и има 12 шлюза.

1940
Подписано е английско-съветско споразумение за съюз срещу Хитлер.
Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер - Schicklgruber) е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933-1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934-1945 г. е министър-председател и държавна глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. Произхожда от семейството на дребен митнически чиновник в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участвува в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партия начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” (30.06.1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1941
В хода на Втората световна война немската авиация започва бомбардировки над Москва.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.
България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

1957
Американският лекар Лерой Барни за първи път изнася информацията, че тютюнопушенето има пряка връзка с рака на белите дробове.

1997
Останките на латиноамериканския революционер Ернесто Че Гевара са пренесени в Куба.
Че Гевара е латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Ф. Кастро Рус. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите на движението "26-и юли", а след това член на Националното ръководство на Единната партия на социалната революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Ф. Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Ернесто Че Гевара е заловен близо до Игерас, Боливия на 8 октомври 1967 г. и убит.

2000
На международна конференция по борба със СПИН в ЮАР британските учени съобщават за създаването на ваксина против СПИН тип А, от който страдат 24,5 млн. африканци.
НА 12 ЮЛИ СА РОДЕНИ:

1872
Роден е Борис Петров Сарафов. Той е български общественик, деец на национални-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Син е на П. Сарафов, брат на Кр. Сарафов. Борис Сарафов завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Той служи като офицер в Белоградчик. Войвода е на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.). От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Г. Делчев и Г. Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г.-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския рев. окръг. Избран е заедно с Ив. Гарванов и Хр. Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Борис Петров Сарафов е убит заедно с И. Гарванов от Т. Паница.

1884
Роден е Амедео Модиляни. Той е италиански живописец и скулптор, представител на Парижката школа. Модиляни учи в Художествената академия във Флоренция. От 1906 г. живее в Париж. Изпитва влиянието на творчеството на А. дьо Тулуз-Лотрек, П. Сезан, П. Пикасо. Уменията му на скулптор се изграждат под въздействието на К. Бранкузи, има предпочитание към опростените геометрични форми и удължените пропорции (“Глава”, 1913 г., Галерия “Тейт”, Лондон). Стилът на Модиляни с неговата декоративност, лаконичност на композицията и наситеност на колорита се оформя в началото на 10-те год. на ХХ в.

1945
Роден е Димитър Пенев - български футболист и треньор. Той е централен защитник на "ЦСКА" и националния отбор. Облича червения екип едва 19-годишен, като през следващите 13 години печели 7 пъти шампионската титла на България, 5 пъти Купата на страната и достига до полуфинал за КЕШ. През 1967 г., едва 22-годишен е избран за Футболист 1 на България, отличие, което дублира и през 1971 г.. Като треньор на "ЦСКА" Пенев създава футболисти като Е. Костадинов, Л. Пенев, Хр. Стоичков, с които отборът му става шампион в сезона 1986 г.-1987 г., а през 1988 г.-1989 г. стига до титлата и Купата на страната. Същата година Пенев извежда "ЦСКА" до полуфинал за Купата на носителите на национални купи, където отборът е победен от "Барселона", но оставя много добри впечатления. От 1991 г. е треньор на българския национален отбор по футбол. Под негово ръководство българските футболисти постигат най-големия си успех - четвърто място на Световното първенство в САЩ ' 94, а Димитър Пенев е обявен за най-успешния български футболен треньор за всички времена. Една година след "американската експедиция" българските футболисти продължават успешните си игри и след историческа победа в София над Германия с 3:2 се класират за финалите на Европейското първенство в Англия. Там отпадат в предварителния кръг. След него Пенев напуска националния отбор.

1958
Роден е Пламен Христов Павлов - български историк. Той завършва във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1982 г.. Преподавател е във ВТУ от 1984 г. по история на Византия и балканките държави (IV-XV в.). Докторска степен защитава през 1991 г. с дисертация на тема "България, Византия и куманите". От 1995 г. е доцент. Председател е на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България (1998 г.- 2002 г.); председател на асоциация "Световната България" (от 2002 г.).



НА 12 ЮЛИ УМИРАТ:

1804
Умира Александър Хамилтън. Той е американски държавник. Получава популярност като оратор и публицист по време на Войната за независимост на САЩ (1775 г.-1783 г.). От Хамилтън 1776 г. до 1781 г. служи в армията, секретар е на Дж. Вашингтон. През 1789 г. застава начело на партията на федералистите. Защитник е на конституционната монархия по английски образец като форма на държавна организация. В периода 1789 г.-1795 г. е министър на финансите. Александър Хамилтън отстоява концепцията за централизирана държава, която да допринася за развитието на капиталистическата система. Изследването му върху проблемите на стойността, парите и цените оказва значително влияние върху по-нататъшното развитие на икономическата теория в САЩ.

1921
Умира Габриел Липман - френски физик от еврейски произход. Завършва Екол нормал в Париж (1808 г.), след което следва в Хайделберг. От 1883 е проф. в Парижкия университет. Липман открива цветната фотография, основана на интерференцията на светлината, а през 1908 г. - способа на интегралната фотография. Габриел Липман е носител на Нобелова награда за физика (1908 г.).

1938
В София умира Петър Великов Гочев - български геолог палеонтолог. От 1936 г. е в минното отделение при Министерството на търговията, промишлеността и труда. Гочев извършва стратиграфски и палеонтологични изследвания на палеогена в България. Автор е на съчинения: "Еоценът в Североизточна България" (1926 г.), "Бележки върху стария терциер в Южна и Югоизточна България" (1927 г., на немски език), "Геологични наблюдения по Черноморското крайбрежие между устието на р. Камчия и н. Емине" (1932 г.), "Опит за паралелизация на палеогена в балканските страни" (1935 г.).

1963
В Берлин умира Златан Дудов. Той е германски режисьор от български произход, класик на германското кино. Следва архитектура, увлича се от театъра. През 1929 г. е стипендиант в СССР, където се запознава с Айзенщайн. Дебютът му с "Куле Вампе" през 1932 г. е в традициите на пролетарското популярно изкуство (т. нар. соцреализъм). Емигрира в Париж през 1934 г., а от 1940 г.живее в Швейцария. През 1945 г. се завръща в Берлин. Сред по-известните му филми са: "Сапунени мехури" (1933 г.), "Хляб наш насъщни" (1949 г.), "Семейство Бентин" (1950 г.), "Съдбата на жените" (1952 г.), "По силни от нощта" (1954 г.), "Капитанът от Кьолн" (1956 г.), "Превратности на любовта" (1959 г.). Умира при автомобилна катастрофа. Не успява да завърши "Кристина" (1963 г.).

http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

ИСТОРИЯ: КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 12 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди