БСП-лидерът Сергей Станишев бе министър-председател за няколко часа. Коалиция "За България" не можа да оползотвори мандата за съставяне на правителство КБ+ДПС+национално отговорни за едни, а за други - подкупени депутати. Избегнахме конституционна криза, но навлизаме в още по-дълбока парламентарна. Предсрочните избори са реалност

Димитър ДУКОВ

В сряда Коалиция "За България", прокара гласуване лидерът й Сергей Станишев да стане премиер /120 гласа ЗА, 119 - ПРОТИВ/, но... само за няколко часа. Защото в полунощ се оказа, че КБ и ДПС изгубиха играта при гласуванията за Министерския съвет. Краят на нестинарския депутатски танц бе вчера малко преди обед, когато Сергей Станишев прочете декларация, че не е успял да оползотвори мандата, даден на КБ,

Логично е да се запитаме коя бе причината КБ да изпусне шанса да управлява, след като имаше първи резултат на парламентарните избори. В изборната нощ неочаквано и за членовете и симпатизантите на БСП, Станишев си позволи още в първите минути на пресконференцията да нарече един потенциален коалиционен партньор като “Атака” фашизирана организация. Част от депутатите на Коалиция “Атака” на практика са не само бивши комунисти, но са и много по-близко до идеала за съвременна социалистическа партия, отколкото известен брой корумпирали се нови и стари депутати в редиците на БСП. Това и наложи по-късно да се търсят “национално отговорни” хора, за да бъде избран Станишев за премиер. Този факт допринесе в парламента да се кажат болезнени истини за БСП и да се изостри и дори да премине границите етническото противопоставяне. В същото време при преговорите Станишев и първите му помощници Румен Овчаров, Румен Петков и други си позволиха да упражнят силен натиск върху набелязания за техен коалиционен партньор НДСВ.

Ще кажа, че по време на изборите кандидати от НДСВ и от БСП смятаха, че не ще има проблем да съставят заедно стабилна управляваща коалиция, към която да бъдат привлечени, ако се наложи, ДПС и БНС, както и “Новото време”. Лично на мен не ми се вярваше, че депутатите от НДСВ са толкова идиотизирани, че да направят коалиция с БСП под натиска на постоянно изричани заплахи за сделки, шпионажи, имоти и т.н. От друга страна червените лидери явно не можаха да проумеят, че не трябва да се опитват да разбиват коалицията БНС, а да я привлекат на своя страна, дори и с цената на загубено министерство. Не на последно място е фалът на предварително приетите нереалистични условия на ДПС за участие в коалицията на малцинството – големият брой министерски постове, областни управители и т.н. Да не говорим за пропукващата се постоянно стратегия в парламентарната зала. Дори и за гафа С. Станишев да се закълне веднага като министър-председател, което доведе до ръба на необратима конституционна криза, подсилена и с желанието да бъде прегласувана на всяка цена загубата за структура и състав на Министерския съвет.  Ще си позволя и по-груб изказ накрая – БСП бе смазана от етническите атаки на “Атака”, започна да се топи нейната популярност, а и тази на президента Георги Първанов.

Поредица от грешки допусна и най-опитният български политик – лидерът на ДПС Ахмед Доган. Човекът, за когото Европа твърдеше, че е с най-голям принос за етническия европейски модел. Доган развихри изключителна предизборна кампания в съседна Турция и в районите със смесено население, а това доведе до много висок успех на ДПС. Движението не бе още готово за такъв резултат, защото лидерите му не можаха да убедят етническото българското население, че такъв такъв брой изборни гласове и депутати не ще промени завоеванията на българската нация през хилядолетното й съществуване.  Лично аз очаквах Доган първо да убеди Симеон Сакскобургготски в необходимостта от широка коалиция и да не стои безмълвен, когато червените обсипваха с негативи съвместното управление на НДСВ и ДПС. Доган трябваше да не допусне това в името на националните интереси на България, поне заради фактите, произтекли от поведението на съпартийците му в изпълнителната власт. Ахмед Доган не можа да овладее и етническите страсти, които се разгоряха на места по време на изборите и които взеха застрашителен за българския етнос размер. Доган направи изключителен фал с циничното си участие в предаването на Слави Трифонов, като определи българския парламент едва ли не като частна фирмена борса, а себе си като всемогъщ разпределител на поръчки и печалби. Така в етническо противопоставяне бяха въвлечени и циганите, с обещания лично той да им изплати дълговете, след като спечели изборите и започне да управлява България. Фатална грешка допусна Ахмед Доган и при съставянето на правителството на Сергей Станишев. Доган взе 10 % от гласовете на избирателите, той трябваше да поиска и две, максимум три министерства. Така нямаше да се достигне до сегашния етнически конфликт с националистическата коалиция “Атака”, а чрез нея и с българското общество. Така Доган щеше да принуди Станишев да приеме и други коалиционни партньори, а защо не и да се откаже от премиерския пост, който, според мен, не заслужава поради редица причини, които са вече явни за българското общество.

Отдавна не сме виждали такова единство и отстояване на интересите си от страна на десните партии в България. Въпреки изключителните си противоречия, те успяха да постигнат парламентарно обединение. Нещо повече, гъвкавата им политика и стратегия приобщи и втората по големи парламентарна група в Народното събрание – тази на НДСВ, която се смяташе се абсолютно сигурен партньор на БСП-ДПС. Постигнато бе и нещо, което не се очакваше. НДСВ, ОДС, ДСБ и БНС успяха да използват крайно емоционалното поведение на “Атака”, както и обидата на коалицията, нанесена й от Сергей Станишев и сие, за да създадат твърдо мнозинство и с него да провалят мандата на Коалиция “За България”.

През още много перипетии се стигна до създалата се нова ситуация в българския парламент, която можем да определим като ПАРЛАМЕНТАРНА КРИЗА. Защо?

НДСВ е носител на втория мандат за съставяне на правителство. Единствената възможност то да оцелее, поне за момента, е да бъде определено като програмно или експертно и премиер да не бъде нито Симеон Сакскобургготски, нито който и да е лидер на десните партии в Народното събрание, макар и двама от тях да са със завиден опит - Иван Костов и Стефан Софиянски. На премиера в оставка и лидер на НДСВ ще бъде изключително трудно не да състави, а да прокара в парламентарна зала едно програмно правителство, имайки предвид балканските ни нрави и закани на провалилите се С. Станишев и А. Доган. Впрочем, и двамата могат да се върнат на бял кон в Народното събрание, респективно в Министерския съвет, ако пропадне и вторият мандат. Доган вече заяви, че третият мандат ще е негов и той ще предложи предложеното от С. Станишев - премиер, правителство и структура на Министерския съвет. В помощ обаче ще му бъдат и изхвърлените от "Атака" националисти, подкрепили Станишев при мандата му и станали вече "независими". 

Как продължава играта?

Най-вероятно, НДСВ-ОДС-ДСБ и БНС ще поканят в евентуалния кабинет да влязат КБ и ДПС, колкото и принципни различия да имат. Така те ще се опитат да изолират най-съществения си помощник за провала на кабинета на Станишев - "Атака", преди всичко от страх да не бъдат обвинени в неофашизъм, в краен национализъм, в расизъм и какво ли още не. Напълно е реалистично е да поканят и "Атака", но ще й поставят условие за присъствие и на ДПС. Ако извън един програмен кабинет останат "Атака" и ДПС, това ще означава ново преливане на избиратели в тези политически формации, а при следващи избори, най-вероятно, без тях няма да може да се състави кабинет.

Впрочем, в такъв момент всеки пишещ може да се прави на много умен, на шаман ако щете... Защото всичко написано може да се окаже вярно, дори и това, което звучи като невероятно в ушите на лидерите на седемте парламентарно представени партии и коалиции.

Единственото, което можем с притеснение да кажем, е: Намираме се в дълбока парламентарна криза. Тя може да даде повод на тези, които не ни долюбват в този момент в Европейския съюз, да поискат отсрочка за влизането ни в обединена Европа. Дали за добро, дали за зло - животът ще покаже. Като че ли най-реалистичното и полезното за страната в този случай са едни предсрочни избори, при които да се преразпредели политическото пространство и да се създадат стабилен парламент и правителство. Въпреки че и това звучи малко вероятно, след като знаем какъв финансов и властови апетит имат влезлите в 40-ото Народно събрание.

Впрочем, докато в България политиците бягат от мажоритарни избори, за да се самоизбират в парламента, ще търпим хронични парламентарни и правителствени кризи, предизвикани от алчност за власт и за лесно добивани пари, както и мнозина некомпетентни, самоизбиращи се и самоопределили се като политическа класа нещастници, безчувствени към съдбините на народа си, скрити зад фрази, речи и програми на национално отговорни личности.